Отменя ли Божията благодат закона – Семинар върху пророчествата – Лекция 9 – Сега това е ясно – Ясно представяне на пророческите истини – Лио Скривън

Нека в началото прочетем няколко текста, които, може би, ще ви объркат. Чували сте, че с Божия морален закон, състоящ се от десет заповеди е приключено, че ние живеем в Нов Завет и не сме под закон. Е, в предишната глава открихме повече от 30 текста, които казват точно обратното. Нека прочетем четирите основни текста, които се използват като доказателство, че с Божия закон е приключено. Едновременно ще прочетем и четири текста, които утвърждават Божия закон. Това ще ни помогне да разберем защо някои хора проповядват, че ние не трябва повече да пазим закона.

УТВЪРЖДАВАЩИ
Яков 2:10-12 – “Защото, който упази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко. Понеже Оня, Който е рекъл: не прелюбодействувай!, рекъл е и: Не убивай! Тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона. Така говорете и така постъпвайте – като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.”

ОТМЕНЯЩИ
Кол. 2:14-16 – “…и като изличи противния нам в постановленията му закон, който беше враждебен нам, махна го отсред и го прикова на кръста. И като ограби началствата и властите, изведе ги на на показ явно, възтържествувайки над тях чрез него. И тъй, никой да не ви осъжда за това, което ядете или което пиете, или за нещо, относно някой празник, или новомесечие, или събота…”

Ако на някого тези стихове му изглеждат противоречиви, ето ви още два:

Мат. 5:17-19 – “Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците. Не съм дошъл да разруша, но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една
Ефес. 2:15 – “…като в плътта Си унищожи враждата – сиреч закона със заповедите му, изразени в постановления, за да създаде в Себе си двата в един нов човек и тъй да направи мир.”
точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство. А който ги изпълни и научи така човеците, ще се нарече велик в небесното царство.”

Същият този закон, изразен в постановления е отменен и някои си мислят, че това се отнася за десетте заповеди. Нека навлезем в темата още по-дълбоко със следващите два стиха:

Откр. 14:12 – “Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.”
Римл. 6:14 – “Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, но под благодат.”

Сега нека сравним и последните два текста, които винаги се използват срещу закона:

1Йоан 2:3,4 – “И по това сме уверени, че Го познаваме – ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам го!, а заповедите Му не пази, лъжец е и истината не е в него.”
Гал. 3:23-25 – “А преди да дойде вярата, ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие. Така законът стана за нас детеводител, да ни доведе при
Христа, за да се оправдаем
чрез вяра. Но след идването на
вярата не сме вече под
детеводител.”

След като видяхте и двете страни, лесно е да разберете защо някои хора учат, че законът е отменен и ние не сме длъжни да го спазваме. В предишната глава стигнахме до заключението, че в нашия свят има грях. Това ни доведе до заключението, че трябва да има и някакъв закон! 1Йоан 3:4 казва, че “грехът е беззаконие”. Римл. 4:15 казва същото. Ако няма закон, тогава всеки може да върши каквито си иска грехове и все пак да отиде на небето.
Отговорът е много прост. Библията говори за два закона – Божият закон от десет заповеди и Мойсеевият закон или “законът с постановленията”. По-долу сме представили различията между тях. Когато разберем тази простичка истина, въпросът веднага се изяснява.

БОЖИЯТ ЗАКОН МОЙСЕЕВИЯТ ЗАКОН
(ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ) (ЦЕРЕМОНИИТЕ)

(Виж Дан. 9:11; 4Царе 21:8; Неем. 9:13; Втор. 33:2,4)

1. Изговорен от самия Бог. (Изх. 20:1,22)
1. Изговорен от Мойсей. (Изх. 24:3)

2. Написан от Бога. (Изх. 31:18; Изх. 32:16)
2. Написан от Мойсей. (Изх. 24:4; Втор. 31:9)
3. Написан на камък. (Изх. 31:18)
3. Написан на книга. (Изх. 24:4,7; Втор. 31:24)

4. Даден от Бога – неговия автор – на Мойсей. (Изх. 31:18)
4. Даден от Мойсей – неговия автор – на левитите. (Втор. 31:24)

5. Положен от Мойсей “във ковчега”. (Втор. 10:5)
5. Положен от левитите “край ковчега”. (Втор. 31:26)
6. Отнася се за моралните правила. (Изх. 20:3-17)
6. Отнася се за церемониите и ритуалите. (Изход, Левит, Числа, Второзаконие )
7. Разкрива греха (Римл. 7:7)
7. Предписва жертви за греха. (Левит)
8. Нарушаването му е “грях”. (1Йоан 3:4)
8. Нарушаването му днес не е грях. Той е “отменен”. (Еф. 2:15; Римл. 4:15)
9. “Целият трябва да бъде спазван.” (Яков 2:10)
9. Апостолите не “бяха длъжни” да го спазват. (Деян. 15:24)
10. “Ще бъдем съдени” по него. (Яков 2:12)
10. Не ни осъжда. (Кол. 2:16)
11. Християнинът, който го спазва е “блажен в дейността си” (Яков 1:25)
11. Християнинът, който го спазва, не е блажен. (пример – Гал. 5:1-6)
12. “Съвършен закон на свободата” (Яков 1:25; 2:12)
12. Който го спазва, губи свободата си. (Гал. 5:1-3)
13. Павел “се наслаждаваше” в него. (Римл. 7:22)
13. Павел го нарича “робско иго”. (Гал. 5:1; Деян. 15:10)
14. Утвърден от вярата в Христа. (Римл. 3:31)
14. Премахнат от Христа. (Еф. 2:15)

15. Христос го “възвеличи и направи почитаем”. (Ис. 42:21)
15. Христос го “изличи и прикова на кръста”. (Кол. 2:14)
16. Знаем, че е “духовен”. (Римл. 7:14)
16. Изразен е в “плътска заповед”. (Евр. 7:16)

Нека разгледаме всеки от тях поотделно. Най-напред – Божия закон. Изх. 31:18 – “И като свърши говоренето Си с Мойсея на Синайската планина, Господ му даде двете плочи на свидетелството – каменни плочи, написани с Божия пръст.” Това са десетте заповеди, записани в Изход 20 глава и този закон, написан на камък, беше положен вътре в ковчега на завета. Втор. 10:1,2 – “В онова време Господ ми каза: Издялай си две каменни плочи като първите и възкачи се при Мене на планината. Направи си и дървен ковчег. И Аз ще напиша на плочите думите, които бяха на първите плочи – които ти строши. А ти да ги туриш в ковчега.”
Мойсеевият закон беше написан от Мойсей на книга. Втор. 31:9,24-26 – “А Мойсей написа тоя закон и го предаде на свещениците – Левиевите потомци, които носеха ковчега за плочите на Гсподния завет и на всичките израилеви старейшини… А когато Мойсей написа на книга думите на тоя закон дори до край, тогава Мойсей заповяда на левитите, които носеха ковчега за плочите на Господния завет, като каза: Вземете тая книга на закона и турете я край ковчега за плочите на завета на Господа вашия Бог и там ще бъде за свидетелство против тебе.” Мойсеевият закон беше написан от ръката на Мойсей и беше поставен край ковчега – той беше против народа и беше наречен “книгата на закона”.
По-голямата част от Мойсеевия закон можете да прочетете в Левит 23 глава. Той касае церемониите, жертвите, празниците, специалните съботи, приношенията от храна и напитки.
Например, Пасхата. Левит 23:5 – “В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер е Пасха Господна.” Според Мойсеевия закон всяка година се “подвижваха снопи”. Стихове 11,12 – “…и той да подвижи снопа пред Господа, за да ви бъде приет. На другия ден подир съботата да го подвижи свещеникът. И в деня, когато подвижите снопа, да принесете за всеизгаряне Господу едно едногодишно агне без порок.” Мойсей предписа, освен това, и много приношения от храна и напитки. Стих 13 – “…и хлебният му принос – две десети от ефа чисто брашно, омесено с дървено масло – в жертва чрез огън Господу за балгоухание; и възлиянието му – една четвърт ин вино.” Друга уникална част от Мойсеевия закон бяха церемониалните съботи. Това бяха свещени съботи на определени дати. Така че, можеха да се случат в различни дни от седмицата през различните години. Тези церемониални съботи не бива да се объркват със съботата от десетте заповеди. Някои от Мойсеевите церемониални съботи можем да открием в стих 24 – “Говори на израилтяните като речеш: В седмия месец, на първия ден от месеца да ви бъде тържествена почивка, спомен с тръбно възклицание, свято събрание.” Това беше денят на тръбите. Стихове 27,32 – “Десетият ден на тоя седми месец да бъде ден на умилостивение, да имате свято събрание и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън Господу… Ще ви бъде събота за тържествена почивка и за да смирите душите си; на деветия ден от месеца, вечерта – от вечер до вечер – да пазите съботата си.” Това беше денят на умилостивението. Всички тези неща сочеха напред към идването на Исус. Христос беше същността на всичко, към което бе насочен Мойсеевият закон. С други думи, Мойсеевият закон и всичките му предписания служеха, за да накарат народа да очаква с нетърпение идването на Месия, Който щеше да бъде окончателното изпълнение на закона.
След това обяснение сме готови да преговорим четирите текста, за които говорихме в началото на главата. (Кол. 2:14-16; Еф. 2:15; Римл. 6:14; Гал. 3:23-25) Ясно е, че “противният нам в постановленията му закон, който беше враждебен нам” е Мойсеевият закон. Храната, питието и съботите също ни препращат към Мойсеевия закон. Същото се отнася и за “закона на постановленията” от Еф. 2:15. Законът, за който се говори в Посланието към галатяните не е Десетте заповеди. В Гал. 3:10 споменава за “книгата на закона” или Мойсеевият закон, който вече не беше валиден. Когато се научите да разграничавате двата закона, няма да има никакво объркване. Божият закон на Десетте заповеди е вечен. Мойсеевият закон беше временен, изпълнен от Исус и вече не важи за нас. Много пъти хората цитират текста от Посланието към галатяните в усилията си да докажат, че Божият закон е отменен. Важно е да се разбере, че там се говори за Мойсеевия закон, а не за Десетте заповеди!
Слава да бъде на Бога, че Мойсеевият закон беше прикован на кръста! Ако той беше все още валиден, всички хора трябваше сега да ходят три пъти в годината до Ерусалим, защото такова беше изискването. Също така, щяхме да бъдем задължени да принасяме в жертва агнета и да изпълняваме стотици други предписания.
Нека сега се спрем на Мойсеевия закон и разгледаме стъпка по стъпка как той беше изпълнен от Христос. Първо беше Пасхата – тържествената събота – винаги на четиринадесетия ден от първия месец. Всички бяха длъжни да отидат в Ерусалим и да принесат жертва, иначе биваха отхвърлени от Бога! Стотици години Пасхата беше празнувана като церемониална събота. Вярата на хората беше в агнета, ритуали и церемонии. Тогава дойде Исус. Когато Йоан Кръстител Го видя, каза: “Ето Божият Агнец!” Йоан разбра, че Исус беше изпълнението на Пасхата. Той умря на Пасхата. В нощта преди нея Исус каза на учениците си да “приготвят” за нея и те знаеха какво да направят. Бяха я празнували много години. Но на последната Пасхална вечеря в горната стая имаше хляб и вино и Исус каза: “Това е последната Пасха. Установявам Нов Завет. Който яде и пие, показва, че ще помни Господната смърт, докато Той дойде пак.” И след това отиде на Голгота. В същото време свещеникът в храма се готвеше да принесе в жертва Пасхалното агне. Когато Исус умря, завесата в храма се раздра отгоре до долу. Истинският Божий Агнец беше принесен в жертва. В този момент Христос прикова Пасхата на кръста! Толкова се радвам за това! Представете си, че всеки път, когато извършите грях, трябваше да принесете в жертва едно агне! А сега, откакто Исус е умрял, ние сме опростени чрез скъпоценната Му кръв! Евр. 9:12-14 – “…еднаж завинаги в светилището и то не с кръв от козли и от телци, но със собствената Си кръв и придоби за нас вечно изкупление. Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото, то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог.” И така, Пасхата – тази церемониална събота на четиринадесетия ден от първия месец – беше отменена и ние сме свободни от нея. Тя беше “прикована на кръста” от Исус.
Следващият празник според Мойсеевият закон беше Подвижването на снопите. Той винаги беше на третия ден след Пасхата. На този ден израилтяните излизаха в полето и отрязваха първите житни класове. Те биваха отнасяни в светилището и там първосвещеникът ги “подвижваше” пред олтара. Това символизираше тяхната вяра, че Бог ще даде добра жътва и ще им изпрати навреме ранния и късния дъжд. Това също сочеше напред към Христос. Той беше първият плод на жетвата. 1Кор. 15:20-23 – “Но сега Христос е бил възкресен – първият плод на починалите. Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. Но всеки на своя ред: Христос – първият плод; после, при пришествието на Христа – тия, които са Негови.” Христос възкръсна от гроба в деня на празника на Подвижването на снопите според Мойсеевия закон и изпълни този символ. В същия този ден Той отиде при Отца и се представи лично пред Него. Той е първият плод. А кога е жетвата? Мат. 13:39 ни казва, че това е в края на света – “…жетвата е свършекът на света, а жътварите са ангели.” Жетва ще има и доказателството за това е, че първият плод (Исус) вече е откъснат! Ето защо, в Откр. 14 глава Той епредставен със сърп в ръка, когато идва. Откр. 14:13-16 – “И чух глас от небето, който казваше: Напиши! Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! – казва Духът – за да си починат от трудовете си, защото делата им следват подир тях. И видях, и ето – бял облак, и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син, имайки на главата Си златна корона и в ръката Си – остър сърп. И друг ангел излезе от храма, и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла. Оня, прочее, Който седеше на облака, хвърли сърпа си на земята и земята биде пожъната.” Земята трябва да бъде “пожъната”. Всички останали живи от Божия народ трябва да бъдат пожънати заедно с онези, които са починали в Господа. Исус ще ги вземе всички в небето. Така Исус прикова на кръста и Подвижването на снопите, като изпълни символа му.
В Мойсеевия закон имаше още един празник – Шатроразпъване. Веднъж в годината израилтяните бяха длъжни да си направят палатка и да живеят в нея една седмица. Тази седмица приключваше с водна церемония. Исус каза, че Той е истинската вода на живота. Йоан 4:14 – “…а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века. Но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.”
Следва обрязването. След Христос, Павел казва, че обрязването е нищо, както и необрязването е нищо. (1Кор. 7:19)
В Мойсеевия закон откриваме също Празника на безквасните хлябове, мирните приноси, всеизгарянията и юбилейните години. Христос беше въплъщението на всеки от тях. Всички те бяха част от Мойсеевия закон. И всеки може лесно да направи разлика между Божиите десет заповеди и Мойсеевия закон.
Виждате, че не можем да отхвърлим Божиите десет заповеди без да отхвърлим самия Бог! Законът е израз на Божия характер.

СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ БОГА И НЕГОВИЯ ЗАКОН

БОГ ЗАКОНЪТ

Бог е Дух (Йоан 4:24) Законът е духовен (Римл. 7:14)
Бог е Любов (1Йоан 4:8) Законът е любов (Мат. 22:37-40)
Бог е Истина (Йоан 14:6) Законът е истинен (Пс. 119:142)
Бог е Праведен (1Кор. 1:30) Законът е праведен (Пс. 119:172)
Бог е Свят (Ис. 6:3) Законът е свят (Римл. 7:12)
Бог е Съвършен (Мат. 5:48) Законът е съвършен (Пс. 19:7)
Бог е Вечен (Як. 1:17) Законът е вечен (Пс. 111:7,8)
Бог е Добър (Лука 18:19) Законът е добър (Римл. 7:12)
Бог е Справедлив (Втор. 32:4) Законът е справедлив (Римл. 7:12)
Бог е Чист (1Йоан 3:3) Законът е чист (Пс. 19:8)
Бог е Непроменим (Як. 1:17) Законът е непроменим (Мат. 5:18)

Дяволът прекрасно знае, че законът е най-високият стандарт за морал в света. След като, вярвам, сте твърдо убедени във валидността на Божия закон, нека разгледаме отговорите на Библията към някои от многото странни теории. Една такава теория е изградена върху Римл. 6:14 – “Защото грехът няма да ви владее. Понеже не сте под закон, а под благодат.” Затова много хора казват: “Не сме длъжни да пазим Божия закон, защото сме под благодат.” Осъзнавайки, че хората могат да започнат да разсъждават по този начин, Павел веднага е добавил в стих 15 – “Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!”
С други думи, да предположим, че след като Христос е умрял и ни е осигурил благодат, вече можем да грешим безнаказано, е безумие! Да кажем, че Божията благодат ни освобождава от вината и след това и разрешава да се провиняваме отново, е глупост!
Нека разгледаме термина благодат – това е незаслужена благосклонност; опрощение, което не заслужаваме; живот, когато сме заслужили смърт. Всички са под благодат, понеже всички са съгрешили. Ние сме благодарни на Бога за Неговата благодат и Го обичаме за това, че ни е спасил и затова искаме да спазваме Неговите заповеди.
Веднъж ми изпратиха известие за глоба за превишена скорост, тъй като бях карал със 180 км/ч. В момента бях в голяма финансова криза, затова отидох в съда и се опитах да отърва глобата. Когато съдията прочете молбата ми, ме попита как ще се защитя. Разговорът ни протече горе-долу така:
– Виновен съм, Ваша чест, но бих желал да ми дадете шанса да се обърна към съда.
Той кимна в знак на съгласие и аз продължих:
– Ваша чест, дойдох в този съд, попадащ под ударите на закона, защото съм го нарушил, нали?
Неговият отговор беше една лекция върху карането със 180 км/ч и накрая завърши с думите:
– Вие не просто попадате под ударите на закона! Вие трябва да бъдете арестуван!
Аз отговорих:
– Зная това, Ваша чест, но тъй като Вие изглеждате толкова мил съдия, няма да Ви моля за справедливост, а ще Ви помоля за благодат!
– Каква благодат? – попита той.
– За прошка, каквато не заслужавам!
След кратък размисъл съдията ме погледна и каза с учудена усмивка:
– Наистина ли сте проповедник?
– Да, сър. – отговорих.
Неговата усмивка стана още по-широка.
– Тогава имате Съдия, Който е много по-високостоящ от мен, така че за мен е по-добре да внимавам как ще постъпя с вас, нали така?
– Точно така, Ваша чест!
– Добре – отговори съдията – давам ви благодат, опрощавам Ви наказанието, свободен сте да си вървите, но проповеднико, не искам да шофирате по нашите магистрали отново със 180 км/ч, ясно ли е?
– Кристално ясно! Благодаря Ви, Ваша чест!

Напуснах онази съдебна зала вече не под обвинението на закона, а под благодат. Но, мислите ли, че след като излязох оттам се запътих към магистралата и отново подкарах колата си със 180 км/ч? Не! Всъщност, оттогава насам много внимавам да карам според изскванията на правилника. Защото съм благодарен на съдията, който ми даде опрощение вместо наказание!
Същото е и с Христос. Всички ние сме под обвинението на закона, когато съгрешим и, когато Бог ни даде прошка, която не заслужаваме и вече сме под благодат, ние оценяваме това и се подчиняваме на закона! Нека онагледим това по следния начин – едно крушово дърво не ражда круши, за да докаже, че е крушово дърво, а защото е крушово дърво! Така и християнинът обича Бога и спазва Неговия закон не за да докаже, че е християнин, а защото е християнин.
В Еф. 2:8 четем: “Защото по благодат сте спасени чрез вяра и то не от сами вас – това е дар от Бога.” Спасени сме по благодат, но в Откр. 22:14,12 четем още: “Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота и да влязат през портите на града… Ето, ида скоро. И у Мене е наградата, която давам да отплатя на всекиго според каквито са делата му.” Длъжни сме да спазваме Неговите заповеди. Не се задължаваме да бъдем християни, но се задължаваме, защото сме християни. С други думи, грешникът ще краде, мрази или прелюбодейства. Обърнатият християнин ще спазва заповедите.
Всички са съгрешили. Заплатата на греха е смърт и тъй като всички са съгрешили, всички са под благодат. Римл. 6:1,2 – “Тогава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?” Съвсем просто, нали?
И така, можем да се радваме, че Мойсеевият закон с постановленията му е бил премахнат! Но Божият закон от десет заповеди е нашият вечен водител и чрез спазването му ние все повече се оприличаваме на Този, Чийто характер той представлява. Един от моите любими текстове се намира в 1Йоан 5:2,3 – “По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любом Бога и изпълняваме Неговите заповеди, защото, ето що е любов към Бога: Да пазим Неговите заповеди. А заповедите Му не са тежки.” Т.е. – заповедите на се трудни. Това много наподобява брачните взаимоотношения. Двама влюбени се заклеват да се обичат, да са си верни в болест и здраве, в благополучие и беда и да скъсат всички други връзки. Когато се изрече тази клетва, влизат в сила стотици закони. Много стриктни и обвързващи закони. Въпреки това, никога не съм чул булка или младоженец да кажат: “Бракът е толкова тежка работа! Вече не мога да си ходя по срещи с други и трябва да съм верен на един единствен човек!” Или пък: “Я, по-добре, аз да съм мил и любезен с половинката си, защото иначе нарушавам сума ти закони и тогава ще ме разкарват по съдилища!” Напротив, тези закони са написани върху сърцата на влюбените и те съвсем естествено правят това, което доставя радост на другия просто, защото се обичат! Същото е и с Бога. Той също иска да влезе в клетвени отношения с нас. Евр. 10:15,16 – “А и Святият Дух ни свидетелства за това, защото след като е казал: Ето заветът, който ще направя с тях след ония дни, казва Господ – Ще положа законите Си в сърцата им е ще ге напиша в умовете им.” Когато Неговият закон е в сърцата ни, за нас ще бъде естествено да го спазваме, защото Го обичаме!
Където и да отидете в Библията, Божият закон от десет заповеди е утвърден:
1Йоан 2:3,4 – “И по това сме уверени, че Го познаваме – ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го! А заповедите Му не пази, лъжец е и истината не е в него.”
Яков 2:10-12 – “Защото, който упази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко. Понеже Оня, Който е рекъл: Не прелюбодействувай!, рекъл е и: Не убивай! Тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.”
Откр. 12:17 – “Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да вова против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса.”
Откр. 14:12 – “Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.”
О, приятели, Божият закон е чудно благословение! Колкото повече влизате в хармония с него, толкова по-щастливи ще бъдете.
В последната битка, когато човекът се опитва да премахне Божия закон, от едната страна е Звярът и неговите последователи, а от другата стоят Божиите светии, изпълнени с истината и спазващи заповедите. Тогава Звярът е неговите последователи ще бъдат унищожени с един дъх.
На чия страна ще застанеш днес? Исус каза: “Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.”

ПОВОД ЗА РАЗМИСЪЛ
Милиони проповедници по света всъщност работят за собственото си уволнение и за затварявнето на собствените си църкви. Как ли? Проповядвайки “Законът е отменен, не е задължителен, прикован е на кръста!”
Премахвайки закона, тези проповедници премахват и греха, след като “грехът е беззаконие” според 1Йоан 3:4. А след като никой в църквата няма грях, то и никой не се нуждае от благодат, която е прощение на греха, който е нарушение на закона. Щом църковните членове нямат нужда от благодат, те не се нуждаят и от Христос и Той, очевидно, е дошъл и е умрял за нищо. А без Христос, Който умря, за да имаме благодат, която е прощение на греха, който е нарушение на закона, проповедниците нямат повече евангелие за проповядване, защото евангелието е историята на Христос, Който умря, за да имаме благодат, която е прощение на греха, който е нарушение на закона. Ако няма евангелие за проповядване, то проповедниците проповядват самите себе си; тяхната работа става излишна и техните църкви трябва да се премахнат.
Помислете над това.