Отношението към роднините – 49 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

УГАЖДАЩИ РОДНИНИ СА ПРОБЛЕМ.
Бдете внимателно да не прехвърляте на друг отговорността за вашите
деца. Никой не може добре да ви замени в тази дадена ви от Бог
отговорност. Много деца са били съвсем съсипани от намесата на роднини
и приятели в управлението на техния дом. Майката никога не трябва да
допуска сестрите или майките, нейната и на съпруга и, да се бъркат в
мъдрото управление на дома. Макар че бабата може да е получила най-
доброто възпитание от своята майка, в девет от десет случая тя ще развали
децата на дъщеря си, като им угажда и неразумно ги хвали. Така всички
търпеливи усилия на майката може да бъдат осуетени. Общоизвестна
е поговорката, че дядото и бабата по правило са неспособни да отглеждат
внуците си. Мъже и жени трябва да отдадат всичкия респект и почит,
дължими на своите родители, но по въпроса за управлението на собствените
си деца те не трябва да позволяват вмешателство, а да държат здраво
юздите в собствените си ръце. (288.1)
КОГАТО СЕ СМЕЯТ НА НЕУВАЖЕНИЕТО И ГНЕВА.
Където и да отида, аз с мъка наблюдавам небрежността към добрата
домашна дисциплина и ограничение. Малките деца са допуснати да
отвръщат, да показват неуважение, нетърпение и недодяланост, като
използват език, който не бива да се допуска никое дете да държи към
по-възрастните. Родители, които позволяват употребата на неподходящ език
са много по-достойни за осъждение от децата си. Непочтителността не
трябва да се толерира в нито едно дете. Бащи и майки, вуйчовци и лели,
дядовци и баби се смеят при проявата на гняв у малкото едногодишно
създание. Неговото несъвършено говорене или неуважение, неговото детско
упорство се смятат за забавни. Тези зли навици са възприети и детето
расте, за да стане предмет на неодобрение за всички околни. (288.2)
КОГАТО ОБЕЗКУРАЖАВАТ ДОБРАТА КОРЕКЦИЯ.
Аз треперя особено за майките, като виждам как жестоко са слепи и
чувстват толкова малко отговорността, която лежи върху тях. Те виждат
как Сатана работи да утвърди своеволието на детето, което е само на
няколко месеца. Изпълнен с омразна страст, Сатана сякаш има пълна
власт. Но може би в къщата има една баба, една леля или някой друг
роднина или приятел, който ще се старае да накара неговите родители да
повярват, че ще бъде жестоко да коригират това дете. А точно обратното
е вярно. Най-голяма жестокост е да се допусне Сатана да притежава това
нежно и безпомощно дете. Сатана трябва да бъде укорен. Неговата хватка
около детето трябва да бъде разкъсана. Ако корекцията е нужна, бъдете
верни, бъдете искрени. Божията любов, истинската милост към детето, ще
води към вярно изпълнение на дълга. (289.1)
СМУЩЕНИЯ В ЕДНА СЕМЕЙНА ОБЩНОСТ.
Не е най-добре децата на едно, две или три роднински семейства да
живеят на няколко мили едно до друго. Влиянието от тяхното гостуване
не е добро. Бизнесът на един е бизнес на всички. Смущението и тревогите,
които всяко семейство трябва да преживее повече или по-малко само, и
които доколкото е възможно трябва да бъдат ограничени в рамките на
семейния кръг, се разширяват чрез семейните връзки и имат влияние
върху религиозните събрания. Има неща, които не трябва да се знаят от
трети лица, колкото добри приятели и близки да са те. Те са си работа
на семейството. Но близката връзка на няколко семейства, които постоянно
си взаимодействат, има тенденция да снижава достойнството на
всяко семейство. При изпълнение на деликатния дълг за укор, увещание
и наставление, ще има опасност да се наранят чувствата, ако това не бъде
направено с най-голямо внимание и грижа. И най-примерните характери
са податливи на грешки и заблуди, затова трябва много да се внимава да
не се прави от мухата слон. Такива семейни и църковни връзки са много
приятни за естествените чувства, но не са най-доброто, като се преценят
всичките им плюсове и минуси за развитието на уравновесени християнски
.характери … Всички гостувания може да бъдат много по-приятни, ако
се правят рядко. Тогава взаимното влияние на семействата ще бъде много
по-добро. (290.1)
При общуването на тези роднински семейства всеки гледа и се чувства
длъжен да поправя пропуските и грешките на другите. И тези роднини се
чувстват наскърбени от малките неща, които иначе не биха забелязали в
хората, които толкова отблизо познават. И човек много страда от чувството,
че не е третиран добре и с вниманието, което заслужава. Понякога възникват
малки ревности и малките хълмове стават планини. Тези малки
неразбирания причиняват по-сурови страдания на ума от тежките изпитания,
идващи от други източници.(290.2)