Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Не ме изоставяй – Глава 6 – Кей Д. Ризо

Меган залепи и последните съобщения на информационното табло. Рисунките, които децата подготвяха за Деня на благодарността, бяха истинска палитра от различни цветове и стилове. Съвсем като децата помисли си тя. Погледна към часовника на стената. Шест и половина! По-добре да побързам, ако искам да се прибера при Мама Грейс за вечеря каза си. Може просто да си купя едно геврече и чаша портокалов сок от магазинчето на ъгъла по пътя към вкъщи. Толкова неща трябва да свърша, преди сутринта да тръгна за летището. Вече си представяше как язди своя кон Амби, как празнува Деня на благодарността с баща си и как участва в сватбата му с Либи. Въпреки че никога не изчезна напълно, носталгията на Меган по дома й значително намаля, откакто дойде в Ню Йорк. И колкото и да не искаше да си признае, това се дължеше до голяма степен на Майк. Независимо какво правеше тя, той просто не се съгласяваше да го държат на една ръка разстояние. Трудно бе да се пренебрегне такава настойчивост. Въпреки че все още не бе наясно по отношение на Майк, други въпроси напълно се изясниха. Преподаването беше много приятно. Учениците й бяха истинско благословение. Сега беше сигурна, че чрез преподаването Бог й отваря нова врата. Само трябваше да покрие изискванията за начална педагогика. След това може би щеше да започне магистърската си степен по педагогика. Тя запълваше времето си с училищни дейности денем и проверяване на тетрадки вечер. А през уикендите Майк включваше Сара и Меган в младежките дейности на църквата: съботни посещения на старчески домове, богослужение край брега на Джърси, посещение на нюйоркския аквариум, есенна екскурзия до Беркшайър. Една вечер на връщане от училище Майк предложи да отидат на остров Кони за най-страхотната печена царевица в града. Очите на Меган светнаха. Хей, звучи чудесно. Ще видя дали Сара иска да дойде. Майк се прокашля. Ами… аз този път не каня Сара. Мислех си, че само ти и аз бихме могли… Меган онемя. Вътрешно се разкъсваше между желанието си да отиде с Майк и страха си да отиде без Сара. Ох… ами, предполагам… Страхотно! прекъсна я Майк. Ще те взема в пет и половина. Облечи си нещо удобно, особено на краката. Има много да се върви очите му блестяха. Искам да ти представя Циклона. Това е найстрашното влакче на ужасите, на което някога си се возила. Направо съм впечатлена направи гримаса Меган. Когато каза на съквартирантката си, Сара се усмихна от удоволствие. Можеш да облечеш бежовия ми пуловер, ако искаш. По това време на годината става студено. Сара! Не прави от това нещо повече, отколкото е в действителност! Кой прави нещо повече? Това си е просто среща, нали така? подсмихна се Сара. Така! Затова махни това лукаво изражение от лицето си изпелтечи Меган, събличайки дебелия си вълнен пуловер. Тц, тц, тц засмя се Сара. Както е казал поетът: Дамата твърде много протестира! Меган взе единия си чехъл и го хвърли по Сара. Тя се изплъзна и се разсмя с пълно гърло. Меган чу колата на Майк да спира пред къщата. Вместо да рискува Сара или някой от къщата да каже нещо, което да ги притесни, Меган хукна надолу по стълбите и през вратата.
Оп! тя налетя направо на Майк, който влизаше в къщата. Добър вечер и на теб каза той, като я задържа да не падне. Добре ли си? Чудесно! Меган извади най-лъчезарната усмивка, на която беше способна. Не исках да те карам да чакаш поглеждайки през рамо, тя го хвана под ръка и го изтика навън. Да се махаме оттук! Остров Кони представляваше една смесица от светлини и цветове. Циклонът се оказа всичко, което Майк й беше обещал. Когато вагончето се насочи надолу по първото хълмче, Меган се разкрещя до пресипване. А когато внезапно спряха до изхода, очите й блестяха от радостна възбуда. Майк й помогна да слезе. Беше страхотно! възкликна тя. Наистина страхотно! Искаш ли да се качим пак? За нищо на света! Той се засмя, хвана ръката й и я поведе надолу по рампата към страничната пътека. Печената царевица е натам. От претъпканите щандове край пътеката се издигаше пара. Майк плати за две царевици и й подаде едната. Когато отхапа от сочните зърна, разтопеното масло покапа от пръстите й. Ммм лицето й светна. Чудесна е, Майк! каза тя между две хапки. Наистина е много вкусна. Чакай малко… Той махна едно зрънце от бузата й. Вгледа се в лицето й, след това се обърна отново към щанда. Трябва й още сол. Меган наблюдаваше странната смесица от хора, разхождащи се край нея. Мъже с италиански копринени костюми и с часовници Ролекс се движеха до бездомници, облечени в парцаливи дрехи. Тийнейджъри с оранжеви, виолетови и розови коси седяха до побелели бабички и техните кавалери с бомбета. Меган видя зад тях да спира черна лимузина. От нея слезе униформен шофьор, купи хотдогове и царевица и се върна до колата. Няколко думи до десния прозорец и храната изчезна вътре. Стига толкова солидарност с обикновените хорица помисли си Меган. Това ми прилича на живот на какавида. Колата се вля в автомобилния поток и изчезна от погледа й. Не мога да повярвам, че по това време на годината тук има толкова много хора каза тя. Майк се засмя и пак отхапа от царевицата си. Можеш да дойдеш тук и през най-студения януарски ден и пак ще намериш тълпа. Искаш ли още една царевица или нещо за пиене? Тя поклати глава и избърса пръстите си в салфетката. Благодаря, но ми беше предостатъчно. Те се разхождаха край дървени сергии, детски пързалки и някой случаен амбулантен търговец, по дървените подпорки на кея и на брега. На хоризонта слънцето бе станало огненочервено, разпръсквайки ярката си красота по водата. Меган тръгна по пясъка към вълните. Шумните звуци на карнавала зад нея затихнаха в далечината. Не е ли прекрасен океанът? попита тя, вдишвайки с пълни гърди соления въздух. Винаги ме кара да се чувствам толкова жизнена! тя се завъртя в кръг с детско безгрижие, с протегнати към небето ръце. Падна на земята с преплетени крака, пеейки любимата си песен: Пея за мощната сила на Бога, караща океана да се издига… Майк седна до нея. И аз много я обичам каза той. Тук наистина можеш да почувстваш духа й. Те слушаха прибоя на вълните, докато звездите не изпъстриха черното като индиго небе. Край океана винаги се чувствам много близо до Бога. Алан и аз обичахме да… Меган се поколеба. Майк, трябва да бъда откровена с теб тя взе шепа пясък. Мисля за теб като за страхотен приятел. Ти стана за мен почти като брат. Брат?! възкликна Майк. Майк, опитай се да разбереш помоли Меган. Не мисля, че мога да се справя с мисълта за нова връзка, дори и с теб тя погледна към океана. Просто имам нужда от време, това е всичко. Добре, Меган отвърна той. Ти беше откровена с мен. Сега и аз би трябвало да съм откровен. Майк се обърна към нея. Ти стана нещо твърде специално за мен, за да рискувам да те изгубя. Затова ще играя по твоите правила. Но разбери ме, нямам никакво намерение да се отказвам от нашето приятелство. Очите й се разшириха от изненада. Но аз не бих искала това. Аз много обичам… искам да кажа, приятно ми е с теб тя почувства как лицето й се изчервява. Ако имах брат, бих искала да е също като теб. Майк се изправи и й подаде ръка, за да й помогне да стане. Едно подръпване и тя се озова само на няколко сантиметра от лицето му. Ако правилата се променят, нали ще ме уведомиш? Тя не отговори. Нито пък се възпротиви, когато ръка за ръка се разхождаха в парка и на станцията на метрото. През следващите седмици Меган се отпусна и искрено се наслаждаваше на времето, прекарано с Майк. Сега, когато границите на приятелството им бяха ясно определени, тя не чувстваше необходимост да се противопоставя на опитите за сватосване от страна на Сара. Особено удоволствие й доставяха дългите разговори с Майк в кухнята на Мама Грейс в събота вечер, след като всички други вече си бяха легнали. Разказваха си случки от детството. Обсъждаха възгледите си за възпитанието на децата и убежденията си за тайните на щастливия брак. Спореха по заплетени теологични въпроси и споделяха мечтите си за новата земя. Когато Майк отиде на среща на проповедниците в Масачузетс, тя почувства, че той й липсва. Когато и последните декорации за Деня на благодарността бяха закачени на стената, работата на Меган по подготовката на празниците почти приключи. Друга учителка щеше да я замества, докато тя щеше да бъде в Ню Мексико за Деня на благодарността и сватбата на баща си. Изключвайки осветлението, тя тръгна по коридора. Това беше един от уикендите, през които Мама Грейс и Сара работеха на доброволни начала в общинския център. Ускори крачките си. Мисълта за Алвин сам в къща, пълна с кипящи от енергия деца я накара да се засмее. Не й се искаше да го оставя сам по-дълго от необходимото. Но нямаше нужда Меган да се притеснява. Когато се прибра, кухнята беше почистена, по-малките вече се бяха изкъпали и Алвин им четеше приказка. Съжалявам, че закъснях, Алвин извини се тя. Имах много пуйки, с които да се занимавам. Няма нищо усмихна се момчето. Никак не беше трудно. Децата знаеха какво трябва да правят. След като целуна всички за лека нощ, тя бързо отиде в стаята си, за да се приготви за пътуването. Когато Сара влезе на пръсти по-късно същата вечер, Меган вече бе легнала и спеше дълбоко. На следващата сутрин Майк я откара до летището. Тя настоя да я остави до терминала, вместо да плаща за паркинг. Той се съгласи неохотно. Предавайки багажа й на един служител, той я заведе на тихо местенце, далеч от шумната зала. След простичка молитва за безопасното й пътуване, стисна ръцете й. Бъди внимателна прошепна й. И бързо се връщай! Преди да осъзнае какво казва, тя отговори: Ще ми липсваш. Наистина ли имаш предвид това? Той се вгледа в очите й. Тя кимна. Той покри ръцете й със своите. Когато се върнеш следващата седмица, бих искал да отделим малко повече внимание на тази мисъл, ако нямаш нищо против. Но засега трябва да хванеш самолета… Ей, я махни тая купчина ламарина! Груб глас зад тях наруши вълшебството на мига. Един служител от летището се бе насочил към Тойотата на Майк. Не можеш да паркираш тук, това е товарителна зона. Не можеш ли да четеш? Май че е по-добре да тръгвам каза той. Ето Майк я целуна по бузата и хукна към колата си. Нещо, за което да си мислиш. Това беше истински братски жест пошегува се Меган. Той се поклони като изискан салонен кавалер. Точно това си мислех, мадам! Качи се на колата си и замина. Седмицата на Деня на благодарността премина като вихрушка в подготовката за сватбата. Въпреки че тя щеше да се състои в църквата на Либи в Тукумкари, Меган все пак имаше много работа. Тя изчисти къщата от единия край до другия. Не ми се иска Либи да се върне от медения си месец в мръсна къща каза тя на баща си. За Деня на благодарността американците по традиция приготвят пуйка. Меган щеше да запази скъпи спомени от моментите, които прекара с баща си през тази седмица. Либи и Хърб бяха решили да прекарат празниците със съответните си семейства, затова Меган напълно разполагаше с баща си. Заедно се разхождаха до каньона, ходиха по магазините и се хранеха навън. По време на разходката си из стария град, тя купи на Майк сребърно-тюркоазена каубойска вратовръзка. Ще му хареса засмя се. Но знам, че никога няма да я сложи. Той е твърде градско момче. Хърб се подсмихна. Предполагам, че ако подаръкът е направен от подходящия човек, би могъл и да я сложи. В утрото на Деня на благодарността Меган се събуди много рано и започна подготовката за празника. Тя месеше тестото за пая, когато телефонът звънна. Баща й беше в другия край на стаята, приготвяйки овесени ядки за закуска. Ще вдигнеш ли, татко? Ръцете ми са покрити с брашно. Разбира се. Той постави купата с ядките на масата и хукна към телефона. Тя напълни две кексови формички с тиквения пай и ги сложи в горещата фурна. Беше започнала да разточва останалото тесто, когато баща й нахлу в кухнята. Той ми изглежда много свястно момче, Меги, скъпа. Кой, татко? с един остър нож тя разряза тестото на две. Баща й заговори припряно: Момчето, за което говориш непрекъснато, откакто си се прибрала, и момчето, с което говорих по телефона през последните петнадесет минути, ето кой. Тя се завъртя. Майк? На телефона? Защо не ми каза? Откъде се обажда? Той си сипа един черпак от овесените ядки. Той беше на телефона. Казах му, че правиш кекс, и обеща да се обади по-късно. О! Меган се обърна пак към тестото, опитвайки се да прикрие разочарованието си. Хърб поръси овесените си ядки с малко кафява захар и седна на масата. Обаждаше се от дома на родителите си в някакво градче на име Гленс Фолс, доколкото си спомням. Това някъде наблизо до теб ли е? Не, Гленс Фолс е на около 200 мили северно от града тя изми ръцете си. А каза ли кога ще се обади пак? Тази вечер около 20:00 часа наше време, ако успее да се свърже. Ако не успее, ти изпраща много поздрави и ще се видите, когато се върнеш в Ню Йорк Хърб погледна дъщеря си с крайчеца на окото си. Е, кога ще имам възможността да се запозная с този Майкъл Фелдман? Избърсвайки ръцете си в кърпата, Меган се постара гласът й да звучи съвсем равно. О, татко! Не е голяма работа. Ние сме само приятели това е всичко. Щом казваш, Меги той загреба с лъжицата си от купата с овесени ядки. Меган чака цялата вечер, но Майк не се обади. Към 21:00 ч. тя се опита да му се обади, но всички извънградски линии бяха заети. Най-накрая се отказа и си легна. В петък сутринта тя и баща й отидоха в Тукумкари. Семейството на Либи се бе заело с последните приготовления за сватбата в събота вечер, така че Хърб и Меган веднага се включиха в суматохата, за да помогнат с каквото могат. През целия ден изпълняваха различни задачи и вземаха решения в последната минута, а най-накрая завършиха с репетиция на церемонията в църквата. По-късно семействата се събраха в дома на най-голямата дъщеря на Либи за вечеря и вечерно богослужение. Незнайно по каква причина, но всичко, което тя правеше или казваше през онази вечер, й напомняше за Майк. Когато Либи засвири на пианото любимите си духовни песни, си спомни за брега на пустинния остров Кони. Пея за мощната сила на Бога, караща океана да се издига… Когато всички коленичиха да се помолят, си спомни молитвата на Майк на летището. Когато баща й целуна Либи за лека нощ, Меган погали собствената си буза, сякаш чувствайки меката целувка на Майк. Ама какво ми става? започна да се чуди тя. След обяда на следващия ден дъщерята на Либи настоя майка й малко да си почине. Затова Меган и баща й решиха да отидат на езерото Кончас. Беше толкова приятно да се измъкнат от претъпканата с хора къща. Паркираха колата и тръгнаха по утъпканата пътечка към върха на хълмчето. Изкачиха се на огромна поляна и се вгледаха в разпрострялата се под тях долина. Как се чувстваш напоследък по отношение на Алан? запита баща й. Тя вдиша чистия сух пустинен въздух. Може да прозвучи странно, но понякога дори не мога да си спомня как изглеждаше Алан. Това е добре. Момчето не ми харесваше много-много призна си баща й. Тя се усмихна, взе шапката от главата му и я сложи на своята. Май че успях да го разбера. Ти никога не си бил чак толкова прикрит. Той откъсна една прерийна тревичка и лапна единия й край. Разкажи ми нещо повече за този Майк. Тя наклони главата си на една страна и погледна изкосо. Не съм сигурна, че е останало много за разказване. Както каза, аз говоря за него през цялата седмица тя разтърка малко песъчлива почва между пръстите си. Той наистина се грижи за хората. Не мисля, че в него има едно-единствено егоистично кокалче. Много го харесваш, нали? запита Хърб. Меган въздъхна. Да, харесвам го тя погледна към скалистия пейзаж наоколо. Но не мисля, че съм готова за нова връзка. След всичко, което се случи с Алан, сега се чувствам някак си… изтощена. Знам, скъпа Хърб приятелски я прегърна през раменете. Но трябва да продължиш напред, да оставиш миналото зад гърба си. Ако този Майк си струва, няма да позволя на спомена за Алан да ти разруши щастието. Той вече направи достатъчно. Сега вече ти решаваш. Меган кимна с глава. Те разговаряха, докато слънцето не се приближи до хоризонта, след това слязоха по пътечката към колата и се върнаха в града. Когато стигнаха до дома, изкъпаха се и се преоблякоха за сватбата, навън отдавна вече се бе стъмнило. Когато стигнаха до църквата, там вече кипеше от живот. От мига, в който влязоха в сградата, те се включиха в някакви дейности. Кумът хвана баща й и го изведе навън. Една от дъщерите на Либи извика Меган в женската съблекалня. Там беше Либи, щастлива в дантелената си рокля с цвят на шампанско. Очите на Меган се напълниха със сълзи, когато отиде при нея и я целуна по бузата. Добре дошла в семейството, мамо! Либи засия от радост. Благодаря ти, дъще. През следващия час със сватбарите се разпореждаха фотографът и неговият помощник. Когато първите гости започнаха да пристигат, всички участници се скриха от погледите. Чакайки началото на сватбената церемония, Меган прегледа програмата. На корицата със златни букви бяха написани думите: Весели се тъй също в Господа и Той ще ти даде попросеното от сърцето ти (Псалм 37:4). Текстът се замъгли пред очите й. Майк много пъти й беше цитирал тази фраза. Меган най-после призна пред самата себе си, че Бог наистина й дава попросеното от сърцето й. Тя искаше любящ дом и християнски съпруг, с когото да споделя дома си. Бог през цялото време е знаел, че Алан горкият объркан Алан не би могъл да й даде това. Тя потрепери при мисълта какво е можело да стане. Приклони глава и произнесе искрена благодарствена молитва към Бога. Започнала веднъж, сватбата премина от само себе си. Официално влизане на младоженците, проповед, благословение, поздравления. Преди да разбере какво става, баща й вече я отведе настрана по време на приема и я целуна за сбогуване. Бъди внимателна, Меги, скъпа каза той, а очите му бяха изпълнени с обич и загриженост. Отдели си достатъчно време за това момче Хърб я погали по косата. Казах ли ти колко ми хареса седмицата, която прекарахме заедно? Тя винаги ще бъде нещо специално за мен. Меган преглътна сълзите си. Обичам те, татко. Знам, че с Либи ще бъдете много щастливи. Той я прегърна и се върна при Либи. След като хукнаха под дъжда от оризови зърна, той и Либи се качиха в колата и се приготвиха за тръгване. На качване той се обърна и изпрати на Меган въздушна целувка. Миг по-късно потеглиха.
На следващата сутрин тя се върна в ранчото. Набързо изчисти къщата и се приготви за завръщането си в Ню Йорк. На летището паркира колата на баща си на паркинга за дългосрочен престой. Хърб трябваше да я вземе на връщане. Вземайки чантите си, тя се запъти към терминала. Весела Коледа! пишеше на златисточервения транспарант, опънат в централната зала на летището. Само за няколкото дни, прекарани от нея в Ню Мексико, коледните украси се бяха появили навсякъде. Настроението й се подобри, като гледаше огромните блестящи топки и ярко оцветените панделки. Много й хареса гигантската елха, украсена с малки светлинки и ръчно изработени украшения в индиански стил. Колко по-различна ще бъде Коледата тази година помисли си тя. Вместо да се разходя из стария град на Албъкърк в навечерието на Коледа, ще пея коледни песни с Мама Грейс и децата. Тя бързо отиде до самолетното гише за регистрация и предаде багажа си. Грабвайки малкото си пътническо куфарче в ръка, хукна към изхода до терминала с нейния самолет. Молим пътниците за полет 1207 на Американ Еърлайнс за Сейнт Луис, Ню Йорк, Бостън, да заемат местата си в самолета… Когато първите думи прозвучаха по радиоуредбата, Меган хукна с все сила към изхода, нетърпелива най-после да тръгне. Този път бързо се качи в самолета и си намери място. Гледаше да не обръща внимание на тълпата около нея. Когато самолетът се вдигна от пистата, Меган се отпусна назад в седалката си. Това пътуване на изток бележеше едно ново начало за нея. По време на престоя си у дома най-после бе осъзнала, че любовта й към Алан бе мъртва и отминала. И макар да не бе сигурна, че е дълбоко влюбена в Майк, определено бе силно привлечена от него. Помисли си за баща си. Спомни си болката, която той изпитваше по време на продължителното заболяване на майка й. След смъртта й той бе толкова самотен! И все пак, винаги, когато го попиташе, й цитираше стиха: Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя! Хърб вярваше на всяка дума. Уповавам се на Божиите обещания, Меги казваше обикновено той. Те ми помагат да се справям с всеки изминал ден. След това тя си спомни щастието по лицето на баща си, когато Либи пристигна. Меган се убеждаваше, че баща й е бил прав през цялото време. Благодаря Ти, Боже помоли се тя меко. Благодаря Ти за Либи. Самолетът се издигна високо над облаците. Ама този полет никога ли няма да свърши? чудеше се Меган. Опита се да спи; опита се да чете. Но времето така и не минаваше. Щеше ми се Майк да беше тук помисли си тя. Толкова много неща имам да му разказвам. Меган въздъхна. Колко пъти през последната седмица се беше улавяла, че си мисли точно това? Независимо дали искаше да си го признае, сега Майк бе един от основните играчи в живота й. За съжаление точно в този момент той се прибираше от Гленс Фолс в Ню Йорк. Сара щеше да я посрещне на летището, а не Майк. Тя щеше да го види чак на сутринта. Когато Меган слезе от самолета, Сара я чакаше. Придвижвайки се през огромното множество хора, Сара разпита за всяка подробност около пътуването и сватбата. Аз ще пътувам следващия път каза Сара. Мама и татко ми се обадиха в Деня на благодарността. Купиха ми самолетен билет, за да си отида у дома като коледен подарък. Не е ли страхотно? Късметлийка! усмихна се Меган. Ще ти се отрази добре поне за малко да се махнеш от лудницата на големия град. Ще се поразведриш. Когато излязоха от терминала, бяха подети от студения порив на вятъра. Меган ахна. Ооо! Тя се сви в дебелото си палто. Бях забравила колко студено е тук. Добре дошла на североизток! засмя се Сара. Те минаха през порталната врата, водеща към закрития паркинг. Когато най-после стигнаха до колата, зъбите на Меган тракаха от студ и пръстите на ръцете й бяха замръзнали. Брр! тя потъна в дълбоката седалка на колата. Винаги ли е толкова студено в Ню Йорк? Синоптиците казват, че някакъв арктически циклон се е насочил към нас от Канада отвърна Сара. Но кого го е грижа? Нали е Коледа!
Меган вече бе започнала да се чувства малко по-топло. Сара излезе от магистралата и се вля в градските улици. По витрините на магазините пробляскваха разноцветни светлинки, сребристи и зелени гирлянди можеха да се видят на всяка улица. Под лампите можеха да се видят Дядо Коледи и шейни с еленчета. Накъдето и да погледнеше, Меган виждаше коледни символи. Дори и подредените в ред къщи вече не бяха така еднообразни. Ярки цветове и празнични декорации разкриваха индивидуалността на техните притежатели, които иначе оставаха скрити през останалата част от годината. Когато колата спря пред Мама Грейс, входната врата се отвори. Развълнуваните деца изскочиха от къщата и хукнаха към колата. Ти се върна, г-це Меган. Ти се върна! извика малкият Джоел, който първи успя да стигне до колата. Не ми хареса другата учителка каза второкласничката Таня, отваряйки вратата на Меган. Тя не се усмихваше. Ти ми липсваше. И ти ми липсваше прегърна Меган момиченцето и излезе от колата. Ще ти занеса куфарите в стаята каза Алан, като взе ключовете от Сара и отвори багажника. Деца, ако не се приберете веднага вкъщи, ще умрете от студ извика Мама Грейс от прага. Добре дошла, Меган. Горещото какао е сварено и те чака. Меган спря на ъгъла. Тя бе погълната от познатата сцена. Очите й блестяха от щастие. Толкова ми е приятно, че се върнах, Мамо каза тя, качвайки се по стълбите към къщата. Мама Грейс я прегърна през раменете и я въведе в къщата. Е, как мина сватбата? Искам да чуя всички подробности! Семейството се събра около кухненската маса и започна да й разказва истории от изминалата седмица. Както винаги, на всички им беше толкова приятно, че никой не обърна внимание на времето. Изведнъж Мама Грейс погледна към часовника. Станало е почти 11! Тя подбутна децата към стълбите. Хайде, бързо в леглата. Утре сте на училище! Децата изпъшкаха, но се подчиниха. Таня прегърна за последно Меган, преди да последва другите деца. Много те харесвам, г-це Меган прошепна тя. И аз много те харесвам усмихна се Меган. Вие двете също си лягайте каза Мама Грейс на Сара и Меган, които продължаваха да стоят на масата. Няма да позволя на големите да дават лош пример на малките. Смеейки се, Сара и Меган побързаха да се приберат в стаята си. Докато Сара се къпеше, Меган започна да разопакова багажа си. Току-що бе поставила последните си дънки в гардероба, когато на входната врата се позвъни. Вниманието й бе привлечено от познат мъжки глас. Има ли някой вкъщи? Това беше Майк. Меган можеше да чуе как Мама Грейс бяга надолу по стълбите. Я по-тихо! скара се Мама Грейс, като едвам скриваше добродушната нотка в гласа си. Какъв е тоя мъж, който нахлува по това време по къщите? Засрами се! И аз много се радвам да те видя каза невъзмутимо Майк. Надявах се Меган още да не си е легнала. Да бе, аз си помислих, че идваш заради мен възкликна Мама Грейс. Е, Меган вече спи, горкото дете. Да пътува толкова отдалеч… Меган хукна през стаята и отвори вратата. Мамо Грейс извика тя, накланяйки се през махагоновото стълбище. Майк и Мама Грейс погледнаха нагоре към нея. Изведнъж се спря. Какво да каже? О, здравей, Майк престори се на незаинтересована. Ти би трябвало да си в леглото каза Мама Грейс строго. Здравей, Меган отговори Майк. Как беше в Ню Мексико? Страхотно! Толкова неща имам да ти разказвам! Сутринта, дете опита се да протестира Мама Грейс. О, Мамо усмихна се тя. Само за минутка. Само да се преоблека и слизам. Тя бързо се прибра в стаята си и започна да рови из гардероба. По-бавно! подхвърли Сара от леглото. Човек ще си помисли, че нямаш търпение да го видиш или нещо подобно. Меган се изчерви. Тя облече дънките си и една фанела. Просто се радвам да видя един добър приятел, това е всичко, отговори Меган, сресвайки косата си.
Един добър приятел? Да бе, точно така каза Сара, вдигайки комично очи. Не обръщайки й внимание, Меган хукна надолу по стълбите. В подножието им се спря, за да се поуспокои. Не би било изискано да се спъна в последното стъпало и да падна презглава в краката му реши тя. Пое дълбоко въздух и бавно слезе по последните няколко стъпала до изхода. Майк я чакаше. Здравей прошепна той. Извинявай, че идвам толкова късно. Току-що се прибирам от Гленс Фолс и нямах търпение да те видя. Радвам се, че дойде отвърна тя с неловка усмивка. Е, как премина твоят Ден на благодарността? Чудесно! засия той. За миг между тях настъпи неловко мълчание. Меган реши, че двамата сигурно изглеждат глупаво. Майк пое инициативата. Е, чу ли се вече с баща си и новата му жена? Разбира се, че не! Те са на меден месец. Тя го заведе на верандата. Меката светлина от единствената настолна лампа хвърляше топло сияние над износените мебели. Те седнаха на диванчето и започнаха да си разказват кой как е прекарал почивката си. Тя му разказа за специалната седмица, която е прекарала с баща си. Баща ти звучи като наистина много сериозен човек каза Майк. Ние проведохме приятен разговор. Ще го харесаш. Той е страхотен тя се вгледа в ръцете си и в някакво въображаемо несъвършенство на ноктите си. Знам, че всички дъщери говорят така за бащите си, но в моя случай това си е чистата истина. С периферното си зрение улови усмивката на лицето на Майк. Не се смей! Той наистина е страхотен! тя игриво го удари по рамото. Майк отбранително вдигна ръце. Вярвам ти, вярвам ти! Майк се усмихна и продължи. В очите на татко винаги се чете някаква усмивка. Дори когато е сериозен, тя си е там, под повърхността. И аз предполагам, че те пази като зеницата на очите си Майк се усмихна с онази широка усмивка, която Меган толкова много харесваше. Би могъл да кажеш това призна тя. Но предполагам, че е вярно и за твоите родители. О, добре, че стана въпрос за родителите ми, аз почти щях да забравя. Помолиха ме да ти предам това той бръкна в джоба на сакото си и извади един плик. От майка ми е. Тя отвори плика и прочете писмото. Това е покана да прекарам коледните празници с твоето семейство в Гленс Фолс. Знам призна Майк. Смятах сам да те поканя, но тя настоя да ти изпрати официална покана. Постоянно си мисли, че трябва да прави нещата както трябва. Съгласна съм с нея каза Меган, прочитайки отново писмото. Вие двете сигурно ще се разберете. Майк нервно стана на крака. Ще дойдеш, нали? Не се притеснявай. Аз й обясних, че ние сме само приятели, почти като брат и сестра. Тя също се изправи и прибра писмото в плика му. Почти. Но не съвсем. Моля? Леката усмивка на Майк се промени в израз на напрегнат интерес. Той се наклони и се вгледа в очите й. Би ли се пояснила? Изведнъж гонгът на часовника започна да бие. Меган започна да се занимава с часовника си. Ох, че късно е станало! Сигурна съм, че утре сутринта няма да мога да се вдигна от леглото. Май че е време да лягаме, а? Тя хукна към вратата като подплашено еленче. Майк не свали очите си от нея. Той войнствено се върна от стаята на верандата. Очите им се срещнаха. Тогава ще се видим утре. Лека нощ. Меган затвори вратата. Когато стъпките на Майк заглъхнаха в далечината, облегна главата си на вратата. Ама и аз съм една! Такъв шанс и да го пропусна!