Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Не ме изоставяй – Глава 15 – Кей Д. Ризо

Меган захвърли пълния си куфар на леглото си. Бъдеще! Бъдеще! Какво бъдеще бихме могли да имаме ние с него, след като той е на хиляда мили разстояние, а аз съм сама в царевичните ниви на Мичиган? протестираше тя пред самата себе си. Фактът, че никъде около нея не се виждаха царевични ниви, не я отклони от изблика на разочарованието й. Майк и страхотните му идеи! Въпреки че щатът Мичиган наистина криеше в себе си известни изненади, тя скоро се завърна към обичайната си студентска рутинност. След като толкова дълго беше преподавател, сега това й се струваше радостно облекчение. След обичайното объркване на летния семестър и ориентацията, Меган се зае с уроците си. Всяка сутрин си правеше бележки по време на лекциите. Всеки следобед дешифрираше бележките си. Вечер учеше в библиотеката. Всяка нощ си лягаше изтощена. Единственото й удоволствие беше писмото, което в края на всеки ден я чакаше в пощенската кутия на общежитието. В петък вечер очакваше с нетърпение по-дългия престой под горещия душ и двата телефонни разговора с баща й в 9:15 и с Майк в 9:30 ч. Щастието на баща й и Либи като че ли се излъчваше по телефона и я настройваше за разговора й с Майк. След първите няколко седмици, през които говореха до полунощ, тя и Майк решиха да си определят лимит за времето, през което щяха да говорят, защото в противен случай щяха да се разорят. Неговият ентусиазъм за работата му в болницата и способността му да се оправя самостоятелно се преплитаха във всеки разговор. Той никога не я питаше дали се е срещала с други мъже през седмицата, но тя усещаше, че много му се иска да знае. Е, нека пък да се чуди! мислеше си тя. Меган един-два пъти се срещаше с някакъв ерген гимназиален учител по история, който посещаваше университета само през лятото. Те изучаваха Психология на подрастващите на чаша диетичен 7-Up. Една вечер студент от учебната й група й помогна да занесе книгите си от библиотеката до общежитието. Но като цяло летният семестър бе относително спокоен. След това настъпи времето за редовното обучение и студентското градче се напълни с 3000 енергични студента. По време на ориентировъчната седмица за първокурсниците тя отлетя за Албани, за да прекара два дни с Майк. Договори се отново да спи при сестрата на Мама Грейс. Майк й каза за терапевта, с когото се срещаше в някаква клиника, наречена Безкрайна адаптивност. Не знам какво бих правил без д-р Кратърс призна Майк. Той ми помогна да погледна на нещата от друг ъгъл. Показа ми как да водя пълноценен и независим живот. Най-големият ми страх, след като приех парализата си, бе, че мога да прекарам живота си като бреме за хората, които обичам той погледна надолу към ръцете си. Не можех да ти причиня това, да те направя роб на телесните си функции. С нейно позволение Майк уреди заедно да се срещнат с терапевта. Меган веднага хареса психолога. Д-р Кратърс им помогна взаимно да признаят един пред друг своите чувства и очаквания. Той предложи на Меган, когато се върне в Мичиган, да потърси близо до университета си група за подкрепа на съпрузи. Групата ще ти помогне да си отговориш на въпроси, за чието съществуване все още не подозираш. Например според медицинските показатели Майк може ни повече, ни по-малко от всеки друг млад мъж на неговата възраст да стане баща. Но има други проблеми, за които по всяка вероятност все още не си мислила. Меган погледна лекаря право в очите. Господине, за мен това изобщо не е вариант на поведение. Сега си мислиш така, но не би могла да бъдеш сигурна, докато не се изправиш пред съвсем реалната промяна, която настъпва след подобна травма лекарят написа едно име на гърба на визитната си картичка. Ето ти името на една моя колежка д-р Джудит Барбър. Тя живее близо до твоя университет. Специалист е по семейни и сексуални проблеми на инвалидите. С нея се разговаря много лесно, а самата тя е извор на информация. В неделя на летището Меган неохотно целуна Майк за довиждане и се върна в Мичиган. Седмиците направо летяха за нея, постоянно пишеше курсови работи и реферати и два пъти седмично се срещаше с групата за подкрепа. Истинско удоволствие й доставяха и редките й срещи с д-р Барбър. Разговорите с дребничката, енергична жена се оказаха пикови моменти в рутинното й ежедневие. Прямото, но деликатно отношение на психоложката помогна на Меган да види надеждата, реалността, както и възможностите вместо проблемите. В групата за подкрепа Меган харесваше промяната в ритъма, взаимодействието с хора, които не се ръководеха от училищни оценки и вечерни уроци. По-голямата част от присъстващите имаха за брачни партньори инвалиди и се учеха да се справят с различните им видове ограничения. Двама души бяха пораснали деца, чиито родители са били осакатени по време на катастрофа. Един човек бе брат на инвалид от самолетна катастофа. Напълно парализиран мъж на възрастта на Кен ръководеше дискусията. За няколко часа Меган можеше да се измъкне от книгите си, да се отпусне и да задава въпроси без никакъв натиск. Понякога се изчервяваше от директните отговори. Никога не беше обсъждала подобни въпроси така открито с никого освен с баща си. А може би дори не и с него, осъзна тя. Един четвъртък, след късен вечерен урок, двата свята на Меган се сблъскаха. Натоварена с цял куп книги от библиотеката, слезе от тротоара точно в мига, в който някакъв Фолксваген бръмбар зави зад ъгъла. Тя отскочи от предната броня на тревната площ между пътя и тротоара, а книгите й се разпръснаха във всички посоки. Шофьорът изскочи от колата си и хукна към нея. Много съжалявам. Добре ли сте? Да повикам ли линейка? Тя опита ръцете и краката си, след това простена. Любимият ми чорапогащник е съсипан оплака се. Иначе мисля, че все още съм цяла. Високият мускулест мъж без никакви усилия успя да я вдигне на краката й. Тя залитна. Можете ли да вървите сама или трябва да ви нося? Честно Ви казвам, не Ви видях в тъмнината. И аз трябваше да се огледам по-добре преди да сляза от тротоара. Боя се, че мислите ми бяха някъде другаде вечерният бриз понесе няколко страници от тетрадката й. Книгите ми! Курсовата ми работа! тя огледа с ужас покритата с листове от тетрадката й поляна наоколо. Ето, седнете в колата, докато събера нещата Ви той й помогна да стигне до колата и отвори вратата. Лампичката светна, осветявайки лицето на Меган. Не Ви ли познавам? Тя смяташе да му каже колко изтъркана е тази фраза, но прехапа езика си, когато той се наведе към слабата светлина. Хей, ти си един от групата за подкрепа. Брат ти е пострадал при самолетна катастрофа, нали? Той коленичи до отворената врата на колата. Точно така. Помислих си, че ми се струваш позната от някъде. Ти си момичето, чийто приятел го е изпратил в училище, нали? В университета ли учиш? Да, абсолвентка съм. И аз уча тук. Аз съм Шон Конърс, студент по право трета година кичур от русата му коса падна върху челото му. Чакай да ти събера нещата. След това ще те заведа в някое кафене да те почерпя с чаша какао или нещо друго, за да се поуспокоиш. Преди да разбере какво става, Меган се озова срещу един непознат, който всъщност изобщо не беше непознат. Шон току-що бе привършил разказа си за постоянните си конфликти със своя съквартирант любител на хардрока, когато една ужасяваща мисъл разтърси цялата й самоувереност. Приятно ми е да съм тук. Но не може да ми е приятно с Шон. Аз обичам Майк. Потърка ръцете си от лактите нагоре, сякаш за да прогони внезапно побилите я тръпки. Трябва да се връщам в общежитието, Шон. Друг път ще се видим. Благодаря за какаото. Той скочи на крака и й помогна да стане. Позволи ми да те откарам до общежитието. Това е наймалкото, което мога да направя за теб, след като почти не те прегазих с колата си в края на устните му се появиха трапчинки. Трапчинки, сладки почти като тези на Майк. Тя пребледня при тази мисъл. Не! грабна книгите си в ръце и хукна към изхода. Бих предпочела да повървя. Все пак благодаря. Меган бързо се прибра в общежитието и в стаята си. След като облече нощницата и халата си, отиде на пръсти в една от молитвените стаи на етажа й. Прекара нощта на колене, опитвайки се да вникне в обърканите си мисли. На следващата сутрин изпусна лекцията по литература и отиде да се срещне с училищния капелан. Разказа му за Майк и споразумението им и за случилото се предишната вечер. Обичам Майк от цялото си сърце каза тя. Той е всичко, което бих желала от съпруга си. Освен че споделя същите ценности и религиозни убеждения като мен, той е остроумен, интелигентен, чувствителен, силен и мъдър пропуснах ли чувствителен? Списъкът продължава до безкрайност. Разбирам посивелият капелан се отпусна на стола си и я подкани да продължи. Но ако толкова обичам Майк, защо изобщо бях привлечена от Шон? Ами ако това се случи пет или десет години след брака? тя прекара ръка през косата си. Страхувам се. Може би изобщо не се познавам. Искам да кажа, що се касае до мъжете, аз съм допускала грешки и преди. Капеланът се наведе напред, а ръцете му бяха сгънати на бюрото. Мислиш ли, че след като веднъж се влюбиш, вече няма да изпитваш привличане към някой симпатичен мъж? Че вече никога няма да ти е приятно да говориш с представител на другия пол? Любовта е нещо повече от привличане. Меган си спомни разговора си с Майк на верандата. Любовта е среща на умовете прошепна тя. Точно така отвърна капеланът. Това може и да те изненада, но през целия ти брак ще се срещаш с хора, към които ще изпитваш известно привличане. Ето защо по време на сватбената церемония се заклеваш да изоставиш всички останали и да бъдеш само с него, докато смъртта ви раздели. Бракът отива отвъд емоционалната въртележка на приятелството, това е твърдо решение на ума съзнателен, добре обмислен избор. Мисля, че има мнго неща, за които да мисля и да се моля през този уикенд, а? Меган се изправи. Капеланът заобиколи бюрото си и отиде до нея, подавайки й ръка на сбогуване. Ще ми позволиш ли да ти дам един съвет? Бъди напълно сигурна в чувствата си, преди да обърнеш гръб на този Майк. Той ми изглежда много мъдър младеж. Тя кимна с глава ентусиазирано. О, той е такъв. Наистина. Пропускайки останалите си лекции, Меган си взе Библията и отиде в градския парк. Седна на една пейка до езерото с патиците и посвети целия си следобед на изучаване на Божието слово и молитва. Гледаше как слънчевите лъчи хвърлят отблясъци по повърхността на водата. Спомни си за един къмпинг в Колорадо, на който бяха отишли едно лято с родителите й. Тя си играеше край поточето близо до палатката им, когато намери малки парченца злато, разпръснати по брега. Хукна да каже на баща си колко богати ще бъдат. Той се беше засмял. Това е пирит, Меган беше й казал меко. Хората го наричат златото на глупаците. Мнозина са се заблуждавали също като теб; някои дори са изгубили живота си в преследване на нещо, което на практика няма никаква стойност Хърб я беше погледнал сериозно. Никога не се заблуждавай от имитациите, Меган. Пиритът не е злато. Нямаше никакво съмнение, че Майкъл Фелдман е истински чисто злато. Тя щеше да бъде глупачка, ако рискуваше да загуби нещо истинско заради незнайно качество, независимо колко ярко щеше да блести то на слънчевата светлина. По времето, когато Майк й се обади същата вечер, съмненията на Меган вече се бяха разсеяли. Тя познаваше ума и сърцето си. Единадесет месеца, единадесет години нямаше никакво значение. Той си струваше чакането. Тъй като щеше да се прибира у дома в Ню Мексико за Коледата, Меган реши да остане в студентското градче за Деня на благодарността и кратката ваканция. Майк й се обади в Деня на благодарността. Говориха по-дълго от обичайното. Той й описа мебелирания си апартамент, чак до тенджерите и тиганите, които беше купил в магазина Гудуил. Тя му разказа за хората, с които бе излизала през семестъра, както и за редките беседи в събота вечер, на които бе ходила с най-различни хора. Разказа му и за Шон. Ще се срещаш ли пак с този Шон? попита той. От бавния, контролиран отговор на Майк, Меган разбра, че той е почувствал разликата между обичайните й срещи с колегите от университета и вечерта с Шон. Първата й инстинктивна реакция бе да извика: Не! Не ме ли слушаш какво ти говоря? Вместо това обаче, тя възприе студен, равнодушен тон. Кой знае? Мислиш ли, че би трябвало? Е, предполагам, че да, ако мислиш, че би желала. Тя седна по средата на леглото. О, Майкъл, това не е, което аз желая, а онова, което ти ме насилваш да правя. Понякога… сякаш не те е… о, не знам. Да се опитваме да поддържаме толкова далечна връзка направо не е човешко! Знам каза той, знам. След разговора Меган се почувства ужасно самотна. Дали Майк някога ще ми повярва, че го обичам, а не го съжалявам? чудеше се. Тя мислеше за неговите ограничения точно толкова, колкото и за своите както за постоянното носене на контактни лещи. Защо ли той не можеше да гледа на себе си по същия начин? Тъй като през уикенда за Деня на благодарността не бе подложена на никакво напрежение, Меган се отпусна. Заедно с група студенти отиде на стоп до универсалния магазин и се впусна в коледни покупки. Намери един часовник, за който бе сигурна, че ще се хареса на Майк, но се въздържа и не го купи, защото сметна, че той би могъл да изтълкува намеренията й погрешно. Вместо това му купи гравиран комплект химикал и молив. След като избра подаръци за семейството му и за Мама Грейс, Сара и децата, тя ги изпрати по пощата. Следващите две седмици буквално прелетяха пред очите й в писане на курсови работи, четене до късно през нощта и явяване на изпити. Преди да си даде сметка, се озова на борда на самолета на път към Ню Мексико за празниците. Баща й говореше непрекъснато от мига, в който тя слезе от самолета, докато влязоха в дългата отбивка към ранчото им. Това ще е най-страхотната Коледа, която си прекарвала от години, дете. От цяла седмица Либи пече най-различни неща кажи-речи откакто изми последните мръсни чинии от Деня на благодарността. А елхата, чакай само да видиш ел… изведнъж той спря да говори и погледна към дъщеря си. Очите му искряха от щастие. О, Меги, толкова ми липсваше! Тя зарови лицето си в рамото му. И ти ми липсваше, татко! Вечерта на Рождество тримата се качиха на пикапа и отидоха в Стария град на Албъкърк. Там, заедно със стотици други хора, те се събраха на градския площад, за да пеят коледни песни. По пътечките бяха сложени обикновени кафеникави пликове, пълни с пясък и с по една запалена свещ в тях. Очите на Меган танцуваха като на дете. Не си давах сметка колко ми е липсвало всичко това миналата година каза щастливо тя. На Майк страшно би му харесало. След празника в града Либи предложи да се разходят с колата по улиците на града, за да разгледат прекрасно украсените дворове и къщи. Сутринта на Рождество след като отвориха всички подаръци под коледната елха, Либи извади един огромен кашон от сутерена. Това пристигна за теб още миналата седмица, но по телефона вече ми беше стриктно забранено да ти го показвам до днес. Г-жа Фелдман изрично ми нареди. Меган отвори кашона. Вътре се намираха няколко ярко опаковани кутии. Тя прочете етикетчетата върху всяка една от тях. Татко, това е за теб от семейство Фелдман. Ето един пакет и за Либи. И един, два, три за мен. Баща й и Либи получиха по един подхождащ си син и бял скипуловер, направени в Канада. В първия пакет на Меган имаше ръчно изработени шал и шапка от Уил и Сюзан Фелдман. Над това работех през дългите дни на възстановяването на Майк обясняваше Сюзан в прикрепена бележка. Ким й изпращаше одеколон. В третия пакет имаше огромна кутия с домашно приготвени бомбони за цялото семейство. Меган си взе един и подаде кутията на Либи, а след това на Хърб. Моята слабост простена той след първата хапка. Либи се изправи и събра разхвърляните хартии и кашони. Готови ли сте за традиционната коледна закуска с баварски гофрети? Първите гофрети току-що бяха извадени от машината, когато телефонът иззвъня. Меган скочи на крака. Аз ще вдигна. Напомняш ми за времето, когато беше на 13 или 14 години извика баща й, изчезвайки от стаята. Тя хукна към кабинета му и вдигна слушалката. Домът на семейство Дан… здравей, Майк, весела Коледа! тя се отпусна на креслото на баща си и вдигна краката си на бюрото му. Весела Коледа и на теб, скъпа! Всеки един от членовете на семейството му искаше да й се обади и да й пожелае весела Коледа. Те й благодариха за подаръците и върнаха телефона на Майк. Благодаря ти за комплекта, който ми изпрати каза той. Моят подарък ще те чака в училището. Тя се облегна на стола. Е, ще ми дадеш ли поне някакъв жокер или ще ме измъчваш? Ще те измъчвам! Съвсем определено ще те измъчвам! Между другото, с кой полет летиш? Тръгвам оттук на 25 декември в 17:00 ч. Имам час и половина престой на летище ОХаре. След това с едно малко самолетче ще летя през езерото до Бентън Харбър. Предполагам, че би трябвало да се прибера някъде около полунощ. Тя се завъртя напред-назад на стола. С коя авиокомпания летиш? ТУА, полет 1007. Защо? Питам просто от любопитство. Ще ми се обадиш да ми кажеш, че си пристигнала безопасно, нали?
Тя пак се завъртя на стола. Разбира се, ако искаш. Разбира се, че искам. Стана от стола и се приготви да затваря телефона. Готово, разбрахме се. Разговорът им приключи скоро след това. Вечерта преди заминаването на Меган Либи помоли да не идва с момичето и баща й до любимото им място на хълма. Меган се вгледа в звездите, обсипали мастиленосиньото зимно небе. Наистина го обичам, татко. Не искам да го изгубя. Баща й се засмя. Но това не е нищо ново! Всичко, за което говореше, откакто се прибра вкъщи, бе Майк и колко много би му харесало това, което правехме, и местата, където отивахме. Тя го хвана за ръката. Съжалявам. Нямах намерение да… Няма нищо, скъпа. Либи и аз те разбираме много добре. Меган ритна едно камъче, изпращайки го на дъното на каньона. Той като че ли не може да погледне отвъд физическите проблеми, с които бихме се сблъскали в брака. Понякога си мисля, че всичко това е само мъжкото му его или нещо подобно. В началото може и да е било така, но смятам, че нещата са се променили. Той те обича, дете. Дай му време. Татко започна тя, поглаждайки го по лицето някога благодарила ли съм ти, че си бил точно от онзи вид бащи, които децата могат да уважават? Винаги, когато се замисля за Божията любов и вярност, аз се сещам за теб баща й си прочисти гърлото и здраво я притисна до себе си. Те се върнаха в къщата, държейки се за ръце. На следващия ден той и Либи я откараха до летището.Когато обявиха нейния полет, тримата се събраха в кръг и се помолиха. Тя целуна мократа буза на баща си и той също я целуна. И двамата чувстваха, че заминаването на Меган този път е по-различно от много пъти, когато бе напускала дома си. Благодарение на купчината списания, предлагани в самолета, и на пътничката до нея тийнейджърка, преживяваща първия си полет със самолет, тричасовият полет бързо премина. Заради празниците летище ОХаре бе претъпкано. Най-после самолетът й кацна и бе отведен до терминала. Знаейки, че има поне час и половина до следващия си полет, тя изчака самолета да се изпразни и чак тогава тръгна след последните пасажери. Меган излезе от самолетния коридор и попадна в чакалнята на летището, пълна с абсолютно непознати хора, които я аплодираха. Ама какво ста… изахка тя от изненада. Над тълпата се носеха множество балони. Накрая на панделките им бяха залепени целувки и бележки, на които пишеше: Позволи ми да те обсипя с целувки! Една дълга лента от компютърна хартия бе опъната над главите на хората между чакалнята и главния вход. С дръзки, разноцветни букви, бе написано: Обичам те, Меган Даниелс! Ще се омъжиш ли за мен? Лицето й първо пребледня, а след това стана яркочервено. Тя огледа морето от усмихващи се непознати, за да намери познато лице. Майк? Тук съм! Той се привдигна от едната страна на количката си. В скута си държеше три дузини червени рози. Хората наоколо притихнаха, когато тя се обърна по посока на гласа му. Пусна куфара си на земята и го изгледа. Майк! Какво правиш тук? Мисля, че е очевидно. Правя ти предложение за женитба. Е, съгласна ли си? Един мъж от тълпата извика: Да, госпожице, съгласна ли си? Чакайте каза Майк и вдигна ръка, смълчавайки тълпата. Нека да направим нещата както трябва той направи маневра с количката си и застана пред нея, подавайки й розите. Погледна я в недоумяващите очи. За миг те като че ли бяха сами в света, направен за двама. Меган, обичам те от цялото си сърце. Съгласна ли си да бъдеш моя съпруга, моя приятелка и моя любима до края на живота ни? Тя отвори уста, за да отговори, но не се чу нито звук. Кимна с глава. От ентусиазираната тълпа се разнесоха бурни аплодисменти. Притискайки букета с рози до гърдите си, коленичи до количката му и го целуна. Той обви ръцете си около нея и зарови лицето си в рамото й. Хората отново започнаха да ръкопляскат. Колко време са стояли така прегърнати не знаеха. Когато се огледаха, повечето от хората вече се бяха разотишли. Меган изтри сълзите от бузите си и се изправи. По-добре да тръгваме. Имаме два часа път до Мичиган напомни й Майк. Утре ще вземем багажа ти от Бентън Харбър. Кое те накара да направиш това? запита тя. Никога през живота си не съм била по-изумена. Шон Еди-кой-си. Меган сложи розите в скута на Майк и оправи чантата и малкото си куфарче. Ти си ме ревнувал? Не… е, май че да призна си той. Но имаше и нещо повече от това. Ти говореше по по-различен начин за него. Изведнъж разбрах, че не искам да те изгубя той спря за миг. Когато казах на баща ми за Шон и за уговорката ни, той ме посъветва: Не прекалявай с това благородство, Майк. Не забравяй, страхливото сърце никога не печели прекрасната дама. Меган се засмя. Така ли ти каза? Когато реших да дойда дотук, за да ти предложа да се омъжиш за мен, цялото семейство едва ли не ме избута през вратата. Той вдигна ръце от удивление. Успях да ги убедя да ми разрешат да остана поне до деня след Коледа. Докато Майк започна да събира поомекналите балони, Меган свали надписа и внимателно го сгъна. Някой ден искам да покажа това на децата ни. Все още не мога да повярвам. Сигурно си бил твърде самоуверен, за да се решиш на такава щура идея. Не е точно така. Просто толкова често се спирах внезапно и споделях на глас толкова свои съмнения, че трябваше да съм сигурен, че знаеш, че всичките ми страхове по отношение на нас са зад гърба ми. Е, успя да го направиш призна тя, премествайки връзката си балони от едната в другата ръка. Ама ти колко балона си купил? Майк се засмя. Ами, някъде около 50 плюс-минус няколко. Карал си до летището с петдесет балона, реещи се над главата ти в микробуса? Не, купих ги тук в едно от магазинчетата обясни той. Управителят ми ги даде с отстъпка, тъй като купувах голямо количество. Една от продавачките ми помогна да залепя целувките за балоните и да ги занеса до чакалнята. Когато дойдох тук и обясних намеренията си на билетната каса, се появиха предостатъчно желаещи да ми помогнат с поставянето на надписа и подреждането на балоните. Тя поклати глава с недоверие. Ти си ненормален! Ама наистина си ненормален! Те се присъединиха към останалите пътници и тръгнаха по коридора, раздавайки балоните на децата, които срещаха по пътя. Когато Майк и Меган стигнаха до микробуса, той извади една черна кадифена кутийка и я отвори. Тя притихна, когато Майк сложи на ръката й деликатен златен часовник, след това я целуна по устните. Весела Коледа, любов моя! Той нежно погали лицето й, след това се изправи. Между другото, баща ти ти изпраща много поздрави. Днес му се обадих. Какво? Ама защо? Ти си ми толкова скъпа, че не искам да рискувам да те изгубя. Затова реших да спазвам всички правила на християнското приятелство включително и вековния обичай да помоля за ръката ти той закопча предпазния си колан и сложи ключа. Двигателят забръмча. В дългосрочен план ще си струва да направим всичко по Божия начин. Между другото, имам за теб още една изненада. Надявам се да ти хареса. Тя го изгледа нервно. Чакай да позная. Наел си университетския оркестър да свири Истински те обичам на поляната пред женското общежитие, когато се прибера, така ли? Той се разтресе от смях. Щях да го направя, ако ми беше дошло на ум. Тя простена.
Някак си съм склонна да ти вярвам. Е, каква е последната ти изненада? Той даде на заден ход, за да излезе от паркинга. Подадох си документите за магистърска степен в Индиана само на 10 мили от теб. Обясних им своето положение и те почти със сигурност ми гарантираха по телефона, че ще ме приемат. Ще ми кажат със сигурност в четвъртък. Това е чудесно! извика тя с удоволствие. Не мога да повярвам. Направо не знам какво да кажа. Когато колата излезе на шосето, той й каза, че е решил да специализира психология. Вече бил говорил с няколко държавни финансови институции и те му гарантирали спонсорството си. По-късно може би ще дозавърша и теологията си. Но сега има деца, които са били наранени в мотоциклетни катастрофи или страдат от други трагедии. Те трябва да разберат, че животът им не е свършил. Миля след миля се изнизваха в тъмнината. Меган сияше от щастие, докато Майк споделяше с нея мечтите си. Той толкова много се беше променил! И промените в него й харесваха. Това не беше горчивият младеж, който я беше отпратил, нито пък беше старият Майк, с когото се разхождаше из Ню Йорк. В този Майк имаше зрялост, увереност и централен фокус в живота неща, които преди му липсваха. Тя разпозна в него вътрешния мир онзи мир, който остава след спечелването на победа над болката. Да, Майкъл Фелдман наистина бе станал триумфиращ оцелял, така както бе обещал Кен. Но нещо по-важно така, както бе обещал Бог.