Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Отговори на вашите въпроси – 6 (1-ва част) – Почти забравения ден – Марк Финли

В предшестващите страници на тази книга ние проучихме седмия ден – съботата. Открихме, че в Писанието седмия ден, съботата, е знак – знак на лоялност между любящия Бог и Неговите верни последователи. Този ден е бил отделен при Сътворението и даден на цялото човечество като символ на Божията творческа сила (Битие 2:1-3; Марко 2:27,28). И той трябва да бъде празнуван от Неговия народ през всички поколения (Изход 31:13-18; Езекиил 20:12,20). Исус освещаваше съботата като пример на поклонението и верността Му към Неговия Отец (Лука 4:16). Той предсказа, че най-близките Му последователи щяха да помнят този вечен знак на Неговата любов (Матей 24:20).
И любовта винаги се проявява чрез поведението. Божият закон на Десетте Заповеди е една систематизирана любов. Тя разкрива как обичащият мъж или жена ще отговори както на Бога, така и на човека (Изход 20:1-17; Йоан 14:15; 1 Йоан 2:1-6). Вместо да е едно законническо изискване, символизиращо робството към закона, Божият седми ден – Съботата – е динамичен символ на лоялността към и свободата в Исус Христос. Тя празнува факта на Сътворението. Той ни е направил! Ние не сме се развили по еволюционен път. Ние сме Негови. Във века на еволюцията Съботата ни призовава към нашите „корени“. Тя красноречиво говори за нашето наследство.
Ние сме създадени от един любящ Бог, Който е лично заинтересован от всяка подробност в живота ни. Той не само ни създаде, но когато нашите първи родители доброволно избраха да се разбунтуват против мъдростта на Неговия закон, Той пусна в действие един план за освобождение на човешката раса от оковите на греха. Нашата почивка в Събота е символ на нашата почивка в Христос като наш освободител от смъртното наказание на греха. Както Бог Си почина на седмия ден при Сътворението от всички Негови дела, заявявайки: „Свърши се“, така и на кръста Исус триумфално провъзгласи: „Свърши се“ Евреи 4:9 твърди: „И тъй, за Божия народ остава една съботна почивка.“ Съботата е един чуден символ на изкупителното дело на Христос. Почиването всяка събота символизира живота на доверие, посвещение и вярност към Христос, Който извърши нашето изкупление. Той ни спаси, защото ние никога не бихме могли сами да се спасим; ето защо ние почиваме в пълна увереност за Неговата приключена работа на кръста.
През безкрайните векове на вечността всяка събота ние ще пеем слава на Неговото достойнство, като идваме в Неговото присъствие да Му се покланяме. Писано е:
„И от новолуние на новолуние, и от събота на събота, ще дохожда всяка твар пред лицето Ми на поклонение, казва Господ“ (Исая 66:23).
Събота след събота изкупените ще преживяват радост от преклонението пред техния Създател, Изкупител и Цар. Съботното богослужение ще бъде най-дълбокото им удоволствие и най-голямата им наслада.

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА СЪБОТАТА
В този момент ти може да задаваш искрени въпроси относно Съботата. Следващите въпроси са най-често задаваните. Отговорите се намират в Библията. Моля, проучи ги с молитвата Божият Дух да те води в твоето разбиране.

ВЪПРОС No 1: Новият Завет учи ли, че учениците са се покланяли на Бога в първия ден на седмицата?
ОТГОВОР: Често е заявявано, че учениците и Ранната Църква са освещавали първия ден на седмицата в чест на възкресението на Христос. Библията ясно учи, че учениците са освещавали седмия ден, съботата (Деяния 13:14,42,44; Деяния 17:2,3; Деяния 18:1-4; Евреи 4:4-8). Всъщност, първият ден на седмицата е споменат само осем пъти в целия Нов Завет и шест от тези текстове се отнасят за един и същи ден. Тези стихове са изброени по-долу:
МАТЕЙ 28:1: „И като се мина Съботата, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалена и другата Мария да видят гроба.“
МАРКО 16:2: „И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев слънце.“
МАРКО 16:9: „Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.“
ЛУКА 24:1: „А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други.“
ЙОАН 20:1: „В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.“
Петте текста по-горе се отнасят до историческия факт, че Исус е възкръснал от мъртвите в първия ден на седмицата. Очевидно е, че нито един от цитираните текстове не изисква богослужение в този ден. В същност, изглежда, че най-близките последователи на Христос не са считали първия ден на седмицата като богослужебен. Забележете, че те са отишли да помажат Неговото тяло в първия ден на седмицата, след като „в събота си починаха според заповедта“ (Лука 23:56). И тъй, изглежда, че всички ученици са били пазители на съботата.
Нека да изследваме и оставащите три текста по-подробно.
ЙОАН 20:19: „А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени поради страха от юдеите, дойде Исус, застана посред тях и им казва: ‘Мир вам!'“
Учи ли този текст, че учениците се бяха събрали заедно през първия ден на седмицата? Да, учи! Но въпросът тук е: Защо се бяха събрали? Каква бе целта на събирането им? Учениците току-що бяха станали свидетели на смъртта на техния Учител. Всичките им надежди бяха разбити. Страх и съмнения се изправяха като планина пред тях. Библията казва, че те „…бяха събрани… поради страх от юдеите…“ Ето защо вратите бяха заключени. Исус се появи пред тях, за да им съобщи за Своето възкресение и триумф. Днес ние отпразнуваме тази добра новина чрез обреда на кръщението (1 Коринтяни 11:24-27; Римляни 6:2-20). Но тук НЯМА НИКАКВА ЗАПОВЕД да се прекланяме пред Бога в първия ден на седмицата.
1 КОРИНТЯНИ 16:2: „Във всеки първи ден на седмицата всеки един от вас да отделя и скътва у себе си каквото може, та не когато дойда, тогава да се събира милостиня.“
Има някои, които считат, че Павел ходатайства за дарения за църквата в първия ден на седмицата. Те използват този текст в подкрепа на освещаването на неделята. Един внимателен анализ на стиха и неговия контекст доказват противното. Апостол Павел подпомагаше специален проект за нуждаещите се вярващи в Ерусалим (стих 3). Ето защо той предлага на коринтските християни да отделят специална част от своите приходи за вярващите в Ерусалим в първия ден на всяка седмица. Основанието за това е, че много хора са преглеждали своите финанси от предишната делова седмица в неделя сутринта като подготовка за новата работна седмица. В петък следобед те щяха да затварят магазините си и се приготвяха за съботата. След това, в неделя сутринта, те щяха да преглеждат дейността от предишната си работна седмица. Павел просто ги молеше всяка седмица да отделят по малко пари, така че когато отидеше там подаръкът вече щеше да е готов за изпращане в Ерусалим.
Изразът „да отделя настрана“ в гръцкия ръкопис буквално означава „от самия себе си“. Еквивалентно е и на „у дома, вкъщи“. И тъй, Павел ги моли да правят това по домовете си, а не на някакво специално църковно събиране, както предполагат някои. Вместо да слага началото на освещаване на неделята, този текст ни показва, че първият ден не е белязан с никаква специална значимост.
ДЕЯНИЯ 20:7: „И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ.“
Този текст посочва единственото религиозно събрание в Новия завет, проведено в първия ден на седмицата. Авторът пише, че религиозното събрание е било свикано поради намерението на Павел да отпътува на следващия ден. Ето защо Павел извика вярващите на вечерно събрание в ТЪМНАТА ЧАСТ на първия ден на седмицата. (Моля, прочетете отговора на ВЪПРОС No 8 за по-нататъшно разяснение.) Новата Английска Библия привежда стиха по следния начин:
„В събота вечер, в нашето събиране за преломяването на хляба, Павел, който щеше да тръгне на следващия ден, се обърна към тях и продължи да говори до полунощ.“
Това събиране беше в тъмната част на първия ден на седмицата. Както в Стария, така и в Новия завет, времето се броеше от залез до залез. Значи това събиране се е провело в нашата събота вечер. Вярващите често са празнували заедно Светопричастната служба (Деяния 2:42-46). Символът на Христовата смърт значеше всичко за тях. Ето защо преди да отпътува Павел, те отново заедно отпразнуваха Светопричастната служба. Съгласно стихове 11-14 от Деяния 20 гл., Павел е прекарал светлата част от първия ден на седмицата пътувайки за Асос. Явно е, че той не е отдавал никаква специална значимост на този ден.
Да обобщим. В Новия завет няма никаква заповед да се освещава неделята; няма и никакви доказателства, че учениците са оставили пример за освещаването й.

ВЪПРОС No 2: След като не сме под закон, а под благодат, необходимо ли е да се освещава съботата?
ОТГОВОР: Апостол Павел обяснява абсолютно ясно, че християнинът не е „под закон“, а е „под благодат“ (Римляни 6:14). Но какво има предвид Павел? Нека да обясним.
Едно нещо знаем със сигурност. Когато Павел казва, че християнинът не е „под закон“, а „под благодат“, с това той не иска да каже, че християнинът може открито, решително и съзнателно да нарушава Божия закон. Римляни 6:15 твърди:
„Е, какво? Да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Да не бъде!“
И тъй, какво има пред вид Павел с изразите „под закон“ и „под благодат“? Какво беше отношението на Павел към закона? В Римляни 7:12 той заявява:
„…законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.“
Съгласно Павел няма никакви проблеми със закона. Той е свят и добър. Но каква е неговата цел?
Първо, законът разкрива Божият конкретен, обективен стандарт за моралност. Той разкрива вечните принципи на небесното управление. Определя правото и погрешното. Римляни 7:7 посочва: „…аз узнах греха не инак, освен чрез закона.“ Римляни 3:20 добавя: „…понеже чрез закона се познава грехът.“ Функцията на закона е да открива Божия стандарт за морално поведение. Той ясно подчертава нашата вина да не живеем съгласно този стандарт. Затова чрез закона:
“…да се затулят всички уста и цял свят да стане виновен пред Бога” (Римляни 3:19).
Гледайки съвършената праведност на закона, всеки мъж, жена или дете биват осъдени. Законът изисква съвършено послушание, праведност без недостатък и неотклонна вярност на принципите на Божието царство. За Павел да бъдеш „под закон“ означаваше да се опиташ да се спасиш със свои собствени сили и чрез заслугите на делата си. Това, както Павел правилно отбелязва, е невъзможно (Римляни 3:23-28). Да бъдеш под благодат означава да приемеш условията, направени достъпни от Исус Христос на Голгота за нашето спасение. Това означава да приемеш с вяра факта, че не е възможно сами да се спасим. Христос умря за нас! Неговата жертва е за нас! Чрез Неговата смърт ние можем да живеем.
Съгласно думите на Павел, имало е две системи: „системата на закона“ и „системата на благодатта“. Системата на закона съдържа един стандарт, на който човешките същества – със собствени сили – не могат да останат верни. Системата на благодатта осигурява както прощение на миналото, така и сила за настоящото чрез Исус Христос, нашия Господ. Павел подчертано отрича, че смъртта на Исус отменя необходимостта от покорност. Той завършва забележителната си дискусия за благодатта в Римляни 3 гл., заявявайки:
„И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърждаваме закона“ (стих 31).
Апостолът не може да го каже по-ясно от това. Той отговаря на нашия въпрос.