Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Нощ на борба – 18 – Патриарси и пророци – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Нощ на борба – 18 – Патриарси и пророци – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Нощ на борба
Макар да бе напуснал Падан-Арам послушен на Божественото указание, сега
Яков с много лоши предчувствия се връщаше по пътя, който бе извървял
като беглец преди двадесет години. Неговият грях – измамата спрямо баща
му, бе винаги пред очите му. Той знаеше, че дългото му изгнаничество бе
резултат от онзи грях. Върху него размишляваше в сърцето си денем и
нощем, а укорите на обвиняващата съвест правеха пътуването му много
тъжно. Когато патриархът съзря в далечината хълмовете на родната земя,
сърцето му се развълнува дълбоко. Цялото му минало изпъкна живо пред
него. Наред със собствения грях той си спомни и Божието благоволение към
него и обещанията за Божествена помощ и ръководство.
Към края на пътуването мисълта за Исав започна да поражда в него много
тревожни предчувствия. След бягството на Яков Исав се смяташе за
единствен наследник на бащините притежания. Новините за връщането на
Яков можеха да възбудят страха, че той идва за наследството. Сега Исав
можеше да стори на брат си голямо зло, ако бе така настроен, и можеше да
бъде подтикнат към насилие срещу него не само от желанието за отмъщение,
но и за да опази имота, на който толкова дълго бе гледал като на свой
собствен.
Господ отново даде знак на Яков за Своята грижа. В пътуването на юг от
планината Галаад като че ли две множества от небесни ангели го
придружаваха отзад и отпред, придвижвайки се с неговата група сякаш за
да я защитят. Яков си спомни видението от Ветил, дадено толкова отдавна.
Натовареното му сърце се облекчи при доказателството, че Божествените
пратеници, дали му надежда и кураж при бягството му от Ханаан, щяха да
го пазят и сега в пътя обратно. И той каза: “Това е Божие войнство и
наименува мястото Маханаим”, т.е. Войнства (Бит. 32:2).
Но въпреки това Яков чувстваше, че трябва да направи нещо, за да осигури
личната си безопасност. Затова проводи до брат си пратеници с поздрав на
примирие. Научи пратениците точно с какви думи да се обърнат към Исав.
Преди рождението на двамата братя бе предсказано, че по-старият ще бъде
слуга на по-младия и за да не причини този спомен горчивина на Исав,
Яков каза на слугите, че ги изпраща при “господаря ми Исава”. Когато
застанеха пред него, те трябваше да назовават своя господар “твоя слуга
Яков”; а за да отстранят опасенията му, че се връща като бездомен
скитник да иска бащиното наследство, Яков внимателно подчерта: “Придобих
говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на
господаря ми, за да придобия благоволението ти” (Бит. 32:5).
Но слугите се върнаха с вестта, че Исав се приближава с четиристотин
мъже и не дава никакъв отговор на приятелското послание. Изглеждаше
сигурно, че идва да си отмъсти. Станът бе обхванат от ужас. “А Яков…
се уплаши много и се смути…” (стих 7). Не можеше да се върне назад, а
се боеше да върви напред. Неговата невъоръжена и беззащитна група бе
съвсем неподготвена за враждебна среща. Затова я раздели на две дружини,
та ако едната бъде нападната, другата да може да избяга. От големите си
стада изпрати щедри подаръци на Исав с приятелска вест. Направи всичко
по силите си, за да изкупи злото, което бе сторил на брат си и да
отклони заплашващия го гняв. И тогава, в смирение и покаяние, се помоли
за Божествена закрила: “…Господи, Който си ми рекъл: “Върни се в
отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро”, не съм достоен за
най-малката от всичките милости и от всичката вярност, която си показал
на слугата Си; защото едвам с тоягата си преминах тоя Йордан, а сега
станах два стана. Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от
ръката на Исава, защото се боя от него, да не би като дойде, да порази и
мен, и майка с чада.”
Ето че стигнаха до потока Явок и тъй като нощта падна, Яков изпрати
семейството си на отвъдния бряг, а сам остана назад. Бе решил да прекара
нощта в молитва и желаеше да бъде насаме с Бога. Бог можеше да смекчи
сърцето на Исав. Единствената надежда на патриарха бе в Него.
Уединената планинска област бе обиталище на диви зверове и скривалище на
грабители и убийци. Самотен и беззащитен, с дълбока тревога, Яков се
поклони до земята. Бе полунощ. Всичко, което бе скъпо в живота му, бе
надалеч, изложено на опасност и смърт. Най-горчива от всичко бе мисълта,
че със собствения си грях е изложил на опасност невинните. С мъчителни
викове и със сълзи Яков се помоли на Бога. Внезапно една силна ръка го
хвана. Помисли, че враг търси живота му и се помъчи с борба да се
освободи от хватката на своя нападател. В тъмнината двамата се бореха за
надмощие, без да изговорят нито дума. Но Яков положи всичката си
издръжливост, не отслаби усилията си нито за миг. Докато се бореше така
за живота си, чувството за вина потискаше душата му. Греховете му
изпъкнаха пред него, за да го откъснат от Господа. Но в ужаса на
крайната нужда той си спомни за Божиите обещания и цялото му сърце се
изпълни с настоятелна молба за Неговата милост. Борбата продължи почти
до разсъмване, когато странникът сложи пръста си върху бедрото на Яков и
той веднага окуця. Чак сега патриархът различи характера на своя
противник. Разбра, че се бе борил с небесен пратеник и затова почти
свръхчовешките му усилия не му бяха донесли победа. Този пратеник бе
Христос, “Ангелът на завета”, Който се бе открил на Яков. Сега
патриархът бе осакатен и страдаше от най-остра болка, но не отслаби
хватката си. Все така каещ се и съкрушен, държеше Ангела “с плач и
молба” (Осия 12:4), умолявайки за благословение. Той трябваше да получи
уверение, че грехът му е простен. Физическата болка не бе достатъчна, за
да отклони ума му от това намерение. Решението му ставаше все по-силно и
вярата му – все по-сериозна и настойчива, докато накрая Ангелът се опита
да се освободи от него. Той каза: “Пусни ме да си отида, защото се
зазори”, но Яков отговори: “Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме
благословиш” (Бит. 32:26). Ако проявеното доверие бе престорено, Яков би
бил унищожен веднага. Той имаше увереността на човек, който признава
собственото си недостойнство, но се доверява на верния Бог, Пазител на
завета.
Яков се бори с ангел и преодоля (по Осия 12:4). Чрез смирение, покаяние
и себепредаване този грешащ смъртен надви Величието на небето. С
треперещи ръце се бе вкопчил той за Божиите обещания и сърцето на
Безкрайната Любов не можа да отблъсне умоляването на грешника.
Заблудата, която го бе довела до греха да придобие първородството с
измама, сега му бе ясно показана. Той не се бе доверил на Божиите
обещания, а се бе опитал със собствени усилия да постигне това, което
Бог щеше да изпълни в Своето време и по Свой начин. Като доказателство,
че е простен, името му бе променено – от напомнящо неговия грях, във
възпоменаващо победата му. “Няма да се именуваш вече Яков [изместващ
другия от мястото му с хитрост] – каза ангелът, – но Израил, защото си
бил в борба с Бога и с човеци и си надвил” (Бит. 32:28).
Яков получи благословението, за което душата му бе копняла. Грехът му на
човек, който с хитрост измества другия, и на измамник, бе простен.
Кризата в живота му бе преминала. Съмнение, обърканост и угризение на
съвестта бяха тровили живота му, но сега всичко бе променено; и сладък
бе мирът от примирението с Бога. Вече не се боеше от срещата с брат си.
Бог, Който прости греха му, можеше да подейства и в сърцето на Исав да
приеме смирението и покаянието му.
Докато Яков се бореше с Ангела, при Исав бе изпратен друг небесен
вестител. В сън Исав видя своя брат двадесет години изгнаник далеч от
бащиния си дом. Видя мъката му от смъртта на майка им и го видя
заобиколен от Божии множества. Този сън Исав разказа на своите войници и
им поръча да не му сторят нищо, защото Бог на баща му бе с него.
Двете групи най-сетне се приближиха една до друга – пустинният главатар,
водещ своите войници, и Яков с жените и децата си, придружени от овчари
и прислужници, и последван от дългите редици на стадата. Подпирайки се
на тоягата си, патриархът тръгна да посрещне групата войници. Блед и
обезсилен от неотдавнашната си борба, той вървеше бавно и мъчително,
спирайки на всяка крачка; но лицето му светеше от радост и мир.
При гледката на този куцащ страдалец “Исав се затече да го посрещне,
прегърна го, падна на врата му и го целуна. И те заплакаха” (Бит. 33:4).
Тази сцена трогна дори сърцата на Исавовите груби войници. Макар че Исав
им бе разказал съня си, те не можеха да си обяснят промяната, станала с
техния предводител. Видяха телесния недъг на патриарха, но едва ли им
минаваше през ум, че тази му слабост бе станала негова сила.
В изпълнената с мъка нощ край Явок, когато унищожението сякаш бе готово
да го връхлети, Яков научи колко безполезна е човешката помощ, колко
безпочвено е всяко доверие в човешка сила. Разбра, че единствената му
помощ трябва да дойде от Този, срещу Когото така тежко бе съгрешил.
Безпомощен и недостоен, в молитвата си той се държеше за Божието
обещание към покаяния грешник. Това обещание бе увереността, че Бог щеше
да му прости и да го приеме. По-скоро небето и земята биха преминали,
отколкото Словото да пропадне. И това го крепеше през онази страшна
борба.
Преживяването на Яков през тази нощ на борба и мъка представя
изпитанието, през което трябва да премине Божият народ точно преди
второто идване на Христос. Пророк Еремия в свято видение, гледайки
напред към това време, каза: “Чухме шум на треперене; страх има, а не
мир… лицата на всичките пребледнели. Горко! Защото велик е оня ден,
подобен нему не е бивал. Именно той е време на утеснението на Якова; но
ще бъде избавен от него” (Еремия 30:5-7).
Когато Христос прекрати Своето посредническо дело в полза на човека,
тогава ще започне времето на тая скръб. Тогава съдбата на всяка човешка
душа ще е решена и няма да има изкупителна кръв, очистваща от греха.
Когато Исус напусне мястото Си на посредник между човека и Бога, тогава
се дава тържественото известие: “Който върши неправда, нека върши и
занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и
праведният нека върши и занапред правда; и светият нека бъде и занапред
свет” (Откр. 22:11). Тогава задържащият Божи Дух ще се оттегли от
земята. Както Яков бе заплашен със смърт от своя разгневен брат, така
Божият народ ще бъде в опасност от неправедните, които ще се опитат да
го погубят. И както патриархът се бори цяла нощ, за да бъде освободен от
ръката на Исав, така праведните ще викат към Бога ден и нощ, за да бъдат
спасени от обкръжаващите ги врагове.
Сатана бе обвинил Яков пред Божиите ангели, претендиращ, че има право да
го унищожи поради греха му. Той бе подтикнал Исав да тръгне срещу Яков;
и през дългата нощ на борба се опита да внуши на патриарха чувство за
вина с цел да го обезкуражи и да го накара да се откъсне от Бога. Когато
в своето бедствие Яков се държеше здраво за Ангела и Го умоляваше със
сълзи, за да изпита вярата му, небесният Вестител също му напомни за
неговия грях и се опита да избяга от него. Но Яков не го пусна. Той бе
научил, че Бог е милостив и се хвърли в милостта Му. Посочи назад към
покаянието за греха си и молеше за избавление. Като правеше преглед на
живота си, почти стигаше до отчаяние; но се държеше здраво за Ангела и с
мъчителни, агонизиращи викове Го умоляваше, докато победи.
Това ще преживеят и Божиите люде в последната борба със силите на злото.
Бог ще изпита вярата, настойчивостта и доверието им в силата Му да ги
освободи. Сатана ще се постарае да ги изпълни с ужас при мисълта, че
тяхното положение е безнадеждно; че греховете им са били прекалено
тежки, за да бъдат простени. Те ще изпитват дълбоко чувство за своето
недостойнство и когато изследват живота си, надеждите им ще потъват. Но
спомняйки си за величието на Божията милост и за собственото си искрено
покаяние, ще умоляват за Неговите обещания, дадени чрез Христос на
безпомощните, каещи се грешници. Вярата им няма да отпадне заради това,
че на молитвите им няма да бъде отговорено веднага. Те ще се държат
здраво за Божията сила, както Яков бе хванал Ангела, и сърдечният им вик
ще бъде: “Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш.”
Ако Яков не се бе покаял предварително за своя грях придобиване на
първородството чрез измама, Бог нямаше да послуша молитвата му и
милостиво да опази живота му. Така и във времето на скръбта, ако Божиите
люде пазят някакви неизповядани грехове, за които си спомнят, докато се
измъчват от страх и в агония, те биха били надвити. Отчаяние би покосило
вярата им и те не биха могли с дръзновение да призоват Бога за спасение.
Но макар изпълнени с дълбоко чувство за своето недостойнство, те няма да
имат тайни прегрешения за разкриване. Греховете им ще бъдат заличени от
изкупителната кръв на Христос и няма да могат да си ги спомнят.
Сатана внушава на мнозина да вярват, че Бог ще погледне леко на тяхната
невярност в малките житейски неща. Но чрез Своето отношение към Яков
Господ показва, че по никакъв начин не може да търпи греха. Всички,
които се опитват да извинят или да скрият греховете си и допускат те да
останат в небесните книги неизповядани и непростени, ще бъдат победени
от Сатана. Колкото по-възвишено е тяхното изповедание и колкото по-
почетен е постът, който заемат, толкова по-тежко е тяхното поведение в
Божиите очи и толкова по-сигурен е триумфът на големия противник, ако
задържат поне един грях.
Но историята на Яков е и уверение, че Бог няма да отхвърли онези, които,
след като са били увлечени в грях, са се отклонили от него с истинско
покаяние. Чрез себеотдаване и уповаваща вяра Яков спечели онова, което
бе загубил, когато се бе борил със свои собствени сили. По този начин
Бог научи слугата Си, че единствено Божествената сила и благодат могат
да му дадат благословението, за което жадуваше. Така ще бъде и с
живеещите в последните дни. Тъй като ще ги обкръжават опасности и
отчаяние ще притиска душата им, те трябва да зависят единствено от
заслугите на изкуплението. Ние не можем да направим нищо от себе си. Във
всичката си безпомощност и недостойнство трябва да се доверяваме на
заслугите на разпънатия и възкръснал Спасител. Никой няма да погине,
докато прави това. Дългият черен списък на нашите престъпления е пред
очите на Всемогъщия. Списъкът е пълен. Никоя от нашите простъпки не е
забравена. Но Този, Който чуваше виковете на Своите слуги в древността,
ще чуе и молитвата с вяра и ще прости беззаконията ни. Той е обещал и ще
изпълни Словото Си.
Яков победи, защото бе настойчив и решителен. Неговият духовен опит
свидетелства за силата на настойчивата молитва. Сега ние трябва да
научим този урок на побеждаващата молитва, на неотклонната вяра. Най-
големите победи за Христовата църква или за отделния християнин не са
спечелените с талант или образование, с богатство или с благосклонността
на хора. Най-великите победи се спечелват в тайната стаичка за среща с
Бога, където сериозната, агонизиращата вяра се хваща за могъщата ръка на
Силата.
Хората, които не желаят да изоставят всеки грях и да търсят сериозно
Божието благословение, няма да го получат. Но всички, които подобно на
Яков се хванат здраво за Божиите обещания и бъдат сериозни и настойчиви
като него, ще успеят, както той успя. “А Бог няма ли да отдаде правото
на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави
спрямо тях? Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро” (Лука 18:7, 8).