Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Откровението – 57 – Деяния на апостолите – Елена Вайт (Елън Уайт)

Откровението – 57 – Деяния на апостолите – Елена Вайт (Елън Уайт)

В дните на апостолите вярващите християни бяха изпълнени със
сериозност и ентусиазъм. Те работеха така неуморно за своя Господ, че за
сравнително кратко време въпреки ожесточената съпротива евангелието на
царството се разчу по всички населени части на земята. Пламенността на
Исусовите последователи по това време бе записана от вдъхновеното перо,
за да окуражи вярващите от всички времена. За църквата в Ефес, която
Господ използва като символ на цялата християнска църква в апостолското
време, верният и истинен свидетел заяви: “Зная твоите дела, труда и
търпението ти и че не можеш да търпиш злите човеци и си изпитал ония,
които наричат себе си апостоли (а не са), и си ги намерил лъжливи; и имаш
търпение и за Моето име си издържал и не си се уморил” (Откр.2:2,3).
Най-напред с детска простота и прилежно бе отбелязан християнският
опит на църквата в Ефес. Вярващите се стараеха със сериозност да се
подчиняват на всяка дума от Бога и животът им разкриваше задълбочена и
искрена любов към Христос. Те с радост вършеха Божията воля, защото
Спасителят живееше в сърцата им. Изпълнени с любов към своя Изкупител,
най-високата им цел бе да спечелят души за Него. Не мислеха да задържат
за себе си скъпоценното богатство на Христовата благодат. Чувстваха
важността на своето призвание. Натоварени с вестта: “Мир на земята и
благоволение между човеците”, те горяха от желание да занесат добрите
вести на спасение и до най-отдалечените краища на земята. И светът узна,
че са били с Исус. Грешни, покаяни, простени, очистени и осветени, те
сътрудничеха на Бога чрез Неговия Син.
Членовете на църквата бяха единни в чувства и в дела. Любовта към
Христос беше златната верига, която ги свързваше. Те се стараеха да
опознават Господа все по-съвършено, а в живота им се разкриваха
Христовата радост и мир. Посещаваха сираци и вдовици в тяхното бедствие
и живееха неопетнени от света, осъзнавайки, че в противен случай щяха да
влязат в противоречие със своята изповед и да се отрекат от Изкупителя си.
Делото напредваше във всеки град. Към Христос се обръщаха души,
които на свой ред чувстваха, че трябва да споделят неоценимото съкровище,
което бяха получили. Те не можеха да си почиват, докато светлината,
запалила техните умове, не огрее и други. Множества невярващи бяха
запознати с основанията за християнската надежда. Искрени, вдъхновени
лични апели бяха отправяни към грешащите, към отхвърлените, към онези,
които макар да изповядваха, че познават истината, обичаха повече
удоволствията, отколкото Бога.
Но след известно време пламенността на вярващите започна да
угасва и любовта към Бога и помежду им – да изстива. Студенина заля
църквата. Някои забравиха чудния начин, по който бяха приели истината.
Един по един старите знаменосци падаха на поста си. Някои от младите
работници, способни да споделят бремето на тези пионери и да се приготвят
да бъдат мъдри ръководители, се умориха от честото повтаряне на истините.
В желанието си за нещо ново и удивително те се опитаха да въведат
непознати страни на учението, по-приятни за ума, но не в хармония с
основните принципи на евангелието. В своята самонадеяност и духовна
слепота те не можаха да осъзнаят, че тези софистики ще накарат мнозина да
се усъмнят в духовния опит на миналото и така ще бъдат доведени до
объркване и неверие.
Когато проповядваха тези фалшиви учения, между тях възникнаха
различия и мнозина престанаха да съзерцават Исус като Автор и
Завършител на вярата им. Обсъждането на незначителни точки от учението
и задоволяването с приятни басни, измислени от човеци, отнемаха времето,
необходимо за проповядване на евангелието. Масите, които трябваше да
бъдат убедени и да повярват чрез точно представяне на истината, останаха
непредупредени. Благочестието гаснеше бързо и изглеждаше, че Сатана
отново е спечелил върховенство над твърдящите, че са Христови
последователи.
В този критичен момент от историята на църквата Йоан бе осъден на
заточение. Гласът му никога не беше по-нужен за църквата от сега. Почти
всички бивши негови помощници в проповядването бяха претърпели
мъченичество. Остатъкът от вярващите срещаше жестока съпротива. Според
всички външни изгледи не беше далеч денят, когато неприятелите на
Христовата църква щяха да триумфират.
Но Господнята ръка работи невидима в тъмнината. Чрез Божието
провидение Йоан бе поставен там, където Христос можеше да му даде чудно
откровение за Себе Си и за Божествената истина, която да просветлява
църквата.
Заточавайки Йоан, враговете на истината се надяваха да смълчат
завинаги гласа на Божия верен свидетел. Но на Патмос ученикът получи
една вест, чието влияние трябваше да продължи да укрепва църквата до
края на вековете. Макар и неосвободени от отговорност за своето зло дело,
заточилите Йоан станаха инструмент в ръцете на Бога, за да се постигне
целта на небето. И самото усилие да се угаси светлината издигна още по-
високо истината.
Беше събота, когато Господ на славата се яви на апостола в изгнание.
Съботата бе така свято спазвана от Йоан на Патмос, както и когато
проповядваше на народа в градовете и селата на Юдея. Той смяташе за
свои скъпоценните обещания, дадени за този ден. “В Господния ден бях в
изстъпление чрез Духа – пише Йоан – и чух зад себе си силен глас като от
тръба, който казваше: Каквото виждаш, напиши на книга и прати го до
седемте църкви… И обърнах се да видя Този, Който ми проговори, и като се
обърнах, видях седем златни светилника. И сред светилниците видях Един,
Който приличаше на Човешкия Син…” (Откр.1:1013).
Богата привилегия имаше възлюбеният ученик. Той бе видял Господа
в Гетсимания с лице, покрито с капки от агонията, лице “погрозняло… повече
от лицето на кой да е бил човек, и образът Му от образа на кой да е от
човешките синове” (Исая 52:14). Беше Го видял в ръцете на римските
войници, облечен със старо пурпурно наметало и коронясан с трънен венец.
Видял Го бе да виси на Голготския кръст, изложен на жестоките подигравки и
хули. Сега на Йоан бе позволено да види още веднъж своя Господ. Но колко
различен беше видът Му! Той не е вече човек на скърби, презрян и унижен от
хората. Облечен бе в дреха с небесно сияние, “а главата и косата Му бяха
бели като бяла вълна, като сняг, и очите му – като огнен пламък; и нозете Му
приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена, а гласът Му беше като на
много води. И имаше в десницата Си седем звезди и от устата Му излизаше
меч, остър и от двете страни”, символ на силата на словото Му. Патмос бе
огрян от славата на възкръсналия Господ.
“И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв – пише Йоан. – А
Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се!” (Откр 1.:1417).
Йоан беше укрепен да живее в присъствието на своя прославен
Господ. Тогава пред удивения му поглед бе разкрита небесната слава.
Позволено му бе да види Божия трон и отвъд земните конфликти да види
облеченото в бяло множество на изкупените. Чу музиката на небесните
ангели и триумфиращите песни на победилите чрез кръвта на Агнеца и чрез
словото на своето свидетелство. В даденото му откровение сцена след
сцена разкриваше вълнуващия духовен опит на Божия народ и бе
предсказана историята на църквата до самия край на вековете. Чрез образи и
символи на Йоан бяха представени неща от огромна важност, които той
трябваше да запише, за да може Божият народ тогава и в бъдещите векове,
да получи добро разбиране за предстоящите му опасности и борби.
Това откровение бе дадено за ръководство и утеха на църквата в
християнската епоха. Но религиозните учители заявяват, че то е запечатана
книга и тайните й не могат да бъдат обяснени. Затова мнозина отказват да
посветят време и да изучат тайните на пророческия доклад. Но Бог не желае
народът Му да се отнася към тази книга по този начин. Това е “откровението
от Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което
има да стане скоро… Блажен, който прочита и ония, които слушат думите на
това пророчество и пазят написаното в него, защото времето е близо”
(Откр.1:1,3). “Аз свидетелствам на всекиго, който слуша думите на
пророчеството в тая книга. Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху
него язвите, написани в тая книга, и ако някой отнеме от думите на тая
пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия
град, които са описани в тая книга. Оня, който свидетелства за това, казва:
Наистина ида скоро. Амин! Дойди, Господи Исусе!” (Откр. 22:18-20)
В откровението са обрисувани дълбоките Божии неща. Самото име -
“откровение”, с което са озаглавени вдъхновените страници, противоречи на
изявлението, че това е запечатана книга. Откровение значи откриване на
нещо. Самият Господ откри на Своите слуги тайните, съдържащи се в тази
книга. И Той възнамерява те да бъдат открити за изследване от всички.
Истините са адресирани до хората, които живеят в последните дни на
земната история, както и за живелите в дните на Йоан. Някои от
обрисуваните в това пророчество картини принадлежат на миналото. Някои
стават сега, а някои се отнасят за края на великата борба между силите на
тъмнината и Княза на небето. Други разкриват тържеството и радостта на
изкупените в обновената земя.
Нека да не мислим, че тъй като не можем да обясним всеки символ в
откровението, е безполезно да го изследваме, за да узнаем значението на
съдържащите се в него истини. Този, Който е разкрил тайните на Йоан, ще
даде на прилежния изследовател на истината да предвкуси небесните неща.
Хората, чиито сърца са готови да приемат истината, ще станат способни да
разберат нейните учения и ще получат благословението, обещано на оня,
който “слуша думите на пророчеството” и пази нещата “написани в тая книга”.
В откровението намират своя завършек всички книги на Библията. То е
допълнение към книгата на Даниил – едната е пророчество, другата е
откровение. Книгата, която бе запечатана, не е откровението, а тази част от
пророчеството на Даниил, отнасяща се за последните дни. Ангелът нареди:
“А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето…”
(Даниил 12:4).
Исус беше Този, който разкри на учениците откритото Нему. “Каквото
виждаш, напиши на книга – нареди Той – и прати го до седемте църкви: до
Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до
Лаодикия”. “Бях мъртъв и ето, живея до вечни векове… Напиши, прочее, това,
което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, тайната на
седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника.
Седемте звезди са ангелите на седемте църкви и седемте светилника са
седемте църкви.”
Имената на седемте църкви са символи за църквата в различните
периоди на християнската епоха. Числото 7 означава пълнота и символизира
факта, че вестите се отнасят до края на времената, а използваните символи
разкриват състоянието на църквите в различните периоди от историята на
света.
За Христос се казва, че върви сред златните светилници. Така се
символизира Неговата връзка с църквите. Той е в постоянна близост със
Своя народ. Познава неговото истинско състояние. Наблюдава неговия ред,
набожност и преданост. Макар че е Първосвещеник и Посредник в небесното
светилище, представен е като вървящ насам-натам сред Своите църкви по
земята. С неуморно бдение и неотклонна бдителност Той наблюдава дали
светлината на Неговите стражи гори неясно или угасва. Ако светилниците
бяха оставени просто на човешка грижа, блестящият пламък би намалял и
угаснал, но Той е истинският пазач на храмовите дворове. Неговата
непрекъсната грижа и подкрепяща благодат са извор на живот и светлина.
Христос е представен, че държи седем звезди в дясната си ръка -
доказателство, че никоя църква, вярна на своя пост, няма да замре, защото
нито една звезда под закрилата на Всемогъщия не може да бъде отнета от
Христовата ръка.
“Това казва Оня, Който държи седемте звезди в десницата Си…”
(Откр.2:1). Тези думи са изречени за учителите в църквата. На тях Бог е
възложил тежки отговорности. Добрите влияния, които ще изобилстват в
църквата, са поверени на Божиите служители. Те трябва да разкрият
Христовата любов. Небесните звезди са под Негов контрол. Той им дава
светлина, води и направлява движението им. Ако не прави това, ще станат
падащи звезди. Така е и със служителите му. Те са само инструменти в
Неговите ръце и всичкото добро, което правят, е извършено чрез силата Му.
Чрез Него трябва да грее светлината им. Спасителят трябва да бъде техният
успех. Ако гледат на Него така, както Той гледаше на Своя Отец, ще получат
способността да извършват Неговото дело. Ако станат зависими от Бога, Той
ще им даде да отразяват за света Неговата светлина.
В ранната история на църквата тайната на нечестието, предсказана от
апостол Павел, започна своето пагубно дело. И тъй като лъжливите учители,
за които Петър предупреди вярващите, натрапиха своите ереси, мнозина
бяха впримчени от фалшиви учения. Някои се разколебаха при тежките
изпитания и бяха изкушени да предадат вярата. По времето, когато на Йоан
бе дадено откровението, мнозина бяха изгубили първата си любов към
евангелската истина. Но в милостта Си Бог не остави църквата да продължи
да живее в своето състояние на отстъпничество. Във вест на безкрайна
милост Той разкри любовта Си към Божиите чада и желанието Си да ги убеди
в необходимостта да извършат важно дело за вечността. “…спомни си – казва
Той – откъде си изпаднал и покай се, и върши първите си дела” (Откр.2:5).
Църквата имаше недостатъци и се нуждаеше от сериозен упрек и
наказание. И Йоан бе вдъхновен да запише вестите на предупреждение,
неодобрение и наставление към онези, които оставяйки основните принципи
на евангелието, щяха да поставят в опасност надеждата си за спасение. Но
изпратеното от Бога порицание, винаги бива изговорено с нежна любов и с
обещание за мир на всеки покаян вярващ. “Ето, стоя на вратата и хлопам -
заявява Господ. – Ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при
него и ще вечерям с него и той с Мене” (Откр.3:20).
А за онези, които сред борби щяха да отстоят вярата си в Бога, на
пророка бяха дадени думите на похвала и обещание: “Зная твоите дела. Ето,
поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори. Понеже,
имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово и не си се отрекъл от
името Ми… Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе
от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита
ония, които живеят по земята”. Вярващите бяха увещавани: “Бодърствай и
закрепи останалото, което е близо до умиране. Ето, ида скоро, дръж здраво
това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца” (Откр.3:8,10, 2,11).
Чрез един, който заяви за себе си, че е “брат и съучастник в неволите”
(Откр.1:9), Христос разкри на Своята църква нещата, които трябваше да се
понесат заради Него. Гледайки през дългите векове на тъмнина и
предразсъдък, възрастният заточеник видя как множества понасят
мъченичество поради любовта си към истината. Но видя също, че Този,
Който подкрепяше Своите ранни свидетели, нямаше да изостави верните Си
последователи през вековете на преследване, за да просъществуват до края
на времената. “Не бой се от това, което скоро ще пострадаш – заяви Господ. -
Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под
изпитание… Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота”
(Откр.2:10).
И за всички верни, които воюват против злото, Йоан чу обещанията:
“На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е всред
Божия рай.” “Който победи, ще се облече така в бели дрехи и Аз никога няма
да излича името му от Книгата на живота, но ще изповядам името му пред
Отца Си и пред Неговите ангели… На този, който победи, ще дам да седне с
Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия
престол” (Откр.2:7,3:5,21).
Йоан видя милостта, благостта и любовта на Бога, смесени с Неговата
святост, справедливост и сила. Видя грешници да намират Отец в Този, от
Когото греховете им ги бяха карали да се плашат. И гледайки отвъд
кулминацията на космическата борба, той съзря на Сион “тия, които бяха
победили… стояха при стъкленото море, държейки Божи арфи. И пееха
песента на Божия слуга Мойсея и песента на агнето…” (Откр.15:2,3).
Спасителят бе представен пред Йоан със символа на “лъва, който е от
Юдовото племе” и “Агне като заклано” (Откр.5:5,6). Тези символи представят
единството на всемогъщата сила и себепожертвователната любов. Лъвът от
Юдиното племе, така ужасен за отхвърлящите Неговата благодат, ще бъде
Божи Агнец за послушните и верните. Огненият стълб, който всява ужас и
гняв у престъпниците на Божия закон, е знамение за милост и освобождение
на опазилите Неговите заповеди. Ръката, която могъщо погубва
бунтовниците, ще бъде могъща да освободи верните. Всеки верен ще бъде
спасен. “Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас и те ще съберат
избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия”
(Матей 24:31).
В сравнение с милионите жители на света Божият народ ще бъде,
както винаги е бил, малко стадо. Но ако Божиите чада държат за истината,
както е открита в Неговото Слово, Бог ще бъде тяхно прибежище. Те стоят
под покрова на Всемогъщия. Бог е винаги мнозинство. Когато звукът на
последната тръба проникне в затворническия дом на смъртта и праведните
възкръснат победно, възкликвайки: “О, смърте, где ти е победата? О, смърте,
где ти е жилото?” (1Кор.15:55), тогава Божиите чада с Бога, с Христос, с
ангелите и с верните и искрените от всички векове ще бъдат превъзходно
множество.
Верните ученици Го следват през яростни борби, проявявайки
себеотрицание и изживявайки горчиво разочарование. Но всичко това им
показва вината и злината на греха и ги отвращава от него. Като съучастници
в Христовите страдания те са определени да бъдат и съучастници в
Неговата слава. В свято видение пророкът видя крайния триумф на остатъка
от Божията църква. Той пише:
“И видях нещо като стъклено море, размесено с огън, и че тия, които
бяха победили… стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи. И пееха
песента на Божия слуга Мойсея и песента на Агнето, казвайки: Велики и
чудесни са Твоите дела, Господи, Боже Всемогъщи. Праведни и истинни са
Твоите пътища, царю на вековете” (Откр.15:2,3).
“И видях, и ето, Агнето стоеше на хълма Сион и с него сто и
четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия
Отец, написано на челата им” (Откр.14:1). В този свят техните умове са били
посветени на Бога. Те са Му служили със сърце и разум и сега Той може да
постави името Си “на челата им”. И те “ще царуват до вечни векове” (Откр.
22:5). Не се лутат като молещите се за място. Те са от числото на онези, на
които Христос казва: “Дойдете Вие, благословени от Отца Ми, наследете
царството, приготвено за вас от създанието на света”. Той ги поздравява като
Свои деца с думите: “Влез в радостта на господаря си” (Матей 25:34,21).
“Те са, които следват Агнето, където и да отива. Те са били изкупени
измежду човеците за първи плодове на Бога и на Агнето” (Откр.14:4). Във
видение пророкът ги вижда да стоят на хълма Сион, приготвени за свята
служба и облечени в бяла одежда, която е правдата на светиите. Но всички,
последвали Агнето на небето, са Го следвали на земята не с дух на
раздразнение или проявявайки капризи, а с доверие, любов и доброволно
послушание, така както стадото следва своя овчар.
“…и гласа, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с
арфите си. И пееха като че ли нова песен пред престола… и никой не
можеше да научи песента освен сто и четиридесет и четирите хиляди, които
са били изкупени на земята… И в устата им не се намери лъжа; те са
непорочни” (Откр.14:2-5).
“Видях и светия град – новия Ерусалим – да слиза из небето от Бога,
приготвен като невеста, украсена за мъжа си… и имаше Божествена слава,
като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис,
прозрачен като кристал. Градът имаше голяма и висока стена с дванадесет
порти и на портите дванадесет ангела, и написани над портите имена, които
са имената на дванадесетте племена на израилтяните… И дванадесетте
порти бяха дванадесет бисера. Всяка порта бе от един бисер и улицата на
града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло. И храм не видях в него,
защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето”
(Откр.21:2,11,12,21,22).
“Нищо проклето не ще има вече и престолът на Бога и на Агнето ще
бъде в него и неговите слуги ще Му служат. Те ще гледат лицето Му и
Неговото име ще бъде на челата им. Нощ не ще има вече и не ще имат
нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги
осветява. И те ще царуват до вечни векове” (Откр.22:3-5).
“След това ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като
кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше всред
улицата Му. И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което
раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец и листата на
дърветата бяха за изцеление на народите… Блажени, които изперат дрехите
си, за да имат право да дойдат при дървото на живота и да влязат през
портите на града” (Откр.22:1,2,14).
“И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с
човеците. Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде и сам Бог, техен
Бог, ще бъде с тях” (Откр.21:3).