Не ме изоставяй – Глава 4 – Кей Д. Ризо

Ярката слънчева светлина се отразяваше от сребристите криле на самолета в обгръщането го синьо небе. Един матрак от пухкави бели облаци покриваше света под него. Само някоя светкавица издаваше липсата на спокойствие в долния свят. Няколкото часа на относително спокойно пътешествие до Ню Йорк дадоха на Меган възможност да помисли, да сортира и анализира събитията от последната седмица. Един глас по интеркома наруши мислите й. Ще кацнем навреме на международното летище Джей Еф Кей в Ню Йорк сити обяви пилотът. Ще навлезем в турбулентна зона, когато преминаваме през облачния слой… Направих го каза си Меган и впи пръсти в самолетната възглавничка, докато кокалчетата й побеляха. Тя почувства, че лицето й пламти и едно непознато чувство на ужас скова тила й. О, татко помоли се тя мълком, докато самолетът подскачаше в гъстите облаци. – Не знам къде Ти и аз объркахме нещата по отношение на Алан, но не мога да се измъкна от последната каша, в която се забърках, без Твоя помощ. Трябва да повярвам, че ще Си с мен, също както Си обещал дори и до краищата на земята. А пък добави тя жално Ню Йорк Сити сигурно е накрая на земята. Меган долепи носа си до прозореца, докато самолетът описваше бавни кръгове над града. Тежките есенни облаци по Източното крайбрежие се бяха вдигнали. Последните лъчи светлина даряваха дори и на най-непретенциозните сгради прозорци от злато. Сърцето й лудо заби, когато видя Емпайър Стейт Билдинг и известните кули близнаци. Толкова много хора живеят тук помисли си тя, и аз ще стана една от тях. Тя здраво притисна възглавницата към корема си, за да успокои лудешкото напрежение в него. В мига, в който колелата на самолета се докоснаха до пистата, човекът до нея скочи на крака и извади куфарчето и палтото си от шкафчето. А до спирането на самолета той, заедно с всички други нетърпеливи пътници, бе задръстил пътеката. Хора от двете страни на пътеката се опитваха да се вмъкнат в опашката от излизащи. Въздухът изглеждаше сгъстен и мръсен. Меган се опита да поеме контрола над нарастващата паника. Я се стегни каза си. Тълпите са нещо, с което ще се наложи да свикнеш, ако смяташ да оцелееш в това приключение. Тя се наклони назад и затвори очи. Паниката й понамаля. Меган реши да остане на мястото си, докато и последният пътник слезе от самолета. Ако Сара трябва да ме почака още няколко минути, няма как, ще чака помисли си. В крайна сметка тя ме забърка във всичко това. Когато Меган излезе в чакалнята, повечето пътници вече бяха отишли да получат багажите си. Само неколцина бяха останали да се мотаят наоколо, но не познаваше нито един от тях. Страхотно! реши тя. Сама на най-голямото летище на света! Сара, само да ми паднеш в ръцете… Видя телефон и се насочи към него. Но докато стигне до апарата, един мъж пресече пътя й и първи стигна до него. Тя се спря на няколко крачки, докато той разговаряше с телефонистката. Значи ето как изглеждат нюйоркчани промърмори си Меган. Той беше облечен с дънки и фанелка Йейл. Тъмнокестеняви, непослушни къдрици го правеха да изглежда така, сякаш току-що бе излязъл от сутрешния си душ. Лицето му бе приятелско, а около кафявите му очи се бяха очертали малки бръчици, като на човек, който обича да се смее. Сигурно е наемен убиец каза си тя. Докато чакаше, огледа кипящия от живот коридор. Каква странна смесица от хора мислеше си Меган. Ярко облечени пънк-рокери и брадясали студенти се бореха за място със стилни бизнесмени и окичени с камери и фотоапарати туристи, хвърчащи напред-назад в чакалнята. И нито един чифт каубойски ботуши и шапка Стетсън промърмори си тя. Спомни си любимата си сцена от Вълшебникът от Оз: Е, Тото, като че ли вече не сме в Канзас нито дори в Ню Мексико! На мен ли говорите? младият мъж на телефона се обърна към нея. Не Меган поклати глава и се огледа изнервено. Просто трябва да се обадя на някого. Е, Ваша е усмихна се той и й подаде телефонната слушалка. Свърших! очите му пробягаха по цялото й тяло и се спряха на лицето й. Благодаря Ви тя войнствено вдигна едната си вежда. Протегна ръка, за да вземе телефонната слушалка, но мъжът продължаваше да я гледа с очакване. Извинете ме. Меган вече започваше да се чувства неудобно. Бяхте свършили, нали? Изненадан, мъжът премига няколко пъти.Тъмна червенина изби по врата му, промъкна се по лицето му и изчезна под къдриците на челото му. Аз, ъ-ъ-ъ, извинете, нямах предвид, знаете ли. Аз просто търся едно момиче… Стоманените очи на Меган го спряха на средата на изречението. О, това е оригинално… Не-не, Вие не разбирате той започна да говори неравно, стараейки се да обясни. Трябва да посрещна някого, когото никога не съм виждал и вече започнах да се плаша. Вече по погрешка се спрях на четири жени, едната от които ме заплаши с полиция. Той спря за миг, оглеждайки я за последен път. Е, мога да Ви взема за номер пет. Дали случайно не сте Мег… Меган Даниелс прокънтя съобщение по радиоуредбата, Меган Даниелс, Вашият посрещач чака в багажната зала. Мъжът я погледна, след това погледна високоговорителя и после пак нея. Вие трябва да сте Меган Даниелс примоли се той. О, моля Ви, кажете ми, че сте Меган Даниелс от Албъкърк, Ню Мексико. Аз съм, но кой сте Вие? По лицето на мъжа се изписа успокоение. О, слава Богу. Най-после Ви намерих. Той грабна ръката й и я стисна ентусиазирано. Сара щеше да ми отреже главата, ако Ви бях изпуснал. Очите на Меган се присвиха. Имате ли някаква лична карта или нещо, което би могло да Ви свърже със Сара? Хайде, г-це Даниелс, за какъв ме смятате, за наемен убиец ли? Меган го изгледа ледено. Е, добре, щом толкова настоявате той бръкна в джоба си, извади портфейла си, а оттам шофьорската си книжка. Аз се казвам Майкъл Джей Фелдман. Младежки пастор съм на църквата Бруклин Ийстсайд. Но Вие вече знаете всичко това, тъй като миналата седмица говорихме по телефона, уреждайки цялото това пътуване. Вашата приятелка, Сара Панета, ме помоли да Ви посрещна, тъй като днес трябва да работи до късно. Доволна ли сте? Меган се отпусна. Лека усмивка се изписа на лицето й. Приятно ми е да се запозная с Вас, пастор Фелдман тя протегна ръката си за поздрав. Широка усмивка се разля по лицето му и в очите му заиграха весели огънчета. Е, не виждам нищо смешно в това, че Ви помолих да се идентифицирате каза тя в самозащита. Една жена никога не може да е прекалено предпазлива, когато е сама в непознат град. Очевидно точно това са си помислили четирите жени, които погрешно взех за Вас сви рамене той. Взе пътната чанта от ръката й и я съпроводи по многолюдния коридор. цяло чудо е, че никой не ме удари по главата с някоя топка за боулинг или нещо подобно. Наистина се извинявам, г-це Даниелс, ако съм Ви притеснил в началото. Обикновено не съм толкова… Толкова очебиен? подсмихна се тя. Той отново се изчерви. Хей, няма нищо, пастор Фелдман увери го тя. Само се шегувам. И, моля Ви, наричайте ме Меган. Той широко се усмихна. Само ако си говорим на ти и ме наричаш Майк. До момента, в който взеха багажа й и стигнаха до колата му, Меган вече се чувстваше така, сякаш познава младия проповедник от сто години. Надявам се Сара да е достатъчно умна да се хване с това момче помисли си тя, хвърляйки още един страничен поглед към профила му. За него не може да се каже, че е красив. Поне няма внимателно изработения вид на млад, многообещаващ специалист като Алан. Как ли да определя външния му вид? зачуди се Меган. Домашно момче тоест, докато се усмихне. И тогава ах! Сега беше неин ред да се изчерви. Въпреки че не обърна внимание на нищо от онова, което той казваше, не пропусна да забележи заинтригувания му вид, когато той се обърна и я хвана, че гледа към него. Да реши тя, определено ще подпаля Сара за този. Докато караше през заплетения лабиринт на трафика в пиковия час, той я забавляваше с анекдоти от градския живот. Неговото спокойно, отпуснато поведение, докато маневрираше между множеството коли, я изненада. Ако тя беше на волана, нервите й сигурно щяха да се опънати до скъсване. Когато светофарът го принуди да спре, Майк протегна ръка към жабката и попита: Искаш ли целувка? Моля? Очите на Меган се разшириха от изненада. Искаш ли целувка? О-о! Той се изчерви и бързо извади ръката си от жабката. Ъ-ъ, имам предвид сладките! Той й подаде едно малко найлоново пликче. Меган полагаше всички усилия, за да не избухне в смях, докато той отчаяно се опитваше да й обясни. Едно от децата в училището си мислеше, че може би няма да имаш нищо против малка закуска по пътя и… Тя не можеше да се сдържа повече и избухна в смях. Изненадан, Майк също започна да се смее. Когато светофарът най-после светна зелено, по лицата и на двамата се стичаха сълзи от смях. Автомобилните клаксони зад тях ги върнаха към реалността. Майк даде газ. Но това дори не е смешно! Пое си той въздух. На какво се смеем? Меган изтри сълзите от лицето си. Не мога да дочакам да разкажа на баща си за това засмя се тя. За първи път в живота си срещам някакъв градски пастор и той веднага ми предлага целувка. Тя отвори пакетчето, лапна една целувка и внимателно сгъна опаковката й. Ще запазя това за спомен или за шантажиране, зависи какво ще ми хрумне. Той се засмя и се опита да изтръгне станиолчето от ръцете й, но не успя. Не злоупотребявайте с доказателствата, господине! пошегува се тя, пъхвайки станиолчето в дамската си чанта. Гъсениците от коли бяха плъзнали по улиците. Те бяха само на няколко улички разстояние от дома на Мама Грейс, когато Майк каза: Не знам какво ти е разказала Сара за твоята хазяйка. Тя е забележителна жена. През последните няколко години Мама Грейс е отгледала не знам точно колко, може би 30 или 40 осиновени деца. В момента с нея живеят седем, без теб и Сара. Седем деца? тонът в гласа на Меган не скриваше изненадата й. Почакай и ще видиш засмя се той. Мама Грейс ще те осинови в семейството си в мига, в който минеш прага на дома й. Тя е една огромна майка квачка с дори още по-голямо сърце. Описанието на Майк напълно се покри с реалността. В мига, в който краката на Меган стъпиха на прага на масивната тухлена къща, тя се намери в прегръдките на две махагонови ръце, толкова огромни и силни, че се изплаши да не би да бъде задушена от тези топли чувства. Усмивката на Мама Грейс можеше да даде добър урок по радост дори и на най-талантливия клоун. Жената придърпа Меган в осветеното антре на къщата. Любопитни личица от всички раси впиха очички в нея от леко открехнатите врати от двете страни на коридора. Елате да се запознаете с новата учителка, малки маймунки извика жената. Тя се обърна към Меган: Цял ден ме разпитват кога ще пристигнеш. Майкъл, трябва да отбележа, че се справи отлично с времето в това натоварено движение. Можеш да занесеш куфарите на г-ца Даниелс в предната спалня отдясно нали нямаш нищо против да спиш в една стая със Сара? Меган гледаше с изумление. Тя никога не беше срещала човек, който да говори толкова бързо. Трябваше да слуша напрегнато, за да може да следи мисълта на Мама Грейс и да отговаря на засипващите я въпроси. Тази дама сигурно успява да надприказва дори и Сара, която говори като скоропоговорка помисли си Меган. Вече я бяха обкръжили и седемте деца, на видима възраст от 5 до 15 години. Двете най-малки я гледаха иззад огромната синя пола на Мама Грейс. Мога да занеса куфара ти вместо теб един тъмнокож юноша протегна ръката си към куфара й. Меган, запознай се с Алвин моят първи приятел и най-добър помощник каза Майк. С искряща усмивка Алвин последва Майк нагоре по стълбите с останалата част от багажа на Меган и двамата изчезнаха зад ъгъла. Меган стоеше в антрето, а цяла дузина очи се бяха впили в нея. Мама Грейс представи едно по едно всички деца. Наистина се радваме, че си тук, скъпа увери я жената, особено сега, когато се наложи г-жа Иверсон да бъде откарана в болницата. Правех всичко, което е по силите ми с тях, но при цялата ми натовареност тук, е, сам човек не може да направи всичко, което поиска. Не съм сигурна, че призванието ми е да бъда учителка призна Меган. Мама Грейс я прегърна през раменете със свободната си ръка. О, ще се справиш чудесно, скъпа, ще видиш! Майк слезе по стълбите, следван на една крачка от своето приятелче Алвин. Имаме ли време преди вечеря да покажа училището на Меган? Да не би да се поканваш тази вечер на вечеря, пастор Фелдман? запита Мама Грейс с шеговита изненада. О, ъ-ъ-ъ. Ами, аз си мислех… Майк прекара ръката си през гъстата си коса. Той погледна Меган и се усмихна самоуверено. Ако нямаш нищо против? Мама Грейс го потупа по ръката и се засмя. Разбира се, че нямам. В момента на котлона се вари огромна тенджера яхния от леща, а преди малко извадих от фурната домашно печения хляб. Да, отивайте до училището Сара ще се прибере чак след час и половина. Когато Меган се озова в относително тихата и спокойна атмосфера на колата на Майк, тя попита: Всички нюйоркчани ли говорят толкова бързо, като Мама Грейс? Майк кимна с глава и се усмихна. Повечето от тях. И не след дълго и ти ще говориш така. Това твое очарователно протяжно югозападно произношение напълно ще изчезне. Ама какво протяжно произношение? възмути се тя. Той се засмя и се включи в натовареното движение. По време на краткото им пътуване до училището Меган гледаше през прозореца на колата многото хора, бързащи да се приберат по домовете си след работния ден. Жени носеха пазарски чанти с пресни продукти, зад тях възрастни мъже бутаха пазарски колички, деца пресичаха улицата. Всеки имаше някакво място, където трябваше да отиде, и много бързаше да се озове там. Майк паркира пред голяма тухлена църква. Е, пристигнахме. Тя погледна към църквата, а след това към него. Училището е в църквата? Ъхъ. Двете класни стаи са в сутерена. Тя огледа улицата и малкото пространство зелена трева пред църквата. Но къде играят децата? Има и голяма зала за почивка ще видиш. Той я поведе по малката пътечка към страничната врата. Капки пот избиха по челото й, докато тя се опитваше да овладее кратката атака на клаустрофобията. Когато влязоха в тъмната сграда, Меган потръпна. Майк усети неудобството й. Преди да си направиш каквито и да било заключения, трябва да знаеш, че в тези стаи протича сериозен образователен процес. Може да ти се струва странно, но тук на децата се дарява много любов. Хей, не съм… Просто исках да знаеш. Основателите на това училище се гордеят с образованието, което децата им получават тук. О, не, моля те, не ме разбирай погрешно помоли Меган. Знам, че не сградата или оборудването предрешават научаването, а хората. Може би именно това ме плаши толкова. Малката тъмна стая изведъж бе огряна от светлина, само при едно натискане на ключа. Ярко оцветени плакати с детски рисунки бяха закачени по слънчевожълтите стени на стаята, като един малък оазис на цветове и спокойствие. Въпреки собствената й несигурност, умът на Меган веднага започна да ражда идеи, докато тя се поразходи между редовете от чинове, а ръката й се движеше по ръбовете им. Утре сутринта ще мина да те взема в 7:15 каза Майк. Часовете започват в 8:00, но трябва да се запознаеш със Сам Кагио, директора, и с другата учителка. Той ще ти помогне да започнеш. Всяка сутрин му помагам с библейските уроци на VII и VIII клас, за да му остава време за административната работа. Майк продължаваше да говори, но Меган почти не чуваше какво казва той. Утре помисли си тя всеки един от тези малки чинове ще бъде зает от някакво малко същество, очакващо велики неща от мен. Не знам, Господи прошепна тя. В крайна сметка, не съм сигурна, че ще мога да се справя. Преди две седмици изобщо не бих си и представила, че ще съм… тя прехапа устните си, когато образът на Алан премина през съзнанието й. Майк сложи ръка на рамото й. Ще се справиш. Те са страхотни деца. Ще те обикнат. Меган си пое дълбоко въздух. Надявам се… Върнаха се при Мама Грейс, като и двамата носеха по една купчина учебници и помагала. След вечерята Мама Грейс се погрижи за децата, които все още гледаха любопитно към Меган. Деца, ще имате много време да се опознаете с новата учителка. Всеки да си свърши работата, а след това да си напише домашните. Хайде, разпръсквайте се! Децата се подчиниха моментално. Обръщайки се към Майк, Мама Грейс продължи с наставленията си: Пастор Фелдман, знам, че и ти си имаш работа. А вие, момичета обърна се тя към Сара и Меган, трябва да се настаните. А-а заекна Майк, наистина имам някои неща, които трябва да свърша тази вечер. Страхотна вечеря, Мамо Грейс. Лека нощ, Сара, Меган. Той помаха с ръка, тръгвайки към вратата. Мама Грейс го последва. Нямаше никакво съмнение по въпроса кой командва в тази къща. Когато двете приятелки се изкачиха по стълбите, за да се приберат в своята стая, Меган прошепна: Чувствам се така, сякаш възпитателката в общежитието току-що е обявила време за самоподготовка. Мама Грейс е душичка, разбираш ли Сара я поведе към обширна стая в предната част на къщата. Външно може да е малко рязка, но по душа няма равна на себе си. Меган се възхити на нежните розови цветчета на тапетите и подходящите сини одеяла, застлани върху двете легла. Едно бюро бе поставено върху двата високи прозореца на предната стена. Белите памучни завеси се вееха от бриза, идващ през отворените прозорци. Удобно изглеждащ люлеещ се стол и лампион в единия ъгъл обещаваха да се превърнат в любимото място за отдих на Меган. Докато разопаковаше багажа си, Сара направи място в гардероба за вещите на Меган. Ще си прекарваме чудесно, знаеш ли! Меган се усмихна на ентусиазма на Сара. Беше толкова хубаво, че пак са заедно. Тя не си беше давала сметка колко много й липсва щурата й съквартирантка. През следващите два часа Сара обясни на Меган всичко, което сметна за необходимо да знае за живота в големия град. Всичко това звучи толкова вълнуващо каза в края Меган. Но в същото време и малко страшничко. Как си успяла да го запомниш? С времето свикваш с всичко отговори Сара. Но ако имаш нужда от нещо, просто помоли. Мога да ти кажа това, което би желала да узнаеш. Добре, имам един въпрос. Вече? Разкажи ми за теб и за Майк Фелдман. Сара я изгледа изненадано. Няма нищо за разказване. Разбира се, ние сме приятели, но това е всичко. Колкото и да е приятен, просто помежду ни я няма тръпката. О, хайде бе започна да я предумва Меган. Та това е старата ти съквартирантка. Можеш да ми кажеш. Не, съвсем честно. Сара вдигна ръце, за да отрече всичко. И то не е от липсата на опити. Цялата църква започна да ни сватосва още от деня, в който пристигнах. Тя спря за миг и започна да изучава лицето на Меган. С лукава усмивка я попита: Защо? Да не би да се интересуваш от него? Меган се изчерви от неудобство.
Сара! Какви ги приказваш! Преди по-малко от седмица скъсах с мъжа, с когото си мислех, че ще прекарам остатъка от живота си. Е и? Ами бях се доверила на Алан и се бях доверила на собствената си преценка. И двете ме подведоха. Нямам намерение пак да допускам тази грешка или поне не за дълго, много дълго време. Хей, Алан беше леке, какво друго искаш от него? Сара размаха ръце, за да демонстрира неприязънта си. Усмивката на Меган помръкна и тя започна да се взира в ноктите на ръцете си. Аз почувства как сълзите се надигат отново аз искам да спре да ме боли, Сара. Искам да спре да ме боли. О, дете, извинявай тя дръпна Меган в прегръдките си и я притисна здраво. Хайде, наплачи се. Аз съм тук, ако имаш нужда от мене. Винаги се опитвах да правя онова, което е правилно. Винаги се опитвах да върша нещата по Божия начин. гласът на Меган се разколеба. Толкова ме е яд, че изобщо започнах тази връзка. Не знам какво се обърка. Отново и отново се молех на Бога за Алан. Защо не ми попречи да се влюбя в него? Той го е познавал и е знаел какво ще се случи. Хмм! изсумтя Сара. Не разбирам за какво се оплакваш. На мен ми се струва, че Бог ти е попречил да си объркаш живота. Повярвай ми, знам за какво говоря болката ти днес изобщо не може да се сравни с онази, която би изпитала, ако бе разбрала за измамите на Алан чак след сватбата. Но как ще мога да се доверя на преценката си следващия път, когато се почувствам привлечена от някой мъж? Меган изразително поклати глава. Не, не, не, втори път няма да съм такава глупачка. Устните на Сара оформиха малка тънка линия, а очите й се присвиха. Виж какво, ако искаш гаранции, иди си купи съдомиялна машина. Те се продават с петгодишна гаранция. За съжаление с хората не е така. Това е животът разбери го! Меган не можеше да повярва на промяната, настъпила в Сара.Тя никога не я беше виждала толкова сериозна, почти далечна. Всеки ден работя с хора, живеещи с истински проблеми алкохолизъм, наркотици, изнасилвания, физическо и сексуално насилие хора, които се намират на ръба на ада. Сара спря за миг. Ти и аз сме две много големи късметлийки. Самият факт, че не сме си объркали напълно живота чак до зрялата възраст от 22 години ни дава голямо предимство пред повечето жени. Имам един случай Беки, на 9 години, която е бременна от баща си. Деветгодишно дете! Тя е била насилвана по всеки възможен начин! Беки има проблеми ти и аз изпитваме само леки неудобства. С-с-съжалявам. Разбира се, ти си права заекна Меган, но мен все още ме боли. Сара стисна ръката на Меган. Нямах намерение да бъда нетактична. Не, имах нужда от това Меган изтри една сълза от лицето си. Сара погледна към часовника си и извика: Минало е полунощ! Следващата ми лекция тази вечер е по темата за необходимата почивка. Момиче, утре сутринта ще имаш ужасни проблеми с пренастройването на нюйоркско време. На следващата сутрин къщата представляваше една вихрушка от най-различни дейности. Мама Грейс предумваше, заплашваше, подиграваше и в общи линии ръководеше децата, докато те извършваха сутрешните си задължения. След триминутния душ и изядената надве-натри закуска, Меган грабна приготвения си обяд в кутийка с надписаните й с пастел инициали и изхвърча навън, където Майк я чакаше в колата. Децата няма ли да пътуват с нас? попита тя, като затвори вратата. Не, така биха стигнали прекалено рано в училище прозя се Майк. Освен това църквата е само на две спирки с метрото. Десет минути по-късно те спряха пред църквата. От мига, в който Меган излезе от колата, тя стана център на внимание. Сам Кагио беше приятен, смешен човечец, който както се стори на Меган наистина си харесваше работата. Той обясни на момичето дневния режим в училището, показа й съоръженията и материалите, които щеше да използва. Тя прекара останалата част от сутринта в запознанство с всеки един от учениците й, с учебниците и привиквайки с идеята, че трябва да преподава 32 предмета на 15 кълб от енергия. Когато и последният срамежлив първокласник се сбогува с нея, Меган вече бе сигурна, че мозъкът й ще се пръсне от напрежение. Ако съм имала представа, че преподаването е толкова сложно! мърмореше си тя, подреждайки учебниците на бюрото си. Изведнъж почувства, че някой е застанал на вратата и я гледа. Меган се завъртя. О възкликна тя, това си бил само ти! Само аз? Майк поклати глава, нацупвайки долната си устна. Значи вече ме смяташ за даден… Никога! Той се засмя. Готова ли си да тръгваме? По време на краткото им пътуване до дома Меган попита: Сигурен ли си, че не ти пречи така да ме караш до училището и до вкъщи? Аз мога да пътувам с метрото с децата. Разбира се, че можеш, но докато искам да си нямам проблеми с Мама Грейс, бих могъл да ти спестя раздразнението от пътуването с метрото. Майк наблюдаваше Меган с крайчеца на окото си. Как ти се струва идеята да пообиколим част от града в неделя? Можем да разгледаме Елис Айлънд, Статуята на Свободата и може би дори Емпайър стейт билдинг, ако искаш? Много би ми харесало и знам, че и Сара ще е доволна. Нека да го направим. Меган забеляза, че усмивката на Майк малко помръкна при споменаването на Сара, но не я беше грижа. Последното нещо, което искаше, беше Майк независимо дали е пастор или не, да остане с погрешна идея. А поне за нея срещите с мъже бяха погрешна идея!