Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

ОРГАНИЗАЦИЯ И РАЗВИТИЕ – 79 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ОРГАНИЗАЦИЯ И РАЗВИТИЕ
Изминаха почти 40 години, откак сред нашия народ бе въведена организация*. *Това изявление е било направено през пролетта на 1901 г./ Аз бях една от тези, които участваха в установяването й още от самото начало. Познавам трудностите, с които трябваше да се справяме; злините, които имахме да поправяме, и съм наблюдавала нейното влияние във връзка с разрастването на делото. Още на един ранен етап от развитието му Господ ни даде специална светлина по този въпрос. И тази светлина заедно с уроците, на които опитът ни ни е научил, трябва да бъде внимателно зачитана.
Още от самото начало нашето дело беше настъпателно. Членовете ни бяха малко и повечето – от по-бедните класи. Възгледите ни бяха почти неизвестни за света. Нямахме сгради за богослужение, имахме съвсем малко печатни издания и съвсем ограничени средства и възможности за провеждане на делото. “Овцете бяха разпръснати по пътища и кръстопътища”, в градове, в малки селища, сред гори. Божиите заповеди и вярата Исусова – това беше нашата вест.

Единство във вяра и учение
Съпругът ми заедно със старейшините Джоузеф Бейтс, Стивън Пиърс, Хайръм Едсън и други ревностни, благородни и честни хора бяха сред вярващите, които след отминаването на определеното време през 1844 г. търсеха истината като скрито съкровище.
Ние искахме да сме съединени в бремето на отговорността за спасението на души. Молехме се да бъдем едно във вяра и учение; защото знаехме, че Христос не може да се раздели. Един въпрос от учението ставаше обект на нашето изследване за определено време. Отваряхме Писанията с чувство на благоговение. Често постехме, за да се подготвим по-добре да разбираме истината. След сериозна молитва, ако някой въпрос не беше разбран, се дискутираше и всеки изразяваше свободно своето мнение. След това отново се прекланяхме в молитва и сериозните умолявания към Небето продължаваха: Бог да ни помогне да видим очи в очи, че можем да бъдем едно както Христос и Отец са едно. Много сълзи бяха проляни.
Прекарвахме часове наред по този начин. Понякога цяла нощ минаваше в тържествено изследване на Писанията, за да можем да разберем истината за нашето време. В някои случаи Божият Дух идваше над мене и различни части от Писанието бяха изяснявани по определения от Бога начин, след което всичко идваше в съвършена хармония. Всички притежавахме един ум и един дух.
Стремяхме се много сериозно да не изкривяваме Писанията в угода на нечие лично мнение. Опитвахме се да намалим колкото е възможно различията помежду си, като не се занимавахме с маловажни точки от вярата, върху които имаше различни мнения. Но всяка душа чувстваше отговорността да създаде такава атмосфера сред братята, която би била отговор на молитвата на Христос учениците Му да бъдат едно с Него, както Той е едно с Отец.
Понякога един или двама от братята упорито се обявяваха против представения възглед и действаха според естествените чувства на сърцето си. Но когато се появеше подобно разположение, прекъсвахме изследванията си и отлагахме събранието, за да може всеки да отиде при Бога в молитва и за светлината от Небето, без да разговаря с другите, сам да проучи въпроса, предизвикал различието. С приятелски думи ние се разделяхме, за да се срещнем отново колкото е възможно по-скоро за по-нататъшно изследване. Понякога Божията сила идваше над нас по забележителен начин и когато ясна светлина разкриваше въпроса на истината, заедно плачехме и се радвахме. Обичахме Исус! Обичахме се и един друг!

Въвеждане на църковен ред
Членовете ни постепенно се увеличаваха. Посятото семе бе напоено от Бога и Той направи то да израсне. Отначало се събирахме за поклонение и за представяне на истината пред хора, които искаха да слушат, в частни домове, в големи помещения, в хамбари, в училища, сред природата. Но не след дълго вече имахме възможност да си строим скромни домове за богослужение.
Когато членската маса нарасна, стана ясно, че без някаква форма на организация ще настъпи голямо объркване и делото няма да може да се провежда успешно. За да се осигури издръжка на проповедниците, за може делото да се развива в нови полета, за закрила както на църквите, така и на проповедниците от недостойни членове, за управление на църковното имущество, за публикуване на литература върху истината и за много други цели организацията беше абсолютно необходима.
И въпреки това сред нашите хора съществуваше силна съпротива срещу нея. Адвентистите от първия ден бяха против организацията, а и повечето от адвентистите от седмия ден поддържаха същите идеи. Търсихме Господа със сериозна молитва, за да можем да разберем Неговата воля и чрез Духа Му получихме светлина, че трябва да има организация и пълна дисциплина в църквата – че организацията е жизненоважна. Система и ред се виждат във всички Божии дела по целия всемир. Редът е закон на Небето и трябва да бъде закон и на Божия народ на земята.

Нови начинания
Имахме голяма борба при установяването на организация. Въпреки че Господ даваше свидетелство след свидетелство по този въпрос, опозицията беше силна и трябваше да се срещаме с нея отново и отново. Но знаехме, че Господ Бог Израилев ни води и че Неговото Провидение ни направлява. Ангажирахме се с установяването на организацията и забележителен успех придружаваше напредъка й.
Когато разрастването на делото направи необходимо да се ангажираме с нови начинания, ние бяхме подготвени да се заемем с тях. Господ ръководеше умовете ни, за да схванем необходимостта от развитието на образователното дело да се развие. Видяхме нуждата от училища, за да могат нашите деца да получават наставления свободни от заблудите на фалшивите философии и в хармония с принципите на Божието слово. Показана ни бе и нуждата от здравни институти както за оказване на помощ, така и за наставляване на собствените ни вярващи, а също и като средство за благословение и просветление на човечеството. Това начинание също бе проведено и развито. Всичко това бе мисионерска работа от най-висш порядък.

Резултатите от обединените усилия
Нашето дело не бе поддържано от големи дарения или завещания. Защото сред нас имаше малцина богати хора. Тогава коя е тайната на успеха? Ние се движехме според заповедите на Водителя на нашето спасение. Господ е благославял обединените ни усилия. Истината се разпространи и процъфтя. Създаваха се все повече и повече институти. Синапеното семенце порасна и стана голямо дърво. Системата на организацията се оказа грандиозен успех. Според библейския план се установи система за редовно даване на даренията. Тялото “се състои и живее от онова, което всяка негова част доставя”. Колкото повече напредвахме, толкова повече нашата система на организация се оказваше ефективна.

Избягване на опасностите от безредието
Нека никой не таи мисълта, че бихме могли да минем без организация. Твърде скъпо ни е струвало и много молитви за мъдрост са били произнесени, за да се уверим, че Господ ни е отговорил чрез издигането на тази структура. Тя е била изградена под Негово ръководство с много жертви и борби. Нека никой от нашите братя не бъде заблуден дотолкова, че да се опитва да я разруши, защото по този начин ще докарате такова състояние на нещата, за каквото не сте и сънували. В името на Господа ви заявявам, че тя трябва да стои, да се укрепва и установява. При Божията заповед “Вървете напред” ние напредвахме дори и тогава, когато струпаните пред нас трудности правеха всеки напредък да изглежда невъзможен. Знаем колко много ни е струвало, за да осъществим в миналото Божия план, направил ни като народ това, което сега сме. Затова нека всеки бъде извънредно внимателен да не разклаща умовете по отношение на онези неща, които Бог е определил за наше благополучие и за успеха и напредъка на Своето дело.
Ангелите действат в пълна хармония. Съвършен ред характеризира всяко тяхно движение. Колкото повече подражаваме на хармонията и на реда сред ангелските множества, толкова по-успешни ще бъдат усилията на тези небесни служители в наша полза. Ако не виждаме необходимост от хармонични действия и сме безредни, недисциплинирани и неорганизирани в своя начин на действие, ангелите, които са напълно организирани и действат по съвършен ред, не могат да работят успешно за нас. Те със скръб ще извръщат лице от нас, защото не са овластени да благославят бъркотията, смущението и дезорганизираността. Всички, които желаят сътрудничеството на небесните пратеници, трябва да работят в пълна хармония с тях. Тези, които имат небесното помазване, ще насърчават с всичките си сили реда, дисциплината и единството на действията. Тогава Божиите ангели ще им съдействат. Но тези небесни пратеници никога, никога няма да поставят своето одобрение върху нередовност, дезорганизация и безредие. Всички подобни злини са резултат от усилията на Сатана да намали нашите сили, да унищожи куража ни и да провали успешните ни действия.
Дяволът много добре знае, че успехът може да придружава само действия, характеризиращи се с ред и хармония. Добре знае, че всяко нещо, свързано с Небето, е в съвършен ред, че подчинение и съвършена дисциплина характеризират постъпките и движенията на ангелските множества. Специалните му усилия са насочени към изповядващите се за християни, за да ги отдалечат от небесния ред колкото е възможно повече. Затова той мами дори изповядващите се за Божи народ и ги кара да вярват, че редът и дисциплината са врагове на духовността, че единственото спасение за Божиите чеда е да бъдат оставени всеки да следва собственото си мнение и особено да останат разграничени от християнската организация, която обединява и съдейства за установяване на дисциплина и съгласувани действия. Всички усилия, положени за установяването на ред, биват считани за опасни, за ограничаване на свободата и следователно – да се боим от тях като от попщина и от папство. Тези посветени души считат за добродетел да се хвалят със своята свобода на мислене и с независимия си начин на действие. Те не искат да зачитат нищо, което друг казва. Не се чувстват отговорни пред никой човек. Беше ми показано, че това е специално сатанинско дело, за да накара хората да мислят, че Божията воля за тях е да работят самостоятелно и сами да избират собствения си начин на действие, независимо от своите братя.

Личната отговорност и християнското единство
Бог води един народ от този свят към възвишената вечна истина, към Божиите заповеди и към вярата Исусова. Иска да го дисциплинира и подготви. Божиите чеда, които съставляват този народ, няма да бъдат в разрез един с друг, като един ще вярва в едно, а друг в обратното, нито всеки ще се движи независимо от църковното тяло. Чрез различието на дарбите и в различните форми на управление, които Бог е установил в църквата, всички нейни членове ще постигнат единство във вярата. Ако някой не зачита мнението на братята си и оправдава своето поведение с правото на собствени странни възгледи, а след това ги налага на другите, как би могла да се изпълни молитвата на Христос? И ако и този, и онзи, и всеки твърди, че има право да вярва и да говори каквото си иска, без да се съобразява с вярата на тялото, къде е тогава хармонията между Христос и Неговия Отец, за която Господ се е молил да съществува и сред Неговите братя?
Макар че всеки от нас има да извърши лично една работа и всеки лично ще носи отговорност пред Бога, все пак не трябва да следваме собствените си независими преценки, без оглед на мненията и чувствата на нашите братя. Този начин на действие би довел до безредие в църквата. Дълг на проповедниците е да зачитат преценката на своите братя. Но отношенията им един към друг, както и доктрините, на които поучават, трябва да бъдат подложени на изпита на “закона и свидетелството”. И тогава, ако сърцата са скромни и склонни да приемат поука, между нас няма да има разделения.
Някои личности са склонни към безредие и се отклоняват от големите крайъгълни камъни на библейската вяра. Но Бог желае Неговите проповедници да бъдат едно в учение и дух.
Необходимо е нашето единство днес да бъде от такъв характер, че да понесе пробата на изпитанието… Имаме да научаваме много уроци, но и да се отучаваме от много и много неща. Само Бог и Небето са непогрешими. Хора, които смятат, че никога няма да се откажат от свой любим възглед, че никога не ще имат случай да променят мнението си, ще бъдат разочаровани. Докато с упорита решителност се хващаме и се държим за собствените си идеи и мнения, не можем да имаме единството, за което Христос се е молил.
Когато някой брат получи нова светлина върху Писанията, трябва откровено да обясни своята позиция и всеки проповедник да изследва Писанието с дух на прямота и искреност, за да провери дали представените становища могат да се докажат от боговдъхновеното Слово. “А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив, с кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината” (2Тимотей 2:24,25).

Какво е извършил Бог!
Преглеждайки нашата минала история, след като съм пропътувала всяка стъпка от напредването ни до настоящото състояние, мога да кажа: Хвала на Бога! Тъй като видях какво Бог е направил, изпълнена съм с удивление и с доверие в Христос като Водач. Няма нищо, от което би трябвало да се боим за бъдещето, освен от едно: да не би да забравим пътя, по който Господ ни е водил.
Сега сме силен народ – ако желаем да се доверяваме на Господа. Защото боравим с мощните истини на Божието слово. Имаме всяко основание да бъдем благодарни. Ако ходим в светлината, както ни огрява от живите Божии слова, ще носим и големите отговорности, съответстващи на великата светлина, дарена ни от Бога. Очакват ни много задължения, защото сме станали съхранители на свещената истина, която трябва да предадем на света в цялата й красота и слава. Длъжници сме на Бога за използването на всяко предимство, което ни е дал, за да представим чрез светостта на характера си красотата на истината и да занесем вестите на предупреждение, утеха, надежда и любов, на всички хора, оставащи в мрака на заблудата и греха.
Благодаря на Бога за онова, което вече е направил, за да осигури на нашите младежи средства и възможности за религиозно и интелектуално образование. Мнозина са хората, обучени за участие в различните клонове на делото – не само в Америка, но и в чуждестранните полета. Печатниците доставят литература, която разпространява надлъж и нашир познанието за истината. Нека всички дарби, като малки поточета влели се в големия поток на щедрост и благотворителност, бъдат признати като основание за благодарност към Бога.
Днес притежаваме цяла армия от младежи, способни да извършат много, ако бъдат правилно насочени и насърчени. Искаме децата ни да вярват в истината! Искаме да бъдат благословени от Бога! Искаме да вземат участие в добре организирани планове за подпомагане на други младежи. Нека всички бъдат така добре обучени, че да могат правилно да представят истината, обосновавайки своята надежда пред околните и почитайки Бога във всеки клон на делото…
Подобно на Христовите ученици и ние сме длъжни да разпръскваме светлината, която светът не притежава. Нека Божият народ бъде богат “с добри дела, да бъде щедър, съчувстващ, да събира за себе си имот, който ще бъде добра основа за бъдещето, за да получи истинския живот” (1Тимотей 6:18, 19).