Обмисляне въпроса за сградите – 17 Съкровищница от свидетелства Том 3 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Като Божи избран народ ние не можем да копираме навиците, целите, практиките или модите на света. Не сме в тъмнината да се водим според светските модели и да разчитаме на важността от успеха. Господ ни е казал откъде идва нашата сила. „Ето Господнето слово към Зоровавела, което казва: „Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми“, казва Господ на силите“ (Захария 4:6). Според преценката Си Господ дава сила на тези, които ходят в Неговия път, които ще ги направи способни да проявяват силно влияние за добро. Те са зависими от Бога и пред Него ще отговарят за това, как използват талантите си, които Той им е поверил. Трябва да съзнават, че са Божии домостроители и да се стараят да прославят името Му.
Тези, на които любовта е укрепена в Бога, ще имат успех. Те ще изгубят личното Аз в Христос. И светските привлекателности не ще могат да ги отвлекат от тяхното поданство. Ще осъзнаят, че външният вид не дава сила. Тщеславието и външността не представят ясно делото, което ние като Божи народ трябва да извършим. Тези, които са свързани с нашата санитарна работа, трябва да бъдат укрепени с най-голямото влияние за доброто.
Господ е сериозен с нас. Обещанията Му са дадени с условието, ние да вършим Неговата воля. Следователно при съграждането на санаториуми трябва да Го поставяме на първо и последно място и да Го имаме за най-добър във всичко.
Нека всички, които са свързани със служба на Бога да се пазят да не би чрез външен показ да водят други в угодничество и самохвалство. Господ не иска никой от служителите Му да влиза в ненужни скъпи начинания, които носят тежък дълг върху народа и така го лишават от средствата, които ще улеснят делото на Господа. Докато хората, които твърдят, че вярват истината за това време, вървят в пътя на Господа, за да вършат правда и съд, те могат да очакват успех от Бога. Но когато се отдалечават от тесния път, навреждат на себе си, както и на тези, които очакват от тях ръководство.
Основателите на медицинските институти трябва да дават добър пример. Макар да има пари, не трябва да се харчи повече от нужното. Божието дело като лозе трябва да се управлява така, че да се имат предвид нуждите на всяка негова част. Ние всички сме членове на едно семейство, деца на един Баща, и когато Господният доход се употребява, трябва да се предвидят всичките интереси на делото Му по целия свят. Господ се грижи за всички части на полето и Неговото лозе трябва да се обработва като едно цяло.
Не трябва да изразходваме всичките пари от касата само за няколко места, но да се трудим да издигнем делото на много места. Към Божието царство трябва да се прибави нова територия. Други страни на Неговото лозе трябва да бъдат улеснени, което ще даде вид на делото. Господ ни забранява в службата Му да прокарваме себелюбиви планове. Той ни забранява планове, които ще лишат ближния ни от възможностите, с които той би могъл да извърши част от представянето на истината. Да обичаме ближния, както себе си.
Също така трябва да помним, че нашето дело трябва да отговаря на нашата вяра. Ние вярваме, че Господ ще дойде скоро, и не трябва ли нашата вяра да се представи в самите сгради, в които сме? Да вложим ли много пари в здание, което скоро ще бъде унищожено в големия пожар? Нашите пари значат човешки души и те трябва да се използват да доведат до истината онези, които поради греха са под Божие осъждане. Тогава нека спрем амбициозните си планове, нека се пазим от разточителност, да не би Божието съкровище да се изпразни и на зидарите да не стигнат пари да свършат предназначената си работа.
За по-старите ни институти са изразходвани много повече пари, отколкото е било нужно. Предполагало се е, че това ще даде име на делото. Този довод обаче не е извинение за ненужни разходи.

Християнска простота при строенето
Бог желае в институтите ни да се изявява смиреният и кротък дух на Учителя, Който е Величеството в небето, Царят на славата. Първото идване на Христос не се изучава както трябва. Той дойде, за да ни бъде пример във всичко. Животът Му бе строго себеотрицателен. Ако следваме Неговия пример, не ще изразходваме средствата без нужда. Никога не трябва да търсим външна показност. Нека представяме светлината на истината, която да свети чрез нашите добри дела, за да се прослави Бог с използването на най-добрите методи за лекуване на болните и облекчаване на страдащите. На делото се дава име не чрез влагане на средства в големи сгради, а чрез поддържане на истинския образец на религиозни принципи с благородно христоподобие в характера.
От грешките в миналото при построяването на здания трябва да се извлича полезност за бъдещето. Трябва да следим къде другите са направили грешка и вместо да я повторим, нека да направим подобрения. Във всичката ни продължителна работа да имаме предвид нуждата от икономия. Да не се правят ненужни разноски. Господ ще дойде скоро и разноските ни за сгради трябва да бъдат в съгласие с вярата ни. Средствата ни да се използват за доставянето на светли и приятни стаи, здравословни околности и здрава храна.
Идеите за изграждането и мебелирането на институтите трябва да се изпълняват според истинското им практично значение – какво значи да се ходи смирено пред Бога. Никога да не се мисли, че е нужно да се демонстрира богатство. Никога външният вид да не се счита като средство за успех. Това е измама. Желанието за външна показност, която съвсем не съответства на Господнето дело, показност, която може да се поддържа само с много пари е безмилостен тиранин. То е като болест, която постепенно гризе жизнените органи на тялото.
Здравомислещите ценят удобството повече от елегантността и външния вид. Погрешно е да се предполага, че чрез поддържането на външността ще се печелят повече пациенти и следователно и средства. Но това макар и да донесе по-голямо попечителство, не трябва да се съгласим да подреждаме санаториумите си според луксозните идеи на века. Християнското влияние е много скъпо, за да бъде пожертвано по този начин. Всичко, което ни заобикаля вътре или вън от института, трябва да е в съгласие с учението на Христос и с израза на нашата вяра. Делото ни във всичките си отдели трябва да бъде илюстрация не на разточителност, но на осветен разум.
Големите скъпи сгради, богата мебелировка, масите, претоварени с деликатеси, не са нещата, които ще дадат на делото ни влияние и успех. Това става чрез вярата, която действа с любов и очиства душата. Това е атмосферата на благодатта, която обгръща вярващия. Това е работещият в ума и в сърцето Свят Дух, Който го прави благоухание от живот в живот и дава възможност на Бога да благослови работата му.
Бог и днес може да разговаря със своя народ и да му дава мъдрост да върши волята му, както разговаряше с народа Си в древността и му даваше мъдрост как да съгради скинията. При нейното конструиране Той изяви силата и величието Си; името Му трябва да се почита и в зданията, които днес се строят за Него. Във всеки аспект от делото трябва да се вижда вярност, устойчивост и хармония.
Тези, които работят в изграждането на даден санаториум, трябва да представят истината, като работят с любовта и духа на Бога. Както на времето Ной предупреждаваше света при построяването на ковчега, така и днес чрез вярната работа при построяването на Господните институти трябва да се проповядва и сърцата на някои ще се убедят и обърнат към Бога. Тогава работниците нека чувстват най-голяма загриженост за постоянната помощ на Христос, така че строителството на институтите, да не бъде напразно.
Когато градежът продължава, нека се помни, че както в дните на Ной и Мойсей Господ постановяваше всяка подробност за ковчега и скинията, така и днес при издигането на Неговите институти Той наблюдава работата. Нека се помни, че великият Майстор Зидар възнамерява да управлява работата чрез словото Си, чрез духа Си и чрез провидението Си. Работниците трябва да си отделят време да се съветват с Него. Гласът на молитвата и мелодията на свещената песен трябва да се издигат като благоуханна миризма. Всички трябва да осъзнаят пълната си зависимост от Бога, да помнят, че съграждат институт, в който ще се води дело с вечна важност и в него те трябва да работят с Бога. Нашият девиз трябва да бъде: „Гледай на Христос!“ И уверението е: „Аз ще те вразумя и ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш. Ще те съветвам, като върху тебе ще бъде окото Ми“ (Пс. 32:8).