Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Не ме изоставяй – Глава 5 – Кей Д. Ризо
Меган се отпусна назад във фотьойла и въздъхна. Купчината от тетрадки като че ли се увеличаваше, вместо да намалява. Изведнъж Сара влетя в стаята. Тя хвърли чантата си на леглото и затанцува. Все още не мога да повярвам, че наистина си тук. Цял ден се страхувах, че снощи съм си представила всичко. Толкова се боях, че няма да дойдеш. Гласът й стана по-мек. Просто толкова много ми се искаше да дойдеш, че бях сигурна, че в последния момент нещо ще се обърка. Сара прегърна Меган и силно я притисна до себе си. Извинявай, просто понякога се чувствам толкова самотна. Меган каза на Сара за предложението на Майк. Сара поклати глава. Двама са компания, трима са тълпа, не помниш ли? Сара, знам какво си мислиш! предупреди я Меган. И ти се оплакваше, че членовете на църквата те сватосвали! Ако не дойдеш в неделя, и аз няма да отида. Добре, добре простена Сара. Ще отида, но това няма да ми хареса. На Меган не й остана време да се притеснява за Сара. Първата й преподавателска седмица представляваше дни на борба, тя се стараеше да бъде едни гърди пред своите ученици. Бе приятно изненадана да установи, че още след първите два дни вече ги считаше за своите деца. Сред тях бяха Чери, в чиито очи се четеше дълбока тъга, неприсъща на годините й; Курт, който, ако изобщо някъде ставаше някаква беля, беше обезателно замесен в нея; Бет, чийто живот бе съсредоточен в идеята да се хареса на новата учителка; и Лидия, чиято енергия нарастваше, колкото повече напредваше денят и колкото по-изморена се чувстваше Меган. Ах, Лидия помисли си Меган. Тази сутрин 8-годишният Били й съобщи, че Дина е казала една мръсна дума през междучасието. Не съм казала нищо лошо, г-це Даниелс отвърна невинно малката Дина. Хм-м помисли си Меган. Ето ти проблем. Дина, би ли ми казала онова, което може би е чул Били? Очите на малкото момиченце се проясниха. Разбира се. Казах: Били и Ани седяха на дърво… Меган едва прикри усмивката си, като чу как Дина изкривява познатото детско стихче. Дина, откъде си научила тази дума? Коя дума, г-це Даниелс? малкото момиченце с кафяви очички се усмихна мило на Меган. Онази, която казва какво са правили Били и Ани на дървото обясни Меган, като не искаше да употреби циничния термин. Имате предвид… отвърна Дина ентусиазирано. След като чуха циничната дума, всички ученици вдигнаха глави от учебниците си. Да, точно тази кимна с глава Меган. Знаеш ли какво означава това? Детето се усмихна с удоволствие. Да, това означава, че са се целували. Детската невинност направо спря дъха на Меган. Не, миличко, това не означава, че са се целували. Това е много лоша дума и мама и татко никак няма да се зарадват, ако те чуят да я казваш. Детенцето се разплака. Но Лидия каза… Няма нищо, миличко. Ти не си знаела. Просто вече никога не използвай тази дума. Съгласна ли си? Меган изпрати Дина на мястото й. Да, понякога Лидия може да е истинско предизвикателство помисли си Меган. Тя трябваше да си поговори с Лидия тази сутрин. На връщане от училището разказа историята на Майк. Само като си помислиш, че едно малко 9-годишно момиченце вече е научило такава дума! Съмнявам се, че изобщо знае какво означава тя. Светофарът светна червено и той рязко натисна спирачките. Недей да съдиш твърде сурово Лидия. Знаеш ли, тя е най-малкото от пет деца. Три от тях са братя. Светна зелено и колата потегли напред. Много от тези деца преживяват тежко детство. Историите на някои от тях могат да те разплачат. Може би днес ти намери своята мисия, Меган. Би могла да внесеш невероятни промени в живота им. Тя си мислеше върху думите му до края на пътуването към дома. Възможно ли е преподаването да е точно това, което Бог иска от нея? Или това е един малък промеждутък, докато успее да се справи с проблемите си? Погледна към Майк. Ами ти? запита тя. Каква е твоята мисия освен факта, че трябва да бъдеш ръкоположен, разбира се. Завиха по улицата, където живееше Мама Грейс, и се спряха на единственото място за паркиране. Той маневрираше с колата напред-назад, докато най-после успя да се настани в малкото пространство. Изключвайки двигателя, разкопча предпазния колан. След това спря. За да отговоря на въпроса ти, трябва да кажа, че все още не знам. Навсякъде, където Бог се нуждае от мен. Може би да работя с тийнейджъри. Майк погледна към оживения тротоар. Той ще ми каже, когато е готов. Лицето на Алан изведнъж премина през съзнанието на Меган, последвано от тъпа болка в стомаха. Тя се изчерви и сви юмруци. Когато Майк се обърна да вземе нейната купчина с учебници, очите им се срещнаха. Объркана, наведе очи. Ръцете й трепереха, когато се опита да разкопчае предпазния си колан. Той отказваше да се отвори. Мърморейки нещо за защипаното си сако, продължаваше да се бори със закопчалката. Нека ти помогна. Ръцете им се докоснаха, неговите върху нейните, докато и двамата се бореха с предпазния колан. Тя се напрегна. Меган, притеснява ли те нещо? Тя по-скоро почувства, отколкото видя погледа му. Просто не мога да разкопчая този глупав колан отдръпна ръцете си от неговите и се прилепи до вратата на колата. Ти го направи. Аз само усложнявам нещата. Миг по-късно той бе разкопчал колана, който се плъзна на мястото си. Меган бързо отвори вратата и излезе навън. Благодаря ти, че ме докара, Майк каза тя набързо. Трябва да тръгвам. Той я изгледа изненадано. Хей, забрави си книгите. Той изскочи от колата и я заобиколи, идвайки до мястото, където стоеше тя. Сърцето й се сви. Ама че си глупачка! каза си тя. Наистина си страхотна при финалните сцени, нали? Неохотно се обърна и протегна ръце за купчината книги. Майк се дръпна. Позволи ми да ти ги внеса. Не, не, аз мога да се справя. Мога и сама. Тя взе книгите и забърза към къщата. Хей извика той след нея, ако някога поискаш да си поговорим, аз съм страхотен слушател. Меган влетя в къщата, без да отговори на предложението му. Сигурна съм, че си такъв промърмори си тя, затваряйки вратата след себе си. Хукна нагоре по стълбите към стаята си. И след това ще останеш с погрешни впечатления за нас и ще се окажа в още по-голяма каша, отколкото сега! Поставяйки книгите на бюрото, Меган внимателно повдигна крайчеца на завесата и погледна навън. Майк стигна до колата си и отвори вратата. Спря се, после погледна нагоре. Меган отскочи назад. Завесата бавно се върна на мястото си. По време на първата събота на Меган в Ню Йорк членовете на църквата организираха специален обяд, за да я приветстват с добре дошла. За нея бе истинско удоволствие да се запознае с родителите на децата. Всеки един от тях й благодари, че е дошла в Ню Йорк и е спасила училището. Наистина не знаехме какво да правим призна пастор Улрих. Не съм знаел, че има такъв дефицит на учители. Меган с изненада установи колко си приличат малката градска църква със селската църквичка, в която бе израснала в Ню Мексико. Посвещението на служенето, ангажираността към семейството, любовта към Спасителя и желанието да завършат делото и да отидат у дома всичко си беше същото. Предполагам, че е вярно реши за себе си тя. Независимо къде отиваш, християнското семейство има повече сходства, отколкото различия. След обяда Меган се присъедини към групата, посещаваща близкия старчески дом. Оттам тийнейджърите се отделиха и отидоха в парка да раздават брошури, а Майк, Меган и Сара се присъединиха към тях в ролята на организатори. След като раздадоха брошурите, те седнаха на тревата и започнаха да пеят. Меган се облегна на дънера на едно дърво и започна да наблюдава как слънцето залязва зад гората от небостъргачи. Сладките звуци от познатата песен Алилуя! я изпълниха с мир. Тя си помисли за Алан и въздъхна. Всичко се беше променило толкова бързо. Дали някога пак ще се чувствам нормално? чудеше се, изтласквайки лицето му от съзнанието си. След богослужението групата отиде в Мама Грейс за вечерни игри. Присъствието на Меган сред младежите наистина успя да повдигне духа й. Те се смееха и се шегуваха помежду си, изпълвайки стаята с едно топло, приятелско усещане. И преди да разберат, часовникът започна да отмерва 11:30. Пресипнал и изтощен, Майк сложи край на вечерта. Хлапета, трябва да се приберете по домовете си преди вечерния час напомни Майк на тийнейджърите. Що се касае до вас двете погледна той към Меган и Сара, ще бъда тук около 9:00 ч. сутринта. Девет часа? Направи гримаса Меган и поклати глава. Нито минута преди 10:00, чуваш ли? Слушам, мадам! козирува той. Една дяволита усмивчица разваляше изпънатата му военна стойка. Щом желаете, нека бъде 10. Помаха още веднъж с ръка и си тръгна. Точно в 10:00 ч. на следващата сутрин Меган забеляза синята Тойота на Майк да спира пред къщата. Тя набързо обу дънките си и навлече червения си жарсен пуловер. Среса се набързо и хукна надолу по стълбите към кухнята. Две стъпала по-назад от нея бягаше и Сара, все още запасвайки фланелката си в избелелите си дънки. Мама Грейс вече бе заета с приготвянето на семейната закуска. Майк влезе в стаята. Я! Какво готвиш? подуши той изкусителния аромат на прясно изпечените курабийки, които Мама Грейс изваждаше от фурната. Забрави ги, Майк засмя се Меган. Би трябвало да ходим на обиколка на града, забрави ли? Никъде няма да ходиш, докато не хапнеш нещо, настоя Мама Грейс. Ню Йорк е оцелял без теб досега, ще изтрае и още малко. И аз така си мислех! кимна Майк и отхапа огромна хапка от още топлата курабия. Ммм светнаха му очите, страхотни са, Мамо Грейс! Въпреки че не бяха особено гладни, Меган и Сара все пак изядоха по няколко курабии и изпиха по чаша мляко. По-добре си вземете по някой пуловер или леко яке предупреди Майк, насочвайки се към вратата. Близо до водата може да е хладно. Добра идея каза Меган, хуквайки нагоре по стълбите. Подобре да си взема и фотоапарата. Сара извика след нея: Моля те, вземи и моя кафяв пуловер. Онзи, с перлените копчета. Разбира се, няма проблеми. Меган влетя в стаята и започна да рови из гардероба, докато най-после намери любимия си черен пуловер. Пуловерът на Сара висеше до вратата. Ще те чакаме навън извика й Сара. Когато Меган стигна до колата, забеляза кой къде е седнал и се намръщи. Майк отпред, Сара отзад. Хм! Нещата не се подреждат така, както трябваше помисли си тя. Сара трябваше да направи всичко възможно това да не изглежда като любовна среща. За миг си помисли да се качи отзад до нея, но се отказа. Седна отпред и затвори вратата. Майк се усмихна. Реших да шофирам, вместо да се возим на метрото, тъй като може да решим да отидем до града преди края на деня обясни Майк, изкарвайки Тойотата си от паркинга. До града? Меган го изгледа и се засмя. Аз си мислех, че вече сме в града. Сара се наклони напред и сложи ръцете си върху облегалките на предните седалки. Градът, мила ми селска приятелко, тук е Манхатън. Меган се усмихна и изви очи.
Значи днес трябва да играя ролята на тъпата селянка, така ли? тя погледна през предното стъкло. Добре, става. Кво е туй там? Известният мост Бруклин? И Майк, и Сара се засмяха. Боя се, че не обясни той. Това е мостът Варазано Нероуз. Когато го завършиха, той надмина Голдън Гейт в Сан Франциско като най-дългия мост в света. Майк умело провираше малката Тойота сред лабиринта от улици, докато стигнаха до тунела Бруклин Батъри. Дръжте се, влизаме! Меган погледна изкосо бежовите плочки по стените на тунела. Тя почувства познатото схващане в гърлото и гръдния кош и потрепери. Надявам се да не ни предстои да минем през големия. Големия? засмя се Сара. Не забравяй, ние сме в Ню Йорк, а не в Калифорния. Не се прави на толкова самодоволна, скъпа приятелко контрира я Меган. Попрочела съм туй онуй за сеизмичната активност в Съединените щати. Можеш ли да си представиш какво ще стане, ако само едно малко земетресенийце разтърси Бруклинските сгради за 30 секунди? Пътуваме към Уол Стрийт каза Майк. Големите разтърсвания стават там всеки ден. Нагоре по една улица, завой, надолу по друга. Меган бе благодарна, че Майк знае накъде отива. След известно време той паркира колата край една странична уличка. Пред нея се виждаха порещите небето небостъргачи. Излязоха от колата и тръгнаха към блестящите на слънцето сгради. Меган изви врата си, за да види издигащите се в облаците върхове на небостъргачите. Масивните колони от бетон, стомана и стъкло като че ли се стесняваха нагоре, сякаш прорязваха небето. Тя се блъсна в една улична лампа. Оп! Майк я хвана за ръка. Май че имаш нужда да бъдеш водена. Гледката бе толкова поразителна, че тя не му обърна внимание. Всичко наоколо бе огромно. Напред, вляво, е нюйоркската стокова борса продължи Майк. Точно тук става голямото разтърсване. Той и Меган върваха напред, хванати за ръце, сякаш нищо не се беше случило. Сара ги погледна и се подсмихна. Меган предпочете да не й обръща внимание.
След няколко минути Майк смени посоката. Ние сме само на няколко улици от кейовете каза той. Ако искате, можем да отидем с ферибота до острова Елис. И до Статуята на свободата? попита Меган с нетърпение. Не можем да я пропуснем отвърна Майк. Пресичайки една оживена улица, той здраво хвана ръката на Меган и не я пусна. Когато приближиха до водата, един лек бриз повя от океана и Меган леко се притисна до Майк. Бррр потрепери тя ти беше прав, тук е студено. Майк изглеждаше приятно изненадан. О? усмихна се той, прегръщайки Меган през раменете. Не бях забелязал. Сара изви очите си и простена. Те завиха зад последния ъгъл и пред тях се разкри зашеметяващата панорама на нюйоркското пристанище. Великолепни кораби пореха вълните, по-малки катерчета също преминаваха между тях. А в далечината, почти обгърната в мъгла, се издигаше величествената Статуя на свободата. Меган спря внезапно и притаи дъх. Тя я беше виждала по телевизията, в исторически книги и на картички. Беше успяла да й хвърли един поглед дори и от илюминатора на самолета. Но сега, когато виждаше паметника да се издига пред очите й в лека мъгла, очите й се насълзиха. Изпратете при мен своите бедни, своите изнурени, своите объркани човешки маси, копнеещи да дишат свободно. Изпратете бездомните, бурните присъединиха се към нея Майк и Сара. Високо вдигам светилника си до златната врата. Сирената на ферибота разруши магията на момента. Да вървим Майк хвана ръката на Меган и те хукнаха към кораба. Когато се качиха на борда, си намериха място до перилата, откъдето можеха да наблюдават статуята. Двигателите боботеха под краката им. Те мълком наблюдаваха как Дамата ставаше все по-голяма и по-голяма, колкото по-близо идваха до остров Либърти. Представете си какво би било, ако идвахте в Америка и за първи път виждахте статуята Сара пусна лактите си през парапета. Дядо ми е бил само на 16 години, когато е емигрирал в Съединените Щати през 1906 г. Той винаги говореше за Дамата с лампата. Не знаех, че родът ти е от Европа призна Меган. Сара сви рамене. Майка ми и баща ми се преместили в Северна Каролина, когато съм била още бебе, но баба и дядо останали в Бруклин. Името на дядо ми е гравирано на остров Елис. Дано да успея да го намеря. Майк беше изненадан. Наистина ли? Имената на баща ми и на родителите му също са там. Той е бил на 5 годинки, когато родителите му са дошли тук точно след Втората световна война. Май че аз съм единствената истинска американка тук, а? пошегува се Меган. В миналото ми няма нищо бляскаво. Родителите на баща ми решили да се преместят от Оклахома в Калифорния. Колата им се развалила в Албъкърк и останалото, както казват те, е история. Всички се засмяха. Фериботът спря на брега и тримата слязоха на острова. Разхождаха се повече от час. Меган направи снимки на статуята от всички възможни ъгли. Те посетиха сувенирния магазин в основата й и внимателно разгледаха различните интересни нещица. Най-накрая Меган избра преспапие под формата на статуята за баща си и възпоменателна лъжичка за Либи. Меган застана зад Сара на касата. Май че съм типична туристка. Аз също. Виждаш ли? Сара й показа нож за отваряне на писма със статуята на дръжката и акордеонче от картички. За баща ми обясни тя. Майк се беше облегнал на стената близо до изхода. Е, има ли желаещи за изкачване до горе? Разбира се! Меган го погледна лукаво. Искаш ли да се надбягваме? Ще те надмина по всяко време! засмя се Майк, накланяйки се към нея. Вие двамата тръгвайте вмъкна Сара. Аз се изкачвах преди две седмици и, повярвайте ми, един път ми е предостатъчен! Освен това искам да се поразходя още малко из магазинчето за сувенири. Приятно прекарване! Меган погледна Сара с изпепеляващ поглед. Сара й отвърна с най-невинния си вид, усмихна се мило и се върна в магазина. Майк дръпна ръката на Меган.
Има асансьор до върха на пиедестала каза той, без да забелязва погледите, които двете момичета си размениха. Можем да се изкачваме оттам нагоре. Меган последва Майк до асансьора. Още веднъж кожата й се изпоти, когато вратите затвориха малкото пространство. Мога да се справя каза си тя. Също като да се возя в кола, това е всичко. Меган задържа дъха си, докато асансьорът най-после спря. Когато вратите му се отвориха, тя бе пометена от останалите пътници и се озова на балкона заедно с тълпата от приказливи туристи. Погледна навън, 30 метра над входа и малко повече от 50 метра над мъгливото сиво море. Две врати водеха към вътрешността на статуята над едната бе написано НАГОРЕ, а над другата НАДОЛУ. Влизайки вътре, Меган видя огромни греди, два пъти по-дебели от тялото на някой борец, да се издигат нагоре, докъдето й стигаха очите. Тя си спомни, че някъде беше чела, че централната желязна клетка е била проектирана и построена от човека, издигнал Айфеловата Кула в Париж. Зад нея можеше да се види медната кожа на Дамата с цяла мрежа от подпорки и свързващи елементи, издигащи се като огромна палатка. Лампите хвърляха разсеяни сенки по дълбоките гънки на медната пола. Гласовете на изкачващите се по стълбите туристи отекваха и се отразяваха в стените. Сякаш се намираха в някакъв масивен механизъм. Все още ли искаш да се надбягваме? Майк й се усмихваше от първото стъпало на дългата извита стълба към върха. Тя наклони врата си и погледна нагоре. Ами, като се позамисля малко тя се засмя, по-добре да не бързаме. Той направи галантен поклон и я пусна пред себе си. Тя тръгна нагоре по металните стъпала, като същевременно ги отброяваше. Колкото по-нагоре се качваха, токлова по-тясно ставаше. На 75тото стъпало решиха да си починат. Ух! възкликна Меган не мога да си представя, че преди няколко минути ми беше студено. Тя избърса няколко капчици пот от челото си. Това не може да се сравни с изкачването на Монумента във Вашингтон каза Майк. Виж, онова изкачване наистина те оставя без дъх. Е, това е достатъчно трудно за мен особено малкото пространство. Тя протегна ръце, сякаш искаше да отмести стените по-надалеч. Никога не съм осъзнавала, че страдам от клаустрофобия, докато не ми се наложи да летя на изток. Челото на Майк се набръчка от притеснение. Съжалявам. Защо не каза по-рано? Нямаше да изкачваме статуята, ако не искаш. Тя изразително поклати глава. Не, няма нищо. Не бих я пропуснала за нищо на света. След още няколко минути пак започнаха да се изкачват. Осемдесет, деветдесет доста нагоре сме. Колко нагоре? Тя се опита да си спомни статистическите данни, които беше чела, но не успя. Беше й горещо. Въздухът бе плътен и влажен. Подръпна яката на пуловера си. Сто и петдесет, сто и шестдесет… Изведнъж се озоваха на върха. Влизането в главата на статуята беше като влизане в черепа на някакъв великан. Една клетка поддържаше контурите й. Короната с прозорците за наблюдение не бе по-голяма от малка кухня. Наистина беше малка. И задушна. Но гледката! Пред тях се простираше блестящата панорама на Нюйоркските небостъргачи. Меган бе запленена. Докато надничаха през различните прозорци, Майк й посочи различните забележителности на пристанището и Манхатън. Той се приближи плътно до нея, насочвайки вниманието й към различни обекти. Но Меган се отдръпна. Чувствайки неудобството й, Майк се отмести назад, което я накара да се чувства дори още по-неудобно. Тя въздъхна. Как да му обясня, че не съм готова за нова връзка, без да го нараня? чудеше се тя. Защо трябва нещата да са толкова сложни? Пусна 25 цента в един от наблюдателните телескопи и погледна към мъглата над Нероус. Не го чу да се приближава. Разкажи ми за Алан той се постара да звучи безразлично. За кого? подскочи Меган. За Алан повтори Майк. -Когато Сара за първи път те предложи за тази работа, тя се съмняваше, че ще дойдеш, защото на Алан не би му харесало. Но ти си тук и затова ми е интересно какво е станало с Алан. Той спря за миг. Предполагам, че това е приятелят ти? Беше явно, че му е много неудобно. Годеникът ми отвърна рязко тя. Майк зяпна от изненада. Годеник! Значи се омъжваш? Той се изчерви и започна да заеква. О, не знаех. Аз, ъ-ъ, си мислех… ами… След като дойде, аз си мислех, че може би… уф! Майк прекара ръка през косата си. Моите поздравления! Той изглеждаше като мокро пале. Каква чудесна възможност! помисли си Меган. Ако Майк си мисли, че все още съм сгодена, той ще уважава това и ще ме остави на мира. Тогава няма да се чувствам толкова виновна, че през цялото време го отблъсквам. Но въпреки това въздъхна тя, не мога да го лъжа. Точно това направи Алан с мен. Лъжите само влошават нещата. Тя се обърна към телескопа. Всъщност, Алан и аз бяхме сгодени каза най-после. Скъсахме. О, съжалявам в очите му се четеше истинско облекчение. След това се осъзна. Нямах намерение да любопитствам. Е, вече всичко свърши гласът й звучеше малко приглушено. Или почти. Майк се обърна и погледна към пристанището, преди да проговори след няколко минути. Дай си време, всичко ще мине. В очите й проблесна внезапен гняв. Ама ти какво знаеш! Майк бе поразен. Тя размаха пръст пред лицето му. Подигравките с момичетата са любимия мъжки спорт, нали? Е, на мен това ми стига. Никога повече! Гласът на Меган отекна в металните стени. Майк се отдръпна. Другите туристи се обърнаха да гледат. Изненадана от изблика си, Меган се вторачи през най-близкия прозорец. Като че ли цяла вечност никой не пророни и дума. Най-накрая Майк проговори: Трябва да слизаме каза той меко. Сара сигурно ни чака. Съжалявам, нямах намерение да… започна Меган. Няма нужда да ми обясняваш усмихна се Майк. Аз съм онзи, който трябва да се извини. Ти все още не си се оправила напълно, а аз те преследвам през цялото време като някакъв безчувствен тъпак. Извинявай. Той я поведе към стълбите. Оттук нататък ще се постарая да се държа по-добре, съгласна ли си?
Те тръгнаха по стълбите. Когато стигнаха долу, Сара им махаше от кея. Побързайте! извика тя. Фериботът тръгва за остров Елис. Майк грабна ръката на Меган и двамата хукнаха към кея. Качиха се на борда в мига, в който морякът вдигаше трапа. Остров Елис представляваше импозантна гледка. Части от възстановени сгради привличаха вниманието на посетителите, движещи се по павираните пътечки. В туристическия център бяха написани имената на имигрантите, минали оттук по пътя си към своята обетована земя. С помощта на указателя Сара намери името на дядо си. Тя прекара пръста си върху гравираното име и се разплака. Но никой не забеляза, тъй като другите около нея правеха същото. Майк им показа името на своето семейство. Те избягали от Австрия в Англия точно преди началото на войната. По време на примирието дошли в Америка. Меган никога досега не бе чувствала историята толкова близка и реална. Тя не беше само дати, битки и кръвопролития; представляваше реални хора, търсещи ново начало също като нея. Един час по-късно те отново бяха на кея и вървяха към колата на Майк. Какво ще кажете да отидем набързо и до Емпайър стейт билдинг? попита той. Гледката е невероятна, дори и след като се стъмни. Трябва ли да се изкачваме пеша? пошегува се Меган. Може би би го предпочела засмя се Сара. Асансьорите ти качват корема направо на тавана. Меган пребледня. Не мога да дочакам! Поради по-намаленото движение в неделя, те стигнаха до центъра за рекордно кратко време. Когато влязоха в Емпайър Стейт Билдинг, се спряха пред асансьора. Ето това е начинът, по който предпочитам да изкача 102 етажа! каза Сара, влизайки в кабината. Помощ! помисли си Меган. Какво правя тук? Тя затвори очите си, когато вратите на асансьора се плъзнаха на мястото си. Капчици пот се появиха на челото й. Почувства как потта се стича по гърба й. Стомахът й подскочи, когато асансьорът започна да се движи нагоре.Ще се справиш ли? прошепна Майк, прегръщайки я през раменете. Д-д-да, щ-щ-ще се с-с-справя заекна Меган, а дъхът й излизаше на плитки издишания. Когато асансьорът спря на 86-ия етаж, стомахът й продължи да се движи нагоре и без нея. Най-накрая вратите се отвориха. Меган хукна навън, в мраморното фоайе. Майк и Сара побързаха да я настигнат. Добре ли си? попита Сара. Не знам. Меган бе останала без дъх. Току-що си дадох сметка, че ми предстои да се върна долу по същия начин! Ние все още не сме на върха предупреди Майк. Трябва да се качим на втория асансьор за останалата част от етажите. Какво! възкликна Меган ужасена. Майк и Сара я погледнаха с тревога. Тя стисна зъби. Хайде, да отиваме и да свършваме! Те се насочиха към втория асансьор. Сигурна ли си, че искаш да се подложиш на това? запита Майк. Не ми предлагай други варианти или никога няма да стигнем до върха отговори Меган. Вратите на асансьора се затвориха зад тях. Най-после стигнаха до наблюдателницата. На Меган бе достатъчен само един поглед към гигантския град, разстлал се под нозете им, за да забрави всичките неудобства от изкачването. Това е най-зрелищната гледка, която някога съм виждала! възкликна екзалтирано тя. Майк я заведе до парапета. Той й посочи алуминиевата игла на Крайслер билдинг, както и Сентръл парк. Далеч надолу по улиците се движеха хиляди хора, които изглеждаха като мънички цветни петънца. Толкова много хора живеят на едно малко място каза тя. Как ли всички те ще чуят за Исус? Майк се засмя. За мен мисълта за евангелизиране на Ню Йорк винаги е била Предизвикателството с главно П. А и за много други. Затова ли дойде тук? Отчасти. Лицето му стана сериозно. Винаги съм си представял, че Бог иска от мен да работя с бедните деца. Но след като дойдох тук, видях проблемите и почувствах реалността на служенето, вече не съм толкова сигурен. Той се подпря на железния парапет. Защо? Не мога да го обясня. Спря за миг. То е като да пробваш нови джинси не са ти точно по мярка. Една лукава усмивка се изписа по лицето на Меган. Мисля, че знам какво имаш предвид. До преди няколко седмици бъдещето ми се струваше твърде сигурно. Бяла сатенена булчинска рокля. Алан. Пътешествие до Мазатлан по време на медения месец. А сега… Думите й бяха отнесени от късния следобеден бриз. Ако това би могло да те утеши, можем да сме сигурни, че Бог ръководи живота ни. Майк погледна към града. Той обещава винаги да е с нас, дори и до най-далечните кътчета на света. Какво повече бихме могли да искаме? Моля ти се, Майк, стига с тези клишета! направи гримаса Меган и се отдръпна от парапета. Чула съм и съм изтърпяла достатъчно много от тях. Майк погледна след нея. Обещания, Меган, а не клишета. Тя сви рамене и влезе в сградата.