Опасности за младите – 29 (1-ва част) – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

На 6 юни 1863 г. ми бяха показани някои от опасностите пред младите. Сатана е завладял умовете им и води неопитните им нозе по криви пътища. Те не познават неговите примки и в тези опасни времена родителите трябва да бъдат будни и да работят неуморно и упорито, за да предотвратят първото доближаване на злото. Необходимо е да наставляват децата си, когато излизат и когато влизат, когато стават и когато лягат, давайки им правило след правило, заповед след заповед, тук малко, там малко.
Делото на майката започва още от най-ранно детство. Тя трябва да подчинява волята и темперамента на детето, като го приучва на послушание. Когато то порасне, не отпускайте ръце. Всяка майка трябва да си отделя време, за да беседва с децата си, да поправя техните грешки и търпеливо да ги поучава в правилния път. Родителите християни са длъжни да знаят, че наставляват и подготвят децата си, за да станат Божии чада. Целият религиозен опит на децата е повлиян от дадените им наставления и от формирания в детството характер. Ако тогава волята не е била подчинена и не е била пречупена да се покорява на волята на родителите, ще бъде много трудно този урок да се научи в следващите години. Какви усилия трябва да се положат и каква тежка битка трябва да се води, за да се приучи на подчинение към Божиите изисквания онази воля, която никога не се е подчинявала! Родители, които пренебрегват тази важна задача, допускат голяма грешка и съгрешават спрямо злочестите си деца и срещу Бога.
Възпитаваните строго деца се чувстват понякога емоционално незадоволени. Те стават нетърпеливи поради въздържанието, което родителите им налагат, и пожелават да следват собствените си пътища, да вършат каквото си искат. Особено във възрастта между 10 и 18 години те често смятат, че няма нищо лошо в това да излизат и да се забавляват с връстниците си. Но техните опитни родители могат да предвидят опасността. Те познават особения темперамент на своите деца и влиянието на злото върху умовете им. Тъй като желаят тяхното спасение, те ги държат настрана от тези възбудителни забавления.
Когато децата решат за себе си да оставят удоволствията на света и да станат Христови ученици, какъв товар пада от сърцата на грижливите и верни родители! Но дори и тогава работата им не трябва да спира. Децата не трябва да се оставят да следват собствените си пътища и винаги сами да избират. Те едва са започнали ожесточената борба с греха, гордостта, страстта, завистта, ревността, омразата и всички злини на естественото сърце. Родителите трябва да наблюдават децата си, да ги съветват, да решават вместо тях и да им показват, че ако не се подчиняват с желание и с радост на тези, които са ги родили, няма да могат да се подчиняват и на Бога, и за тях е невъзможно да бъдат християни.
Родителите трябва да насърчават децата си да им се доверяват и да споделят с тях сърдечните си болки и дребните си всекидневни неприятности и изпитания. Така могат да се научат да им съчувстват и да се молят Бог да ги пази и ръководи. Те трябва да ги представят на своя никога негрешащ Приятел и Съветник, Който ще бъде трогнат от чувството им за собствено недостойнство и Който бе изкушаван във всичко, както тях, но не съгреши.
Сатана изкушава децата да се държат резервирано с родителите си и да избират за свои довереници младите си и неопитни другари, които не са в състояние да им помогнат, а ще им дадат само лош съвет. Момичета и момчета се събират заедно и бърборят, смеят се, шегуват се и прогонват Христос от сърцата си и ангелите от присъствието си поради своите глупости. Безполезните разговори за постъпките на другите, както и светските клюки за този или онзи, убиват благородните, набожни мисли и чувства и прогонват добрите и святи желания от сърцето, като го оставят студено и лишено от истинска любов към Бога и към Неговата истина.
Децата щяха да бъдат предпазени от много злини, ако бяха по-близки със своите родители. Майките и бащите нека насърчават децата си да бъдат открити и откровени с тях, да споделят трудностите си и когато са объркани и се колебаят накъде да тръгнат, да представят на родителите си въпроса така, както го виждат, и да поискат съвета им. Кой може по-добре от вярващите родители да прецени и да им посочи грозящите ги опасности? Кой може да разбира особените темпераменти на децата така добре, както техните родители? Майката, която е наблюдавала всяка промяна на ума още от най-ранно детство, и е запозната с естествените предразположения, е най-добре подготвена да съветва децата си. Кой може да каже кои черти на характера трябва да бъдат обуздавани и възпирани, както майката, подпомогната от бащата?
Децата християни ще предпочитат любовта и одобрението на своите богобоязливи родители повече от всяко земно благословение. Те ще обичат и ще почитат родителите си. Една от главните цели в живота им трябва да бъде как да ги направят щастливи. В този бунтовен век неправилно обучаваните и дисциплинирани деца нямат почти никакво понятие за своите задължения към родителите си. Често пъти колкото повече родителите се грижат за децата си, толкова по-неблагодарни са те и толкова по-малко ги уважават. Глезените деца и на които е било слугувано, винаги ще очакват това; и ако те не се осъществяват, се разочароват и обезкуражават. Тази предразположеност ще се забелязва през целия им живот; те ще бъдат безпомощни, ще разчитат на другите за помощ, ще очакват винаги друг да им угажда или да им се подчинява. А ако някой им се противопостави, дори и когато са вече зрели мъже и жени, те приемат това като неправда. Така изживяват неспокойно земния си път, почти неспособни да носят тежестите си, често мърморещи и раздразнителни, защото нещата не се нагаждат по тяхната воля.

Глезене на децата
Някои родители предават погрешни уроци на децата си, които ще причинят гибелта им, и посаждат тръни, по които трябва да минат собствените им нозе. Те мислят, че задоволявайки желанията на децата си и позволявайки им да следват собствените си наклонности, ще спечелят любовта им. Каква заблуда! Глезените деца израстват необуздани в своите желания, непокорни, себелюбиви, капризни и надменни – истинско проклятие за самите тях и за онези, които са около тях. До голяма степен родителите държат в собствените си ръце бъдещото щастие на децата си. Върху тях лежи голямата отговорност да изградят характера им. Наставленията, дадени в детството, ще ги следват цял живот. Родителите сеят семе, което ще израсте и ще даде плод или за добро, или за зло. Те могат да подготвят синовете и дъщерите си за щастие или за нещастие.
Децата трябва да бъдат научени от най-ранна възраст да бъдат полезни на себе си и да помагат на другите. Много дъщери могат без всякакво угризение на съвестта да гледат как майките им се трудят, готвят, перат или гладят, а те да си седят в гостната и да четат романи, да плетат или бродират. Сърцата им са безчувствени като камък. Но откъде води началото си това зло? Кой носи най-голямата вина за него? Бедните измамени родители! Те желаят добро бъдеще на своите деца и в сляпата си привързаност ги оставят да безделничат или да вършат безполезни неща, които не изискват упражняване на ума или мускулите, а след това извиняват мързеливите си дъщери с тяхната слабост. Какво обаче ги е направило слаби? В повечето случаи това се дължи на погрешното поведение на родителите. Подходящо количество домакинска работа ще засили както ума, така и тялото. Но децата биват лишавани от това поради фалшиви представи, докато изгубят напълно желанието си за работа. Тя им става неприятна и не се вмества в представите им за благородство. Започват да смятат, че е неподходящо за една дама, а дори и унизително, да мие чинии, да глади или да пере. Това е модерното възпитаване на децата в този нещастен век.
Божият народ трябва да бъде ръководен от по-възвишени принципи в сравнение със светските хора, които изцяло съобразяват своето поведение с модата. Богобоязливите родители трябва да обучават децата си да водят полезен живот. Да не допуснат преобладаващите в този век екстравагантни представи, съобразяването с модата и с мнението на светските хора да разрушават основните принципи на възпитанието. Не позволявайте на децата си сами да си избират приятели. Поучавайте ги, че това е ваш дълг. Подготвяйте ги за житейските тежести, докато са млади.
Ако не са научени да се трудят, децата бързо ще се уморяват. Те ще се оплакват от болки в гърба(раменете!!!!!!!!!!!!) и умора в крайниците; и вие ще сте изкушавани от съчувствие към тях да вършите цялата работа сами, отколкото да ги гледате как страдат. Нека в началото товарът върху децата да бъде съвсем лек, а след това го увеличавайте по малко всеки ден, докато те свикнат да извършват подходяща работа, без да се уморяват. Бездействието на децата е главната причина за болките им в гърба.
Има млади жени, които са напълно безполезни създания. Те могат само да дишат, да ядат, да се обличат и да приказват празни и глупави приказки, докато бродират. Много малко от младите наистина проявяват здрав разум и разсъждават правилно. Те живеят като пеперуди, които си летят безцелно. Когато се събират с други светски другари, единственото, което можете да чуете от тях, са някои глуповати забележки за дрехи или за някакъв несериозен въпрос, след това те се смеят на собствените си забележки, които считат за изключително духовити. Често това става в присъствието на по-възрастни хора, които се наскърбяват поради липсата на уважение към годините им. Тези млади хора изглежда са изгубили всякаква представа за скромно и добро поведение. Всъщност начинът, по който са били възпитавани, ги кара да смятат, че поведението им е образец на изтънченост и благородство.
Този дух е като зараза. Божиите чада трябва да изберат среда за своите деца и да ги учат да избягват компанията на суетните светски хора. Майките трябва да вземат дъщерите си в кухнята и търпеливо да ги обучават. Това ще им помогне да укрепнат физически, мускулите им ще придобият тонус и сила, а в края на деня мислите им ще бъдат по-здрави и по-възвишени. Те ще чувстват умора, но затова пък почивката след положения през деня труд ще бъде особено сладка. Сънят, този сладък естествен възстановител, ще поднови енергията на изтощеното тяло и ще го подготви за отговорностите на идващия ден. Не подмятайте на децата си, че няма значение дали се трудят или не. Учете ги, че се нуждаете от тяхната помощ, че времето им е скъпоценно и че сте зависими от техния труд.

Безделието като грях
Показано ми бе, че безделието е причина за много грехове. Когато умът и ръцете са заети с работа, няма време да се обръща внимание на всяко изкушение, което неприятелят внушава. В противен случай те често се предават под контрола на Сатана. Когато умът не е правилно ангажиран, започва да се занимава с неподходящи неща. Родителите трябва да учат децата си, че безделието е грях. Беше ми посочено Езекиил 16:49: „Ето що беше беззаконието на сестра ти Содом, нейното и на дъщерите й: гордост, пресищане с храна и безгрижно спокойствие; а сиромаха и немощния не подкрепяше.“
Децата трябва да чувстват, че са задължени на родителите си, които са ги гледали, докато са били малки, и са се грижили за тях, когато са били болни. Те трябва да знаят, че родителите им са преживели много тревоги и безпокойства заради тях. Добросъвестните вярващи родители са особено загрижени децата им да тръгнат в правилна посока. Колко тежко им е било, когото са виждали техните грешки. Ако децата, които са им причинявали болка, можеха да видят последиците от своето поведение, сигурно биха се разкаяли. Ако можеха да видят майчините сълзи и да чуят молитвите й към Бога за тях, ако можеха да уловят сподавените й въздишки, щяха да осъзнаят грешките си, да ги изповядат и да помолят за прошка. Сериозна задача стои пред млади и стари. Първо, родителите трябва да се научат да разделят всекидневните си задължения с децата. Някои родители изобщо не познават децата си и не ги разбират. Често между тях лежи огромна пропаст. Ако родителите проникваха по-дълбоко в чувствата на децата си и ако разбираха какво има в сърцата им, щяха да имат много по-силно влияние върху тях.

Обръщане на децата
Родителите трябва да се отнасят с вярност към душите, които са им поверени. Те не трябва да насърчават у децата си гордост, ексцентричност или показност. Не бива да ги учат, нито да ги оставят сами да се учат на малки лудории, които са приемливи при малките деца, но когато поотраснат, ще се наложи да бъдат отучвани или поправяни. Един път създадени, навиците много трудно се променят. Родители, трябва да започнете да обучавате умовете на децата си, докато са още съвсем малки, ако желаете да станат християни. Нека всичките ви усилия бъдат насочени към тяхното спасение. Действайте така сякаш са поставени в ръцете ви, за да се превърнат в скъпоценни диаманти, които да светят в Божието царство. Внимавайте да не ги приспивате над пропастта на гибелта с погрешната мисъл, че не са достатъчно големи, за да носят отговорност, нито достатъчно пораснали, за да се покаят за греховете си и да изповядат Христос.
Посочени ми бяха много скъпи обещания, записани за онези, които още от рано търсят Спасителя. „И помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото и стигнат годините, когато ще речеш: „Нямам наслада от тях…“ (Екл. 12:1). „Аз любя ония, които Ме любят, и ония, които Ме търсят ревностно, ще Ме намерят“ (Пр. 8:17). Великият Пастир на Израил казва още: „Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство“ (Лука 18:16). Учете децата си, че младостта е най-подходящото време да потърсят Господа. Тогава бремето на живота все още не се е стоварило върху тях и младите им умове не са нападнати от грижи; докато са тъй свободни, те трябва да посветят най-прекрасните си сили на Бога.
Живеем в нещастен за децата век. Силен поток влече всичко надолу към гибел и е необходимо нещо повече от детски опит и сила, за да се окаже съпротивление на този поток и да не бъдеш повален от него. Младите най-често са пленници на Сатана и той, и ангелите му ги водят към сигурна гибел. Сатана и множествата му воюват срещу Божието управление. Те ще се опитват да объркат и да победят изкушенията си всички, които имат желание да подчинят сърцата си на Бога и да изпълняват Неговите изисквания, за да се обезсърчат и да се откажат от борбата.
Родители, помогнете на децата си! Събудете се от летаргията си. Бдете постоянно, за да спрете потока и да отхвърлите тежестта на злото, с която Сатана притиска децата ви. Те не могат да направят това сами, но родителите могат да направят много. Чрез сериозна молитва и жива вяра могат да се спечелят големи победи. Някои родители не са разбрали отговорностите си и са били небрежни към религиозното възпитание на децата си. Първата им мисъл всяка сутрин трябва да бъде насочена към Бога. Светската работа и личните интереси нека да стоят на второ място. Необходимо е децата да се научат да почитат и очакват с благоговение часа на молитвата. Преди да напуснат дома, за да отидат на работа, родителите и децата трябва да се съберат и бащата или майката, в случай че бащата отсъства, да се моли горещо на Бога да ги пази през деня. Молете се смирено, със сърце, изпълнено с нежност и със съзнанието за изкушенията и опасностите, които стоят пред вас и децата ви; с вяра ги поставете на олтара, като настоятелно молите Господа да има грижата за тях. Служебните ангели ще пазят децата, представени на Бога по този начин. Дълг на християнските родители е сутрин и вечер със сериозна молитва и непоклатима вяра да изграждат преграда около децата си. Те трябва да ги наставляват търпеливо, да ги учат любезно и неуморно как да живеят, за да угодят на Бога.