Останалата църква не е Вавилон 48 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

От години съм разгласявала свидетелството си, че когато се явяват хора, твърдящи, че имат голяма светлина, но всъщност проповядват събарянето на онова, което Господ чрез Своите човешки служители е градил, те са силно измамени и не работят в съгласие с Христос. Тези, които твърдят, че църквите на адвентистите от седмия ден съставляват Вавилон, или някаква част от него, по-добре да си стоят у дома, да спрат и да размислят коя е вестта, която трябва да се провъзгласява в това време. Вместо да работят заедно с Божиите служители за подготвянето на народ, способен да устои в деня на Господа, те са застанали на страната на клеветника на братята, който ден и нощ ги клевети пред Бога.
Въпреки че в църквата има злини, а тях ще ги има до края на съществуването на света, в тези последни дни тя трябва да е светлината на света, опетнен и деморализиран от греха. Църквата, слаба и с недостатъци, нуждаеща се от изобличение, предупреждение и съветване, е единственият обект, върху който Бог проявява върховно внимание. Светът е една работилница, в която чрез съдействието на човешки и Божествени служители, Исус изпитва човешките сърца и работи в тях чрез благодатта Си и Божествената Си милост.
Ангелите се удивляват, като гледат как характерът на предалите се на Бога се преобразява и изразяват радостта си в песни и хваления към Отца и Агнето. Те виждат как хора, които по природа са чада на гнева, се обръщат и стават съработници на Христос за привличане на човешки души при Бога. Виждат как хората, живели в тъмнина, сами стават светлина, светеща сред моралния мрак на този безбожен и извратен свят. Виждат ги да подготвят една духовна опитност, подобна на Христовата, да страдат със своя Господ и по-късно да бъдат участници в славата Му горе на небето.
На земята Бог има една църква. Тя издига потъпкания закон и представя на света Агнеца Божи, Който взема върху Себе Си неговите греховете. Църквата е съхранител на богатствата на Христовата благодат и в края чрез нея ще бъде изявена окончателната и пълна проява на Божията любов към този свят, който трябва да бъде просветен от нейната слава. Христовата молитва за църквата Му е да бъде тя единна така, както Той е едно с Отца Си. Тогава тя ще получи отговор. Святият Дух ще бъде излят в изобилие и тъй като ще бъде постоянно даван на Божия народ, вярващите ще свидетелстват на света за спасяващата Божия сила.
В света има само една църква, която днес стои при развалините и издига оградата, като изгражда старите разрушени места. Ако някой се залови да обръща вниманието на света и на другите църкви към тази църква, наричайки я Вавилон, това би означавало, че той работи с клеветника на братята. Възможно ли е между нас да се явят хора, които да говорят изопачени неща и да ги разгласяват на света, неща, каквито Сатана желае да се чуят за тези, които пазят Божиите заповеди и имат вярата в Исус? Няма ли за нас достатъчно работа, която да задоволи важната ревност за изнасяне на истината пред хората в мрака на заблудата?
Като стопани на средства и способности вие не сте използвали правилно Божиите блага, разпространявайки заблуди. Светът е пълен с омраза към онези, които проповядват задължителните права на Божия закон, така че църквата, искаща вярност към Бога, трябва да води необикновена борба. „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места“ (Ефес. 6:12). Тези, които имат донякъде представа какво означава тази борба, няма да обърнат оръжията си срещу воюващата църква, а с всички сили ще се сражават заедно с останалите Божии чада против съюза на злото.
Хора, които се заемат с провъзгласяване на вестта на собствена отговорност, които, докато твърдят, че се учат и са водени от Бога, продължават като специално свое дело да събарят онова, което Бог е градил с години, нека Нека се знае, че тези хора са на страната на големия измамник. Не им вярвайте! Те са свързани с врага на Бога и на истината. Те ще усмиват порядъка на проповедническата служба като система на попщина. Странете от тях, не се свързвайте с тяхната вест, колкото и много да цитират СВИДЕТЕЛСТВАТА и да се опитват да се крият зад тях. Не ги приемайте, защото Бог не им е дал да вършат това дело. Резултатът от тяхната работа ще бъде неверие в СВИДЕТЕЛСТВАТА, а и доколкото е възможно, ще направят безрезултатно делото, което аз от години съм вършила.
Почти целият ми живот е бил посветен на това дело, но товарът ми често е натежавал от появяването на хора, тръгвали да разпространяват вест, която Бог не им е давал. Тази категория злосторници са избирали части от СВИДЕТЕЛСТВАТА и са ги поставяли в рамка от заблуда с цел да влияят с фалшивите си свидетелства. И когато стане ясно, че вестта им е измама, тогава и СВИДЕТЕЛСТВАТА, и заблудата ще бъдат еднакво осъждани. Хората от света, които не знаят, че цитираните СВИДЕТЕЛСТВА са само извадки от частни писма, взети без моето съгласие, ги представят като доказателство, че моето дело не е от Бога, не е истинско, а е измамно. Онези, които така петнят репутацията на Божието дело, ще отговарят пред Бога.
Бог има една църква, която изпълнява дадената й от Него служба. „И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло…, докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота; за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости, но действащи истинно в любов да пораснем по всичко в Него, Който е Главата, Христос…“ (Ефес. 4:11-15).
Господ има Свои определени представители и една църква, преживяла гонение, борба и затвор. Исус възлюби църквата и отдаде Себе Си за нея, затова Той ще я пречисти, облагороди и издигне, за да устои тя твърдо сред лошите влияния на този свят. Определени от Бога хора са бдели с ревнива грижа, с будно постоянство да не би църквата да бъде съборена от злите планове на Сатана, но да е в състояние да устои в света и да осигури разнасянето на Божията слава между хората. Винаги ще се води страшна борба между църквата и света. Ум ще се свързва с ум, принцип с принцип, истина със заблуда, но в кризата, която скоро ще стигне кулминационната си точка, и е вече почнала, опитните Божии чада ще изпълняват определената им от Бога работа и ще бдят над човешките души, защото ще отговарят…
Нека всички разберат думите, които сега пиша. Божиите съработници са само инструменти на Бога и не притежават никаква благодат или святост. Само работейки с небесните представители, могат да имат успех в делото. Те са само едни пръстени съдове, хранилища, в които Бог оставя съкровището на истината. Павел може да насади, Аполос да полее, но само Бог може да направи да порасне.
Бог говори чрез Своите определени представители и никой човек или общество от хора да не се осмели да оскърби Божия дух, като отказва да слуша Словото на Бога от устата на Неговите избрани вестители. Като отказват да слушат Божиите вести, хората се затварят в стая, изпълнена с мрак. Те лишават душите си от големи благословения и ограбват Христос от полагащата Му се слава, незачитайки Неговите избрани представители.
Бог не е Автор на бъркотия, а на мир. Но Сатана е буден враг, винаги работещ над човешките умове, търсейки почва, в която да посее своите плевели. Ако намери хора, които да въвлече в своето дело, той ще им внуши разни идеи и фалшиви теории и ще ги направи ревностни в проповядване на заблудата. Истината не само променя духовно хората, които я приемат, но и ги очиства. Исус ни е предупредил да се пазим от фалшиви учители.
Още от самото начало на нашето дело от нашата среда са се издигали хора, проповядвали нови и поразителни теории. Но ако претендиращите да вярват в истината биха отишли при опитните братя в Божието дело, ако биха отишли при Словото със смирен, възприемчив дух и биха разгледали теориите си в светлината на Библията и с помощта на братята, които са били нейни прилежни изследователи, като същевременно биха се молили на Бога, питайки Го: „Този път ли е Господен или е фалшив, в който Сатана иска да ме води?“, те биха получили светлина и просвещение и биха избегнали мрежата на лукавия.
Нека всички наши братя и сестри се пазят от човек, който определя време за изпълнение на Господнето слово по отношение на Христовото второ идване или по отношение на което и да било друго обещание, на което Господ е предал специално значение. „Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт“ (Деян. 1:7). Фалшивите учители може да изглеждат много ревностни за Божието дело и може да изразходват средствата си за изнасяне на теориите си пред света и пред църквата, но тъй като при тях истината е примесена със заблуда, вестта им представлява лъжа и ще води души в измамни пътища. Трябва да им се оказва съпротива, не че са лоши хора, но са учители на лъжа, която се опитват да запечатат с истина.
Колко е жалко, че хората си правят такъв голям труд, за да измислят някоя заблуждаваща теория, когато има цял склад от скъпоценни бисери на истината, с които могат да се обогатят с най-свята вяра. Вместо да проповядват истината, те оставят въображението им да се занимава с нови и странни неща и влизат в разногласие с хората, които Бог употребява, за да остави народите върху платформата на истината. Те отхвърлят всичко казано за единство в мислите и чувствата и тъпчат с нозе молитвата на Христос, сякаш единството, за което Той се молеше, не е нещо необходимо за последователите Му, както Той е едно с Отца Си. Бързат като Йуй и викат към братята си да следват техния пример на ревност за Господа.
Ако тяхната ревност ги караше да работят в същото направление, в което работят и техните братя, понасящи горещината и тежестта на деня, ако както тях бяха така упорити в побеждаване на обезсърченията и пречките, можеше да им се подражава и Бог би ги приел. Но за осъждане са хора, които се заемат да провъзгласяват някаква чудна светлина, а в същото време се отделят от водените от Бога служители. Така бяха постъпили и Корей, Датан и Авирон и тяхната постъпка е записана като предупреждение за всички. Ние не трябва да правим като тях – да виним и осъждаме хората, върху които Бог е сложил товара на Своето дело.
Онези, които са обявили Църквата на адвентистите от седмия ден за Вавилон, са си послужили със СВИДЕТЕЛСТВАТА, за да придадат известно влияние на позициите си. Но защо те не изнесоха онова, което от години е било главното съдържание на моята вест – единството на църквата? Защо не цитират думите на ангела: „Сплотете се, сплотете се, сплотете се“? Защо не повториха увещанието и не изложиха принципа, че „съединението е сила, а разединението – слабост“?
Ето такива вести разделят църквата и ни излагат на присмех и позор пред неприятелите на истината. В тях се открива лъжа, особено действието на големия измамник, който иска да попречи църквата да не стигне до съвършенство в единството. Тези учители следват искрите, запалени от самите тях, и се движат според собственото си независимо разсъждение. Те спъват истината с лъжливи понятия и теории. Отказват да приемат съвета на братята си и вървят упорито в своя път, докато станат такива, каквито Сатана ги иска – с неуравновесен ум.
Предупреждавам братята си да се пазят от действието на Сатана във каквато и да е форма. Големият противник на Бога и човека днес тържествува, че е успял да измами души и да отвлече средствата и способностите им, тласкайки ги в опасни посоки. Техните пари можеха да се вложат за напредъка на истината за това време, но са били използвани за проповядване на понятия без основание в истината…
Настоявам пред вярващите в истината да са единни със своите братя. Не давайте на света повод да казва, че сме екстремисти, че сме разединени, че един учи едно, а друг – друго. Избягвайте разногласието. Нека всеки бъде нащрек и да внимава да стои при пробива в стената и да я поправя, вместо да се опитва да я руши. Нека всички внимават да не издигат глас против единствения народ, който изпълнява описанието, дадено за останалата църква, пазеща Божиите заповеди и имаща Исусовата вяра, издигаща знамето на правдата в тези последни дни.
Бог има един отделен народ, една-единствена църква на земята, стояща над всички по своите способи за проповядване на истината, за защитаване на Божия закон. Бог има Свои определени представители – хора, ръководени от Него, понесли горещината и бремето на деня, които работят в сътрудничество с небесни представители за напредването на Христовото царство в нашия свят. Нека всички се присъединят към тези избрани служители и в края да бъдат сред онези, които имат търпението на светиите, които пазят Божиите заповеди и имат вярата Исусова…
Бог има една църква на земята, която се състои от Неговите избрани люде, пазещи заповедите. Той не води отделни фиданки, един тук, друг там, а един народ. Истината е освещаваща сила, но воюващата църква не е тържествуващата църква. Сред житото има и плевели. „Искаш ли… да ги изтръгнем?“ – беше въпросът на слугата, но господарят отговори: „Не искам, да не би… да изскубите заедно с тях и житото“ (Матей 13:28, 29). Евангелската мрежа хваща не само добри риби, но и лоши, и само Господ знае кои са Негови.
Наш личен дълг е да ходим смирено пред Бога. Не трябва да търсим никаква нова, странна вест. Не трябва да мислим, че избраните от Бога, стараещи се да ходят в светлината, съставляват Вавилон.
Църквите на падналите деноминации са Вавилон. Той е покровителствал отровни учения, виното на заблудата. Това вино на заблудата е съставено от измамни учения, като например безсмъртието на душата, вечното мъчение на нечестивите, несъществуването на Христос преди рождението Му във Витлеем и проповядването и издигането на първия ден на седмицата за Божи свят и осветен ден. Тези и подобни на тях заблуди се представят на света от разни църкви и така се изпълнява казаното в Писанието: „…всички народи пиха от виното на нейното блудстване“.

Слаба и с грешки, постоянно нуждаеща се от предупреждения и съвети, църквата е все пак предмет на върховното внимание на Христос. С благодатта Си Той опитва човешките сърца и действа в тях и в резултат се постигат такива промени в характера, че ангелите се чудят и изказват радостта си в хвалебни песни. Щастливи са, когато виждат как грешни хора могат да бъдат така преобразени“ (1902 г., т. 7, с. 16).
+
Бог има един народ, от който се интересува цялото небе, и този народ е единственият скъп на сърцето Му обект на земята. Нека хората, които четат тези думи, размислят върху тях, защото в името на Исус аз искам да ги втълпя в ума на всеки един. Когато между нас или извън нас се яви някой, чувстващ се задължен да предава вестта, че Божият народ се числи към Вавилон, и твърди, че високият вик означава вярващите да излязат от Вавилон, знайте, че неговата вест не е истинна. Не го приемайте, нито му пожелавайте успех, защото Бог не е говорил чрез него, нито му е дал вест, но той е изтичал, преди да бъде изпратен (Свидетелства за проповедници, с. 41).

Господ е заявил, че историята на миналото ще се повтори, когато се навлезе в приключващия стадий на делото. Всяка дадена от Него истина за тези последни дни трябва да се провъзгласи на света. Всеки стълб, който Той е издигнал, трябва да се укрепи. Сега ние не можем да слезем от положената от Бога основа. Не можем да влизаме в нова организация, защото това би означавало отстъпване от истината (ЛИСТА ОТ БЕЛЕЖНИКА, „Църквата“, N1, 1905 г.).

Няма нужда да се съмняваме, да се страхуваме, че делото няма да успее. Бог стои начело и Той ще постави всичко в ред. Ако в главата на делото има неща за оправяне, Бог ще се погрижи за това и ще подейства за премахване на злото. Нека вярваме, че Той ще изведе на пристанището благородния кораб, на който се намира Божият народ (Ривю енд Херълд, 20 септември 1892 г.).