Обещания за възрастните – 2 – Обещания за последните дни – Елена Вайт (Елън Уайт)

Сега, когато вече не сте толкова активни и немощите ви притискат, всичкото, което Бог изисква от вас е, да Му се доверите. Поверете Му съхранението на душата си като на верен Създател. Милостите Му са сигурни, заветът Му е вечен. Щастлив е човекът, чиято надежда е в Господа, неговия Бог, Който завинаги остава верен! Нека умът ви сграбчи обещанията и здраво да се държи за тях… Той ще ви даде благодат да бъдете търпеливи, да бъдете доверчиви, да побеждавате безпокойството, ще сгрее сърцата ви със Своя сладък Дух, ще съживи душата ви в нейната немощ. Само още няколко кратки дни ще бъдете пришелци и чужденци в този свят, търсещи една по-добра родина – небесната. Нашия дом е небето. Тогава поверете душата си с доверие на Бога! Възложете на Него цялото си бреме!
Не е ли имало в живота ви светли моменти? Не сте ли имали скъпоценни преживявания, когато сърцата ви са туптели от радост в отговор на Божия Дух? Когато гледате назад изминалите години от вашия живот, не намирате ли някои приятни страници? Божиите обещания не са ли като ароматни цветя, растящи навсякъде по житейския ви път? Няма ли да позволите тяхната красота и сладост да изпълнят сърцата ви с радост?
Благодаря на Бога за светлите картини, които ни е представил! Нека да съберем заедно благословените уверения за Неговата любов, за да можем постоянно да ги виждаме.
Молете се Бог да извърши вместо вас онези неща, които не сте в състояние сами да осъществите. Кажете всичко на Исус! Отворете пред Него тайните на своите сърца, защото Неговото око познава и най-скришните кътчета на душата и чете мислите ви като отворена книга. Когато сте се помолили за неща, необходими за доброто на вашата душа, вярвайте, че ги получавате и ще ги имате! Приемете Неговите дарби с цялото си сърце, защото Исус се е пожертвал, за да можем да имаме като свои собствени скъпоценните неща на Небето. А в края да се намерим в нашата вечна родина заедно с небесните ангели в Божието царство.
Ако вие намерите глас и време да се помолите, Господ ще намери време и глас, за да отговори.
Молитвата раздвижва ръката на Всемогъщия. Този, Който управлява звездите в съвършен ред в небето, Чието Слово владее вълните на голямата бездна, същият безкраен Творец ще действа за Своя народ, ако Неговите деца викат към Него с вяра.
Попитах ангела защо няма повече вяра и сила сред Божия народ. Той каза: „Пускате ръката на Господа твърде скоро. Продължавайте да представяте молбите си пред престола и поддържайте силна вяра. Обещанията са сигурни. Вярвайте, че получавате нещата, за които се молите и ще ги имате.
„Нека Божият мир владее сърцата ви;… и бъдете благодарни“ (Колосяни 3:15). Забравили собствените си трудности и проблеми, нека хвалим Бога за възможността да живеем за слава на името Му! Нека свежите благословения на всеки нов ден събуждат хвалебствия в сърцата ни за тези знаци на Неговата любяща грижа. Когато отваряте сутрин очи, благодарете на Бога, че ви е опазил през нощта. Благодарете Му за Неговия мир в сърцата ви. Сутрин, наобед и вечер нека благодарността ви се издига към небето като благоуханен тамян!
Хората, които чакат, докато животът им почти приключи, та тогава да потърсят Бога, губят цял един живот на чисто и възвишено щастие – щастие, което никога не може да настъпи чрез преследването на удоволствията, предлагани от този живот. Хора, които отдавна познават Бога, които още от младостта си са черпили щастие от чистите извори на Небето, са подготвени да влязат в Божието семейство.
В скришното място за молитва, където ничие око освен Божието не може да надникне, където никое ухо освен Неговото не може да чуе, ние можем да изливаме и най-скритите си копнежи и желания пред Бащата на безпределното съчувствие. И още докато душата ни е притихнала и смълчана, на сърцето ни ще заговори онзи глас, който никога не пропуска да откликне на вика на едно човешко същество, за да задоволи неговите нужди.
Бог иска да разбираме колко сериозно и нежно сърцето Му копнее за нас. Той ни кани да се доверим в човешките си изпитания на Неговото съчувствие, да поверим скърбите си на Неговата любов, а раните си – на Неговата сила да лекува, слабостите си на Неговата мощ, нашата човешка празнота – на Неговата цялостност. Никой, дошъл при Него, никога не е бил разочарован.
Когато преминаваме през теснотите на живота, ни е необходимо да съзнаваме своята зависимост от Бога. При всяко непредвидено обстоятелство трябва да търсим помощ от Този, Който има на разположение неограничени ресурси и възможности.