Не ме изоставяй – Глава 3 – Кей Д. Ризо

Меган седна до Алан и зачака. Прашният въздух хвърляше жълтеникави отсенки върху изолирания малък свят в изоставената църква. Едно старо пиано, чиито клавиши и стени бяха покрити с графитни надписи, хвърляше издължени сенки върху широкия под. По стените се виждаха надписи от рода на: Правете любов, а не война и Мир на всяка цена. За теб не е възможно да разбереш какво означава да израстнеш като англо в гетото на Лос Анджелис каза Алан най-после. Правех, каквото можех, за да оцелея. Когато станах на 12 години, моят нищо не струващ баща избяга от мен. Тогава ме осинови семейство Хендрикс. Това беше като шестица от тотото. Те бяха богати, имаха голяма къща и хубави дрехи и ходеха на почивка в Палм Спринг. Знаех си, че животът ми вече е уреден. Щях да направя всичко, за да бъдат щастливи мама и татко Хендрикс. Меган сви устни и се намръщи. Какво общо има всичко това с нас сега? Бъди честен! Не мога да понасям малки мошенически игрички! Той я погледна слисано. Как да няма нищо общо! Единственото, което мама и татко Хендрикс желаеха повече от всичко, бе техният малък бежанец да стане християнин. И аз станах. Кръстих се, защото знаех, че това ще им достави удоволствие. Отидох в християнски колеж, за да им доставя удоволствие; ходех с християнка, за да им доставя удоволствие всичко! Сега беше ред на Меган да се шокира. Д-д-да не би да искаш да кажеш изломоти тя, че ме помоли да се омъжа за теб, само защото съм отговаряла на представата ти за примерна християнска съпруга? Да, е, не, не точно. Не знаех, че междувременно ще се влюбя в теб призна Алан. Меган си пое дълбоко въздух и погледна към опушения таван. И всички страхотни духовни разговори, всеки път, когато сме изучавали заедно Библията и сме говорили един ден да отидем като мисионери в Южна Америка? Всичко това не е струвало и пукната…? Не! защити се Алан. По това време бях абсолютно сериозен. Просто сега вече завърших училище. Имам пари за харчене, като никой не ми казва какво да правя, а си решавам сам. Предполагам, че просто искам малко да си поживея, преди да улегна. Да си поживееш? Да, да си поживея! Някаква защитна нотка се прокрадна в гласа му. Искам да опитам всички онези неща, за които съм можел само да си мечтая като дете. Може би ако нещата станат така, както си ги представям, аз ще се върна към правия и тесен път и ще остана там. Меган кимна с глава. И точно тук Мелъди пасва на уравнението. Да, май че е така призна Алан. Тя е страхотна жена, която знае как да си прекарва приятно времето. Меган заби пръстите на краката си в грубия под. А къде е моето място или може би нямам такова? О, Меган, в това е проблемът. Тя насочи стоманения си поглед към него. Проблем ли? Значи аз съм била проблем… Окончателността на смъртта я помете. Тя затвори очи, за да прикрие болката. Алан се спусна към Меган и нежно обхвана лицето й с ръцете си. Скъпа, аз наистина те обичам. Не можеш ли да разбереш? Този мой малък бунт ще трае само няколко месеца и когато всичко свърши, ще искам да се върна при теб. Той погали устните й с пръста си. Моля те, бъди търпелива с мен. Не ме напускай. Очите й моментално се отвориха. Да те напусна? Всъщност, Алан, кой кого напуска? тя се отдръпна. Я да изясним нещата. Молиш ме да направя пауза в живота си, докато ти сееш дивите си клетви, а след това да дойдеш, куцукайки при мен тя здраво обгърна тялото си с двете си ръце и се отвърна от него. Както казва баща ми: Когато сееш диви клетви, можеш да очакваш необичайна жетва. Е, братко, аз не искам да участвам в такава жетва. Той започна да протестира, но тя размаха пръста си под носа му. Мислиш ли, че това, което изискваш от мен, е честно? За толкова наивна ли ме смяташ? И къде е мястото на Бога във всичко това? О, Меган, аз съм такъв глупак! Въздъхна Алан и бавно издиша. Никога не си бях помислял как би те наранило това. Съжалявам. Вече няма да има никаква Мелъди или Илейн или… Не давай обещания, които не можеш да изпъл… Илейн? Коя е Илейн? Той се изчерви и размаха ръце в самозащита. О, тя е само една секретарка в офиса ми. Не означава нищо за мен. От устните на Меган се изтръгна ядосана въздишка. Тя бавно поклати глава и се отпусна на прашната дървена пейка. О, Алан, как бих искала да ти повярвам! Дълги лъчи от следобедното слънце се процеждаха през счупените прозорци и падаха на пода. Меган бавно се изправи на крака. Изведнъж тя се почувства изтощена и изморена. Май няма повече какво да си кажем. По-добре да тръгваме към ранчото. Тялото й се движеше като в забавен кадър, като че ли хванато в капана на някакъв кошмар. Някъде извън съзнанието си чу Алан да ломоти и да се защитава. Успя да се качи на камиона, да запали двигателя и да приведе машината в действие. Пропусна да спре на единственото кръстовище в града. Когато шофьорът на някакъв пикап натисна ядосано клаксона си, дори не забеляза. Меган, трябва да поговорим настояваше Алан. Ти си тази, която постоянно повтаря, че трябва да общуваме. Моля те, общувай с мен! Тя гледаше право напред към асфалта, който изчезваше под гумите на камиона й. Само ако можех да се моля мислеше си, но мозъкът й като че бе станал нечувствителен от шока. Само ако можех да се моля но сълзите отказваха да потекат. Чувстваше се толкова стара, толкова самотна. О, мамо вътрешно простена тя, ако ти беше тук, това никога нямаше да се случи. Някаква тъпа болка обхвана сърцето й и отказа да го пусне. Меган вътрешно си се скара тя, как е възможно да си била толкова сляпа? Мег… Меган! Хей, Меган гласът на Алан проникна през гъстата мъгла, обхванала съзнанието й не подмина ли къщата ви? А? А, да. Тя спря камиона и даде на задна скорост. Прекара вечерта като в сън. Хърб бе напълнил огромна купа с пуканки и четиримата играха на различни игри. Беше смешно, както едно време. Меган можеше да се чуе как се смее прекалено високо, как се държи прекалено рязко, но знаеше, че ако спре, ще се разплаче. Въпросителните погледи обаче, които улавяше между баща си и Либи, и вината и страха в очите на Алан й подсказваха, че не може да заблуди никого с шумното си държание. Когато часовникът отброи 11 удара, Меган се извини и без никакво обяснение изчезна в кабинета на баща си. Топлите тонове на дървото в стаята и многото лавици с книги като че ли искаха да я успокоят, да намалят болката й. Тя се опита да се моли, но някаква ледена разгневена вихрушка сковаваше мислите й. Загаси лампата и се мушна под завивките. Сълзите се посипаха по бялата й бродирана възглавница. Плачът й се превърна в стенание. Някой почука на вратата й. Меган? извика баща й. Добре ли си? Искаш ли да поговорим? Тя преглътна сълзите си. Само не тази вечер! Не тази вечер! Той се поколеба за миг, след това каза: Знаеш къде да ме намериш, ако имаш нужда от мен. Благодаря, татко промълви тя. Въртеше се на дивана и се опитваше да заспи, но безуспешно. Умът й се завъртя, когато си спомни думите на Алан: Не ме напускай. Не ме напускай.. не ме… не ме…. Най-после се унесе в неспокоен сън, но дори и тогава кошмари за Алан и Мелъди смущаваха почивката й. На следващата сутрин имаше ужасно главоболие. Очите й я боляха от многото сълзи и малкото сън. Хърб й хвърли един поглед и настоя да откара също толкова тихия Алан до летището. Тя веднага се съгласи. Ужасяваше се при мисълта за това съвместно пътуване. Защо не вземеш Либи с теб, татко? предложи Меган. Можеш да оставиш Алан и след това да я заведеш на обяд в Териториъл Хаус в Коралес. Когато Алан се приготви за тръгването си, той обеща да й се обади и да й каже, че е пристигнал безопасно в дома си. Наклони се, за да я целуне по бузата за довиждане, но тя се отдръпна. Алан се наведе, за да вземе куфарчето си, след това се изправи. Потръпна от презрителния й поглед. Е, трябва да тръгвам. Те, ъх, ме чакат в камиона. Ами тръгвай тогава… Леденият тон в гласа на Меган изненада и самата нея. Когато вратата се затвори зад гърба му, тя се олюля и се хвана за перилата на стълбището. Защо, Боже? проплака, разтърсвайки глава в отчаяние. Ти ми обеща, че ако Ти предам живота си, ще ме направляваш, ще ме водиш, ще ме пазиш от препъване че винаги ще бъдеш с мен. Това са Твои думи, а не мои! Е, можеш ли да познаеш? Не само че се спънах, но и паднах по лице! През следващите няколко часа Меган се движеше като зомби в празната къща. Но към времето, когато Алан се приземи в Лос Анджелис и се обади, за да провери дали е добре, вече знаеше какво трябва да направи. Съжалявам, Алан. Това е последният ни разговор. Последва поразено мълчание. След това той проговори. Меган, имах време да помисля за нас по време на обратния ми полет. Знам какво искам искам теб. Не бях прав, признавам. Не искам някоя Мелъди или Илейн за партньор в живота, искам теб. Сърцето я заболя, когато тя премери думите си. Съжалявам, но аз не те искам. Трябва да решиш какъв живот всъщност искаш да водиш. Що се касае до мен, аз знам какво искам искам да имам деца, а не да се оженя за такова. Алан започна да я умолява. Закле се да улегне, да спре да се среща с други жени. Виж, дори отново ще посветя живота си на Христос, ако това искаш. Ако това искам ли? изстреля тя. Сърцето ми с удоволствие би ти повярвало, Алан, но главата ми ми говори, че ти каза истината там, в църквичката може би за първи път. Не мога и няма да се омъжа за теб. Още утре ще ти изпратя по пощата часовника, който ми подари. А-а-ама… Сбогом, Алан. Предай цялата ми любов на семейство Хендрикс. Те са чудесни хора. Пожелавам ти приятен живот. Тя затвори телефона и изключи телефонния секретар. През следващия час и половина телефонът звънеше на равни интервали от време. Боейки се, че решителността й ще намалее, тя взе едно вълнено одеяло и се изкачи на любимото си място на хълма. Следобед времето се бе влошило като че ли в отговор на настроението й. С каменно изражение гледаше как светкавиците прорязват небето на запад. Проехтяваха светкавици, отеквайки в каньона под краката й, но не валеше. Часове по-късно баща й я намери, обгърната в зеленото одеяло да гледа надолу, в зейналата пропаст. Без да каже нито дума, той седна до нея и я взе в прегръдките си. Тя се отпусна. О, татко, от любовта толкова много боли. Знам, Меги преглътна сълзите си той, знам. Поне не си бях купила булчинска рокля и не бях дала депозит за църквата в колежа. Той ме беше убедил да се оженим в Калифорния. Смяташе да покани половината население на щата на сватбата. Тя пак замлъкна. Изведнъж се изправи и изчака новата си мисъл. Онова, което аз исках, за него беше без значение. Целият ми свят се въртеше около неговите желания, неговите цели и неговите прищевки. Тя отново се отпусна в прегръдките на баща си. Минаха десет минути. Баща й наруши мълчанието. А сега какво смяташ да правиш? Нямам представа. Не искам да остана тук, в Ню Мексико, и да продавам клаксони през следващите 50 години това вече е сигурно!
Е, не се притеснявай за това. Бог ще ти покаже пътя, по който иска да тръгнеш. Да, сигурно промърмори тя, после бавно се изправи на краката си. По-добре да се прибираме в къщата. Либи ще се притесни. Не се притеснявай за Либи. Тя вече пътува към Тукумкари и ти изпраща любовта си. Тя е свястна. Наистина ми харесва. И тя те харесва баща й се изправи и взе одеялото в ръце. Заедно тръгнаха надолу по пътечката. Когато влязоха в къщата, телефонът звънеше. Баща й погледна въпросително към нея. Меган поклати глава и се прибра в стаята си. Телефонът продължи да звъни през останалата част от вечерта. Баща й отклоняваше, доколкото е възможно обажданията на Алан. Когато се приготви да си ляга, той подаде главата си в стаята й и й пожела лека нощ. Знаеш ли, би трябвало да поговориш с него посъветва я той. Защо? Няма какво повече да си кажем. Телефонът пак иззвъня и баща й прекоси стаята, за да отговори. Ама той никога ли няма да се откаже? промърмори тя. Меган започна баща й. Не, татко настоя Меган, няма да говоря с… Това е Сара. Имаш междуградски разговор. Меган пребледня. Не сега не Сара, не сега. Тя неохотно взе слушалката от ръката на баща си. Сара, каква изненада! Въпреки самата себе си, Меган скоро установи, че се смее. За Сара животът в града криеше една след друга изненади. Най-накрая Сара се измори. Е, какво става с теб? Получи ли ми писмото? Ъ-ъ, да, получих го в петък. Днес мислех да му отговоря. Добре де, какво става? Мога да го доловя в гласа ти нещо не е наред. Да не би да страдаш от синдрома на проклетата мащеха? Сара беше тактична като слон в стъкларски магазин. О, не, точно обратното засмя се Меган на терминологията на Сара. Либи е страхотна. Е, какво е тогава? Нали знаеш, че не можеш да скриеш нищо от мен?
Меган поглати глава и се усмихна. Тя не можеше да опази някоя тайна от съквартирантката си, независимо колко се стараеше. Протегна ръка за носните кърпички на нощното си шкафче и започна. Само за няколко минути разкри цялото фиаско на уикенда и скъсването си с Алан. Последва мълчание. Може би връзката е прекъснала помисли си тя. Сара? Там ли си? Да не би да си затворила? Не, не, още съм тук. Значи всичко свърши? Абсолютно! Е започна бавно Сара, но след това набра скорост. Не е необходимо да ти казвам, че никога не съм вярвала на този смотаняк. Той винаги ми се е струвал някак си пластмасов, като куклата Кен. Сара спря за миг, сякаш за първи път от раждането си не знаеше какво да каже. Не ти казах това по-рано, защото не исках да те нараня и защото просто го чух като слух. Но през последните няколко месеца Анжела и Марти нали си спомняш момичетата от съседната стая в общежитието ми писаха, че са виждали Алан да профучава из града с множество различни момичета. Неговият Мустанг-кабрио лесно се забелязва в едно такова малко градче. Чувствам се като такава глупачка. Всички са знаели, с изключение на мен. Е, всичко вече е минало. Меган пое дълбоко въздух и продължи. Най-големият ми проблем сега е, че баща ми се жени следващия месец. Трябва им време да се пренастроят на вълната на семейния живот, без в краката им да се мотае една пораснала дъщеря. Как ми се иска да отида да живея в някоя пещера в каньона и да забравя, че светът съществува. Имам по-добра идея. Сара стана сериозна. И не ми казвай не, преди да си я обмислила! Ела в Ню Йорк и поживей няколко месеца с мен и Мама Грейс. И освен това тук има едно страхотно момче, младежкият пастор на църквата, в която ходя, който… Не ми приказвай глупости! скара й се Меган. Последното нещо, от което се нуждая в момента, е друг мъж в живота ми. И да ти кажа честно, Ню Йорк не отговаря на представите ми за скривалище от света. Ъ-ъ, добре Сара спря за миг, обещай ми, че поне ще помислиш. Идеята е страхотна, но трябва пак да ти се обадя, за да те пообработя. Меган сви рамене. Сара и страхотните й идеи! Тя си спомни нощта през първата им година в колежа, когато успя да убеди Меган и още едно момиче да минат през общежитието и да сложат на всички тоалетни табелката Не работи. Горките им полу-будни жертви трябваше да обикалят цялото общежитие и да минават от етаж на етаж, докато намерят работеща тоалетна. Това беше само първата от многото подобни бели, зародили се в съзнанието на Сара, в които тя успя да въвлече и Меган. Сара, няма да ти позволя да ме забъркаш в някоя от твоите… Хей прекъсна я Сара, говорим повече от час, и то за моя сметка. Пак ще ти се обадя през следващите няколко дни. И горе главата! телефонът изщрака преди Меган да може да каже и дума. Меган прекара понеделника в обаждания до потенциални клиенти. След като така и така вече се чувстваше ужасно, тя реши, че не би могла да си опропасти деня още повече, обаждайки се на безперспективни клиенти. По-късно отиде в търговския център и си купи един скъп копринен шал в крещящо жълто, като се надяваше той поне да успее да й подобри настроението. Не стана. На връщане от търговския център Бюла се повреди. За щастие, Уестърн Камюникейшънс осигуряваше автомобилни телефони за всичките си търговски представители дори и Бюла беше оборудвана. Седнала в запъналата се кола, Меган се обади на баща си. Бюла просто изкашля два пъти, разтресе се и предаде дух точно на оживеното кръстовище пред търговския център! обясни Меган на баща си. Стой на място посъветва я той, идвам да те взема. Стой на място помисли си тя, стой на място. Какво друго мога да правя, освен да стоя на място? По лицето й се застичаха сълзи, а тя удари с дланите си по волана. Бюла! Не ти вярвам! След всичко, което сме преживели заедно, дори и ти ме предаде! Баща й се обади на пътна помощ да отместят Бюла. По пътя към дома им забеляза, че Меган плаче. Дори и сега една сълза се търкулна по бузата й. Не се тревожи, скъпа каза той. Бюла просто има нужда от нов акумулатор, това е всичко. Ще я оправим за нула време!
Не ми пука! извика Меган. Не искам и да виждам тази кола! За миг аварията на Бюла като че ли започна да символизира цялото й безрадостно бъдеще. Доверявах се, вярвах, обичах. Никога, никога, никога вече няма да си позволя пак да повярвам на някого. Баща й поклати главата си с недоверие. Меган, но това е само една кола. Кола? Кой ти говори за кола? Аз говоря за Алан! проплака тя и кръстоса ръцете си като защитна реакция. О баща й изглеждаше малко объркан, но след това лицето му просветна. Е, може би и на него ще му осигурим един нов акумулатор, какво ще кажеш? О, татко Меган затвори очи, бъди сериозен. Мен наистина ме боли, разбираш ли? Разбирам, скъпа той протегна ръката си и леко притисна рамената й. Просто мразя да гледам малкото си момиченце толкова разстроено. Не можеш да ми се сърдиш, че се опитах да те поразвеселя, нали? Меган се усмихна. Обичам те, татко. И аз те обичам, Меган. Когато се прибраха у дома, Меган бързо отиде в кухнята и се зае с приготвянето на вечерята. Баща й извика от кабинета си. Има оставено съобщение на телефонния секретар. Искаш ли да го прослушаш? Нямам голямо желание каза тя, изваждайки кутия със замразен зелен боб от фризера. Знам, че е само Алан. Няколко минути по-късно баща й влезе в кухнята. Изглеждаше притеснен. По-добре иди да изслушаш съобщението, Меган. От Сара е. Какво? Да не би да се е случило нещо? Тя се втурна към кабинета и натисна бутона на телефонния секретар. Меган изслуша записаното съобщение веднъж, два, три пъти. … Г-жа Иверсон, учителката на децата от първи до четвърти клас, снощи бе откарана по спешност в болницата. Лекарят казва, че тя трябва да остане легнала до края на бременността, или в противен случай ще изгуби бебето. Обаждаха се по цялото Източно крайбрежие, за да намерят някого, който би могъл да завърши учебната година с децата, но безуспешно. Меган, те искат ти да завършиш годината. Обади ми се независимо колко късно би могло да стане. Меган се върна в кухнята. Отвори кутия със замразена царевица и я изсипа в тенджера, за да я стопли на котлона. Не мога да отида да преподавам в училище в Ню Йорк Сити. Гласът й се заколеба. Не съм учител. Първата ми специалност е английски език. Искам да пиша или да редактирам книги не да преподавам! Бащата на Меган подреждаше масата в пълно мълчание. Ню Йорк Сити, Господи? промърмори той. Защо Ню Йорк Сити? Какво? Меган успя да долови само последната дума на баща си. О, въздъхна той и прехапа устните си. Нищо, дете. Няма нищо. Меган изиспа царевицата в една купа и я постави с тихо тупване на масата. Няма да отида и точка по въпроса! тя се завъртя и излезе от стаята, пелтечейки по пътя. Ако Сара си мисли, че може да ме командва като парцалената си кукла, много се лъже! Меган продължи да мърмори за Сара и забъркваните от нея каши; за старанията й да продава алармени системи по последната дума на техниката на каубоите по полята; и за безотговорността на мъжете като цяло и на Алан в частност чак докато стигна до стаята си на втория етаж. Когато телефонът иззвъня, Меган с войнствен вид изгледа апарата на нощното си шкафче. При третото иззвъняване тя грабна слушалката и избухна: Алан, имах отвратителен ден. Бюла се скапа. Един важен бизнесмен не ми обърна никакво внимание и аз отивам в Ню Йорк сити, сега ме остави на мира! Ало? От другия край на жицата се чу изненадан мъжки глас. Аз се казвам Майк Фелдман, ъ-ъ, пастор Майк Фелдман от Бруклин, Ню Йорк. Опитвам се да се свържа с Меган Даниелс. Тя… тя там ли е? Очите на Меган се разтвориха широко от притеснение. Тя закри устата си с ръка от ужас. О прокашля се и се опита да си спомни какво точно бе казала. За един миг й се прииска да се престори на някого другиго на когото и да било другиго. Но най-накрая каза: Аз съм Меган Даниелс. О, може би се обаждам в неподходящо време, г-це Даниелс. Бих могъл да Ви се обадя и утре, ако това би било по-удобно за Вас. Не, не, всичко, което имам да казвам, би могло да се каже и тази вечер. Тя слушаше, докато пастор Фелдман обясни нуждата на училището и предложения от Сара изход от положението. Ъ-ъ той отново спря за миг. Г-ца Панета ме увери, че имате търпението и темперамента, необходими за подобна задача. Меган се засмя на внимателно подбраните му думи. Е, трябва да си призная, че вече чухте най-лошата ми страна. Тя зададе няколко въпроса, особено за възможността да се върне за предстоящата сватба на баща си. Получавайки къде повече, къде по-малко удовлетворителни отговори, помоли за няколко дни, за да си помисли. Пасторът се съгласи. Телефонната слушалка бе поставена на мястото й. Значи отиваш, така ли? Гласът на баща й я върна обратно в реалността. От известно време той стоеше на вратата на стаята й. Нямах намерение да подслушвам, но го направих. Меган погледна към него и забеляза сълзите в очите му. Да тя седна на ръба на бялото си легло. Притисна старото си и износено мече до гърдите си. Да, май че отивам. Ню Йорк Сити. Баща й поклати глава и излезе от стаята. Защо Ню Йорк Сити, Господи?