Нуждата на света 69 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вай

Когато Христос видя събраното около Него множество хора, „смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир“. Христос виждаше болестите, скръбта, нуждата и унижението на следващите Го тълпи. Представяха му се нуждите и окаяността на хората по целия свят. Сред висши и нисши, най-почтени и най-унизени Той забелязваше човешките души, които копнееха точно за тези благословения, които бе дошъл да даде, които се нуждаеха само от познание на Неговата благодат, за да станат поданици на царството Му. „Тогава рече на учениците Си: „Жетвата е изобилна, а работниците – малко, затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници за жетвата Си“ (Матей 9:35-36).
Днес съществува същата нужда. На света са необходими работници, които да работят, както Христос бе работил за страдащите и грешниците. Много са тези хора. Светът е изпълнен с болести, страдания, безпокойствие и грях. Пълен е с хора, които имат нужда да им се послужи – слабите, безпомощните, непросветените и унизените.
Много от младите в това поколение в средите на църкви, религиозни институти и така наречени християнски домове избират пътя на гибелта. Чрез липсата на въздържане в навиците те си причиняват болести, а чрез лакомството си за повече пари, необходими им за грешни удоволствия, извършват нечестни постъпки. Здравето и характера се повреждат. Отчуждени от Бога и изхвърлени от обществото, тези бедни души се чувстват без всякаква надежда за този или за бъдещия живот. Сърцата на родители са съкрушени. Хората считат тези заблудени души за безнадеждни, но Бог гледа на тях със съжаление и нежни чувства. Той разбира всички обстоятелства, довели ги до падението. Това са хора, за които трябва да се работи.
Близо и далеч има хора, не само млади, които са в бедност и беда, затънали в грях, под бремето на виновна съвест. Дълг е на Христовите служители да потърсят тези хора, да се молят с тях и за тях и да ги водят стъпка по стъпка до Спасителя.
Но тези, които не признават изискванията на Божията правда, не са единствените в беда и имащи нужда от помощ. Днес в света, където владее себелюбие, алчност и гнет, много от истинските Божии чада са в нужда и бедствие. В скромни, мизерни места, потънали в бедност, болести и вина, много хора търпеливо понасят товар от страдания и се опитват да утешават отчаяните и поразените от греха около тях. Мнозина от тези хора са почти неизвестни на църквите или на проповедниците, но те са Божии светила, светещи в мрака. За тях Господ има особена грижа и Той зове народа Си да им стане помощна ръка за облекчаване на техните нужди. Църквата по места трябва да полага особени грижи за издирване и помагане на такива хора.

Достигане до по-висшите класи
Докато работим за бедните, трябва да обръщаме внимание и на богатите, чиито души са също толкова ценни за Бога. Христос работеше за всички, които искаха да слушат Неговото Слово. Той търсеше не само митарите и отхвърлените от обществото, но и богатия и културен фарисей, юдеина благородник и римския управник. За богатия човек трябва да се работи с любов и страх Божи. Много често той се уповава на своите богатства и не чувства опасността си. Световните притежания, които Бог е поверил на хората, често са източник на големи изкушения. Така хиляди се отдават на грешни навици на невъздържание и порочност. Сред окаяните жертви на лишението и греха има мнозина, които някога са били богати. Хора с разни призвания и положение в живота са били победени от развалата в света, от употребата на спиртни напитки, от задоволяване на плътската похот, попаднали са под удара на изкушението. Докато те извикват нашето съжаление и изискват нашата помощ, не трябва ли да се обърне известно внимание и на онези, които не са още паднали толкова ниско, но вървят по същия път? Хиляди са на почтени постове и полезни служби, а са си изработили навици, които ще погубят и душата, и тялото им. Не трябва ли да се положи особен труд за просвещаване на тези души?
Служители на евангелието, държавници, писатели, хора с богатство и таланти, хора с големи бизнес способности и сила за ползотворна дейност са в смъртна опасност, понеже не виждат нуждата от строго въздържание във всичко. Необходимо е да им се обърне вниманието върху принципите на въздържание, но не тесногръдо и своеволно, а в светлината на Божията велика цел за човечеството. Ако принципите на истинското въздържание можеха да се изнесат пред тях по този начин, твърде много от висшите класи ще признаят стойността им и ще ги приемат сърдечно.

Насочване към вечните богатства
Има и други опасности, на които са изложени богатите класи, и това е още едно поле за работа на лекаря мисионер. Множество хора преуспяват в живота и никога не падат до обикновените форми на порочност, и все пак се погубват поради любовта към богатството. Погълнати от земните си съкровища, те не са безчувствени към изискванията на Бога и към нуждите на техните ближни. Вместо да смятат богатството си като резултат от таланта им, който трябва да бъде употребен за прослава на Бога и за напредъка на човечеството, те гледат на него като на средство за задоволяване и себепрославяне. Прибавят къща към къща и земя към земя, пълнят домовете си с лукс, докато бедност задръства улиците и навсякъде около тях има човешки същества, изпаднали в окаяност, престъпност, болест и смърт. Хора, които така посвещават живота си в служба на себе си, развиват не качествата на Бога, а качествата на Сатана.
Те се нуждаят от евангелието. Необходимо е очите им да бъдат обърнати от суетата на материалните неща към скъпоценните вечни богатства. Необходимо е да се научат на радостта от даването, на сладостта да са Божии съработници.
Хората от тази класа са често най-мъчно достъпни, но Христос ще открие пътища и начини да бъдат достигнати. За тях нека работят най-мъдрите, най-истинните и най-благонадеждните работници. С тактичността и мъдростта на Божествената любов, с благородството и вежливостта, плод от пребиваването на Христос в сърцето, те нека работят за тези, които, зашеметени от блясъка на земното богатство, не виждат славата на небесното съкровище.
Нека работниците изучават Библията заедно с тях, като се стараят да им внушат скъпоценната истина. Четете им думите на Бога: „А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление…“ „Така казва Господ: „Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си и богатият да не се хвали с богатството си, но който се хвали, нека да се хвали с това, гдето разбира и познава Мене, че Съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята…“ „В Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни според богатството на Неговата благодат…“ „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според богатството в слава в Христа Исуса“ (1 Кор. 1:30; Еремия 9:23, 24; Ефес. 1:7; Фил. 4:19).
Такъв апел, отправен в духа на Христос, няма да бъде сметнат за неуместен и нахален. Напротив, той ще направи впечатление на мнозина от по-висшите класи.
Чрез мъдри и любвеобвилни усилия мнозина богати ще осъзнаят своята отговорност пред Бога. Когато им се обясни, че Господ очаква от тях, като Негови представители, да облекчават страданията на човечеството, мнозина ще се отзоват и ще отдадат от съчувствието си за благото на бедните. Когато умовете бъдат така увлечени от себелюбиви интереси, мнозина ще почувстват желание да се отдадат на Христос. Със влиянието и средствата си те с радост ще се присъединят към благотворителното дело на скромния мисионер, станал оръдие за тяхното духовно обръщане. Чрез правилна употреба на земните си богатства богатите ще започнат да събират съкровище на небето, „гдето молец и ръжда не ги изяжда и гдето крадци не подкопават, нито крадат“. Ще си подсигурят предлаганото от мъдростта съкровище – „трайни богатства и правда“.

Като наблюдават живота ни, светските хора си съставят мнение за Бога и за Христовата религия. Чрез живота си хората, които познават Христос, трябва да изявят на другите, които не Го познават, високите, благородни принципи на Неговия характер. Да се отговори на тази нужда, да се внесе светлината на Христовата любов в домовете на висши и нисши, богати и бедни, е висок дълг и скъпа привилегия на лекаря мисионер.
„Вие сте солта на земята“, казва Христос на учениците Си. С тези думи Той се обръща и към днешните Си работници. Ако сте сол, то във вас има спасителни вещества и силата на вашия характер ще бъде спасителна.

Възстановяване на падналите
Човек, дори да е затънал до дъното на греха, има възможност да бъде спасен. Мнозина са изгубили всякакво чувство за стойността на вечните реалности. Изгубили са Божието подобие и едва ли знаят, че имат души, които трябва да спасят или да оставят да бъдат загубени. Те нямат нито вяра в Бога, нито доверие в човека. Но могат да разберат и оценят делата на съчувствие и полезност на практика. Когато в окаяния им дом влиза човек, който не търси земна слава или отплата, служи на болните, храни гладните, облича голите и нежно насочва вниманието на всички към Този, на Чиято любов и страдание човекът работник е само представител – като виждат това, сърцата им се затрогват. Избликва благодарност и признателност. Разпалва се вяра. Виждат, че Бог се грижи за тях и са готови да слушат, когато се отваря Божието слово.
В тази възстановителна работа се изискват усилен труд и много старание. Пред такива хора не трябва да се изнасят страшни за тях учения, които биха ги стреснали. Но когато им се помогне физически, тогава може да им се представи истината за това време. Мъже, жени и младежи имат нужда да се запознаят с Божия закон и с неговите далеч простиращи се изисквания. Не трудностите, трудът или бедността унижават човечеството; грехът, нарушението на Божия закон правят това. Усилията за избавяне на отхвърлените и унижените ще бъдат напразни, ако не им се обърне вниманието върху изискванията на Божия закон и ако необходимостта от вярност към Господа не се запечати в ума и сърцето. Бог не иска от човечеството нищо, което не е необходимо. „Законът Господен е съвършен, възвръща душата… Заповедта Господня е светла, просвещава очите…“ „…чрез думите на Твоите уста – казва псалмистът – аз опазих себе си от пътищата на насилниците“ (Пс. 19:7, 8; 17:4).
Ангели помагат в делото за възстановяване на падналите и връщането им при Този, Който отдаде живота Си, за да ги изкупи. И Божият дух съдейства на човешките служители за събуждане на моралните сили, като влияе върху сърцето, изобличава за грях, за правда и за съд.
Когато Божиите чада се посвещават на тази работа, много хора ще подадат ръка на тези, които искат да ги спасят. Те ще бъдат заставени да се откажат от лошите си пътища. Някои от избавените чрез вяра в Христос се издигат на високи служебни постове и им биват поверявани отговорности за спасяването на души. Те знаят от опит нуждите на хората, за които работят, и умеят да им помагат. Знаят кои са най-добрите средства за възвръщане на загиващите; изпълнени са с благодарност към Бога за получените благословения, сърцата им се съживяват от любов и силите им се укрепват за повдигане на други, които никога не биха могли да се вдигнат без чужда помощ. Имайки Библията за свое ръководство и Святия Дух за Свой помощник и утешител, те откриват, че пред тях има възможност за ново поприще. Всеки един от тези, които се прибавят към групата работници, снабден с пособия и наставления за това, как да работи за спасението на човешки души за Христос, става съработник на онези, които са го довели до светлината на истината. Така Бог се прославя и истината напредва.

Светът ще се убеди не толкова от проповедта от амвона, колкото от това, което църквата прилага в живота си. Проповедникът говори за теорията на истината, но практическото благочестие на църквата показва нейната мощ.