Нуждата на църквата 70 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Докато светът се нуждае от съчувствие, докато се нуждае от молитвите и помощта на Божия народ, докато се нуждае да вижда Христос в живота на Неговите последователи, Божиите чада се нуждаят от случаи, които да събуждат тяхното съчувствие, да правят молитвите им действени и да развиват в тях характер, подобен на Божествения образец.
За да има такива случаи, Бог е поставил сред нас бедните, нещастните, болните и страдащите. Те са Христовото завещание за Неговата църква. И Божиите деца трябва да се грижат за тях така, както Той би правил. По този начин Бог премахва сгурията и очиства злото, като ни дава такава култура на сърцето и характера, от каквато се нуждаем.
Господ би могъл да проведе делото си и без нашето съдействие. Той не е зависим от нашите пари, време или труд. Но църквата е много скъпа в очите Му. Тя е кутията, която съдържа Неговото съкровище, тя е кошарата, която огражда Неговото стадо, и Той копнее да я види без петно и без бръчка. Копнее за нея с неизказана любов. Затова ни дава случаи да работим за Него и приема труда ни като знак на любовта и верността ни.
Като поставя сред нас бедни и страдащи, Господ ни изпитва, за да ни открие какво има в сърцата ни. Ние не можем безопасно да се отклоним от принципа, не можем да погазим правосъдието, не можем да пренебрегнем милостта. Когато виждаме някой брат да пропада, не можем да го отминем, а трябва да положим решителни и незабавни усилия да изпълним Божието слово, като му помогнем. Не можем да работим против Божиите специални нареждания, без резултатът от работата ни да се отрази върху самите нас. Трябва да бъде твърдо установено, вкоренено и основано в съвестта, че всичко, което обезславя Бога в нашето поведение, не може да ни ползва.
Върху съвестта ни трябва да бъде написано като с желязно перо върху скала, че който не зачита милостта, състраданието и правдата, който пренебрегва бедните, не е любезен и учтив, Бог не може да работи с него за развитието на характера му. Умствена и сърдечна култура се постигат по-лесно, когато чувстваме такова нежно съчувствие към другите, че даваме от своите блага и привилегии, за да облекчим техните нужди. Душата обеднява, когато получава и задържа всичко за себе си. Но качествата на Христос са на разположение да бъдат приети от онези, които вършат тъкмо тази работа, определена им от Бога, като работят по Христови методи.
Нашият Изкупител изпраща Свои вестители да предадат на народа Му съобщението : „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене“ (Откр. 5:20). Но мнозина отказват да Го приемат. Святият Дух очаква да смекчи и покори сърцата, но те не желаят да отворят вратата и да пуснат Спасителя вътре от страх да не би Той да иска нещо от тях. И така Исус от Назарет отминава. Той копнее да им даде богатите благословения на Своята благодат, но те отказват да ги приемат. Страшно нещо е да отстраниш Христос от Неговия собствен храм! Каква загуба за църквата!

Представяне на Христос
Добрите дела изискват жертва, но точно в тази жертва се съдържа дисциплината. Задълженията ни се противопоставят на естествените чувства и страсти и като ги изпълняваме, ние побеждаваме лошите черти на характера. Борбата продължава и така ние растем в благодатта, отразяваме Христовото подобие и се подготвяме да бъдем между спасените в Божието царство.

Благословенията, земни и духовни, ще придружават хората, които предават на нуждаещите се приетото от Учителя. Исус извърши чудо, за да нахрани петте хиляди – едно уморено, гладно множество. Той избра приятно място, където настани хората да седнат. След това взе петте хлебчета и двете рибки. Безсъмнено са били изказани много съмнения за възможностите множеството да бъде нахранено с този оскъден запас. Но Исус благослови и постави храната в ръцете на учениците Си, за да я раздадат на народа. И когато те раздаваха, храната се умножаваше в ръцете им. Когато множеството се нахрани, учениците седнаха и ядоха заедно с Христос от небесната съкровищница. Това е скъп урок за всеки Христов последовател.

Чиста и непорочна религия е грижата за сираците и вдовиците в тяхната скръб и човекът да се опази неопетнен от света (по Яков 1:27). Нашите църковни членове имат голяма нужда от познание върху практическото благочестие. Те трябва да прилагат на практика себеотрицание и пожертвователност. Трябва да доказват на света, че са христоподобни. Затова за работата, която Христос иска те да вършат, не трябва да се опълномощава някоя комисия или институт. Църковните членове трябва да станат христоподобни по характер, за да помагат на бедните, като дават от средствата и от времето си, от съчувствието си, от личния си труд, трябва да утешават нажалените, да облекчават болните, да окуражават обезсърчените, да просвещават намиращите се в тъмнина, да насочват грешници към Христос, да убеждават за задължителността на Божия закон.
Хората наблюдават и преценяват онези, които претендират, че живеят според особената светлина за това време. Искат да видят в какво характерът им прилича на Христовия. Смирени и усърдни във вършенето на добро, Божиите чада ще излъчват влияние, защищаващо истината във всеки град и село, където тя е проникнала. Ако всички, познаващи истината, се заемат с това дело според представящите им се случаи, като ден след ден вършат малки дела на любов между съседите, Христос ще бъде изявен на съседите им. Евангелието ще бъде разкрито като жива сила, а не като хитро измислени басни или празни приказки. Ще бъде разкрито като една действителност, а не като плод на човешка фантазия или човешки ентусиазъм. Това дава много повече резултати, отколкото проповедите или вероизповеданията.

Сатана дебне живота на всяка душа. Той знае, че проявата на съчувствие на практика изпробва чистотата и несебелюбието на сърцето, затова полага всички възможни усилия да затвори сърцата ни към нуждите на другите и да стигнем до там, да не се затрогваме вече от човешките страдания. Той всякак ще пречи на изявяването на любов и съчувствие. Така Сатана погуби Юда. Юда постоянно правеше планове за своя полза. В това отношение той е представител на една голяма класа днешни така наречени християни. Затова е добре да разгледаме неговия случай. Ние също сме така близо до Христос, както бе той. Но както беше при Юда, друженето с Христос не ни прави едно с Него; и ако не култивираме в сърцата си искрено съчувствие към всички, за които Той отдаде живота Си, сме в същата опасност като Юда да се озовем извън Христос, играчка на Сатанинските изкушения.
Ние трябва да се пазим, когато за първи път се отклоняваме от правото, тъй като едно прегрешение, едно пропускане да се изяви Христовия дух, отваря пътя за друго и после за друго, докато умът бъде завладян от принципите на врага. Ако се подхранва, себелюбивият дух се превръща във всепоглъщаща страст, която не може да бъде покорена от нищо, освен от силата на Христос.

Вестта на Исая (Исая 58 глава)
Не зная как по-специално да настоявам пред нашите църковни членове всички истински мисионери, всички, които вярват в третата ангелска вест, всички, които отдръпват нозете си в съботен ден, да обърнат сериозно внимание на 58-та глава на Исая като вест до Божия народ. Препоръчваната в тази глава благотворителност е точно делото, което Бог иска народът Му да върши в това време. Тя е определена от Него. Не сме в неизвестност за приложението на вестта и времето за нейното забележително изпълнение, защото четем: „И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места. Ще възстановиш основите на много поколения. И ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население“ (ст. 12). Божият паметник, Съботата – седмият ден, белегът на Неговото творческо дело, е бил променен от човека и греха. Божиите чада имат особената задача да поправят развалината в Неговия закон; и колкото по-близо идваме до края, толкова по-наложително става това дело. Всички, които обичат Бога, ще покажат, че имат Неговия белег, като пазят заповедите Му. Те са възстановители на „пътища за население“. Господ казва: „Ако отдръпнеш ногата си в Събота, за да не вършиш своята воля в светия Ми ден. И наречеш събота наслада…, тогава ще се наслаждаваш в Господа; и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята…“ (ст. 13, 14). Така истинската лекарска мисионерска работа е неразделно свързана с пазенето на Божиите заповеди, от които Съботата се споменава специално, тъй като тя е великият паметник на Божието творческо дело. Нейното пазене е свързано с възстановяването на моралния Божи образ в човека. Това е службата, която Божият народ трябва да върши в това време. И ако се съблюдава правилно, Съботата ще донесе богати благословения на църквата.
Като вярващи в Христос се нуждаем от по-голяма вяра, по-гореща молитва. Мнозина се чудят защо молитвите им са така безжизнени, вярата им така слаба и колеблива, християнският им опит така мрачен и несигурен. Не постим ли, казват те, и „ходим нажалени пред Господа на силите?“ В кн. „Исая“, гл. 58 Христос е показал как може да се промени това състояние на нещата. Той казва: „Не това ли е постът, който Аз съм избрал – да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да се не криеш от своите еднокръвни?“ (ст. 6, 7). Тази е рецептата, която Христос е предписал на изнемощелите, съмняващи се, треперещи човешки души. Нека скърбящите, които ходят натъжени пред Господа, помогнат на някого, който се нуждае от помощ.

Съдействане на Бога
Всяка църква се нуждае от контролиращата сила на Святия Дух и сега е времето да се молим за нея. Но в работата, която е отредил за човека, Бог желае да му сътрудничи. За тази цел Той призовава църквата към по-високо благочестие, по-високо чувство за отговорност, по-ясно съзнание за задълженията си към Твореца. Призовава Своите деца да бъдат чист, осветен, трудещ се народ, а християнската благотворителна дейност е едно от средствата за постигане на това, тъй като Святият Дух се свързва с всички, които служат на Бога.
На ангажираните в това дело бих желала да кажа: Продължавайте да работите с такт и умение. Събудете другарите си да работят под някое име, чрез което могат да се организират за хармонична дейност. Ангажирайте младите мъже и жени в църквата. Съчетайте лекарската мисионерска работа с проповядването на третата ангелска вест. Правете редовни, организирани усилия за извеждане на църковните членове от мъртвата точка, в която се намират от години. Изпратете по църквите работници, които да прилагат в живота си принципите на здравната реформа. Нека се изпращат такива, които виждат необходимостта от себеотрицателно въздържане на апетита, в противен случай ще станат примка за църквата. Тогава ще видите как нашите църкви ще се съживят. Нов елемент трябва да се внесе в Божието дело. Необходимо е Божият народ да осъзнае своята голяма нужда и опасност и да поеме най-близо стоящата работа.
Заетите в това дело говорят думи „на време и без време“, помагат на нуждаещите се, разказват им за чудната любов на Христос към тях, винаги са придружени от Спасителя, Който действа в сърцата на бедните и окаяните. Когато църквата приеме дадената й от Бога работа, обещанието гласи: „Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще процъфне, правдата ти ще върви пред тебе и славата Господня ще ти бъде задна стража.“ Христос е нашата правда. Той върви пред нас в това дело и славата на Господа ни следва.
Цялото небе очаква всяка душа, която желае да работи по методите на Христос, да се впрегне в работа. Когато членовете на нашите църкви, всеки поотделно, се заловят за определената си работа, ще бъдат заобиколени от съвсем различна атмосфера. Благословение и сила ще придружават работата им. Ще практикуват по-висока умствена и сърдечна култура. Сковавалото душите им себелюбие ще бъде победено. Вярата им ще бъде жив принцип. Молитвите им ще станат по-усърдни. Съживителното, освещаващо влияние на Святия Дух ще се излее над тях и те ще се приближат до небесното царство.

Спасителят не гледа на пост и хубост, на светска слава и богатства. Той цени характера и предаността в работата. Не застава на страната на силните и светски облагодетелстваните. Той, Синът на живия Бог, се навежда да повдигне падналите. Чрез обещания и убедителни думи се старае да спечели загубената, загиваща душа. Божии ангели следят кой от Неговите последователи ще прояви нежно съжаление и състрадание. Наблюдават да видят кой от Божиите чада ще изяви любовта на Исус.
Съзнаващите окаяността на греха, както и Божественото състрадание на Христос, изявено в безграничната Му жертва за падналия човек, ще са в общение с Христос. Сърцата им ще са изпълнени с нежност; лицата и тонът на гласа им ще изявяват съчувствие; усилията им ще се отличават със сериозна загриженост, любов, енергия, и те ще бъдат сила чрез Бога за печелене на души за Христос.
Ние всички имаме нужда да посеем жетва от търпение, състрадание и любов. Ще пожънем жетвата, която сеем. Нашите характери сега се оформят за вечността. Тук на земята ние се обучаваме за вечността. Дължим всичко на благодатта, на безплатната благодат, върховната благодат. Благодатта в Спасителя изработи нашето изкупление, нашето ново рождение и нашето основание да бъдем наследници с Христос. Нека тази благодат бъде разкрита и на другите хора.