Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

,,Не чрез сила,нито чрез мощ…” – 48 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

,,Не чрез сила,нито чрез мощ…” – 48 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Веднага след видението на Захария за Исус и ангела пророкът получи вест
за работата на Зоровавел. “И ангелът, който говореше с мене, се върна и
ме събуди, както човек, който се събужда от съня си. И рече ми: Що
виждаш? И рекох: Погледнах и ето светилник цял от злато с чаша отгоре
му, със седемте светила на него и със седем цеви на седемте светилника,
които са върху му; и край него две маслинени дървета, едно отдясно на
чашата и едно отляво й.
И проговорих, та рекох на ангела, който говореше с мене, като казах:
Какви са тия, господарю мой?… Тогава, отговаряйки, говори ми, като
каза: Ето Господнето слово към Зоровавела, което казва: Не чрез сила,
нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на Силите…
… Тогава, отговаряйки му, рекох: Какви са тия две маслинени дървета
отдясно на светилника и отляво? И втори път отговорих, като му казах:
Какви са тия две маслинени клончета, които през двете златни цеви
изпразват из себе си маслото като злато?… Тогава каза: Те са двамата
помазани, които стоят пред Господаря на целия свят.”
В това видение се показва как стоящите пред Бога две маслинени дървета
изливат през златни тръбички златно масло от себе си в чашата на
светилника. От тях се пълнят светилниците в светилището, за да светят
непрекъснато с ярка светлина. Така чрез помазаните, които се намират в
Господнето присъствие, се предава на Божиите люде пълнотата от Божията
светлина, любов и сила, за да могат и те да дадат на други светлина,
радост и бодрост. Обогатените по този начин обогатяват и други с
богатствата на Божията любов.
При възстановяването на Господния дом Зоровавел бе работил въпреки
многобройните трудности. Още от самото начало противници “отслабваха
ръцете на юдовите люде и им пречеха в граденето”, после “побързаха да
възлязат в Ерусалим при юдеите, та ги спряха насила”. Но Господ се бе
намесил в защита на строителите и сега чрез пророка Си каза на
Зоровавел: “Що си ти, планино велика? Пред Зоровавела – поле! Той ще
изнесе връхния камък с възклицание – благодат! Благодат нему!”
През цялата история на Божия народ големите планини от трудности,
очевидно непреодолими, са безпокояли онези, които са се опитвали да
осъществяват Божия план. Господ допуска такива пречки, за да изпита
вярата. Времето, когато сме притеснени отвсякъде, е една възможност
повече от друг път да се уповаваме на Бога и на силата на Неговия Дух.
Проявата на жива вяра означава увеличаване на духовната сила и
развиване на непоклатимо доверие. По този начин душата става победител.
Пречките, които Сатана поставя в пътя на християнина, ще изчезнат пред
молитвата с вяра, защото небесните сили ще дойдат на помощ. “И нищо
няма да ви бъде невъзможно.”
Обикновено светът започва някое начинание с помпозност и хвалби. Божият
начин е скромното начало да стане славен триумф на истината и правдата.
Понякога Бог обучава служителите Си, като допуска разочарования и
очевидни неуспехи. Целта Му е да се научат да се справят с трудностите.
Често хората са изкушавани да изпадат в колебание пред обърканите
ситуации и пречките, но ако упованието им остане непоклатимо до края,
Бог ще проправи път. Успехът ще дойде, докато се борят с трудностите.
Пред неустрашимия дух и твърдата вяра на Зоровавел големите планини от
трудности щяха да станат като равнини. Човекът, чиито ръце са положили
основата на дома, “неговите ръце тоже ще го изкарат”. “Той ще изнесе
връхния камък с възклицание – благодат!”
Човешка сила и мощ не са основали Божията църква, нито пък могат да я
унищожат. Не на канарата на човешката сила, а на Христос Исус, Канарата
на вековете, е основана църквата “и портите на ада няма да й
надделеят”. Божието присъствие дава стабилност на Неговото дело.
Божието слово към нас е: “Не се уповавайте на князе, нито на човешки
син”… “В безмълвие и увереност ще бъде силата ви.” Божието славно
дело, основано на вечните принципи на правдата, никога няма да се
провали. То ще върви от сила към сила “не чрез сила, нито чрез мощ, но
чрез Духа Ми, казва Господ на Силите”.
Буквално бе изпълнено обещанието “ръцете на Зоровавела положиха
основата на тоя дом; неговите ръце тоже ще го изкарат”. “И юдейските
старейшини градяха успешно, насърчавани чрез пророкуването на пророк
Агея и на Захария, Идовия син. Те градиха и свършиха според заповедта
на израилевия Бог и според указа на персийския цар Кир и Дарий, и
Артаксеркс. Така тоя дом се свърши на третия ден от месец Адар, в
шестата година от царуването на цар Дария.”
Малко след това бе извършена церемонията по посвещаването на
възстановения храм. “И израилтяните, свещениците, левитите и останалите
от завърналите се от плена пазиха с веселие посвещението на тоя Божи
дом… И завърналите се от плена направиха пасхата на четиридесетия ден
от първия месец.”
Вторият храм не можеше да се сравни по великолепие с предишния, нито
пък бе осветен от видимите знаци на Божието присъствие, отличаващи
първия храм. По време на посвещението нямаше изява на свръхестествена
сила. Не бе видян облак от слава да изпълни новопостроеното светилище.
Не падна огън от небето да изгори жертвата върху олтара. Шекината вече
не бе сред херувимите в Светая Светих. Ковчегът на завета,
омилостивилището и плочите на свидетелството вече не бяха там. Никакъв
знак от небето не извести на молещия се свещеник волята на Йехова.
И все пак това бе храмът, за който Господ бе заявил чрез пророк Агей:
“Последната слава на тоя дом ще бъде по-голяма от предишната…” “Ще
разтърся всичките народи и отбраните неща на всичките народи ще дойдат;
и Аз ще изпълня тоя дом със слава, казва Господ на силите.” Векове
наред учени мъже се опитваха да обяснят как е било изпълнено даденото
от Бога обещание на Агей. И въпреки това, когато дойде Исус от Назарет,
Желаният от всичките народи, Който с присъствието Си освети храма,
мнозина отказаха да видят в събитието някакъв особен знак. Гордостта и
неверието бяха замъглили умовете им за истинското значение на
пророческите думи.
Вторият храм бе почетен не с облак от славата на Йехова, а с
присъствието на Този, в Когото обитаваше “телесно всичката пълнота на
Божеството” – сам Бог, “явен в плът”. Вторият храм надмина славата на
първия единствено с това, че бе почетен от личното присъствието на
Христос по време на земната Му служба. “Желанието на всички народи”
наистина бе дошло в Божия храм, когато Човекът от Назарет учеше и
изцеляваше в святите му дворове.
Захария 4:1-6, 11-14
Ездра 4:4, 23
Захария 4:7
Матей 17:20
Захария 4:9, 7
Матей 16:18
Пс. 146:3
Исая 30:15
Захария 4:6
Захария 4:9
Ездра 6:14, 15
Ездра 6:16, 19
В английския превод на Библията King James Version се казва: “… и
желанието на всичките народи ще дойде.” Преводът New International
Version гласи: “… и желаният от всичките народи ще дойде.” От
цитирания български превод на Библията не става ясно, че пророчеството
се отнася за идването на Месия – б.пр.
Агей 2:9, 7
Кол. 2:9; 1Тимотей 3:16