Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

НОСИТЕЛИ НА ОТГОВОРНОСТИ – 54 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

НОСИТЕЛИ НА ОТГОВОРНОСТИ
На 25 октомври 1869 г., докато се намирах в Адамс Сентър, щата Ню Йорк, ми бе показано, че някои от нашите проповедници не носят цялата отговорност, която Бог им е възложил. Тази липса на отговорност прехвърля допълнителна работа на други, които носят тежко бреме. Някои проповедници не вървят напред и не смеят да рискуват нещо за Божието дело. Налага се да бъдат вземани важни решения. Но тъй като смъртният човек не може да види края от началото, някои се въздържат да правят рискове и да напредват според както Божието Провидение ги води. Все някой трябва да върви напред. Някой трябва да рискува в страх Божи, разчитайки за резултат единствено на Него. Проповедници, които избягват тази част от работата, губят много. Те не успяват да постигнат онзи духовен опит, който Бог изисква да имат, за да бъдат силни и способни хора, на които може да се разчита във време на нужда.
През време на боледуването на съпруга ми Господ изпита и провери Своя народ, за да разкрие какво има в сърцата им. По този начин им показа какво още неоткрито има в тях, което е в разрез с Божия Дух. Народът беше изпитан, за да се увери сам, че човешката мъдрост е глупост и че ако не притежават твърдо доверие в Бога и не разчитат изцяло на Него, плановете и пресмятанията им ще се провалят. Трябва да се поучим от всичко това! Ако са допуснати грешки, трябва да се поучим и наставим от тях, но не и да ни карат да отбягваме носенето на бреме и отговорности. Където много неща се поставят на карта и където трябва да се разрешават въпроси с жизне новажни последици, Божиите служители трябва да поемат лична отговорност. Те не могат да изоставят бремето, а в същото време да мислят, че изпълняват Божията воля.
На някои проповедници им липсват качествата, необходими за изграждането на църквите, и те не желаят да “хабят” сили за Божието дело. Но те трябва да се отдадат напълно на делото, с нераздвоен интерес, с неотслабваща ревност, с неуморно търпение и постоянство. Прилагат ли се тези качества ежедневно в практиката на живота, църквите ще бъдат поддържани в ред.
Господ бе предупредил и съветвал съпруга ми по отношение запазването на силите му. Беше ми показано, че той бе възстановен от Господа и фактът, че е жив, е чудо на Неговата милост. Но не за да поеме отново на себе си целия товар, под който веднъж бе паднал, а за да може Божият народ да се възползва от неговия опит, поставяйки на първо място интересите на делото; а също и поради работата, която Бог ми е дал, и товара, който ми е възложил да нося.
През годините, последвали възстановяването на съпруга ми, Господ ми е откривал огромно поле за работа. Макар отначало да се стеснявах да говоря пред хората, когато Божието Провидение отваряше пътя пред мене, станах по-уверена, заставайки пред големи аудитории. Заедно посещавахме лагерни и други големи събрания от Мейн до Дакота, от Мичиган до Тексас и Калифорния.
Делото, започнало в слабост и неизвестност, продължаваше да расте и да укрепва. Издателства и мисионски станции в много страни свидетелстват за неговия растеж. Вместо да разнасям вестника до пощата в ръчна чанта, както правехме при първото му издаване, днес стотици хиляди екземпляри от различни периодични издания се разпращат всеки месец от много издателства. Божията десница е подкрепяла делото Му и го е правела да преуспява и да се изгражда.
По-късната история на моя живот включва и много начинания и инициативи, възникнали сред нас, с които дейността на живота ми е тясно вплетена. За изграждането на тези институции съпругът ми и аз работихме с перо и глас. Ако трябва да се отбележи макар и накратко духовният ни опит и преживяното през тези активни и усилни години, това далеч би надхвърлило границите на тази книга. Усилията на Сатана да пречи на делото и да погубва работниците не са престанали, но Бог винаги се е грижил за служителите Си и за делото Си.
Като преглеждам отново изминалата ни история, преминавайки отново през всяка стъпка напред до сегашното ни състояние, мога да кажа: Хвала на Бога! Като виждам какво е извършил Господ, се изпълвам с удивление и с доверие в Христос като наш Водач. Няма от какво да се страхуваме за бъдещето, освен от това, да забравим пътя, по който Господ ни е водил, както и Неговите поучения в миналата ни история.
Длъжни сме пред Бога да въведем в употреба всяко предимство, с което ни е дарил, за да направим истината по-красива чрез свят характер и да разпространим вестите на предупреждение и утеха, на надежда и любов сред хората, останали в мрака на заблудата и греха.