Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Отведени във вавилонски плен – 37 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Отведени във вавилонски плен – 37 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

В деветата година от царуването на Седекия “вавилонският цар
Навуходоносор дойде, той и цялата му войска против Ерусалим”, за да го
обсадят. Положението на Юда бе безнадеждно. “Ето, Аз Съм против тебе” -
заяви Господ чрез Езекиил. “Аз Господ изтеглих ножа Си из ножницата му;
няма да се върне вече… всяко сърце ще се стопи, всичките ръце ще
отслабват, всеки дух ще примре и всичките колена ще станат като вода…
Ще излея негодуванието Си върху тебе, с огнения Си гняв ще духна върху
тебе и ще те предам в ръцете на скотски мъже, които са способни да
погубят.”
Египтяните се опитаха да дойдат на помощ на обсадения град и за да ги
отблъснат, халдеите изоставиха за известно време обсадата на юдейската
столица. В сърцето на Седекия се породи надежда и той изпрати вестител
до Еремия с поканата да се моли за еврейския народ.
Ужасният отговор на пророка бе, че халдеите ще се върнат и ще разорят
града. Указът бе издаден. Непокаялият се народ не можеше вече да
избегне Божиите наказания. “Недейте се мами да казвате: Халдейците
непременно ще се оттеглят от нас; понеже те няма да се оттеглят. Защото
даже ако поразите цялата войска на халдейците, които воюват против вас,
и оцелеят от тях само някои ранени, пак те ще станат всеки от шатъра си
и ще изгорят тоя град с огън.” Остатъкът от Юда трябваше да бъде
отведен в плен, за да научи в трудности урока, който отказваше да научи
при много по-благоприятни обстоятелства. Издадената от небесния
Наблюдател присъда не подлежеше на обжалване.
Сред все още живеещите в Ерусалим праведни, на които бе разкрито
Божието намерение, имаше и хора, решили да не допуснат безмилостните
завоеватели до свещения ковчег с написани върху каменните плочи
заповеди от декалога. Успяха да сторят това. С жалеене и мъка поставиха
ковчега в пещера, където поради греховете на людете на Израил и Юда
трябваше да остане скрит и никога повече да не им бъде върнат.
Свещеният ковчег е все още скрит и не е бил докосван оттогава досега.
Дълги години Еремия бе стоял пред народа като верен свидетел за Бога.
Сега, когато обреченият град щеше да премине в ръцете на езичниците,
той реши, че делото му е приключено. Опита се да си тръгне, но бе спрян
от сина на един от лъжепророците. Той докладва, че Еремия имал
намерение да се присъедини към вавилонците, към които многократно бе
увещавал юдовите мъже да се подчинят. Пророкът отрече лъжливото
обвинение, но въпреки това “първенците се разгневиха на Еремия, та го
биха и туриха го в тъмница”.
Надеждите, зародили се в сърцата на старейшините и на народа, когато
армиите на Навуходоносор тръгнаха на юг, за да посрещнат египтяните,
скоро бяха съвсем сломени. Господнето слово бе: “Ето, Аз Съм против
тебе, фараоне, египетски царю…” Силата на Египет бе като счупена
тръстика. “И всичките египетски жители – бе казано в боговдъхновеното
слово – ще познаят, че Аз съм Господ; защото бяха жезъл от тръстика за
израилевия дом.” “Мишците обаче на вавилонския цар ще засиля, а
фараоновите мишци ще отпаднат; и ще познаят, че Аз съм Господ, когато
туря меча Си в ръката на вавилонския цар и той я простре върху
египетската земя.”
Докато юдовите старейшини все още напразно гледаха за помощ от Египет,
цар Седекия, обзет от лошо предчувствие, мислеше за хвърления в затвора
Божи пророк. След доста дни изпрати да го доведат и го попита тайно:
“Има ли слово от Господа?” Еремия отговори: “Има… Ти ще бъдеш
предаден в ръката на вавилонския цар.
При това Еремия рече на цар Седекия: Що съм съгрешил на тебе или на
слугите ти, или на тия люде, та ме туриха в тъмница? Где са сега вашите
пророци, които пророкуваха, казвайки: Вавилонският цар няма да дойде
против вас или против тая земя? Затова, слушай сега, моля, господарю
мой, царю, нека бъде приета, моля, молбата ми пред тебе, щото да не ме
накараш да се върна в къщата на писача Йонатана, за да не умра там.”
В отговор на тази молба “цар Седекия заповяда и предадоха Еремия да
бъде пазен в двора на стражата, и даваха му всеки ден по един хляб от
улицата на хлебарите, догдето се свърши всичкият хляб на града. И така
Еремия седеше в двора на стражата”.
Царят не се осмеляваше открито да се довери на Еремия. Макар че страхът
го принуди да търси от него информация, той си остана прекалено слаб да
се възпротиви на неодобрението на старейшините и на народа и не се
подчини на изявената от пророка Божия воля.
От двора на затвора Еремия продължаваше да дава съвети за покорност
пред вавилонското господство. Да се окаже съпротива, означаваше да се
отиде на сигурна смърт. Господнята вест към Юда бе: “Който остане в тоя
град, ще умре от нож, от глад и от мор, но който излезе при халдейците,
ще остане жив; животът му ще бъде за корист и ще живее.” Изречените
слова бяха пределно ясни. В името на Господа пророкът смело заяви: “Тоя
град непременно ще бъде предаден в ръката на войската на вавилонския
цар и той ще го превземе.”
Накрая старейшините се разгневиха от непрестанно повтаряните съвети на
Еремия, противопоставящи се на решението им за съпротива, и предприеха
енергичен протест пред царя, подчертавайки, че пророкът е враг на
държавата, думите му отслабват ръцете на людете и носят нещастие.
Следователно трябва да бъде осъден на смърт.
Страхливият цар знаеше, че обвиненията са лъжливи, но за да успокои
хората на високи и влиятелни постове, се престори, че вярва на лъжите и
предаде Еремия в ръцете им да правят с него каквото пожелаят. Пророкът
бе хвърлен “в ямата на царския син Мелхия, която бе в двора на
стражата; и спуснаха Еремия с въжета. И в ямата нямаше вода, но тиня; и
Еремия затъна в тинята”. Но Бог му даде приятели, които се застъпиха за
него пред царя и той отново бе преместен в двора на затвора.
Царят още веднъж изпрати да доведат тайно Еремия и му заповяда да
разкаже точно каква е Божията воля за Ерусалим. В отговор Еремия
запита: “Ако ти го явя, не е ли така, че непременно ще ме умъртвиш? И
ако те съветвам, не ще ме послушаш.” Царят влезе в една тайна стая с
пророка. “Заклевам ти се в живота на Господа, Който е създал душите ни
- обеща Седекия, – че няма да те умъртвя, нито ще те предам в ръката на
тия човеци, които искат живота ти.”
Все още имаше възможност царят да пожелае да се вслуша в
предупрежденията на Йехова и така да прибави милост към наказанието
дори в този момент, когато то се изливаше над града и над народа. “Ако
излезеш при първенците на вавилонския цар – бе вестта, предадена на
царя, – тогава ще се опази животът ти и тоя град няма да се изгори с
огън; па и ти ще останеш жив и домът ти. Но ако не излезеш при
първенците на вавилонския цар, тогава тоя град ще бъде предаден в
ръката на халдейците, които ще го изгорят с огън; и ти няма да избегнеш
от ръката им…
… Аз се боя от юдеите, които прибягнаха при халдейците – отговори
царят, – да не би да ме предадат в ръката им и те да се поругаят с
мене.” Пророкът обаче му обеща: “Няма да те предадат.” След това
искрено го помоли: “Послушай, моля, Господния глас относно това, което
ти говоря; така ще ти бъде добре и животът ти ще се опази.”
Така дори в последния миг Бог показа благоволение към решилите се да се
подчинят на справедливите Му изисквания. Ако царят бе послушал, животът
на хората сигурно щеше да бъде пощаден, а градът – спасен от
опожаряване. Той обаче си помисли, че е отишъл твърде далеч, за да се
върне назад. Страхуваше се от евреите, страхуваше се от подигравки,
страхуваше се за живота си. След толкова години на бунт срещу Бога
Седекия смяташе за твърде унизително да каже на народа: “Приемам
изговореното от пророк Еремия Господне слово. Не се осмелявам да воювам
против неприятеля поради всички тези предупреждения.”
Със сълзи на очи Еремия помоли Седекия да спаси себе си и народа. С
мъка в сърцето го увери, че не се ли вслуша в Божия съвет, няма да
избяга безнаказано и вавилонците ще плячкосат всичките му притежания.
Но царят бе тръгнал в погрешния път и не желаеше да се върне назад.
Реши да следва съвета на фалшивите пророци и на мъжете, които всъщност
презираше и които се присмиваха на слабостта му да задоволява толкова
лесно всяко тяхно желание. Той пожертва благородната свобода на
мъжеството си и стана страхлив роб на общественото мнение. Нямаше
определена цел да върши зло, но нямаше и смелостта да застане твърдо на
страната на правото. Макар и убеден в истинността на дадения от Еремия
съвет, нямаше моралната сила да го последва и в резултат на това
вървеше упорито напред в погрешна посока.
Бе толкова слабохарактерен, че не желаеше царедворците и народът да
разберат за разговора му с Еремия – до такава степен страхът от хората
бе обзел душата му. Какво опустошение можеше да бъде избягнато, ако бе
застанал смело и бе заявил, че вярва във вече почти изпълнените думи на
пророка! Той би трябвало да каже: “Ще се подчиня на Господа и ще спася
града от пълно унищожение. Не се осмелявам да пренебрегна Божиите
заповеди заради страх от хората. Обичам истината, мразя греха и ще
следвам съвета на Могъщия Израилев.” Тогава всички биха уважили
смелостта му и лутащите се между вярата и неверието щяха да застанат
твърдо на страната на правото. Смелостта и справедливостта на това
поведение щяха да вдъхнат в поданиците му възхищение и лоялност. Щеше
да получи достатъчно голяма подкрепа и Юда би бил пощаден от
неизказаните мъки, кланета, глад и огън.
Слабостта на Седекия бе грях, за който плати ужасна цена. Врагът като
лавина помете града и го опустоши. Еврейската армия бе отблъсната и
хвърлена в смут. Народът бе завладян. Седекия бе взет пленник, а
синовете му – заклани пред очите му. Отведоха го от Ерусалим, избодоха
очите му и пристигнал във Вавилон, загина по най-жалък начин. Халдеите
не пощадиха красивия храм, украсявал повече от четири века билото на
хълма Сион. “И изгориха Божия дом и събориха стената на Ерусалим, и
всичките му палати изгориха с огън, и всичките му скъпоценни вещи
унищожиха.”
Във времето, когато Ерусалим бе окончателно завладян от Навуходоносор,
мнозина бяха избягали от ужасите на продължителната обсада, но загинаха
от меч. Някои от останалите, предимно по-видните свещеници, държавни
служители и старейшини, бяха отведени във Вавилон и там екзекутирани
като предатели. Други бяха пленени и направени роби на Навуходоносор и
синовете му “до времето на персийското царство, за да се изпълни
Господнето слово, изговорено чрез устата на Еремия”.
За самия Еремия е записано: “А вавилонският цар Навуходоносор заръча на
началника на телохранителите Навузардан относно Еремия, като рече:
Вземи го и имай грижа за него, и да не му сториш никакво зло, но
каквото ти рече, това да му направиш.”
Освободен от затвора от вавилонските служители, пророкът реши да
сподели съдбата на малкия остатък – “някои от най-бедните в земята”,
оставени от халдеите да бъдат “лозари и земеделци”. Над всички тях
вавилонците поставиха за управител Годолия. Само след няколко месеца
новоназначеният управител бе убит коварно. Накрая бедняците, след като
минаха през много изпитания, бяха убедени от водачите си да потърсят
убежище в Египет. Еремия високо протестира срещу това решение: “Не
отивайте в Египет… – умоляваше пророкът. Но боговдъхновеният съвет не
бе послушан и “всичките останали от Юда… мъжете, жените, децата”
избягаха в Египет, не послушаха Господния глас и отидоха до Тафнес”.
Оповестените от Еремия пророчества за гибел на остатъка, въстанал срещу
Навуходоносор с бягство в Египет, бяха придружени с обещания за
помилване на онези, които биха се покаяли за глупостта и биха се
върнали. Господ нямаше да пощади хората, отхвърлили съвета му поддали
се на съблазнителното влияние на египетското идолопоклонство, но щеше
да се отнесе милостиво към останалите верни и праведни. “А които
избягнат от ножа и се върнат от египетската земя в юдовата земя – заяви
пророкът, – ще бъдат малцина на брой; и всички останали от Юда, които
отидоха в египетската земя, за да пришелстват там, ще познаят чие слово
ще се сбъдне – Моето или тяхното.”
Скръбта на пророка за голямата греховност на тези, които би трябвало да
са духовна светлина за света, както и мъката му за съдбата на Сион и на
хората, отведени във вавилонски плен, са разкрити в записаното от него
жалеене. То е своебразно възпоменание на глупостта да се отхвърлят
съветите на Йехова и да се приема човешка мъдрост. Сред руините Еремия
можеше да промълви: “… по милост Господня ние не се довършихме,
понеже не чезнат щедростите му”. Непрестанната му молитва бе: “Нека
издирим и изпитаме пътищата си и нека се върнем при Господа.” Докато
Юда бе все още царство сред народите, пророкът бе попитал своя Бог:
“Отхвърлил ли си съвсем Юда? Погнусила ли се е душата ти от Сион?” Той
имаше смелостта и да отправи молба към Бога: “Заради името Си недей се
погнусява от нас.” Непоклатимата му вяра в непроменимия Божи план да
въведе ред там, където има объркване, и да покаже на земните народи и
на цялата вселена Своята справедливост и любов, го подбудиха да се
застъпва уверено за хората, които биха изоставили злото и биха се
обърнали към правдата.
Но сега Сион бе окончателно разрушен. Божият народ бе в плен. Потънал в
скръб, пророкът възкликна: “Как седи усамотен градът, който е бил
многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Оная,
която беше княгиня между областите, стана поданица! Непрестанно плаче
нощем и сълзите й са по бузите й; между всичките й любовници няма кой
да я утешава. Всичките й приятели й изневериха, станаха й неприятели.
Юда отиде в плен от притеснение и тежко робуване; живее между
езичниците, не намира покой. Всичките му гонители го стигнаха всред
теснините му. Тъжат сионските пътници, защото никой не иде на
определените празници. Всичките му порти са пусти; свещениците му
въздишат, девиците му са наскърбени и сам той е в горест. Противниците
му взеха връх; неприятелите му благоденстват; защото Господ го наскърби
поради многото му беззакония. Младенците му отидоха в плен пред
противника.”
“Как покри Господ с облак сионовата дъщеря в гнева Си, хвърли от небето
долу на земята великолепието на Израиля и в деня на гнева Си не си
спомни за подножието Си! Господ изтреби всичките Яковови жилища и не
пожали. Събори в гнева Си укрепленията на Юдовата дъщеря; събори ги до
земята. Оскверни царството и първенците му. В разпаления Си гняв строши
всеки израилев рог. Оттегли десницата Си от да е срещу неприятеля. И
като пламенен огън, който пояжда всичко наоколо, изгори Якова. Запъна
лъка Си като враг; усили десницата Си като противник и изби всичко
приятно на окото. Върху шатъра на сионовата дъщеря изля яростта Си като
огън…
… Какво да ти заявя? Какво сравнение да ти представя, ерусалимска
дъщерьо? Кому да те оприлича, за да те утеша, девице, сионова дъщерьо?
Кому да те оприлича, за да те утеша, девице, сионова дъщерьо? Защото
разорението ти е голямо като морето; кой може да те изцели?”
“Спомни си, Господи, какво ни стана; погледни и виж как ни укоряват.
Наследството ни мина на чужденци, къщите ни на странни. Останахме
сирачето без баща. Майките ни са като вдовици… Бащите ни съгрешиха и
няма ги; и ние носим техните беззакония. Слуги господаруват над нас и
няма кой да ни избави от ръката им… Затова чезне сърцето ни; затова
причерня на очите ни…
… Ти, Господи, седиш като Цар до века. Престолът Ти е из род в род.
Защо ни забравяш завинаги и ни оставяш за толкоз дълго време? Възвърни
ни, Господи, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни както
изпърво.”
4Царе 25:1
Езекиил 21:3, 5-7, 31
Еремия 37:9, 10
Еремия 37:15
Езекиил 29:3, 6, 30:25, 26
Еремия 37:17-20
Еремия 37:21
Еремия 38:2, 3
Еремия 38:6
Еремия 38:15, 16
Еремия 38:17-20
2Лет. 36:19
2Лет. 36:20:21
Еремия 39:11, 12
Еремия 52:16
Еремия 43:5-7
Еремия 44:28
Плач Еремиев 3:22, 40
Еремия 14:19, 21
Плач Еремиев 1:1-5; 2:1-4, 13; 5:1-3, 7, 8, 17, 19-21