Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Обещания за човека – 19 – Обещания за последните дни – Елена Вайт (Елън Уайт)

Бог не е задържал от човека нищо, което би могло да му достави щастие или да му осигури вечни богатства. Той е облякъл земята с красота и я е снабдил с всичко необходимо за удобството на човека по време на неговия земен живот.
Когато вземем в собствените си ръце управлението на нещата, с които трябва да се справяме, и се поставим в зависимост от собствената си мъдрост за осигуряване на успеха, поемаме товар, който Господ не ни е възлагал, и се опитваме да го носим без Негова помощ. Поемаме на себе си отговорност, която принадлежи на Бога, и по този начин всъщност се поставяме на Негово място. Може да имаме безпокойства и грижи и да се опасяваме или да очакваме опасности и загуби; защото това със сигурност ще ни се случва. Но когато действително вярваме, че Бог ни обича и Неговото намерение е да ни прави добро, ще престанем да се безпокоим за бъдещето. Ще се доверяваме на Бога както едно дете се доверява на родителите си, които го обичат. Тогава нашите трудности и мъчения ще изчезнат, защото волята ни се е сляла с Божията воля.
Има злини, които човек може да намали, но никога не може да премахне. Той трябва да побеждава пречките и да променя обстоятелствата, вместо да бъде оформян от тях… Той не е оставен да се бори с изкушенията и изпитанията със собствени сили… Исус остави царските дворове в небето, страда и умря в свят, деградирал от грях, за да може да научи хората как да преминават през изпитанията на живота и да побеждават изкушенията. Той е пример за нас.
Бог е осигурил всички мерки, за да може спасението да бъде достъпно за нас, но няма да ни го натрапи против волята ни. Той е поставил в Словото Си условия и ние трябва прилежно с най-жив интерес, със сърце и ум да проучим тези условия, да не би да допуснем някоя грешка и да не успеем да си осигурим достъп до небесните жилища.
Нищо не може да се случи в която и да било част на Вселената, без знанието на Този, Който е всеприсъстващ в нея. Нито едно-единствено събитие в човешкия живот не остава неизвестно за нашия Господ. Макар Сатана постоянно да измисля злини, Господ, нашият Бог, управлява всичко така, че то да не навреди на Неговите послушни, доверяващи Му се деца. Същата сила, която владее тежките вълни на океана, може да възпре и всичката мощ на бунта и престъплението. Бог казва и на едното, и на другото: „Дотук, но не и по-далеч“.
Изглежда прекалено хубаво, за да е вярно, че Отец може и действително обича всеки член на човешкото семейство както обича Своя Син. Но ние имаме уверението, че Той наистина ни обича така и това уверение трябва да внесе радост във всяко сърце, да пробуди най-възвишено благоговение и неизразима благодарност. Божията любов не е несигурна и нереална, но жива действителност.
За мен е удивително, че Бог понася твърдоглавието и извратеността на човешкия род толкова дълго, че понася човешкото непослушание и въпреки това оставя хората да живеят, макар те да злоупотребяват с Неговата милост, давайки за Него фалшиво свидетелство с най-нечестиви изявления. Но Божиите пътища не са като нашите пътища и ние не трябва да се чудим на Неговото любящо дълготърпение, нежна милост и безкрайно състрадание, защото Той е дал непогрешимо доказателство, че точно такъв е Неговият характер – бавен на гняв, милостив към хиляди родове на онези, които Го обичат и пазят заповедите Му.
Господ постоянно действа в полза на човечеството. Постоянно излива над него изобилието на Своите блага. Вдига болни от леглото, на което краят, избавя хора от опасности, които те не виждат, изпраща небесни ангели да ги спасяват от бедствия и да ги пазят.
Всеки, който е сериозен и постоянен, ще има успех. Не винаги най-бързият побеждава, нито най-силният спечелва битката. И най-слабият светия както и най-силният, могат да носят короната на безсмъртната слава. Всеки може да спечели чрез силата на Божията благодат, привеждайки живота си в съгласие с волята на Христос.
Господ е разочарован, когато Неговият народ оценява себе си ниско. Той желае съставляващите избраното Му наследство да цени себе си според цената, която е дадена за нас. Господ ни е искал иначе не би изпратил Сина Си да ни изкупи на такава кървава цена. Той иска да ни употреби във великото дело на спасението и ще благоволи в нас, когато Му представяме и най-големите си искания, за да прославим името Му. Наистина можем да очакваме големи неща, ако имаме вяра в обещанията Му. Спасителят копнее да изяви благодатта Си и да отпечата характера си върху целия свят. Той е Негово изкупено притежание и Той желае да направи хората свободни, чисти и святи.