Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Огнената пещ – 41 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Огнената пещ – 41 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Сънят с големия образ, разкрил на Навуходоносор събития, стигащи до
края на вековете, му бе даден, за да разбере ролята си в световната
история и отношението, което царството му би трябвало да има към
Небесното царство. Чрез тълкуването на съня му бе показано ясно, че ще
бъде основано Божие вечно царство. “И в дните на ония царе – бе казал
Даниил – небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се
разруши и владичеството над което няма да премине към други люде; но то
ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века…
Сънят е истинен и тълкуванието му вярно.”
Царят бе признал Божията власт, казвайки на Даниил: “Наистина вашият
Бог е Бог на боговете… и откривател на тайни…” За известно време
той се боеше от Бога, но сърцето му не бе очистено от светските амбиции
и от желанието за себеиздигане. Благоденствието, с което се
характеризираше царуването му, го изпълваше с гордост. Скоро престана
да почита Господа и възобнови поклонението си пред идолите с още по-
голямо усърдие и фанатизъм.
Думите “ти си оная златна глава” се бяха врязали в ума на владетеля. За
да се възползват от това и от завръщането му към езичеството, мъдреците
в царството предложиха той да построи образ, подобен на явилия се в
съня, и да го издигне на такова място, че всички да виждат златната
глава – символ на неговото управление.
Поласкан от угодническото предложение, царят реши да изпълни това и
дори да направи нещо повече. Вместо да го възпроизвежда образът щеше да
надмине по блясък оригинала. Неговата ценност нямаше да намалява в
посока от главата към нозете, а щеше да бъде изцяло от злато – символ в
целия Вавилон на пребъдващото, неунищожимо, всемогъщо царство, което
трябваше да сломи всички други царства и да остане навеки.
Идеята да основе вечна империя и династия се нравеше изключително много
на могъщия владетел, пред чиито оръжия земните народи не можеха да
устоят. С ентусиазъм, породен от голяма амбиция и себелюбива гордост,
той се посъветва с мъдреците си как да осъществи това начинание.
Забравяйки забележителните случки, свързани със съня за гигантския
образ, забравяйки как израилевият Бог чрез служителя Си Даниил бе
изяснил значението на съня и че благодарение на това тълкувание
големците в държавата бяха спасени от позорна смърт, забравяйки всичко
освен желанието да утвърди властта и величието си, царят и държавните
му съветници решиха, че по всякакъв възможен начин ще се опитат да
потвърдят върховенството на Вавилон и да си осигурят лоялността на
всички хора.
Символът, чрез който Бог бе разкрил на царя и на народа намерението Си
за земните царства, сега щеше да бъде използван за прослава на
човешката мощ. Данииловото тълкувание трябваше да бъде отхвърлено и
забравено, а истината – разяснена и приложена погрешно. Определеният от
Небето символ да разкрие пред умовете на хората важните бъдещи събития
щеше да бъде използван срещу разпространяването на познанието, което
Бог искаше светът да получи. Така в резултат на уловките на лукави хора
Сатана се опитваше да осуети Божия план за човечеството. Врагът на
хората знаеше, че чистата от всякаква заблуда истина има голяма сила да
спасява. Но използвана за себевъзвеличаване и за задоволяване на
човешки амбиции, се превръща в сила, която носи зло.
Навуходоносор нареди да бъде изработен огромен златен образ, подобен на
видения в съня, като за целта се използват богатствата от голямата му
съкровищница. Само материалът трябваше да бъде по-различен. Халдеите
бяха свикнали да правят великолепни изображения на езическите си
божества, но никога преди не бяха правили нещо толкова голямо и
внушително като тази чудно красива статуя – шестдесет лакти висока и
шест лакти широка. Не е чудно, че в страната, където идолопоклонството
бе широко разпространено, красивият и безценно скъп образ на полето
Дура, представящ славата на Вавилон и неговото великолепие и сила,
стана обект на поклонение. В съгласие с това излезе декрет, че в деня
на посвещението всички трябва да покажат верността си към Вавилон, като
се поклонят на образа.
Дойде определеният ден и голямо множество от “племена, народи и езици”
се събра на полето Дура. Според царската заповед след засвирването на
музиката всички “падаха и се кланяха на златния образ”. В този изпълнен
със събития ден силите на тъмнината като че ли спечелиха голяма победа.
Поклонението пред златния образ щеше да стане част от установените
форми на езичество, признато в страната за държавна религия. По този
начин Сатана се надяваше да осуети Божието намерение израилевите
пленници във Вавилон да станат средство за благословение на всичките
езически народи.
Но Бог знаеше как да действа. Не всички се бяха поклонили пред идола -
символ на човешка власт. Сред множеството имаше трима мъже, които
твърдо бяха решили да не опозорят небесния Бог. Техният Бог бе Цар на
царете и Господ на господарите. Нямаше да преклонят коляно пред друг.
Гордият от успеха си Навуходоносор бе информиран, че сред поданиците
има хора, които са се осмелили да нарушат неговата заповед. Някои от
мъдреците, злорадстващи поради почестите, отдадени на верните Даниилови
другари, докладваха на царя за явното нарушаване на неговото желание.
“Царю, да си жив до века! – възкликнаха те. – Има някои юдеи, които ти
си поставил над работите на Вавилонската област – Седрах, Мисах и
Авденаго, които човеци, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат
и на златния образ, който си поставил, не се кланят.”
Царят заповяда да му доведат тези мъже. “… нарочно ли не служите на
моя бог – попита той – и не се кланяте на златния образ, който
поставих?” Опита се със заплахи да ги накара да се присъединят към
множеството. Посочи им огнената пещ и им напомни за очакващото ги
наказание, продължат ли да упорстват и да не се подчиняват на волята
му. Но евреите с твърдост засвидетелстваха верността си към небесния
Бог и вярата си в Неговата сила да спасява. Поклонението пред образа бе
възприето от всички като акт на обожествяване. Такава почит те можеха
да отдадат единствено на Бога.
Докато тримата евреи стояха пред царя, той бе убеден, че те притежават
нещо повече от останалите мъдреци в царството. До този момент вярно
изпълняваха всяко задължение. Реши да им даде още една възможност.
Стига само да покажат, че желаят да се присъединят към множеството в
поклонението пред образа, всичко би се разминало, но “ако не се
поклоните – добави царят, – в същия час ще бъдете хвърлени всред
пламенната огнена пещ”. След това вдигна предизвикателно ръка нагоре и
попита: “… кой е оня бог, който ще ви отърве от ръцете ми?”
Напразни бяха заплахите на Навуходоносор. Той не можеше да накара тези
мъже да изменят на Владетеля на вселената. От историята на предците си
бяха научили, че непослушанието към Бога води до позор, бедствия и
смърт, а страхът от Господа е начало на мъдрост, основа на всичко добро
в живота. Гледащи спокойно към пещта, те отговориха: “Навуходоносоре,
нам не ни трябва да ти отговаряме за това нещо. Ако е така, нашият Бог,
Комуто ние служим, може да ни отърве от пламенната огнена пещ и от
твоите ръце, царю, ще ни избави.” Вярата им се утвърди още повече,
когато заявиха, че Бог би се прославил, като ги избави. С победоносна
убеденост, породена от доверието им в Бога, те добавиха: “Но ако не,
пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния
образ, който си поставил, няма да се кланяме”.
Гневът на царя нямаше граници. “Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост
и изгледът на лицето му се измени против Седраха, Мисаха и Авденаго” -
представители на един презрян и пленен народ. Заповяда пещта да бъде
нажежена седем пъти повече от обичайното и здрави войници от армията му
да вържат поклонниците на израилевия Бог и да ги подготвят за незабавна
екзекуция.
“Тогава тия мъже бидоха вързани с шалварите си, хитоните си, мантиите и
другите си дрехи и бяха хвърлени всред пламенната огнена пещ.” “А тия
трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани всред пламенната
огнена пещ.” “А понеже царската заповед бе настойчива и пещта се
нагорещи премного, огненият пламък уби ония мъже, които дигнаха
Седраха, Мисаха и Авденаго.”
Но Господ не забрави Своите Си. Когато свидетелите Му бяха хвърлени в
пещта, Спасителят им се разкри лично и всички те започнаха да ходят
сред буйния огън. В присъствието на Господа на горещината и студа
пламъците загубиха свойството си да поглъщат.
Царят наблюдаваше от трона си и очакваше да види как хората, дръзнали
да му се противопоставят, ще бъдат унищожени. Но чувството му на победа
внезапно изчезна. Застаналите наблизо благородници видяха как лицето му
побледня, когато като стана от трона си и погледна в пламъците. Силно
обезпокоен, царят се обърна към съветниците си с въпроса: “Не хвърлихме
ли всред огъня трима мъже вързани?… Ето, виждам четирима мъже
развързани, които ходят всред огъня, без да имат някаква повреда; и по
изгледа си четвъртият прилича на син на боговете”.
Откъде езическият цар знаеше как изглежда Божият Син? Еврейските
младежи, заемащи отговорни постове във Вавилон, му бяха представили
истината чрез живот и характер. Когато бяха питани за основанията на
вярата си, те отговаряха без никакво колебание. Ясно и просто бяха
разкрили принципите на правдата, като по този начин показваха на
околните Бога, Комуто се покланяха. Бяха разказвали за идещия Христос,
Изкупителя. В лицето на четвъртия човек сред пламъците царят разпозна
Божия Син.
Забравил за величието и достойнството си, Навуходоносор слезе от трона
и тръгна към отвора на пещта. “… слуги на всевишния Бог, излезте и
дойдете тук.”
Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха пред голямото множество и то
видя, че са непокътнати. Присъствието на техния Спасител ги бе опазило,
само връзките бяха изгорели. “И като се събраха сатрапите,
наместниците, областните управители и царските съветници, видяха, че
огънят не бе имал сила върху телата на тия мъже, косъм от главата им не
бе изгорял и шалварите им не бяха се изменили, нито даже миризма от
огън не бе преминала на тях.”
Забравен бе и големият златен образ, поставен там с такава грандиозна
церемония. В присъствието на живия Бог хората се уплашиха и
разтрепериха. “Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов -
бе принуден да признае унизеният цар, – Който изпрати ангела Си и
избави слугите Си, които, като се уповаваха на Него, не послушаха
думата на царя, но предадоха телата си, за да не служат, нито да се
поклонят на друг бог, освен на своя си Бог.”
Преживяното през този ден подбуди Навуходоносор да издаде декрет:
“всеки човек, от които и да било люде, народ и език, който би казал зло
против Бога на Седраха, Мисаха и Авденаго, да се разсече и къщата му да
се обърна на бунище. Защото друг бог няма, който може да избави така” -
бе основанието за декрета.
С тези, а и с други подобни думи, царят на Вавилон се опита да покаже
пред всички земни народи убеждението си, че силата и авторитетът на
Бога на евреите Го правят достоен за поклонение. Господ бе доволен от
усилията на царя да Му отдаде почит и да разпространи из цялата
вавилонска империя царската клетва за вярност.
Правилно бе, че царят направи публична изповед и се постара да
възвеличи небесния Бог повече от всички други богове, но в стремежа си
да принуди своите поданици да направят същата изповед на вяра и да
покажат същата почит Навуходоносор надхвърли правата си на земен
владетел. Той нямаше основание, нито гражданско, нито морално, да
заплашва хора със смърт, ако не се покланят на Бога, така както нямаше
и право да издаде указ отказалите да се покланят на златния образ да се
хвърлят в огнена пещ. Бог никога не принуждава хората да Му се
подчиняват. Той дава на всички свобода да избират на кого да служат.
Като избави верните Си служители, Господ показа, че застава на страната
на потиснатите и порицава всички земни власти, които въстават срещу
небесната власт. Тримата евреи изявиха пред целия народ на Вавилон
вярата си в Този, на Когото се покланяха. Те се уповаваха на Бога. В
часа на голямото изпитание си спомниха обещанието: “Когато минаваш през
водите, с тебе ще бъда; и през реките – те не ще те потопят. Когато
ходиш през огъня, ти няма да се изгориш и пламъкът не ще те опали.” По
чуден начин вярата им в живото Слово бе прославена пред всички. Вестта
за необикновеното избавление бе разнесена в много страни от
представителите на различните народи, поканени от Навуходоносор за
церемонията по посвещението. Чрез верността на чадата Си Бог бе
прославен по цялата земя.
Важни са уроците, които могат да бъдат научени от опитността на
еврейските младежи на полето Дура. В наше време мнозина Божии
служители, макар и невинни, ще бъдат предадени на страдания, унижения и
жестокости в ръцете на онези, които са вдъхновени от Сатана и са
изпълнени със завист и религиозен фанатизъм. Гневът на хората ще бъде
насочен особено срещу вярващите, които освещават съботата според
четвъртата заповед. Последният всесветски указ ще обяви, че те
заслужават смърт.
Времето на бедствие за Божия народ изисква непоклатима вяра. Господните
чада трябва да показват, че се покланят единствено на Него и че нищо,
дори заплахата за живота, не може да ги убеди да направят и най-малка
отстъпка пред фалшивото поклонение. За верните сърца заповедите на
смъртни човеци ще изглеждат маловажни в сравнение със Словото на вечния
Бог. Истината ще бъде изповядвана, въпреки че това ще води до затвор,
изгнание или смърт.
Както в дните на Седрах, Мисах и Авденаго, така и в заключителния етап
на земната история Господ ще действа мощно за онези, които стоят твърдо
за правдата. Този, Който ходеше с еврейските благородници в огнената
пещ, ще бъде със Своите последователи където и да се намират. Неговото
пребъдващо присъствие ще утешава и поддържа. Във времето на бедствие -
скръб, каквато не е имало, откакто живеят хора – верните на Господа ще
останат непоклатими. Сатана и цялото му войнство не могат да унищожат и
най-слабия Божи светия. Ангели с огромна сила ще ги защитават и заради
тях Йехова ще се открива като “Бог на боговете”, способен да спасява
доверяващите се Нему.
Тази глава е основана на Даниил 3 гл.
Даниил 2:44, 45
Даниил 2:47
Даниил 2:38
Исая 43:2
Даниил 2:47