Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Обучение на дванадесетте – 15 – Възпитание – Елена Вайт (Елън Уайт)

Най-пълната илюстрация на Христовите методи като учител се намира в обучението на Неговите първи дванадесет ученици. На тези мъже престояха тежки отговорности. Той ги бе избрал като хора, които би могъл да изпълни със Своя Дух и които биха могли да станат годни да продължат Неговото дело, когато го остави. На тях, повече, отколкото на други, Той даде привилегията да бъдат в близост с Него. Чрез личното общуване отпечатваше Себе Си върху сърцата на тези избрани съработници. “Животът се яви, каза възлюбеният Йоан и ние видяхме и свидетелстваме и ви известяваме”.
Само чрез такава близост – близостта на ум с ум и на сърце със сърце, на човешкото с Божественото – може да се предава онази оживотворяваща енергия, която истинското възпитание има за задача да предава. Само живот може да даде живот.

Семейното училище

При обучаването на дванадесетте ученици Спасителят следваше системата на възпитание, установена още в началото. Първите дванадесет избрани, заедно с няколко други, които чрез обслужването на техните нужди бяха от време на време свързани с тях, съставляваха семейството на Исус. Те бяха с Него у дома, на масата, в тайната стаичка, на полето. Придружаваха Го в пътуванията, споделяха Неговите трудности и изпитания, и доколкото имаха възможност, взимаха участие в Неговото дело.
Понякога Той ги поучаваше, когато седяха всички заедно на склона на някоя планина, понякога край морето или в рибарската лодка, а понякога и вървейки по пътя. Когато говореше на множеството, учениците винаги образуваха вътрешния кръг. Те заставаха близо до Него, за да не пропуснат дума от наставленията Му. Бяха внимателни слушатели, жадни да разберат истините, които трябваше да проповядват във всички страни и за всички векове.

От простия народ

Първите ученици Исус избра от обществото на обикновените хора. Скромни и неграмотни хора бяха галилейските рибари, нешколувани в учението и обичаите на равините, но възпитани от строгата дисциплина на труда и мъчнотиите. Те бяха мъже с природни способности и възприемчив дух; мъже, готови да бъдат учени и оформяни за делото на Спасителя. В обикновените житейски поприща има много труженици, търпеливо следващи обичайния кръг на всекидневните си задължения, без да съзнават, че у тях има скрити сили, които, пробудени за действие, биха ги наредили сред великите световни водачи. Такива бяха мъжете, които Спасителят призова за Свои съработници. А те имаха и предимството да се обучават в продължение на три и половина години от най-великия Учител, Който този свят някога е познавал.

Типове характери

В лицето на първите ученици бе представено едно забележително разнообразие. Те трябваше да станат учителите на света, и представляваха широк кръг от типове характери. Между тези бяха: бирникът Леви-Матей, повикан от активен живот на парични сделки и раболепие към римската власт; ревностният Симон, безкомпромисният враг на имперската власт; импулсивният, самонадеян и топлосърдечен Петър с брат му Андрей; юдеинът Юда, образован, способен, но с подъл дух; Филип и Тома, верни и сериозни, но с мудни сърца, които трудно вярват; Яков, по-малкият и Юда – не толкова забележителни сред другите, но със силен характер, изявени както в недостатъците, така и в добродетелите си; искреният и доверчив като дете Натанаил; амбициозните, любвеобилни синове на Зеведея.

Постигане на единство

За да могат да изпълняват успешно делото, на което бяха призвани, така различаващите се по характер, възпитание и начин на живеене ученици, трябваше да се свържат в чувства, мисли и действия. Христовата цел бе да осигури това единство и за целта се стараеше да ги доведе до единство със Себе Си. Бремето на Неговия труд за тях е изразено в молитвата Му към Отца: “…да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил… и си възлюбил тях, както си възлюбил Мене” (Йоан 17:21-23).

Най-близките му приятели

Четирима от дванадесетте ученици щяха да играят ръководна роля, всеки един в различно направление. Христос предвиждаше това и се стараеше да ги подготви за изненадите на бъдещето. Яков – обречен на скоропостижна смърт чрез меч; Йоан – който най-дълго от братята щеше да следва своя Учител в труд и преследвания; Петър – първият премахнал издигнатите от векове прегради, за да се обърне с евангелието към езическия свят; и Юда – способен по служба да превъзхожда своите братя, но подхранващ в сърцето си цели, за чиито последствия едва ли имаше представа – тези четирима бяха обект на най-големите Исусови грижи, на най-чести и грижливи наставления.