ОБЩУВАНЕТО – 62 – Ум, характер и личност Том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

62
ОБЩУВАНЕТО

ДАЛЕЧЕ ПРОСТИРАЩОТО СЕ ВЛИЯНИЕ НА ДУМИТЕ. Гласът и езикът са дар от Бога и, ако бъдат правилно употребявани, ще са мощна сила за добро. Думите означават твърде много. Те могат да изразяват любов, преданост, възхвала, мелодия към Бога или пък омраза и отмъщение. Разкриват чувствата на сърцето. Могат да бъдат ухание от живот за живот или от смърт за смърт. Езикът е цял свят на благословение или цял свят от нечестие.

ДУМИТЕ – ОПУСТОШАВАЩА ГРАДУШКА ИЛИ СЕМЕНА НА ЛЮБОВ? Вижда се как някои хора излизат от своето ежедневно общуване с Бога, облечени с кротостта на Христос. Техните думи не са като опустошителна градушка, смазваща всичко под себе си. Те излизат като сладост от устните им. Разпръсват семена на любов, благост и доброта по пътя си. И всичко това става несъзнателно, защото Христос живее в сърцата им. Влиянието им се чувства много повече, отколкото може да се види.

ДУМИ, КОИТО НАСЪРЧАВАТ. Риданията в резултат на смъртта, царуваща в този свят, се чуват навсякъде. Грехът спуска сянката си над нас и умовете ни трябва да бъдат готови за всякаква добра дума и дело. Знаем, че имаме присъствието на Исус. Сладкото влияние на Светия Дух поучава и ръководи нашите мисли, помага ни да говорим думи, които ще насърчават и просветляват пътя на хората.

НАСЪРЧИТЕЛНИ ДУМИ. Ако гледаме на светлата страна на живота, ще намираме достатъчно неща, които ще ни правят спокойни и щастливи. Ако раздаваме усмивки, те ще се върнат към нас. Ако говорим приятни и насърчителни думи, такива ще бъдат изговорени и на нас.

НАСОЧЕНИ КЪМ ХРИСТОС ДУМИ. Думите на хората изразяват собствените им човешки мисли, но думите на Христос са дух и живот.
Ангелите се вслушват, за да чуят какво свидетелство давате пред света за своя Небесен учител. Нека разговорите ви бъдат насочени към Този, Който живее и се застъпва за вас като Цар. Когато вземете ръката на приятел, нека хвала на Бога бъде на устните ви и в сърцето ви. Това ще привлича мислите към Исус.

ХРИСТОС ПРИСТЪПВАШЕ НАПРАВО КЪМ ЦЕЛТА. В проповедите на Христос нямаше дълги, изсмукани от пръстите, сложни разсъждения. Той пристъпваше направо към целта. В Своето служене Той четеше във всяко сърце като в отворена книга и от неизчерпаемия склад на Своята съкровищница изваждаше „стари и нови неща“, за да илюстрира и подкрепи ученията Си. Той докосваше сърцата и събуждаше симпатия.

ЛЕСЕН ЗА РАЗБИРАНЕ. Христовият начин на проповядване беше красив и привлекателен и винаги семпъл. Той разкриваше тайните на небесното царство чрез картини и символи, които Неговите слушатели познаваха добре. Простите хора Го слушаха радостно, защото можеха да разбират думите Му. Не използваше никакви високопарни думи, нито трябваше да се прибягва до речник, за да се разбере онова, което бе необходимо.

ТОЙ ИЗПОЛЗВАШЕ ЯСЕН ЕЗИК. Представянето на аргументи е добро на своето място, но далеч повече може да се постигне чрез простото обяснение на Божието Слово. Уроците на Христос бяха така ясно илюстрирани, че и най-невежите можеха веднага да ги разберат. Исус не използваше дълги и трудни думи в проповедите Си, но ясен език, приспособен към умовете на обикновените хора. Не навлизаше по-навътре в темата, която обясняваше, отколкото слушателите бяха в състояние да Го следват.

СЕРИОЗНИ ТЕМИ СРЕЩУ САНТИМЕНТАЛНИ ГЛУПОСТИ. Има ли нещо по-достойно, което да поглъща ума от изкупителния план? Това е неизчерпаема тема. Любовта на Исус; спасението, предложено на падналия човек чрез Неговата безпределна любов; светостта на сърцето; скъпоценната и спасителна истина за тези последни дни; благодатта на Христос – това са теми, които могат да оживотворят душата и да помогнат на чистите по сърце да преживеят радостта на учениците, когато Исус им се яви и вървя заедно с тях към Емаус.
Човекът, който съсредоточи чувствата си към Христос, ще се наслаждава на тази свята връзка и ще събира Божествена сила от това общуване. Онези, които не намират удоволствие в този вид разговори, но предпочитат да говорят за сантиментални глупости, са се отклонили далече от Бога и са мъртви за светостта и благородните стремежи. Чувственото, земното се тълкува от такива хора за небесно.

ПРОТЯГАЙКИ СЕ ЗА НЕБЕСНО СЪЧУВСТВИЕ. Когато разговорът е от лекомислен характер и разкрива незадоволени стремежи към човешко съчувствие и оценка, той извира от болезнено любовна сантименталност, срещу която не са застраховани нито младежите, нито хората с побелели коси. Когато Божията истина е пребъдващ принцип в сърцето, тя ще е като жив извор. Може да се правят опити да бъде потисната, но тя ще избликва от другаде. Тя е там и не може да бъде игнорирана. Истината в сърцето е извор на живот. Тя освежава уморените и обуздава порочните мисъл и говор.

НИКОГА НЕ ИЗГОВАРЯЙТЕ И ЕДНА ДУМА НА СЪМНЕНИЕ. Всички имат изпитания – скърби, трудни за понасяне; изкушения, трудни за съпротива. Не говорете за вашите трудности пред смъртните човеци, но занесете всичко при Бога в молитва. Създайте си правило никога да не изговаряте и една дума на съмнение и обезсърчение. Много можете да извършите за освещението на живота на околните, подкрепяйки техните усилия чрез думи на надежда и свято насърчение.

ДУМИТЕ НИ ВЛИЯЯТ НА САМИТЕ НАС. Думите са много повече, отколкото само индикация на характера. Те притежават сила да въздействат… Хората биват повлияни от собствените си думи. Често пъти под натиска на моментен импулс, подбуден от Сатана, те изговарят зли подозрения или недоверие, не изразявайки всъщност онова, което в действителност мислят. Но речта въздейства върху мислите и човекът бива измамен от собствените си думи. Стига и дотам, да вярва, че изговореното под подстрекателството на Сатана е истина. След като веднъж са изразили мнение или решение, те са твърде горди, за да го отрекат, и се опитват да се покажат прави, докато започнат наистина да вярват, че са такива.
Опасно е да се изговаря и една дума на съмнение. Опасно е да се оспорва и критикува Божията светлина. Навикът за безгрижен живот и непочтено критикуване рикушира обратно върху характера и предизвиква непочтителност и неверие. Мнозина отдаващи се на този навик продължават да поставят себе си в опасност, готови да критикуват и отхвърлят делото на Светия Дух.

ДУМИТЕ НА УКОР РИКУШИРАТ ОБРАТНО ВЪРХУ ТОЗИ, КОЙТО ГИ Е ИЗГОВОРИЛ. Думите на укор се връщат обратно върху душата на този, който ги е изговорил. Обуздаването на езика трябва да започне от нас самите. Нека не говорим зло за никой човек!

ГОВОРЕТЕ ДУМИ, КОИТО ДАВАТ КУРАЖ И НАДЕЖДА. Има много храбри души, тежко притиснати от изкушенията, почти готови да се предадат в борбата със собственото „аз“ и със силите на злото. Не обезкуражавайте такава душа в тежката й борба. Насърчавайте я с думи на смелост и надежда, които ще й помогнат да продължи напред. По този начин светлината на Христос ще може да грее от вас. „Никой от нас не живее за себе си“(Римл. 14:7). Несъзнателното ни влияние над другите може да насърчава и да укрепва или да обезкуражава и да отблъсква от Христос и от истината.

МАЛКИТЕ УЧТИВОСТИ И ДУМИТЕ НА СЪЧУВСТВИЕ. Малките случаи на внимание, безбройните дребни инциденти и прости случаи на учтивост в живота – те са, които съставляват общия сбор на щастието в живота. Пренебрегването на добрите, насърчителни и съчувствени думи, както и на малките учтивости в ежедневието – те са, които създават общата сума на нещастието в живота. В края ще се открие, че отричането от собственото „аз“ заради доброто и щастието на ближните ни представлява голям дял от доклада за живота ни, записан в небето. Ще се разкрие също и фактът, че грижата за своето его за сметка на доброто и щастието на другите не е останало незабелязано от небесния ни Баща.

ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ИЗРАЗЯВАНЕ НА ПРЕЗРЕНИЕ, РАВНОДУШИЕ И ОТ ПОДИГРАВАНЕ. Всички трябва да събират скъпоценните съкровища на любовта не само за любимци, но за всяка душа, положила ръка и сърце в делото на служенето; защото всички, които вършат това дело, са Господни. Чрез тях Бог работи. Научете уроците на любовта от живота на Исус Христос.
Нека човеците да внимават как говорят на своите ближни. Не бива да има никакъв егоизъм, нито властване над Божието наследство. Никаква горчива подигравка, сарказъм или подмятания не бива да се появяват в ума или в сърцето. Нито сянка от презрение не трябва да се чувства в гласа. Говорете думите на плътта, проявявайте равнодушие, изразявайте подозрение, предразсъдък и ревност – и чрез вашето погрешно поведение делото на спасението ще приключи за някоя душа.

НАМИРАНЕТО НА ГРЕШКИ И УКОРИТЕ НАСЪРЧАВАТ ИЗМАМАТА. Братко мой, твоите властни и нетърпящи възражение думи нараняват децата ти. Когато напредват в годините, тяхната склонност да критикуват ще расте. Намирането на грешки покварява живота ти и се разпростира и върху твоята съпруга и деца. Ти не ги насърчаваш да ти се доверяват или да признават грешките си, защото знаят, че ще последва сигурният ти строг укор. Често думите ти са като опустошителна градушка, която смазва нежните растения. Невъзможно е да се пресметне вредата, нанесена по този начин. Децата ти практикуват измама, за да избегнат острите ти думи. Избягват истината, за да избегнат и укора, и наказанието. Твърдата и студена заповед не им носи никакво добро.

ИЗКОРЕНЕТЕ ВСЯКА НЕВНИМАТЕЛНА ДУМА. Помнете, че чрез думите си ще бъдете оправдани и чрез думите си ще бъдете осъдени. Езикът се нуждае от обуздаване. Думите, които изговаряте, са засети семена, които дават своите плодове – било за добро или за зло. Днес е вашето време за садене.
„Добрият човек вади добри неща от доброто съкровище на сърцето си.“ Защо? Защото Христовото присъствие пребъдва в душата му. Освещаващата истина е съкровищница на мъдрост за всички, които практикуват истината. Като жив извор тя извира за вечен живот. Този, в чието сърце Христос не пребъдва, ще се отдава на евтини разговори, на преувеличени изявления, които носят вреда. Езикът, който изговаря извратени неща, безсмислици или груби и просташки изрази, има нужда да бъде третиран с „горещия въглен“ от олтара.

МЪРМОРЕНЕТО И ОПЛАКВАНЕТО ВЪЗПИРА РАСТЕЖА. Има хора с превъзходни способности, които обаче са стигнали до застой. Те не напредват до победа. И способностите, с които Бог ги е надарил, нямат никаква стойност в Неговото дело, защото не се използват. Мнозина от тях могат да се намерят сред роптателите. Роптаят, защото (казват те!) не са оценени. Но те самите не оценяват себе си достатъчно, за да сътрудничат с най-великия Учител, Който светът някога е познавал.

НИКАКВИ КРИТИЧНИ, ГРУБИ ИЛИ СТРОГИ ДУМИ (СЪВЕТ КЪМ ЕДИН ПРОПОВЕДНИК И АВТОР). Господ ще помогне на всеки от нас там, където най-много се нуждае от помощ – във великото дело за побеждаване на собственото „аз“. Нека законът на добротата бъде на устните ти, а маслото на благодатта – в сърцето ти. Това ще донесе удивителни резултати. Ти ще бъдеш нежен, разбиращ, учтив. Нуждаеш се от всички тези добродетели. Светият Дух трябва да бъде приет и да започне да действа в твоя характер. Тогава Той ще бъде като свят огън, ще направи тамянът на твоите молитви да се издига към Бога не от устни, които осъждат, но като от целител на човешки души. Изражението ти ще отразява Божия образ.

НЕ БИВА ДА БЪДАТ ИЗГОВАРЯНИ НИКАКВИ ОСТРИ, КРИТИЧНИ, ГРУБИ ИЛИ ТЕЖКИ ДУМИ. Това е обикновен огън и той трябва да бъде отхвърлен от нашите съвети и срещи с братята. Бог изисква всяка душа, заета със служба Нему, да запали кадилниците си от въглените на свещения огън.
Често чуваните строги и остри думи, които излизат от устните ти толкова лесно, трябва да бъдат задържани и Божият Дух да говори чрез човешкия инструмент. Като наблюдаваш характера на Христос, ти ще се променяш по Неговия образ. Единствено Христовата благодат може да промени сърцето ти и тогава ти ще отразяваш образа на Господ Исус Христос. Бог ни призовава да бъдем като Него – чисти, святи и неосквернени. Трябва да носим в себе си Божия образ.

ДУМИ, КОИТО УНИЩОЖАВАТ ЖИВОТА. Очакват те строги изпитания. Положи доверието си на Господ Исус Христос. Помни, че чрез жар и буйност само ще нараниш себе си. Ако при всички обстоятелства седиш „на небесни места“ в Христос, думите ти не ще бъдат изстрелвани като куршуми, които нараняват сърца и могат да унищожат живот.

ИЗГОВАРЯНЕТО НА СЪМНЕНИЯТА ГИ УВЕЛИЧАВА. Не бива да говорим за своите съмнения и изпитания, защото стават все по-големи всеки път, когато говорим за тях. Винаги когато говорим за това, Сатана удържа победата. Но когато кажем: „Ще поверя пазенето на душата си на Бога, като на верен Спасител, тогава свидетелстваме, че сме се посветили на Исус Христос, без каквито да било резерви. Тогава Бог ни дава светлина и ние се радваме в Него. Необходимо е да поставим себе си под светлите лъчи на Слънцето на правдата и тогава ще бъдем светлина за света. „Когото не сте видели, обичате, в Когото, макар и сега да не Го виждате, все пак вярвайки, се радвате с неизказана радост и пълнота от слава“ (1Петрово 1:8).

ГОВОРЕНЕТО ЗА ВЯРАТА Я УВЕЛИЧАВА. Колкото повече говориш за вяра, толкова по-голяма вяра ще имаш. Колкото повече се занимаваш с обезкуражението, като разказваш на другите за своите изпитания и ги преувеличаваш пред тях, за да си осигуриш съчувствието им, за което копнееш, толкова повече обезкуражение и изпитание ще имаш. Защо скърбиш за онова, което не можеш да избегнеш? Бог те кани да затвориш прозорците на душата си за земното и да ги отвориш към небесното, за да може Той да напои сърцето ти със славата, която грее от небето.

ПОНЯКОГА УКОРЪТ Е НУЖЕН. Макар че речта ни винаги трябва да бъде добра и нежна, не бива да се изговаря никаква дума, която би накарала вършещия зло да мисли, че неговият начин на действие не е неприятен на Бога. Това е вид съчувствие, което е плътско и измамно. Не се дава никакво позволение за неподходяща проява на съчувствие, на сантиментално съчувствие. Вършещите зло се нуждаят от съвет и укор и понякога се налага да бъдат остро изобличавани.

КАКВО РАЗКРИВАТ ДУМИТЕ. Колкото и да си внимателен към онова, което говориш, казаните думи ще изявят силата, която управлява ума и сърцето ти. Ако Христос владее в душата ти, думите ти ще разкриват чистота, красота и ухание на характер, оформен чрез Неговата воля. Но още от своето падение Сатана е бил клеветник на братята и трябва да бъдеш нащрек, да не би да разкриваш същия дух.

ПОВТОРЕНИЕТО Е НЕОБХОДИМО. След като си разгледал една тема, не мисли, че умът на слушателите ти е задържал всичко, което си представил. Съществува опасност от твърде бързо преминаване от въпрос към въпрос. Давай кратки уроци, с ясен, семпъл език и нека те често бъдат повтаряни. Късите проповеди ще се запомнят далеч по-добре, отколкото дългите. Нашите говорители трябва да не забравят, че темите, които представят, могат да бъдат нови за някои от слушателите им. Затова е необходимо главните точки да бъдат повтаряни отново и отново.

НЕРВНИЯТ И ПРИБЪРЗАН НАЧИН НА ГОВОРЕНЕ СМУЩАВА ОБЩУВАНЕТО. Проповедниците и учителите трябва специално да обръщат внимание на култивирането на гласа си. Необходимо им е да се научат да говорят не прибързано и нервно, но да изговарят думите бавно, ясно и отчетливо, запазвайки мелодията на гласа.
Гласът на Спасителя беше като музика за ушите на хората, свикнали с монотонното и лишено от дух проповядване на книжниците и фарисеите. Той говореше бавно и впечатляващо, наблягайки на онези думи, на които слушателите Му трябваше да обърнат специално внимание. Стари и млади, невежи и учени можеха да схванат пълното значение на Неговите думи. Това би било невъзможно, ако Той говореше забързано и натрупваше изречение върху изречение без паузи. Но хората Го слушаха много внимателно. И за Него се казва, че говорел не като книжниците и фарисеите; защото словото Му било като на Един, Който има власт.

ЯСНОТА НА ИЗРАЗА И ПОДХОДЯЩО НАБЛЯГАНЕ. Чрез сериозна молитва и прилежни усилия трябва да постигнем способността да говорим. Тази способност включва ясното изговаряне на всяка сричка, контролиране на силата на гласа и наблягане, където е необходимо. Говорете бавно. Мнозина говорят забързано, сипейки думите една след друга, така че ефектът от това, което казват, се губи. Оставяйте духа и живота на Исус Христос във всичко, което говорите.

ГОВОРЕТЕ МЕЛОДИЧНО И ИЗГОВАРЯЙТЕ ИЗРЕЧЕНИЯТА ЕДНО ПО ЕДНО. В младежките си години бях свикнала да говоря много високо. Господ ми показа, че не мога да създавам правилно впечатление у хората, като издигам гласа си до неестествени височини. Тогава ми беше представен Христос и Неговия начин на говорене; в гласа Му имаше съвършена мелодия. Неговият глас достигаше слушателите Му по бавен и спокоен начин. Думите Му проникваха в сърцата им и те бяха в състояние да схванат онова, което Той казваше, преди да бъде изговорено следващото изречение. Някои, изглежда, мислят, че трябва да препускат право напред, иначе и те самите, и слушателите им, ще изгубят вдъхновението си. Но ако това е вдъхновението, по-добре нека го загубят – и колкото по-скоро, толкова по-добре.

СПОСОБНОСТИТЕ НА РЕЧТА – ПОД КОНТРОЛА НА РАЗУМА. Влиянието ти трябва да се разшири и силите на речта ти да бъдат под контрола на разума. Когато напрягаш говорните си органи, модулацията на гласа ти се губи. Трябва твърдо да победиш склонността си да говориш бързо. Бог изисква от човека цялото служене, което той може да му отдаде. Необходимо е всички поверени му таланти да бъдат поддържани, ценени високо и използвани като скъп дар от Небето. Работниците в жетвеното поле са назначени от Бога представители – канили, през които Той изпраща светлина от небето.

НАУКАТА НА ОРАТОРСКОТО ИЗКУСТВО Е ОТ НАЙ-ВИСША СТОЙНОСТ. Изкуството да се говори и чете правилно и с подходящо акцентуване е от най-висока стойност. Независимо колко много познания сме придобили в другите области, ако сме занемарили култивирането на гласа си и начина си на говорене, така че да можем да не говорим и четем ясно и разбираемо, цялото ни учене ще е от малка полза. Без гласова култура не можем да съобщаваме свободно и ясно онова, което сме научили.

РЕАЛНИ И ВЪОБРАЖАЕМИ НЕЩА. При един случай прочутият актьор Бетъртон обядвал с доктор Шелдън, Кантърберийския архиепископ. Последният го помолил: „Кажете ми, моля, г-н Бетъртон, защо вие, актьорите, влияете на публиката толкова силно, след като говорите въображаеми неща?“
„Господине – отвърнал Бетъртон, – позволете ми с дължимата почит към Ваша милост да кажа, че причината е ясна: всичко лежи в силата на ентусиазма. Ние на сцената говорим за въображаеми неща, като че са реални. А вие от амвона говорите за реални неща, като че са въображаеми.“

ЖИВОТЪТ И ГОВОРЪТ – НАД НИВОТО НА НАШЕТО ОБКРЪЖЕНИЕ. Макар навсякъде около нас да има нечестие, не бива да му подражаваме. Не говорете за нечестието и окаянството, които са в този свят – възвишавайте ума си и говорете за своя Спасител. Когато видите около вас нечестие, нека то ви направи още по-радостни, че имате Спасител и че сте Божии чеда.

НАУЧЕТЕ СЕ НА КРАСНОРЕЧИЕТО НА МЪЛЧАНИЕТО. Когато веднъж даде място на гневния си дух, човекът е толкова опиянен, колкото и пиещият алкокол. Научете се на красноречието на мълчанието и знайте, че Бог почита изкуплението чрез Христовата кръв. Възпитавайте себе си! Човек трябва да се учи всеки ден. Необходимост е да се издигаме все по-високо и по-високо, приближавайки се към Бога. Изчистете сметта от пътя на Царя. Направете път, по който Бог ще може да ходи редом с нас. Отстранете нечистия говор от устата си! (Колосяни 3:8).

СВЯТО СЕБЕОБУЗДАНИЕ. „Без вяра е невъзможно да се угоди на Бога.“ Можем да имаме Божието спасение в нашите семейства, но е необходимо да го вярваме, да го живеем и да имаме постоянна, пребъдваща вяра и доверие в Бога. Трябва да подчиним прибързания си темперамент и да контролираме своите думи. В това отношение се налага да спечелим големи победи.
Ако не контролираме думите и нрава си, ние сме роби на Сатана, негови поданици. Така той ни прави свои пленници. Всички гневни, неприятни, нетърпеливи и раздразнителни думи са равностойни на приношение на негово сатанинско величество. И това е скъпо приношение, много по-скъпо от която и да било жертва, която можем да направим за Бога, защото унищожава мира и щастието на цели семейства, унищожава здравето и в края води до загуба на вечния живот и щастие.
Ограничението, което Божието Слово поставя върху нас, е в наш собствен интерес. То увеличава щастието на семействата ни и на всички околни. Пречиства вкуса ни, освещава преценката ни, донася мир на душата и в края – и вечен живот. Под влиянието на това свято ограничение нашата благодат и смирение ще нараснат и ще ни бъде леко да говорим правото. Естественият, избухлив нрав ще бъде държан в подчинение. Обитаващият вътре в душите ни Спасител ще ни укрепва всеки час. Ангели служители ще присъстват в нашето жилище и с радост ще отнасят към небето вълните на нашия напредък в Божествения живот. А записващият ангел ще отнесе радостен и окуражаващ доклад за нас.