Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Никодим – 17 – Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Елена Вайт – (Елън Уайт) – Животът на Исус Христос – Никодим – 17

Тази глава е основана на Йоан 3:1-17

Никодим

Никодим заемаше висок пост и се ползваше с доверието на еврейския
народ. Бе високо образован, притежаваше необикновени таланти и бе
уважаван член на Националния съвет. Той, както и други, беше развълнуван
от учението на Исус. Макар да беше богат, учен и уважаван, и той бе
привлечен от скромния назарянин. Поуките, които бе чул от устата на
Спасителя, му бяха направили силно впечатление и искаше да научи нещо
повече за тези чудни истини.
Авторитетът, с който Христос очисти храма, предизвика омразата на
свещениците и управниците. Те се бояха от силата на този странник.
Такава смелост от един прост галилеянин не биваше да се търпи. Решиха да
сложат край на Неговото дело. Не всички обаче бяха съгласни с това.
Между тях имаше хора, които не смееха да се противят на човек, така явно
движен от Божия Дух. Спомняха си как в старо време бяха избити много
пророци, защото смело са изобличавали греховете на израилевите водачи.
Съзнаваха, че евреите са подчинени на властта на един езически народ,
като резултат от упоритото им отхвърляне на изобличенията от Бога. Те се
опасяваха, че като устройват заговори против Исус, вървят по стъпките на
своите бащи и ще докарат нова беда на народа. Никодим споделяше тези
чувства. На едно заседание на Синедриона, когато се обсъждаше въпросът
за отстраняването на Исус, Никодим посъветва да се внимава. Той изтъкна,
че ако Исус е наистина ръководен от Бога, би било опасно да се
пренебрегват Неговите предупреждения. Свещениците не посмяха да
отхвърлят този съвет и за известно време не взеха никакви явни мерки
против Спасителя.
Откакто чу Исус да говори, Никодим се зае сериозно да разучи
пророческите писания за Месия. Колкото повече четеше, толкова повече се
уверяваше, че Той е, Който трябваше да дойде. Заедно с много други в
Израил и Никодим се измъчваше от оскверняването на храма. Бе свидетел на
разигралите се сцени, когато Исус изгони от там купувачите и продавачите
и видя удивителното изявление на Божествена сила. Можа да наблюдава как
Спасителя се отнася към бедните и болните и видя тяхната радостна
благодарност. И не можеше да се съмнява, че Исус от Назарет е
изпратеният от Бога Месия.
Никодим силно желаеше да се срещне с Исус, но не смееше да Го потърси
явно. Би било твърде унизително за един юдейски управител да признае, че
симпатизира на толкова неизвестен учител. Ако Синедрионът научеше за
неговото посещение, би го презрял и осъдил. Затова реши да се срещне с
Исус тайно, като се оправда пред Него с това, че ако отиде явно, и други
могат да последват примера му. Осведоми се за мястото в Елеонската гора,
където Исус почиваше, и когато настъпи нощта и градът утихна, отиде да
Го потърси.
В присъствието на Христос Никодим почувства странно стеснение, което
се опитваше да прикрие с външен израз на спокойствие и достойнство.
“Учителю – каза той, – знам, че от Бога Си дошъл учител, защото никой не
може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.”
Говорейки за необикновените дарби на Христос като учител и за
удивителната Му сила да върши чудеса, той се надяваше да подготви
почвата за своя разговор с Него. Думите му целяха да изразят и спечелят
доверие, но всъщност изразяваха неверие. Никодим не призна Исус за
Месия, а само за учител, изпратен от Бога.
Вместо да приеме това приветствие, Исус се вгледа в лицето на
събеседника Си, сякаш четеше в душата му. В безпределната Си мъдрост Той
видя пред Себе Си човек, който търси истината. Знаеше целта на неговото
посещение и като желаеше да затвърди още повече убеждението, което вече
се беше зародило в душата на Неговия слушател, пристъпи направо към
въпроса, казвайки сериозно, но в същото време любезно: “Истина, истина
ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието
царство!”
Никодим бе дошъл при Господа с намерението да разисква с Него, но
Исус му изложи основния принцип на истината. Той всъщност каза на
Никодим: Ти се нуждаеш не толкова от теоретични познания, колкото от
духовно обновление. Ти нямаш нужда да ти се задоволи любопитството, а да
получиш ново сърце. Ти трябва да получиш нов живот отгоре, за да станеш
способен да цениш небесните неща. Докато в тебе не настъпи тази промяна,
която ще обнови всичко, напразно ще бъде да разискваш с Мене върху Моя
авторитет или мисията Ми.
Никодим беше слушал проповедите на Йоан за покаянието и кръщението,
при които той сочеше на Този, Който щеше да кръщава със Светия Дух. Той
самият чувстваше, че между евреите липсва истински духовен живот и че до
голяма степен те се ръководят от фанатизъм и светски амбиции. Надяваше
се, че с идването на Месия състоянието на народа ще се подобри. И все
пак изпитващата сърцето вест на Йоан Кръстител не го бе накарала да
осъзнае греховете си. Той беше строг фарисей и се гордееше с добрите си
дела. Бе високо почитан заради благотворителността и щедростта си в
поддържане на храмовата служба, поради което беше сигурен в Божието
благоволение към него. Но се стресна при мисълта, че в сегашното си
състояние не би могъл да види едно толкова чисто царство.
Картината, която Исус даде за новорождението, не беше съвсем
непозната на Никодим. Езичниците, приели израилевата вяра, бяха
сравнявани често с новородени деца. Следователно той би трябвало да е
разбрал, че Исусовите думи не бива да се взимат буквално. Но по силата
на своето рождение като израилтянин Никодим бе сигурен, че му е
гарантирано място в Божието царство. Той смяташе, че не му е нужна
никаква промяна, затова и много се учуди на думите на Спасителя. Дори се
засегна като разбра, че те се отнасят лично за него. Гордостта на
фарисея започна да се бори с искреното желание на търсещия истината.
Учуди се на начина, по който Христос му говореше, без да се съобразява с
положението му в Израил.
Изненадан и изгубил самообладание, Никодим отговори на Христос
иронично: “Как може стар човек да се роди?” Както постъпват много други,
когато им се каже режещата истина, така и той откри факта, че в
естествената си природа човек не приема нещата на Божия Дух. В него няма
нищо, което да откликва на духовните неща, защото те се разбират
духовно.
Но Спасителят не отговори на аргумента с аргумент. Издигайки
тържествено ръка, Той повтори същата мисъл с още по-голяма тежест:
“Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може
да влезе в Божието царство!” Никодим разбра, че Христос говори тук за
водното кръщение и за обновлението на сърцето от Божия Дух. Той се
убеди, че бе в присъствието на Тоя, за Когото Йоан Кръстител бе
предсказал.
Исус продължи: “Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.”
По естество сърцето е зло и “кой може да извади чисто от нечисто? Никой”
(Йов;14:4 Йов 14:4). Никакво човешко изобретение не може да намери лек
за грешащата душа. “Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога,
понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може” ( 8:7 Римл. 8:7).
“Защото от сърцето произхождат зли помисли: убийства, прелюбодейства,
блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули” (15:19 Матей 15:19). Първо
трябва да се очисти изворът на сърцето, за да станат чисти и потоците.
Който се опитва да постигне Небето чрез собствени дела, чрез спазване на
закона, опитва невъзможното. Няма безопасност за човек, който има
законническа религия, формална набожност. Християнският живот не е
видоизменение или подобрение на стария живот, а преобразуване на
естеството. Той е смърт за егоизма и греха и нов живот на близост с
Бога. Тази промяна може да се извърши само чрез резултатното действие на
Светия Дух.
Никодим беше още объркан и Исус използва вятъра, за да илюстрира
значението на думите Си. “Вятърът духа гдето ще и чуваш шума му, но не
знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.”
Вятърът се чува сред клоните на дърветата, като шумоли в листа и
цветя, но е невидим. Никой не знае откъде идва и къде отива. Така е и с
делото на Светия Дух в сърцето. То не може да бъде обяснено, както и
движението на вятъра. Човек може да не е способен да определи точното
време и място, на своето духовно обръщане, или да проследи всички
обстоятелства в този процес, но това не доказва, че той не е обърнат.
Чрез средство, невидимо като вятъра, Христос постоянно работи в сърцето.
Малко по малко, може би несъзнателно за човека, се създават впечатления,
които целят да привлекат душата при Христос. Те може да се получат чрез
размисъл за Него, чрез четене на Писанията или чрез слушане на Словото
от проповедник. Внезапно, когато Духът дойде с по-ясен призив, душата се
предава с радост на Исус. Мнозина наричат този процес внезапно обръщане
към Бога, но той е резултат от дългото умоляване на Божия Дух и
представлява търпелив продължителен процес.
Макар че вятърът е невидим, резултатът му е видим и се усеща, така и
делото на Духа върху душата ще се открива във всяко действие на този,
който чувства Неговата спасителна сила. Когато Божият Дух живее в
сърцето, Той преобразява живота. Греховните мисли се отстраняват, злите
дела се отхвърлят; любов, смирение и мир заемат мястото на гняв, завист
и борби. Радостта заема мястото на тъгата и лицето отразява небесната
светлина. Никой не вижда ръката, която вдига бремето, нито светлината,
която слиза от небесните дворове. Благословението идва, когато душата се
предава на Бога чрез вяра. Тогава тази сила, която никое човешко око не
може да види, твори ново същество по образа на Бога.
Ограничените умове е невъзможно да схванат делото на изкуплението.
То е тайна, която надминава човешкото знание. Но който преминава от
смърт към живот, осъзнава, че това е Божествена реалност. Началото на
делото за изкупление можем да разберем от личен опит. Неговите резултати
достигат вечните векове.
Докато Исус говореше, някои лъчи на истината проникнаха в ума на
управителя. Смиряващото влияние на Светия Дух действаше в сърцето му. И
все пак той не разбра напълно думите на Спасителя. Бе развълнуван не
толкова от необходимостта от ново рождение, колкото от начина за
неговото постигане. “Как може да бъде това?”
“Ти си израилев учител и не знаеш ли това?” – попита Исус. Наистина
човек, на когото бе поверено религиозното наставление на народа, не
биваше да бъде невеж за толкова важни истини. Думите му разкриха, че
вместо да се чувства засегнат от ясните думи на истината, Никодим
трябваше да има по-скромно мнение за себе си, поради духовното си
невежество. Но Христос говореше с такова достойнство, а погледът и
гласът Му изразяваха такава искрена любов, че Никодим не се обиди,
когато осъзна своето унижено състояние.
Обаче когато Исус обясни, че мисията Му на земята е да установи
духовно, а не земно царство, Неговият слушател се разтревожи. Виждайки
това, Исус прибави: “Ако за земни неща ви говорих и не вярвате, как ще
повярвате, ако ви говоря за небесните?” Ако Никодим не можеше да схване
Христовото учение, илюстриращо делото на благодатта в сърцето, как
можеше да схване естеството на Неговото славно небесно царство? Не
прозирайки естеството на Христовото дело на земята, той не можеше да
разбере и делото Му в небето.
Евреите, които Исус бе изгонил от храма, твърдяха че са чада на
Авраам, но те избягаха от присъствието на Спасителя, защото не можеха да
издържат Божията слава, проявена в Него. Така доказаха, че не бяха
подготвени от Божията благодат да участват в свещените служби на храма.
Те бяха ревностни да поддържат външна святост, но пренебрегнаха
светостта на сърцето. Докато здраво държаха за буквата на закона,
непрекъснато нарушаваха неговия дух. Голямата нужда на сърцето им беше
точно тази промяна, която Христос обясни на Никодим – ново морално
рождение, очистване от греха и обновяване в знание и святост.
Слепотата на Израил по отношение на делото на новорождението нямаше
извинение. Под вдъхновението на Светия Дух Исая бе писал: “Защото всички
станахме като човек нечист и всичката ни правда е като омърсена дреха.”
Давид се бе молил: “Сърце чисто сътвори в мене, Боже, и дух постоянен
обновявай вътре в мене.” А чрез Езекиил бе дадено обещанието: “Ще ви дам
и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас и като отнема каменното
сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре във
вас и ще ви направя да ходите в повеленията Ми- “ (64:6 51:10
Езекиил;36:26,27 Исая 64:6; Пс. 51:10; Езекиил 36:26,27).
Никодим беше чел тези писания с непросветлен ум, но сега започна да
разбира значението им. Знаеше, че и най-стриктното послушание към
буквата на закона, свързано с външни прояви, не можеше да направи никого
годен за небесното царство. Според оценката на хората неговият живот бе
праведен и достоен за уважение, но в присъствието на Христос той
почувства, че сърцето му е нечисто и животът му – несвят.
Никодим бе привлечен от Христос. Когато Спасителят му обясни въпроса
за новорождението, той закопня тази промяна да стане и в него. Как
можеше да стане тя? Исус отговори на неизречения му въпрос: “Както
Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат
Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има
вечен живот.”
Това не бе ново за Никодим. Символът на издигнатата змия му
обясняваше мисията на Спасителя. Когато израилтяните умираха от
ухапванията на “горителни” змии, Бог нареди на Мойсей да направи медна
змия и да я постави високо всред лагера. Тогава се съобщи по целия стан,
че всички, които погледнат към змията, ще живеят. Хората добре знаеха,
че сама по себе си змията нямаше никаква сила да им помогне. Тя бе
символ на Христос. Както образът, направен по подобие на унищожителните
змии, бе издигнат, за да бъдат излекувани хората, така Този, Който беше
“в плът, подобна на греховната плът”, трябваше да бъде техен Изкупител (
8:3 Римл. 8:3). Много израилтяни смятаха, че жертвената служба може да
ги освободи от греха. Бог желаеше да ги научи, че самата служба няма
стойност повече от медната змия. Но тя трябваше да насочва умовете към
Спасителя. За лекуването на раните си и за прощението на греховете си те
не можеха да направят нищо сами. Единственият начин бе да повярват в
Божия дар. Трябваше да гледат и да живеят.
Ухапаните от змиите можеше да се забавят да погледнат, можеше да се
съмняват в ефикасността на този меден символ, можеше да изискват научно
обяснение, но обяснение не им бе дадено. Трябваше да приемат Божието
слово, изговорено за тях от Мойсей. Откажеха ли да погледнат, означаваше
да погинат.
Не чрез борби и спорове се просветлява душата. Ние трябва да
погледнем и да живеем. Никодим разбра поуката и я отнесе със себе си.
Той изследва Писанията по нов начин, не за да участва в спорове върху
теорията, а за да получи живот за душата си. Той започна да разбира
небесното царство, след като се поддаде на ръководството на Светия Дух.
И днес хиляди имат нужда от същата истина, която бе дадена на Никодим
чрез издигнатата змия. Те се надяват чрез послушание към Божия закон да
получат Неговото одобрение. Когато са умолявани да погледнат към Исус и
да повярват, че Той ги спасява единствено чрез благодатта Си, те
възкликват: “Как може да стане това?”
Също като Никодим и ние, както и най-големите грешници, трябва да
желаем да получим вечния живот. Освен Исус “няма под небето друго име,
дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим” ( 4:12 Деян.
4:12). Чрез вяра получаваме Божията благодат, но вярата не е нашият
спасител. Тя е само ръката, с която се хващаме за Христос и получаваме
Неговите заслуги, а те са лекарството за греха. Ние не можем дори да се
покаем без помощта на Божия Дух. Писанието казва за Христос: “Него Бог
възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на
Израил и прощение на греховете” ( 5:31 Деян. 5:31). Покаянието, също
както и прощението, идват от Христос.
Как тогава да се спасим? “Както Мойсей издигна змията в пустинята”,
така Човешкият Син беше издигнат и всеки измамен и ухапан от змията да
може да погледне и да живее. “Ето Божият Агнец, Който носи греха на
света” (1:29 Йоан 1:29). Светлината, която грее от кръста, разкрива
Божията любов. Тази любов ни привлича към Него. Ако не се съпротивяваме
на това привличане, ще бъдем доведени до подножието на кръста в покаяние
за греховете, които са разпънали Спасителя. Тогава Божият Дух чрез вяра
поражда нов живот в душата, мислите и желанията биват доведени до
послушание на Христовата воля, а сърцето и умът се пресътворяват отново
по образа на Този, Който действа в нас, за да подчини всичко на Себе Си.
Тогава Божият закон се записва в ума и в сърцето и ние можем да кажем с
Христос: “Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля” (40:8 Пс.
40:8).
В онзи разговор с Никодим Исус разкри плана на спасението и Своята
мисия за света. В никой от по-късните Си разговори Той не обясни така
пълно, стъпка по стъпка делото, което трябваше да се извърши в сърцата
на всички бъдещи наследници на небесното царство. В самото начало на
службата Си Той разкри истината пред един член на Синедриона, чийто ум
бе най-възприемчив, пред един признат учител на народа. Но водачите на
Израил не посрещнаха с радост светлината. Никодим скри истината в
сърцето си и в продължение на години даде малко явен плод.
Но Исус познаваше почвата, в която хвърли семето. Думите, изговорени
през нощта пред един слушател в усамотената планина, не бяха загубени,
защото известно време Никодим не призна публично Христос, но наблюдаваше
живота Му и запази в себе си Неговите учения. На съвета в Синедриона той
многократно възпираше плановете на свещениците да погубят Христос.
Когато най-накрая Исус бе издигнат на кръста, Никодим си спомни
наученото на Елеонския хълм. “Както Мойсей издигна змията в пустинята,
така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в
Него, да не погине, но да има вечен живот.” Светлината от този таен
разговор освети кръста на Голгота и Никодим видя Изкупителя на света.
След възнесението на Господа, когато учениците бяха разпръснати от
преследването, Никодим излезе смело напред. Той употреби своето
богатство за поддържане на ранната църква, която евреите очакваха да
бъде заличена от лицето на земята след смъртта на Христос. Във време на
опасност той, който беше толкова предпазлив и колеблив, стана твърд като
скала. Окуражаваше вярата на учениците и предоставяше средства за делото
на евангелието. Той бе презиран и преследван от онези, които му бяха
отдавали почит през миналите дни. Стана беден на нещата от този свят, но
не се поколеба във вярата, която се роди в онзи нощен разговор с Исус.
Никодим сподели разговора си с Исус с Йоан, чието перо го записа за
наставление на милиони. Истините, открити в нея, са така важни и днес,
както и в онази тържествена нощ, когато еврейският управник дойде на
покритата със сенки планина да научи от смирения галилейски Учител пътя
на живота.