Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Отговорностите на лекаря 23 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)
„Страхът от Господа е начало на мъдростта.“ Каквото и да е призванието на професионалистите,те се нуждаят от Божествена помощ. Лекарят особено много се нуждае от небесната мъдрост в работата си с различни умове и болести. Той заема пост дори много по-важен от поста на служителя на евангелието. Той е призван да е съработник на Христос, затова са му необходими твърди религиозни принципи и здрава връзка с Бога на мъдростта. Ако се съветва с Бога, Великият Лекар ще му съдейства в работата и той ще работи с най-голяма предпазливост да не би чрез погрешно отношение да навреди на някое от Божиите създания. Ще бъде твърд като скала, що се отнася до принципите, но и любезен, и учтив към всички. Ще чувства отговорността на своя пост и практиката му ще показва, че действа с чисти, несебелюбиви подбуди, с желанието да разкрасява Христовото учение във всяко направление. Такъв лекар ще притежава родено от Небето благородство и ще бъде мощно средство за доброто на света. Макар не ценен от хората, които нямат връзка с Бога, той ще бъде оценен от Небето. В очите на Бога ще бъде по-скъп и от злато, даже офирско злато…
Има много начини за практикуване на лечителското изкуство, но само един е одобрен от Небето. Божиите лекарства са простите природни средства, които не обременяват организма със силно въздействащите си вещества. Чистият въздух, водата, чистотата, подходящата диета, чистотата в живота и твърдото доверие в Бога са целителни средства, от чиято липса умират хиляди. Но тези лечебни средства не са вече модерни, тъй като тяхното изкусно използване изисква нежелан от хората труд. Чист въздух, упражнения, чиста вода и хигиенична, приятна обстановка са достъпни за всички и не струват скъпо, докато медикаментите са скъпи както, що се отнася до средствата, така и що се отнася до последствията върху организма.
Работата на лекаря християнин не свършва с излекуване на болестите на тялото. Неговите старания трябва да се простират и до болестите на ума, спасението на душата. Разбира се, не е негов дълг, освен ако бъде замолен, да изнася теорията на истината, но той може да обръща вниманието на пациентите си към Христос. Поуките на Божествения Учител са винаги подходящи и на място. Лекарят трябва да обръща вниманието на печалните и страдащи души към постоянно подновяващите се изявления на Божествената обич и грижа, към мъдростта и добротата на Бога, проявени в сътворените от Него дела. Така умът може да бъде преведен през природата към Бога на природата и съсредоточен върху Небето, приготвено от Него за всички, които Го обичат.
Лекарят трябва да знае как да се моли. В много случаи той трябва да увеличи страданието, за да спаси живота; и независимо дали е християнин или не, пациентът се чувства много по-сигурен, ако знае, че неговият лекар се бои от Бога. Молитвата ще породи у болните постоянно доверие. И в много случаи, когато бъдат заведени при великия Лекар, това ще им се отрази много по-добре от всичките предписани лекарства.
Трябва да се признава връзката между греха и болестта
Сатана е причинителят на болестите, така че лекарят се бори против неговото дело и власт. Болестите на ума преобладават навсякъде. Девет от десет от болестите, от които хората страдат, са основани на болестите на ума. Може би някоя жива домашна тревога, която подобно на язва разяжда душата и унищожава жизнените сили. Често пъти угризения на съвестта за някой грях подкопават организма и разстройват ума. Също така има и погрешни учения, като това за вечно горящия пъкъл и безкрайното мъчение на неправедните, които, като дават преувеличена и изкривена представа за характера на Бога, имат същите резултати върху чувствителните умове. Безбожните твърде много използват тези нещастни случаи, приписвайки умопобъркаността на хората на религията. Но налице е голяма клевета, която те с течение на времето няма да искат да признаят. Далеч от мисълта е Христовата религия да бъде причина за умопомрачението на хората. Напротив, тя е едно от най-ефикасните лечебни средства, защото е мощен успокоител на нервната система.
Лекарят се нуждае не само от човешка мъдрост и сила, за да знае как да се справи с многото сложни случаи на заболявания на ума и сърцето. Ако не е запознат със силата на Божествената благодат, той няма да може да помогне на пострадалия, напротив, ще усложни положението; но ако лекарят се държи здраво за Бога, ще може да помогне на болния, разстроен ум. Ще може да насочва вниманието на пациентите си към Христос и да ги поучава как да представят всичките си грижи и трудности пред великия Бременосец.
Съществува Божествено определена връзка между грях и болест. Никой лекар не може да работи повече от месец, без да види това. Той може да игнорира факта, умът му да е така зает с други работи, че да не го забележи; но ако е наблюдателен и честен, не може да не признае, че грехът и болестта имат един спрямо друг отношението на причина и следствие. Лекарят трябва да има бърз ум, за да открие това, и да действа съобразно този факт. Когато е спечелил доверието на болните, като е облекчил страданията им и ги е отдалечил от ръба на гроба, той може да ги поучи, че болестта е резултат на греха и че точно падналият враг ги кара да живеят по начин, съсипващ здравето и душата. Може да им обясни убедително, че трябва да се отрекат от някои работи и да се подчиняват на законите на здравето и живота. Лекарят може да всади правилни принципи особено в умовете на младите.
Бог обича създанията си с любов и нежна, и силна. Той е дал законите на природата, но законите Му не представляват своеволни изисквания. Всяко „недей“, безразлично дали е казано във физически или в морален закон, съдържа или крие обещание. Ако се взема под внимание, то ще ни носи благословение на всяка стъпка; но ако се нарушава, резултатът е опасност и нещастие. Божиите закони са предназначени да доведат хората по-близо до Бога. Той иска да ги избави от злото и да ги заведе при доброто. Но да ги насили – това никога няма да направи. Ние не можем да проникнем в Божиите планове, но можем да Му се доверим и да покажем вярата си чрез съответните ни дела…
Напрежението в лекарската практика
Лекарят често вижда смъртта лице в лице. Той стои, така да се каже, на самия предел на гроба. Познаващ сцените на страданието и смъртта, много често е невнимателен и безразличен към човешките болки, безразсъден в лекуването на болни. На такива лекари сякаш липсва състрадание. Те са груби и резки, така че болните се боят от тяхната близост. Колкото и големи познания и изкуство да притежават, те не носят голяма полза на страдащите. Но ако любовта и състраданието, които Христос проявяваше към болните, се съчетаят с познанията на лекаря, то самото му присъствие ще носи благословение. Лекарят не ще гледа на пациента си просто като на къс човешки механизъм, но като на душа, която подлежи на спасение или на гибел.
Задълженията на лекаря са тежки и отговорни. Малко хора съзнават на какво умствено и физическо напрежение е подложен той. Всяка енергия и способност трябва да бъде организирана с най-голяма загриженост в борбата с болестта и смъртта. Често пъти лекарят съзнава, че само едно невнимателно движение на ръката, даже и най-малкото, колкото косъм, отклонение в погрешна посока, може да изпрати една душа неподготвена във вечността. Ето защо, колко много се нуждае верният лекар от съчувствието и молитвите на Божия народ. Изискванията на Бога в тази насока са не по-малки от тези към най-посветения проповедник или мисионерски работник. Лишен, както е често, от нужната почивка и сън, лишен даже и от религиозните привилегии на Съботата, той се нуждае от двойна благодат, от нова и свежа благодат всеки ден, иначе има опасност да се отпусне от ръцете на Бога и да започне да затъва в духовен мрак, и то по-дълбоко от хората с други призвания. И въпреки това колко често му се подхвърлят незаслужени упреци, бива оставян сам, обект на най-страшни изкушения от Сатана, потискан от чувството, че е разбран неправилно и изоставен от приятелите си.
Придобиване на медицинско образование
Мнозина, като знаят колко напрегнати са задълженията на лекаря и колко малко той може да почива от грижите, даже и в Събота, не искат да посветят живота си на тази служба. Но големият противник постоянно търси начин да разваля изделието на Божиите ръце и затова културни и образовани хора са призовани да се борят срещу неговата жестока власт. За посвещаване в тази професия са необходими повече такива хора. Необходими са големи усилия, за да бъдат те убеждавани да се квалифицират за тази работа. Характерите им трябва да се базират на широките принципи на Божието слово. Това са хора, които по природа притежават енергия, сила и постоянство, необходими за достигане на висок образец на превъзходство. Не всеки може да бъде способен лекар. Много от лекарите са неподготвени във всяко отношение. Те нямат изискваното знание, нито имат такт и изкусност, както и онази грижливост и интелигентност, необходими за успеха.
Лекарят може да върши много по-добра работа, ако е и физически силен. Ако е слаб, той не може да издържа напрегнатата работа на своето призвание. Слабият организъм, страдащ от диспепсия, или не можещ да се владее напълно, не е годен да борави с всякакъв вид болести. Не трябва да се насърчават да следват медицина хора, които биха били много по-полезни в някоя по-малко отговорна служба, тъй като това ще причини само голям разход на време и средства, без да бъде оправдана надеждата за успех.
Някои са били посочени като подходящи и способни да работят успешно като лекари и са били насърчени да следват в тази област. Но някои от следващите в медицинските институти не поставиха като християни Божия закон на първо място; пожертваха принципа и престанаха да се държат за Бога. Те сметнаха, че сами не биха могли да пазят четвъртата заповед и да посрещат подигравките и присмехите на славолюбивите и обичащите света, повърхностните, скептиците и безверниците. Такъв род преследване те не бяха готови да посрещнат. Амбициозни да се изкачат по-високо в света, те се спънаха в тъмните планини на неверието и станаха хора, незаслужаващи доверие. Пред тях се разкриха изкушения от всякакъв род и те нямаха сила да се съпротивят. Някои станаха нечестни хора, хора на интереса, провиниха се в сериозни грехове.
В този век съществува опасност за всеки, който постъпва да следва медицина. Често пъти неговите инструктори са светски мъдруващи хора, а състудентите му безверници, които не мислят за Бога, така че той се излага на опасността да бъде повлиян от тези нерелигиозни общувания. При все това някои завършиха медицинското си образование и останаха верни на принципа. Те отказваха да се занимават с учението си в Събота и доказаха, че човек може да се квалифицира за службата на лекар, без да разочарова очакванията на онези, които му доставят средства за придобиване на образование. Подобно на Даниил те прославиха Бога. Затова и Той ги опази. Даниил бе решил в сърцето си да не усвоява обичаите на царския двор; не се съгласи да се храни от ястията на царската трапеза, нито да пие от нейните пития. Обърна се към Бога за сила и благодат и Бог му даде мъдрост, умение и знание повече от това на астролозите, гадателите и влъхвите на царството. За Даниил се изпълни обещанието: „Ще почета тези, които Ме почитат.“
Младият лекар има достъп до Данииловия Бог. Чрез Божествена благодат и сила той може да стане способен в призванието си, както Даниил беше в своето високо положение. Но погрешно е да се смята, че научната подготовка е най-важното нещо, а да се пренебрегват религиозните принципи, самата основа на успешната лекарска практика. Мнозина биват възхвалявани като способни в своята професия, докато те презират мисълта, че имат нужда да се уповават на Исус за мъдрост в работата им. Но ако тези мъже, разчитащи така много на своите научни познания, биха били осветени от небесна светлина, биха видели колко по-голяма способност биха достигнали! Колко по-силни биха били молитвите им и с колко по-голямо доверие биха могли да се заемат с тежките случаи! Човекът, който е тясно свързан с великия Лекар на душата и тялото, има на разположение небесните и земните източници и може да работи с такава мъдрост и прецизност, каквито безбожникът не може да има.