Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Не ме изоставяй – Глава 7 – Кей Д. Ризо
Огромната коледна елха се издигаше високо над кънкьорите в Рокфелеровия център. Дългите й зелени клони бяха украсени с хиляди трепкащи светлинки и сребристи и златни гирлянди. Вечерният въздух бе изпълнен с коледни песни. Шумът на големия град изглеждаше отдалечен като че ли на хиляди километри. Майк взе под наем кънки и за двамата. Намериха една пейка до пързалкта и седнаха на нея. Той бързо завърза кънките си, след това коленичи на леда да помогне на Меган. Тя войнствено изгледа сребристите лезвия на кънките. Ей, няма нищо страшно той обу крака й с кънката и започна да завързва връзките. Мисля, че карах кънки преди още да съм се научил да ходя. Още на 9 години играех хокей на лед. Голям експерт, а? парира го тя. Не мога да дочакам да те покача на Апалусите на баща ми. Туш! засмя се Майк. Той привърши със завързването на кънките й и започна да оправя своите. Когато свърши, се изправи и й подаде ръка. Хайде, дай ръка и ще ти помогна да се научиш. Меган се опита да се изправи на крака. Тя стоеше безпомощно, впила се в ръката на Майк. Той се усмихна. Не е чак толкова лошо, нали? Сега вече знам как се чувстват новородените жребчета каза Меган, а краката й се огъваха. Просто леко свий коленете си упъти я той. Точно така. Започваш да се ориентираш преди да успее да протестира, Меган се озова на леда, пързаляйки се до Майк. Виждаш ли? Казах ти, че е съвсем лесно. Меган само го изгледа свирепо. Тя бе прекалено заета да следи съсредоточено краката си. Незнайно защо, те настояваха да се движат независимо от нея и един от друг. Дръж краката си заедно посъветва я той. И насочени право напред. Тоест, ако можеш. Много хитро, Майк! Пързаляха се по леда, описвайки кръгове. Лекият зимен бриз хапеше бузите на Меган и рошеше косата й. Въпреки че все още не беше готова да го признае пред Майк, тази идея за пързалянето с кънки май вече й допадаше. След няколко минути на пързалката Майк я привлече по-близо до себе си. Меган се сгуши на сигурно в ръката му и му позволи да я води по леда. Изведнъж покрай тях прелетяха две хлапета. Погълнати от играта си, момчетата пресичаха пътя на другите кънкьори. Водачът премина толкова близо, че Майк се извъртя, за да избегне сблъсъка, само за да закачи кънката на второто момче, което се стрелна от другата им страна. Краката на Майк се преплетоха и двамата се озоваха на леда. Какви бяха тези страхотни пируети? засмя се Меган на обърканото и стреснато изражение на лицето на Майк. Тя можеше да чуе как и останалите зрители около пързалката се смееха. Добре ли си? той й помогна да се изправи на крака и отърси якето й от ледените стърготини. Искаш ли малко да си починем? За предпочитане до някоя маса отговори тя, движейки се несигурно към края на пързалката. Те седнаха на една от многото масички край леда. Оттам разговаряха и наблюдаваха другите нещастни кънкьори. Майк внимателно се вгледа в нея. Сигурна ли си, че си добре? Разбира се, че съм засмя се Меган. Да не съм порцеланова кукла? Не се чупя толкова лесно. Просто не ми се иска да рискувам. Падна и се удари много силно. С твоя помощ, ако мога да добавя.Не ми напомняй! засмя се Майк. Колко се различава от Алан помисли си тя. Алан щеше напълно да е погълнат от мисълта за собственото си наранено достойнство, щеше да се притеснява колко глупаво е изглеждал в очите на другите благодарение на нея. Но Майк се смееше заедно с всички останали. За него това беше чиста шега. Как може да съм била толкова сляпа? запита се тя. Седмиците преди Коледа се изнизаха, изпълнени с празнични дейности. Един внезапен студен повей донесе със себе си бяло снежно одеяло, което покри сивия асфалт на града. Двамата млади прекарваха времето си в дълги разходки, пързаляне с шейни в Сентрал парк и в обикаляне на коледните разпродажби в огромния универмаг А&S. А Меган беше сигурна, че са опитали от всеки възможен вид пица във всяка пицария на града. Майк организира младежите от църквата в групи за изпълнение на рождествени песни, които обикаляха квартала. В събота и неделя вечер Сара ръководеше малкото хорче от певци, докато Майк и Меган раздаваха литература и посещаваха хората по домовете им. Между посещенията по домовете Майк успяваше да хвърли по някоя снежна топка по посока на Меган предизвикателство, на което тя не можеше да устои. Те бягаха по хлъзгавите пътечки и се смееха до голяма степен за истинско удоволствие на Сара и децата. Едно от семействата, които посетиха, направи особено впечатление на Меган. Джон и Фрида Кнап бяха на около 80 години. Джон бе толкова осакатен от артрита, че едва успя да им отвори вратата. И все пак двамата с Фрида настояха да поканят цялата група за чаша горещ шоколад и курабии. По време на краткото посещение Меган бе очарована от нежността на Джон към Фрида и очевидната любов и уважение, проявявани от Фрида към Джон. Как е възможно двама души да останат влюбени толкова дълго време? чудеше се тя. Стори им се, че посещението им е свършило твърде бързо. Обещавайки скоро да се върнат, Майк и Меган се сбогуваха с възрастното семейство и поведоха групата към църквата. По-късно същата вечер, на път към дома им, Майк предложи на Меган да минат през моста Варазано-Нероуз, за да разгледат вечерните светлини на града. Не си ли във възторг от г-н и г-жа Кнап? Меган се сгуши на седалката си. Струват ми се толкова приятни хора, толкова влюбени един в друг. Фрида (тя настоя да я наричам по име) каза, че на Коледа ще отпразнуват 60-годишнината си. Можеш ли да си представиш? Джон ни покани за библейски курс каза Майк. Насрочих първия час за вторник вечер. Искаш ли да дойдеш с мен? О, да! Очите на Меган светеха от нетърпение. Майк намери една отбивка край алеята и спря колата. Бели светлини като огромна перлена огърлица, бяха опасали Нероуз. Светлините се отразяваха във водата и сякаш танцуваха по повърхността й. Те гледаха известно време, като рядко разговаряха. Но Меган не чувстваше необходимостта от разговори. Тя се чувстваше сигурна, щастлива и спокойна. Благодаря Ти, Боже помоли се на ум. Благодаря Ти за Майк. Беше минало полунощ, когато Майк предложи да се връщат. По време на краткото пътуване до дома й сърцето на Меган заби лудо. Сега или никога! каза си тя. Направи го! Когато колата спря, тя изскочи от нея преди още Майк да изгаси двигателя. Хей извика той. Къде отиваш? Меган се наведе над отворената врата. Просто си мислех, че може би ще искаш да научиш, ами, напоследък много се молех за това и поне за мен правилата определено се промениха. Лека нощ. Тя затръшна вратата, завъртя се и хукна по стълбите към къщата. Лека нощ? Той се наведе през нейната седалка и извика. Какво? Меган, чакай! Но тя вече беше в къщата. Майк се обади рано на другата сутрин. Какъв беше този номер снощи? пошегува се той. Какъв номер? попита Меган невинно. Ами просто исках да те информирам за промяната в правилата. Нали беше казал, че искаш да знаеш? Е, вече знаеш. Трябва да поговорим отвърна той. Какво ще кажеш да се повозим на кораба до остров Статен? Мога да дойда за 10 минути. Направи ги 20 и сделката е сключена отговори тя щастливо. Доскоро. Те отидоха с колата до остров Статен и се качиха на кораба за Манхатън. Намирайки си тихо местенце близо до перилата, започнаха да говорят. Кога за първи път осъзна, че се интересуваш от мен, т.е. повече отколкото от брат? Майк намести вълнения шал около врата на Меган и вдигна яката й пред лицето й. Никога не съм гледала на теб като на брат тя вдигна очи и срещна неговите. Просто бях много изплашена. Това ми се струваше най-безопасното нещо. Да, била си напълно права. Брат! Тя се наведе над перилата и се взря в сиво-зелената вода край кораба. Когато бях в Ню Мексико, сериозно се замислих за теб и мен. Опитах се да ти го кажа онази вечер на верандата. И аз така си мислех. Или поне ми се искаше да вярвам, че си започнала да ми казваш точно това отвърна Майк. Може да ти се стори сантиментално, но ти направи странни неща със сърцето ми, когато ме погледна с онези стоманено-зелени очи на летището още първия ден, помниш ли? Той се засмя. И след това целувките направо ме довърши! Меган се усмихна. Тя гледаше как вълните се разбиват в борда на кораба. Знаеш ли, ти беше прав, че Бог никога не ни оставя да вървим сами, препъвайки се по пътя отбеляза тя замислено. През цялото време Той е знаел, че моите цели и целите на Алан просто не съвпадат и че само ще ни донесат взаимна болка. Майк потръпна при споменаването на Алан. Тя инстинктивно го хвана под ръка и се приближи до него. И точно когато си мислех, че вече за никого не ме е грижа, Бог ме запозна с един упорит млад проповедник, който разруши всяка една от внимателно изградените ми защити. Аз почти се отказах един-два пъти призна той. Радвам се, че не си го направил. Същата вечер Меган писа на майката на Майк, приемайки поканата й за Коледа. В деня, когато разпуснаха учениците за коледната ваканция, тя се почувства също така нетърпелива, както и учениците й. Дори училищният празник за Коледа не можеше да накара времето да лети достатъчно бързо. След като освободи учениците на обяд, бързо почисти стаята и изми дъските. Току-що бе свалила последната коледна украса от стената, когато лицето на Майк се появи иззад вратата на стаята. Готова ли си? попита я със сияещо лице. След минутка Меган дръпна препълнения чувал с отпадъци. Това е последният Майк й помогна да го занесат до казана зад училището. Да тръгваме! извика Меган. Само след няколко минути те вече бяха преминали по моста Трапан-Зи и напускаха територията на града. Изведнъж светът наоколо се промени от направен от човека той стана направен от Бога. Синьото небе, бледото обедно сълнце, заснежените борове превърнаха магистралата на щата Ню Йорк в зимна приказка. Те пяха песни, смяха се и споделяха анекдоти от минали коледи. А когато Майк виждаше различните забележителности по пътя, забавляваше Меган с интересни факти за тях. Тези планини са наречени Катскилс каза той на едно място. Уошингтън Ървинг ги е обезсмъртил в книгите си. Спомняш ли си за стария Рип Ван Винкъл? Чакай малко, не бързай толкова.Ти наричаш тези хълмчета планини? направи се на изненадана Меган. Ей, я не се присмивай на планините ни нацупи се той престорено. Почакай да стигнем до Адирондаките! А те колко са високи? Триста метра вместо двеста и петдесет? Е въздъхна той, поне планините ни не са толкова плешиви като вашите в Ню Мексико! Плешиви? Да, плешиви! Километрите летяха. Радостното настроение се задълбочи, когато темата се насочи към плановете за бъдещето. Подадох си документите за следдипломна квалификация в Мичигън каза Меган. Знаеш ли, четох, че те имат и страхотна магистърска програма за проповедници. Майк се намръщи.
Наистина не знам какво е желанието на Бог за мен в този момент. Де да знаех! Меган го погледна изненадана. Онова, което Майк би трябвало да направи, й се струваше напълно ясно поне на нея. Той би трябвало да завърши богословското си обучение в същия университет, който щеше да посещава и тя. Това щеше да даде време на връзката им, за да се задълбочи. Може би на Бог му трябва малко повече време, за да го насочи в тази посока реши Меган, усмивайки се на самата себе си. Тя отпусна главата си на седалката и затвори очи. Беше толкова успокоително да се среща с мъж, който наистина вярваше, че успехът идва от чакането на Бога, а не от изкачването по корпоративната стълбичка; човек, който бе загрижен по-скоро за поддържането на връзката си с Бога, отколкото за поддържането на подходящите бизнес-контакти. На Меган й беше добре. Толкова добре, че се отпусна и заспа. Дори сънуваше. Тя не знаеше колко време е била със затворени очи, но когато се изправи и протегна, вече бяха напуснали магистралата до Албани и се движеха на север по междущатско шосе Nо 87. Вече се беше смрачило, когато те най-после влязоха в отбивката за Гленс Фолс. Останаха ни още десетина мили каза Майк. Спомняш ли си Джеймз Фенимор Купър и неговия роман Последният мохикан? Е, пещерите, в които белите се криеха от индианците, са точно под този мост той посочи напред. Когато бях малък, баща ми и аз се разхождахме в тях в събота следобед. Наистина ли? Това е невероятно тя се обърна към него и поклати глава. Впечатлена съм. Никога не съм знаела, че се интересуваш от история. Майк я погледна сериозно. Има много неща за мен, които не знаеш. Тя му отправи иронична усмивка. Благодаря Ти, Боже. Трябваше да ми напомниш това. През последните няколко месеца толкова често сме заедно, че е лесно да се забрави, че за изграждането на трайна връзка е необходимо време. Най-после Майк паркира колата пред зелена двуетажна къща. Пристигнахме! той изскочи навън. Меган си пое дълбоко въздух и отвори вратата. Всичките й съмнения отново се завъртяха в главата й. Ще ме харесат ли родителите му? Ами баба му? Ами сестричката му Ким? Как ще реагира на новата приятелка на брат си? Колко други момичета е водил в дома си? Той е прав помисли си тя. Има толкова много неща около него, които не знам. Изведнъж Меган се озова пред най-голямата отпусната паст, която беше виждала през живота си може би с изключение само на Амби, нейния кон. Изненаданото й лице разсмя Майк. Ела тук, Сейбъл! извика той. При звука на познатия глас огромният лабрадор скочи в протегнатите ръце на Майк. Скокът бе достътъчен, за да се озоват и двамата в най-близката пряспа. Докато Меган ги наблюдаваше радостно да изразяват приветствията си, светна лампата пред къщата, вратата се отвори и оттам изскочиха сини дънки. Майк! Майк, ти се върна! извика едно малко момиченце на 14-15 години, което явно много се радваше да види брат си. Иззад паркирания камион се появи силуетът на едър мъж, хвърлящ дълги сенки към къщата. Той тръгна към Меган. Здрасти, аз съм Уил, бащата на Майк усмихна се той. Ти сигурно си Меган. Огромният мъж й подаде груба мазолеста ръка и й помогна да слезе от колата. Хайде, влизай в къщата. Майка откога ви чака! Когато Меган погледна през рамо към търкалящата се топка в снега, Уил се засмя. Не им обръщай внимание. Те скоро ще се изморят и ще се присъединят към нас в кухнята като цивилизовани хора. Или това, или студът ще ги прибере вкъщи. Той я поведе по стълбите към къщата, където ги чакаше закръглена дребна женичка. А това тук е майката на Майк, Сюзан. Аз съм Меган. И аз така си помислих усмихна се жената. Хайде, да се прибираме, че е много студено. Топлината на уютно подредената дневна предразположи Меган и тя се почувства като у дома си. Два люлеещи се стола и кожена табуретка бяха подредени до едната стена. До другата се намираше кафяв диван с подходяща за него покривка и фотьойл. По стените висяха образци на американското изкуство, подчертаващи дървените тонове на двата края на масата от кленово дърво. В другия край на стаята едно старо пиано запълваше мястото между коледната елха и тесния прозорец с найлонови пердета. Официални портрети и моментни снимки на различни членове на семейството бяха поставени на капака на пианото. Уил, докарай момчето с нещата на Меган, докато аз й покажа къде ще спи нареди Сюзан, като поведе Меган към слабоосветеното стълбище. Сигурно много сте огладнели, идвайки чак от града. Винаги съм мразила това пътуване! Зеленчуковата супа ви чака цял ден! Жената непрекъснато скачаше от тема на тема. Ям! Това веднага прозвуча много вкусно! призна Меган. Тя последва жената по стълбите и през малкото коридорче на втория етаж. Надявам се да нямаш нищо против да спиш с Ким в една стая през следващите няколко дни продължи Сюзан, влизайки в една от спалните. О, не, г-жо Фелдман, няма проблеми, уверявам Ви! Сюзан се спря и размаха пръст пред лицето на Меган. Да не съм чула повече да ме наричаш г-жо Фелдман! Аз съм Сюзан, а мъжът ми е Уил, разбра ли? Меган кимна ентусиазирано. О, да, г-жо, ъ-ъ-ъ, Сюзан. Тя се усмихна на себе си. Ама че весела жена цяла топка от енергия. И все пак, въпреки привидното добро настроение на жената, Меган успя да долови у нея известна предпазливост. Може би недоверие? запита се тя. Ким обикновено спи на леглото отдясно продължи Сюзан. Следващата врата е на банята. Ще сляза в кухнята и ще приготвя масата, докато ти се поосвежиш. Когато Сюзан изчезна надолу по стълбите, Меган запружинира няколко пъти на леглото. Яркото одеяло в червено и жълто правеха леглото неустоимо. Пъстроцветно килимче свързваше двете легла, старинния гардероб и овалното огледало на стената. Също толкова старинно кресло бе поставено между двете прозорчета на отсрещната стена. Една колекция от плюшени животни напомни на Меган за собствения й дом, намиращ се на толкова много мили разстояние. Тя поглади дървената табла и въздъхна. Колко странно й се струваше да празнува Коледата не у дома с баща си, а сред непознати. Вечерята на мама е готова и аз умирам от глад втурна се Майк в стаята й, носейки куфарите. Слагайки ги на земята, той се наведе и я целуна по бузата. Не се бави. Аз? Меган разтърси пръста си в иронично раздразнение. Не бях аз тази, която се търкаляше в снега, помниш ли? Ха! Тука те срази! засмя се Ким, застанала до вратата. Мисля, че тази ще ми хареса! Тази ли? Меган отиде до Ким и я хвана за ръка. Хмм. Значи е имало и други, така ли? Май с теб ще си поговорим по-късно! Майк изви очи и се засмя. През следващите дни Меган установи, че макар в горната част на щата Ню Йорк снегът да е по-дълбок и температурите пониски, отколкото в Ню Мексико, животът не бе много по-различен. Родителите на Майк изглеждаха спокойни и очевидно много се обичаха. Уил напомняше на Меган за собствения й баща, а Ким я следваше навсякъде като по-малка сестричка. Още на втория ден Меган се почувства като у дома си. Ким дори започна да си сресва косата като нея. Само в Сюзан все още се долавяше известна резервираност. Сутринта на Рождество Меган се обади на баща си и на Либи, за да им пожелае Весела Коледа. Как вървят нещата, Меги, скъпа? попита баща й. Наистина много ми липсваш за празниците. Знам, татко каза меко тя, навивайки и развивайки телефонния кабел около пръста си. И на мен ми липсва да съм с теб. Би трябвало да видиш колко много сняг има тук, направо като сцена от Къриър и Айвс. И ние очакваме виелици тук, долу. Но сигурно няма да е нищо сериозно отвърна провлечено той. Е, кога ще ме запознаеш с този твой приятел? Ами, не знам точно. Може би скоро каза тя стеснително. Майк и семейството му бяха в другата стая и можеха да чуят всяка нейна дума. Може да поговорим за това по-късно. Добре, скъпа засмя се баща й. Много се радвам, че те чух, дете. Либи ти изпраща целувки. Кажи й, че и аз я целувам. Дай на Амби една допълнителна бучка захар от мое име, чу ли? Тя спря за миг. Обичам те, татко. Меган дълго време държа в ръката си телефонната слушалка, нищо, че баща й вече бе затворил. Коледните празници бързо отминаха и преди да разбере какво става, Майк вече приготвяше колата за завръщането им в Ню Йорк на следващата сутрин. Не знам дали мога да понеса да се върна към шума на града каза Меган. Ще ми се да бяхме останали още малко. Е, ако не тръгнем колкото се може по-скоро, желанието ти може и да се изпълни отвърна Майк. Чух по новините, че към нас се е насочила силна снежна буря от Канада. Очакват да вали сняг оттук чак до Вирджиния. Но ако тръгнем рано сутринта, може и да я изпреварим. Не знам, сине Уил беше притеснен. Тези североизточни бури могат да ти изиграят лоша шега. По-добре почакайте, докато изгрее слънцето, за да решите дали да пътувате, или не. Но аз нямам право на избор, татко. Пастор Улрих очаква от мен да изнеса проповедта тази седмица. Бащата на Майк погали бузатата му. Е, синко, не можеш да надхитриш Майката Природа. Колкото и да не ти харесва, обикновено тя има последната дума. Майк реши всички да си легнат рано тази вечер, но когато Меган се приготвяше за лягане, Ким поиска да си поговорят. Кажи ми, колко сериозни са отношенията ти с Майк? попита тя. И не се опитвай да ме баламосваш. Нали виждам как се гледате. Меган преглътна. Ким, ние започнахме да излизаме заедно само преди месец. Това не означава нищо и ти го знаеш смъмри я Ким. Попитай брат си засмя се Меган и се плъзна под завивките. Какво ще кажеш сега да поспим? Когато на следващата сутрин будилникът иззвъня, тя скочи от леглото, отиде до прозореца и отдръпна завесата. Няколко нежни снежинки се спускаха от все още тъмното небе. Тя се изкъпа и облече, след това се присъедини към Майк и родителите му на масата за закуска. Синоптиците очакват снежната буря да удари района на Гленс Фолс някъде към обяд и да продължи до утре или до вторник каза й Майк. Ако не тръгнем тази сутрин, може да останем тук като в капан чак до сряда или четвъртък. Тя седна на празния стол до него. В капан? Тук? О, това може да не е чак толкова лошо. Усмихвайки се, Меган погледна към Сюзан. Жената се засмя. След това се обърна към Майк. От теб зависи. Познаваш времето в този район по-добре от мен. Ако това беше буря, идваща от пустинята у дома, аз със сигурност щях да предпочета да остана там, където съм; пустинните бури могат да са смъртоносни. Майк се изправи и отиде до прозореца. След това се обърна към Меган. Мисля, че трябва да тръгваме. Ким се намеси чак в края на разговора. Значи ще останете и за уикенда? Боя се, че не, дете Майк я погали по глава. След като решението вече бе взето, цялото семейство започна да действа. Докато вие двамата се приготвяте, аз ще ви сваря един термос с гореща доматена супа предложи Сюзан. Тате, ти по-добре да сложиш два спални чувала отзад в колата, в случай че се повреди. Поне няма да замръзнат, докато чакат край пътя. Имаш ли допълнителни пари, синко, в случай че възникнат проблеми с колата? попита баща му. Сигурен съм, че имам достатъчно Майк леко удари баща си по гърба. Благодаря, татко. Ким погледна към пуловера и лекото яке на Меган. Без да каже и дума, тя хукна нагоре към стаята на Майк и се върна с ръчно плетен пуловер от домашна вълна. Ето, това ще ти помогне да се стоплиш независимо колко студено може да стане навън. Сюзан направи цяла купчина сандвичи, напълни една найлонова торбичка с курабии, избра им плодове и други остатъци от празничната трапеза и ги сложи в кошница за пикник. Подаде я на Майк. О, мамо изпъшка той по нюйоркската магистрала има ресторанти, нима не си забелязала? Не ми противоречи отряза го тя. Просто ми се щеше да почакате и да тръгнете утре или в сряда. Знам, знам отстъпи Майк. Уил протегна ръце и ги събра в кръг. Нека помолим Бог да е с вас каза той. Докато Уил се молеше за безопасното им пътуване, Меган можеше да почувства семейната топлота и обич дори и към нея, непознатата. Майк и Меган се качиха в колата, обсипани с прегръдки. Насочвайки се към главното шосе, Майк включи радиото, за да чуят новините. Студена светлина се процеждаше през слоевете зловещи буреносни облаци. Огромни лениви снежинки се лепяха по предното стъкло, играейки си някаква странна игра с чистачките. Когато Майк и Меган стигнаха до основното шосе, ленивите снежинки вече бяха заменени от стабилен снеговалеж. Става по-лошо, а? каза Меган. Не е ли по-разумно да се върнем? Снегът не се задържа на повърхността на шосето. Все още си мисля, че ще можем да изпреварим бурята. Известно време те като че ли наистина успяваха да я изпреварят, но на няколко мили северно от Албани бурята се разбесня със страшна сила. Само за няколко минути слоят от мокър лепкав сняг покри асфалта и го направи хлъзгав като лед. Чистачките вече не можеха да почистят предното стъкло. Майк намали. Придвижвайки се бавно с видимост, намалена само до около 5 метра, Майк умело маневрираше около другите, по-невнимателни шофьори, които се бяха отклонили от пътя, затъвайки в дълбокия сняг. Горките хора! отбеляза Меган. Ще ми се да можехме да направим нещо за тях. Най-доброто, което можем да направим в момента, е да продължим да се движим отвърна Майк. Ако спрем, и ние ще затънем. Виж, един шофьор на камион е препречил пътя. Предните гуми на един голям ТИР се бяха отнесли в снега и сега огромната машина бе демобилизирана. Край него вече се бе образувало малко задръстване, тъй като се налагаше хората да го заобикалят. Не им завиждам в такъв сняг каза Майк. Докато успяват да се задържат на пътя, нямат проблеми. Цалата тази тежест ги прави страхотно устойчиви. Но опитат ли се да спрат или да завият бързо, всичко свършва. Това не ми харесва, Майк каза му Меган разтреперано. Може би трябва да се върнем. Стигнахме прекалено далеч, за да се връщаме обясни Майк. Освен това основната част на бурята е зад нас. Ако се опитаме да се върнем, ще бъде по-лошо, отколкото това той изгледа косо бялата стена от сняг, въртяща се около тях. Мисля, че няма да имаме проблеми, ако караме бавно. Но така или иначе нямаме избор. Меган потрепери. Това със сигурност ми напомня за бурите, които понякога ни връхлитат в Ню Мексико. Веднъж един съсед замръзна само на десет стъпки от задната си врата. Те се придвижваха бавно напред в дългата върволица от коли, като едва виждаха фаровете на предната или задната коли. Една след друга те се отклоняваха от шосето. Но Майк продължаваше напред. Може би и ние би трябвало да се отклоним предложи Меган. Това наистина ме плаши. Бих отклонил, но тогава какво? сви рамене Майк. Със сигурност снегът ще ни затрупа. Бурята може да се успокои чак след два дни. Готова ли си за това? Той я погледна с лукава усмивка. Меган не му обърна внимание. Тя се вгледа в заслепяващия сняг, след това в Майк. Ако веднъж си навие нещо на пръста, не се отказва помисли си тя. Също като татко. Тя се усмихна. Колко пъти през юношеските си години бе казвала същото за баща си. Чудеше се как може едновременно да се възхищава и да се дразни от една и съща черта на характера. Изведнъж на средата на шосето възникна проблем. Един нетърпелив шофьор реши да изпреварва трактора, препречил пътя му. Той едва бе прочистил буфера си, когато направи рязък завой и се изнесе пред него. На сух път подобно маневриране би било, в най-добрия случай, необмислено. Но на хлъзгавия, покрит със сняг път, то означаваше сигурно бедствие. Шофьорът на трактора натисна рязко спирачките, за да избегне удара с колата. Тя излезе от контрол. Той се плъзна през платната на движението. Една втора кола, идваща отзад, се завъртя по средата на шосето, за да избегне удара с трактора. Безнадеждно изтървал контрола над колата, шофьорът изхвръкна през средната линия на платното направо към колата на Майк. Внимавай! извика Меган. Фаровете на другата кола просветнаха в предното им стъкло. Майк зави рязко, за да избегне сблъсъка, но твърде късно. О, Боже! прошепна Меган. Тя чу свистенето на спирачките, сблъсъка на метал с метал и чупещото се стъкло около нея и след това блажена тишина.