Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Не ме изоставяй – Глава 8 – Кей Д. Ризо

Проблясъците от червена и синя светлина пулсираха през болката в главата на Меган. Тя се опита да отвори очи, но не можа. Въздухът бе изпълнен с бензинови пари. Беше й ужасно студено и зъбите й тракаха неконтролируемо. В далечината можеше да чуе воя на сирените и някакви гласове. Къде ли съм? чудеше се. Какво се е случило с мен? Опита се да се изправи, но нечии здрави ръце я натискаха надолу. Опита се да говори, но от устата й не се чу нито дума. Тя смътно чувстваше някаква пластмасова маска, покриваща носа и устата й. Н-н-не мога да дишам! Някъде далеч чу някой да стене от болка. Опита се да протегне ръка, за да помогне, но не можа да помръдне. Ш-ш-ш-т успокои я далечен глас. Просто стой спокойно. Тя идва на себе си изведнъж всичко изчезна. Гласовете, светлините, сирените и болката всичко изчезна под успокоителното одеяло на тъмнината. Меган се чувстваше така, сякаш се носеше из един свят на пухкава утеха. Тя по-скоро почувства, отколкото видя, че е в линейка. Защо ли? зачуди се. Чувствам се добре. Ала знаеше, че не е. Болеше я, но не беше сигурна къде или защо. След това от мъглата, спуснала се над мозъка й, изплуваха фаровете, звукът на удрящия се метал, снегът, колата. О, Майк! извика умът й. Майк, къде си? Тя потрепери и топлото одеяло на забвението пак я покри. Меган отново дойде в съзнание. Опита се да отвори очи, но клепачите й тежаха като олово. Някъде в далечината чуваше двама души мъж и жена да говорят. Тя обърна глава и се постара да се съсредоточи върху онзи, който говореше. Сякаш гледаше сапунена опера по телевизията. Бърза помощ. Ама разбира се. Тя се усмихна на себе си. Сигурно ме карат в болницата. Изведнъж започна да трепери. Ох, колко е студено. Зъбите й затракаха. Изпада в шок, Джеф извика жената. Не мога да я стабилизирам. Можеш ли да караш по-бързо? Бързам колкото мога отвърна един глас иззад главата на Меган. Пътят е много заледен. Освен това видимостта е само 2-3 метра. Снегът вече затрупа следите от линейката на Ханк, а той тръгна най-много 3 минути преди нас. Наистина се надявам другият да оживее отвърна първият глас. Той беше в много тежко състояние. Другият? мозъкът на Меган моментално се проясни. Тя сигурно говори за Майк! Майк е наранен! Помъчи се да каже нещо, но успя да издаде само лек стон. Разочарована, направи втори опит. Чуйте ме! Как е Майк? Но отново се чуха само леки стонове. Ш-ш-ш-т, отпусни се жената погали ръката й. Ще се оправиш. Ама аз се тревожа за Майк, а не за себе си! Меган се мъчеше да говори, но устата й упорито отказваше да произнесе правилните срички. Опита се да се съсредоточи, но главата й я болеше твърде много, за да може да мисли. Обидното одеяло на тъмнината пак я покри, смълчавайки тревожните й мисли. Когато се събуди, все още беше тъмно. Не знаеше колко време е спала. Можеше просто да се е унесла за няколко минути. Или можеше да са минали часове, дни или седмици. Не знаеше, но и това не я интересуваше. Беше в легло. Чаршафът и матракът под нея зашумоляха, когато се опита да помръдне. Но нещо я задържаше надолу. Съзнателната част на ума й понечи да анализира какво би могло да е то. Отвори очи и се постара да съсредоточи вниманието си върху обстановката. Къде съм? В ранчото? При Мама Грейс? В дома на Майк? Меган можеше да чуе приглушените звуци на говорещи и движещи се хора, търкалящи се носилки извън тъмната стая. Под вратата светеше ярка светлина. Тогава разбра. Представи си Майк, родителите му, лепящият се по предното стъкло на колата сняг. Изведнъж към тях се насочват ярки фарове! Майк, внимавай! Меган полежа вдървено още няколко минути, потейки се обилно. Бавно се успокои. Майк помисли си тя. Какво е станало с Майк? Нещо като мъгла се вдигна от ума й. Мислите й вече бяха свързани, разумни. Сигурно са ми дали някакво болкоуспокояващо, за да се чувствам толкова гроги реши тя. Ако съм в болница, тук сигурно трябва да има пейджър. Мога да натисна бутона и да извикам сестрата или някого другиго. Тя протегна ръка, опитвайки се да налучка бутона. Изведнъж лампата над очите й светна. Меган премига. Хванах го! Няколко секунди по-късно й се усмихна една млада жена на нейните години. Здравейте, г-це Даниелс. Нещо не е наред ли? Мога ли да Ви помогна? Меган облиза пресъхналите си устни. Много съм жадна. Мога ли да пия вода? Разбира се жената задържа чашата пред устата на Меган, позволявайки й да отпива малки глътки чрез пластмасова сламка. Аз съм Кати и съм Вашата сестра за нощната смяна. Мога ли да направя нещо друго за Вас? Можете ли да ми кажете къде се намирам? Разбира се. Вие сте в Кепитъл Медикъл Сентър в Албани, Ню Йорк. Вчера следобед претърпяхте катастрофа на нюйоркската магистрала обясни сестрата. Спомняте ли си нещо за нея? Съвсем слабо Меган протегна дясната си ръка и попипа бинта на челото си. Остра болка прониза гръдния й кош. Тя направи гримаса. Или поне така си мисля. Добре. Д-р Хаас ще се радва да го чуе. А сега лежете тихо, докато му кажа, че сте се събудили. Сестрата излезе от стаята. Няколко секунди по-късно се върна с пясъчнорус млад мъж, облечен с дънки и бяла престилка. Той изглеждаше много изморен, но лекарските очи светеха приятелски. Е, г-це Даниелс, значи най-после решихте да се събудите, а? Аз съм д-р Хаас, на Вашите услуги. Я да видим как сте? Той измери пулса й и я преслуша. Когато свърши, д-р Хаас пак я зави и потупа ръката й. Имате голяма подутина на главата си, г-це Даниелс. Но що се касае до контузиите, Вашите са сравнително леки. Имате три счупени ребра от дясната страна, но сега те изглеждат добре. Ще се оправите за нула време. Добрата новина е, че жизнените Ви показатели се стабилизираха. Вчера наистина ни поуплашихте няколко пъти. Кога мога да си тръгна? Да си тръгнете? Но Вие току-що пристигнахте. Той се засмя. Не се безпокойте. След два-три дни, ако всичко зараства както трябва, ще можем да Ви изпишем. А какво става с Майк, шофьорът на колата, в която бях? Той добре ли е? Докторът сви рамене. Съжалявам, но наистина не знам. Но ще се опитам да разбера и да Ви кажа по-късно тази сутрин. Съгласна ли сте? Меган бавно кимна с глава. Колко е часът? Лекарят погледна към часовника си. 5:45 сутринта. Четири, три… Меган се опита да пресметне часовата разлика между Ню Йорк и Албъкърк. Бих ли могла да се обадя на баща си? Разбира се д-р Хаас се изправи. Сестра Колинс ще Ви помогне. Но не разговаряйте дълго. Нуждаете се от почивка той се усмихна, потупа ръката й и излезе от стаята. Няма да плача! Няма да плача! каза си Меган. Сестрата набра номера и й подаде слушалката. Меган чу телефона да иззвънява веднъж, втори път, трети път. След петото позвъняване чу да се включва телефонният секретар. Познатият глас на баща й каза: Това е домът на семейство Даниел… От очите на Меган потекоха сълзи, докато записаното съобщение се въртеше. Преглътна сълзите си и си прочисти гърлото. Татко каза тя на машината. Случи се катастрофа. Добре съм, но трябва да поговоря с теб. Посочи името и телефона на болницата, след това затвори. Сестрата й помогна да се настани удобно. Какво ще кажете сега да си починете, преди да е дошла сутрешната смяна? Меган протегна ръка и хвана Кати за лакътя. Сигурна ли сте, че не можете да ми кажете нищо за Майк? Жената със съжаление поклати глава. Бях с Вас цялата нощ, така че наистина не знам. Но едно е сигурно. Притеснението няма да помогне. Най-доброто, което можете да направите в момента, е да се наспите. Меган се отпусна на възглавницата и затвори очи. Болеше я от мислене. Когато отново отвори очите си, бе сама. Една абстрактна утринна светлина се процеждаше през прозореца и хъврляше оттенъци пред леглото й. Здравей поздрави я женски глас от вратата. Как се чувстваш? Меган се вгледа в сенките. Сюзан? Жената дойде до леглото й. Меган беше права. Това бе Сюзан. Изморена, изтощена, но независимо от всичко най-после нечие познато лице. Как се чувстваш? попита Сюзан. Аз? Аз хм мисля, че съм добре. Кога дойде тук? Сюзан намести чаршафа и одеялото до раменете на Меган. Уил и аз дойдохме веднага след като ни се обадиха за катастрофата. Катастрофата?… О, да, катастрофата спомни си Меган. Как е Майк? Какво е станало с него? Никой не ми казва. Жената стисна ръката на Меган. Оперираха го почти през цялата нощ. В момента е в реанимация. Хирургът ни увери, че всичко е минало дотолкова добре, доколкото може да се очаква. Дотолкова добре, доколкото може да се очаква? Меган се опита да седне. Какво би трябвало да означава това? Все още не сме сигурни Сюзан безпомощно разпери ръце. Другата кола се е врязала във вратата на Майк почти фронтално, затова той е поел цялата сила на удара. Счупил е някои кости в лявата му ръка и рамо, но… жената трудно преглътна най-много време през операцията е отнел гърбът му. Гръбнакът му е наранен, но те все още не знаят до каква степен. Май никога не можеш да си сигурен с тези неща. О, не… извика Меган. Умът й се бореше да разбере думите на Сюзан. Жената преглътна сълзите си. Както и да е, Уил предложи да те видя, докато чакаме Майк да дойде в съзнание. Казаха ни, че все още спиш, но аз все пак дойдох. Меган се вгледа в тавана. Кога ще разберат дали операцията е била успешна? Не ни дават никакви обещания Сюзан избърса очите си. А какво стана с шофьора на другата кола? попита Меган. Той е бил само на 16 години; получил книжката си едва преди няколко седмици. Не е носел предпазен колан и… Сюзан погледна настрана. Толкова съм благодарна, че Майк все пак е жив, наистина тя отиде до прозореца и погледна навън. О, мили Боже, колко съм благодарна. След това се разплака. Седна в креслото и закри лицето си с ръце. Меган се опита да успокои скърбящата жена, но раздвижването й предизвика остра болка в дясната й страна. Тя отново се отпусна на възглавницата. О, Сюзан, аз-аз-аз… Меган искаше да каже нещо, което да я утеши, което да й вдъхне надежда, но не можа да произнесе нито дума. Вратата се отвори и се появи сестрата. Готова ли сте за малка закуска? запита тя, внасяйки поднос с храна. След това забеляза Сюзан, отпуснала се в креслото. О, извинете. Ще дойда по-късно. Сюзан се изправи и си пое дълбоко въздух. Няма значение. Трябва да се върна при сина си. Искам да съм там, когато се събуди тя протегна ръка и потупа Меган. Уил ще се отбие по-късно днес, за да види как се чувстваш. След това си тръгна. Утринната болнична рутинност попречи на Меган да мисли за трагедията. Тя позволи да бъде изкъпана, нахранена, да й бъде направена инжекция и да бъде обслужена от болничния персонал. Току-що се беше отпуснала върху оправената си възглавница, когато вратата се отвори и една огромна плюшена панда подаде глава в процепа, последвана от лицето на баща й. Меган отвори уста от изненада. Здравей, Меги, скъпа Хърб мина от страната на леглото й и постави плюшената играчка върху корема й. Какво мързелуваш в леглото по това време? Пилееш си времето, така да знаеш. Денят почти превали! Меган го изгледа шокирано. Ама-ама-ама… Той се засмя и я целуна по бузата. Е, дете, звучиш също като стария ни трактор, който се опитва да запали в някоя студена сутрин. Не съм изненадан, като се има предвид колко студено е в тази част на страната. Ама-ама-ама… Хайде пак започна. Ама така ли ме посрещаш? Няма ли да ме прегърнеш и целунеш? Тя протегна ръце към него, но се намръщи от болката в гръдния кош. Очите му веднага се натъжиха, когато се наведе към нея. Е, поне дай целувка. Тя целуна небръснатата му буза, като все още не беше сигурна дали това е реалност или просто сънува поради лекарствата. Но не, грубите мазоли, малките русоляви косъмчета по ръцете му, ароматът на прерията това не беше сън. Татко… проплака тя. По лицето й се застичаха сълзи. Дръпна го по-близо до себе си. Ти си тук! В Ню Йорк! Можеш ли да си представиш! Неговите сълзи се смесиха с нейните, докато той целуна един по един пръстите на ръцете й. Кажи ми, къде другаде бих могъл да бъда, когато малкото ми момиченце има нужда от мен? Хванах първия самолет веднага, след като семейство Фелдман ми се обади за катастрофата. А Либи? И тя ли е тук? Не, някой трябваше да остане да наглежда ранчото. Но тя настоява да те заведа у дома, докато се възстановиш напълно. Какво казва докторът, кога ще те изпишат? След ден-два, предполагам. У дома! Меган не можеше да си представи друго място, където би предпочела да отиде, освен в безопасния, познатия свят на Ню Мексико. Тя слушаше баща си да й разказва за полета си на изток и се засмя, когато той й описа как маневрирал с взетата си под наем кола по тесните заснежени улички на Албани. Докато слушаше, се чудеше какво ли правят учениците й в Ню Йорк. Дали са чули за катастрофата? Сега кой ли ще им преподава? По-късно през деня, когато сестрата дойде да й даде лекарствата, тя предупреди Меган да си почива. Баща й предложи да потърси семейство Фелдман и да се осведоми за състоянието на Майк. Трябва да се настаня в някой хотел и да се обадя на Либи. Но ще се върна тази вечер, във времето за посещения. А сега поспи, чуваш ли? Той я целуна и си тръгна. Дали ще мога да видя своя приятел Майк Фелдман? запита Меган сестрата. Сигурно не днес тя й подаде чаша вода и две капсули. Но ще видя какво мога да направя за утре, съгласна ли сте? Вечерта баща й пристигна още в началото на часовете за посещения. По-късно минаха и Фелдманови, за да ги уведомят за състоянието на Майк. Той дойде в съзнание, но е гроги от болкоуспокояващите обясни Уил. Все още е твърде рано да знаем дали има парализа или не. Лекарят каза, че Майк е извадил голям късмет. Нито един от нервите в долната част на гръбнака му не е пострадал сериозно, само са били смазани заедно. Той сподели, че тези нервни корени могат да издържат много по-големи травматични увреждания, отколкото онези в горната част на гръбнака и често се възстановяват. Бащата на Меган кимна сериозно. Поне има надежда. Двамата мъже продължиха да рзговарят, докато Меган погледна към стоящата до прозореца Сюзан. Момичето се опита да я включи в разговора, но жената сякаш не я чуваше. Тя остана мълчалива, изгубена в собствените си мисли. След няколко минути те си тръгнаха. Майк ще се оправи, татко. Знам го Меган изразително поклати глава. Молих се за него и имам вярата, че с него всичко ще е наред. Баща й нежно започна да масажира ръката й. Надявам се, че си права, скъпа. В нея се надигнаха неверие и гняв. Тя дръпна ръката си от неговата. Нима не вярваш в същото? Баща й се усмихна. Вярвам в силата на молитвата, но нашите молитви винаги трябва да включват Да бъде Твоята воля той спря и погали лицето на Меган. Само Бог знае кое е най-доброто за Майкъл, а и за всеки един от нас. А дотогава трябва да се молим. Знам, татко, но Бог сигурно иска Майкъл пак да ходи. Та нали той учи за проповедник. Бог не би оставил Майк… сълзите отново замъглиха очите й. Тя не можа да довърши мисълта си. Права си. Бог е обещал никога да не остави и никога да не забрави Майк. Независимо от изхода, Той ще спази това обещание. Меган поклати глава. Ти оставяш място за съмнение. Не, татко, дори няма да си помислям за възможността Бог да не го излекува напълно. Тя сви юмруци и се намръщи. Да се подхранва подобна мисъл би означавало проява на маловерие. Яков 1:6 ни предупреждава да искаме с вяра, без да се съмняваме. Без да се съмняваме! Той бавно кимна. На лицето му бе изписано притеснение за дъщеря му. Спомням си, че казах същото, когато за първи път разбрах, че майка ти е болна от рак той се наведе и целуна Меган по превързаното чело. Утре пак ще си поговорим, Меги, скъпа, утре.