Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

НЮ ЕЙДЖ СРЕЩУ ЕВАНГЕЛИЕТО ИЛИ НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО СРЕЩУ ХРИСТИЯНСТВОТО – ГЛАВА 2 – ВЕКЪТ НА ВОДОЛЕЯ – ДЕЙВИД МАРШАЛ

Даже когато в средата на седемдесетте, аз получих докторска степен и напускайки университетските коридори, излязох в реалния свят, ми предстоеше да срещам онази дума, към която сега прибягват за описание на новия начин на мислене. Използвам израза “начин на мислене”, тъй като ако бях нарекъл това явление “система на мислене”, аз щях да му припиша, онази свързаност и последователност, които то не е имало и няма. А терминът “религия” прекалено би го възвисил, придавайки му вътрешно единство, от което в него няма и помен. Също така към средата на седемдесетте, основните елементи на този начин на мислене се проявиха достатъчно отчетливо, макар че в тях, всъщност, нямаше нищо ново.

ГОРЕЩОТО ВЛИЯНИЕ НА ИЗТОКА
В началото на 70-те, университетските градчета на Запад почувстваха горещото влияние на Изтока. То проникна и зад пределите на университетите. Увличащото благоухание на източните религии се смеси с изгасващите въгленчета на хипи-културата и с хедоизма на поп-културата, “приготвяйки” твърде силен коктейл.
Понякога ми се налагаше да се ощипя, когато в хода на спор изведнъж откривах, че около мен са се събрали последователи на дзен-будизма. По някои време ми се струваше, че е невъзможно и стъпка да направиш, без да се натъкнеш на будист.
Но разцъфваше и индуизма. От моя гледна точка, това се дължи на “Битълс”, чиито източни увлечения на 60-те се върнаха на Запад през 70-те в “интелигентен” вид. Широка популярност придоби посещението им през 1969 г. в общината на Махареш Махеш Йога в Индия. Скоро трансцеденталната медитация (съкратено ТМ) придаде нов смисъл на “битломанията”. Милиони поклонници на “Битълса” и от двете страни на Атлантика започнаха да наричат ТМ – “научна йога”. В един миг на око на Запад възникнаха три милиона негови поклонници. ТМ, по думите на Джордж Харисън, “се оказа още по-силно действащо средство за постигане на блаженството, отколкото наркотиците”.
След разпадането на “знаменития квартет”, Джордж Харисън и Джон Ленън продължаваха да поддържат контакт със своите гуру. В стиховете им се отразяваше езотерическата “мъдрост” на Изтока. Харисън донесе мантра-йогата на Запад със своята песен “Моят скъп Господ”, в която хвалението на индуисткия бог Харе Кришна се съединява с християнското възхваляване “Алилуя!” В интервюто си за неделната програма на Би Би Си, Харисън поясни, че се стреми да покаже, че християнството и индуизмът в същността си са едно и също, като по такъв начин направи индуизма по-приемлив на Запад.
Но едновременно с мантра-йогата, дойдоха ситхи-йогата и тантра-йогата заедно с левитацията и с различни окултни феномени. Скоро станциите на лондонското метро бяха облепени с огромни плакати, на които бяха изобразени меко казано, не съвсем фотогенични гуру. Над изображенията бяха напечатани зашифровани надписи, чийто смисъл са зеключаваше в това, че е дошло време да се изхвърли християнството на бунището на историята. Огромен поток от гуру се юрнаха на Запад, търсейки слава и богатство. В Америка видях плакат, закачен точно преди пристигането на гуруто Махарджи Джи. Той наричаше себе си “божествена светлина” и беше несметно богат. “Той пристига от облаците – гласеше плакатът, – и е с велика сила и слава. Неговият сребърен кон ще се спусне надолу…” По-нататък следваше по-прозаичен текст: “…в 16.00 в международното летище на Лос Анджелис, с курс TWA 761″. Когато самолетът се приземи, митничарите откриха всред нещата на гурото и куфар, пълен с брилянти и други скъпоценни камъни, а също и с чуждестранна валута на стойност 65 000 долара.
Отскоро започна осъзнато търсене на наименование за това ново движение. Мерилин Фергюсън пишеше за него като за “Движение, което няма име”. Тя казваше: “То, като че ли говори за нещо много древно. И може би, в съединяването на магията, науката, изкуството и технологията, то преуспява там, където претърпя поражение цялата кралска конница и цялата кралска войска”.
Към средата на десетилетието за всички стана очевидно, че Векът на Водолея не е нищо друго, освен дзен-будизъм със Западно лице.

“НЮ ЕЙДЖ” И ИЗТОЧНАТА РЕЛИГИЯ
За да си изясня начина на мислене на колегите си и да разбера най-накрая това, което така ги беше завлякло, аз изрових от библиотеката на Сената няколко сериозни, заслужаващи внимание трудове, за да си разясня обстоятелствено това, което обясняват.
В кратък вид може да се формулира така:
Индуизъм
Индуизмът се е зародил в райна на долината Инда около 1500 години пр.Хр. Почитащи се като свещени, ведическите писания въздигали човешкия опит, наблягайки на търсенето на “вътрешно знание” и “карма”, (по време на живота, душата натрупвала направеното от нея добро и зло, и те определяли, в какъв вид ще стане въплъщението й в следващия живот). Много съществена част от търсенето на “вътрешното знание” или “просвещението”, е йогомедитацията. Целта на индуизма е разтваряне в “абсолюта”. Но по пътя към абсолютното предстои да се премине през много превъплъщения (което е особено важно за представителите на нисшите касти). Индуизмът е постигнал духовна истина чрез мита. Най-известният мит е “Бхагават Гита”, историята на Кришна, въплъщението на Вишния. Много индуси очакват настъпването на златния век, който ще дойде чрез световен капитализъм, и ще бъде съпроводен с последното превъплъщение на Вишния.
Будизъм
Будизмът се е появил на бял свят около 500 години пр.Хр. Негов основател е бил индийският княз Сидхарта Гаутана (по-късно получил името “Буда”).
Както и индуизма, така и будизма концентрира вниманието към търсене на истината чрез вътрешно просвещение. Бързото си разпространение будизмът дължи на способността да се приспособява към всякакво религиозно и културно обкръжение. Именно това приспособяване се и явява, вероятно, основната причина за най-силното влияние на будизма върху движението, условно наричано “нов начин на мислене”. Гъвкавостта и широтата на неговите концепции облекчавали задачата на западните му апологети да се адаптират в религиозно-културната обстановка на Запада.
За будиста същността на просвещението се състои в отказа от егоистични желания чрез осем стъпала на развитие: права вяра, цел, говор, поведение, работа, усилие, мислене и съзерцаване. В будизма няма богове. Предполага се, че висшата цел, нирваната, може да бъде достигната без божествено съдействие. Нирваната се постига в резултат на повторно превъплъщение, всяко от които е възнаграждение за предишното. Същността на нирвана е в освобождаване от себе си и от страданията. Една от будистките концепции отрежда на някои последователи на това учение ролята на просветители на другите, като например Буда.
Дзен-будизма се е оказал най-привлекателен за Запада, тъй като в него основният акцент пада върху спасението чрез собствени сили, на достигане на съвършенство в този живот извънредно чрез лични усилия.

“НЮ ЕЙДЖ” – ЗАТВЪРДЯВАНЕ НА ДВИЖЕНИЕТО
Във връзка с гореизложеното е чудно защо в страни като САЩ, Великобритания и Германия, където християнските традиции са силни, Източните религии са се оказали толкова привлекателни. Безспорен е факта, че интелектуалните лидери на новото движение рядко са споменавали за индуизма и будизма, или въобще не са го правили. Те прибягвали към електрическия метод. Избирайки от източната религия онези концепции и методи, които им изглеждали привлекателни, те отхвърляли останалото без всякакви обяснения. Също така е необходимо да се вземе под внимание, че ако силите на широко рекламираната сексуална революция и леви тенденции в движението на поколението на 60-те, са олицетворявали осъзнат бунт срещи християнството в предшестващото поколение, то новото движение на 70-те е станало реакция срещу християнското минало. За новите безименни бунтовници в увлечението им от Изтока не е било важно, че това християнско минало, в същност, не е съществувало, че предаността на християнството до сега нито веднъж не е било подлагана на съмнение.
Ежедневно на Оксфорд стрийт, могат да бъдат видени няколко десетки ученици на Харе Кришна с обръснати глави. Ако те прекалено дълбоко са се вдълбочавали в своята мантра, то безсмислено е да им се задават въпроси, а да се разговаря с тях е невъзможно – разумът им е празен. Но ако се удаваше възможност да ги хванеш достатъчно рано, можеше да се научат куп неща за превъплъщението или както те предпочитат да го наричат “трансмиграция на душата”. Няма спасение, ми казваха те, в безкрайното колело на “самсарата” – живота и смъртта. За разлика от християнството в индуизма няма прощение, доколкото няма грях. Аз им казвах: “Но ако няма прощение, то няма и надежда…” По лицата им личеше, доколко това беше вярно.
За първи път чух наименованието “движение “Ню Ейдж”" през пролетта на 1971 година и разбрах, че преплитането на магьоснически идеи намери своето име. Западът придоби патентована смес от индуизъм и дзен-будизъм, завоалирана с терминология от областта на парапсихологията. Проведените изследвания открили, че още през 1966 г., на международната конференция на индуистите, са се изготвяли планове от типа на кръстоносен поход за обръщане на света. В качеството си на кръстоносци били избрани гуру. Председателят на състоящия се през 1979 г. всемирен конгрес на индуистите, заявил: “Нашата мисия на Запад беше увенчана с фантастичен успех. Индуизмът се превръща в доминираща световна религия, и краят на християнството е близо.” В края на 70-те години били проведени представителни срещи на представителите на “Ню Ейдж”. Първата среща била организирана в Лондон през 1987 г. от Грейъм Вилсън, който дал ярък израз на западното тълкувание на идеята за превъплъщение: “Превъплъщението представлява прогресивна еволюция към по-висшите видове на човечеството”. Затова аналогичните конференции преминали в градовете на Европа и Северна Америка. Най-голямата от тях била проведена в Лос Анджелис чрез фестивала “Разум, Тяло и Дух”. Всеки от тези фестивали се съпровождал с участието на гуруто, с обучение по ТМ, разпространение на различни форми на йога, заедно с астрология, хиромантия, спиритически четения, изцеления и медитация.
В 80-те години били проведени многобройни дълбоки изследвания на движението “Ню Ейдж”. Резултатите им най-добре са отразени в два документални видеофилма под названието “Боговете на “Ню Ейдж”". По това време, когато през 1989 г. Кен Уейд публикувал в издателството “Ревю енд Хералд” своята книга “Тайните на “Ню Ейдж”", християнският читател започнал да разбира сложността на това движение, но не и произлизащата от него заплаха. Свещенослужителят от Ланкшир, Кевин Логан в серия от напечатани в християнската преса статии, обсъжда тази заплаха. Все пак в публикуваната от Логан книга “”Ню Ейдж” е близо”, остротата на проблема била свалена. Той провел една седмица в учебния център на “Ню Ейдж” във Финдхорн, в Морей Ферд. В описанието на своите дискусии в Финдхорн, той, както и Уейд, акцентирал вниманието върху личните качества на последователите на “Ню Ейдж”, на тяхното обаяние и търпимост. Рискувайки да бъда прекалено циничен, все пак ще изкажа предположението, че така нареченото “обаяние” и “търпимост” представляват прекрасен тактически ход, за да привлекат на своя страна, по собственото им признание, колкото се може повече привърженици, за да заемат мястото на християнството към края на сегашния век.
Във всички публикации на “Ню Ейдж”, християнството еднозначно се трактува като олицетворение на Века на Рибата, а “Ню Ейдж” – Века на Водолея, който е длъжен да настъпи в началото на следващото столетие. Освен това, нито един привърженик на “Ню Ейдж”, с изключение на съвсем новите (или тези, които се решават на преднамерена лъжа), нито в една от публикациите на “Ню Ейдж” не отричат връзката, която съществува (и е съществувала първоначално) между “Ню Ейдж” и окултизма.