Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Обещания за страхливите – 14 – Обещания за последните дни – Елена Вайт (Елън Уайт)

Не е Божията воля Неговият народ да бъде претоварван с грижи. Но нашият Господ не ни мами. Не ни казва: “Не бой се, няма опасности по пътя ти”. Той знае, че има изпитания и опасности и се отнася с нас честно. Не предлага да изведе народа си вън от този свят на грях и зло, но му сочи едно никога не разочароващо и непревземаемо убежище.
Точно отсъствието на вяра и доверие е, което причинява смущения, депресиращи страхове и лоши предчувствия. Господ ще извърши велики неща за Своя народ, когато Неговите люде се уповават изцяло на Него.
Ако се съветваме с нашите съмнения и страхове и се опитваме да разрешим всичко, което не можем да видим ясно, преди да имаме вяра, безпокойствата само ще се увеличат и задълбочат. Но ако дойдем при Бога, чувствайки се безпомощни и зависими, каквито всъщност сме, и със смирена, доверчива вяра представим исканията си на Този, Чието знание е безпределно, на Този, Който вижда всичко в творението и Който управлява всичко чрез волята и Словото Си, Той може и ще чуе нашият вик и ще направи светлина да огрее сърцата ни.
Когато бе събуден, за да посрещне бурята, Исус бе в съвършен мир. Нямаше и следа от страх в думите или вида Му, нито в сърцето Му… Той се доверяваше на мощта на Отец. Във вяра – вяра в Божията любов и грижа – си почиваше Исус и силата на онова слово, което смълча бурята, бе силата на Бога. Както Исус си почиваше в Отца чрез вяра, оставяйки се на Неговата грижа, така и ние трябва да си почиваме в нашия Спасител, оставяйки се на Неговите грижи.
Той [Исус] никога не пропуска да ни даде помощта, от която се нуждаем. Независимо дали се намираме по море или суша, ако имаме Спасителя в сърцата си, няма нужда да се страхуваме. Живата вяра в Изкупителя ще успокои морето на живота и ще ни избави от опасност в пътя, който Той познава най-добре.
Само чувството за Божието присъствие може да пропъди страха, който би направил живота на страхливото дете товар. Нека то закрепи в паметта си обещанието: “Ангел от Господа се опълчва около ония, които Му се боят, и ги избавя” (Псалм 34:7).
Съмненията и страховете нарастват, когато им се поддаваме. И колкото повече правим това, толкова по-трудно ще могат да бъдат победени. Безопасно е да изоставим всяка земна подкрепа и да вземем ръката на Този, Който повдигна и спаси потъващия ученик в бурното море.
Не можеш ли да се довериш на твоя небесен Баща? Не можеш ли да се уповаваш на Неговото милостиво обещание? “Първо търсете Божието царство и Неговата правда и всичко останало ще ви се прибави”. Скъпоценно обещание! Не можем ли да разчитаме на него? Не можем ли да имаме пълно доверие, като знаем, че е верен Този, Който е обещал? Умолявам те да оставиш треперещата си вяра отново да се хване за Божиите обещания! Облегни се напълно на тях с непоклатима вяра, защото те не ще пропаднат! Не могат да пропаднат!
Вярата се доверява на Бога, на словото Му, без да настоява да разбере значението на изпитанието, което идва. Мнозина обаче притежават само малко вяра. Те винаги се страхуват и сами си поканват трудностите. Всеки ден те са заобиколени от знаците на Божията любов, всеки ден се наслаждават на изобилието на Неговата щедрост и грижи; но пренебрегват тези благословения. И трудностите, които срещат, вместо да ги заведат по-близо до Бога, ги отделят от Него, като предизвикват безпокойство и роптания… Исус е техен приятел. Цялото небе се интересува от тяхното благополучие. Страховете и оплакванията им наскърбяват Святия Дух. Трябва да вярваме не поради това, че виждаме или чувстваме Божията намеса. Трябва да се доверяваме на Неговите обещания.
Божиите чада не бива да зависят от чувства и емоции. Когато се колебаят между надежда и страх, сърцето на Христос се наранява; защото им е дал непогрешимо доказателство за Своята любов. Той иска от тях да бъдат твърди, укрепени и вкоренени в най-святата вяра… Христовата любов към Неговите деца е толкова нежна, колкото и силна.
Повери опазването на душата си на Бога и Му се довери. Говори и мисли за Исус. Нека собственото “аз” се загуби в Него. Отстрани всяко съмнение; отхвърли страховете… почивай /си/ в Бога. Той е в състояние да запази онова, което си Му поверил. Ако се оставиш в ръцете Му, Той ще те направи дори повече от победител чрез Този, Който те е възлюбил.