Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Отстъплението на Галатия – 36 – Деяния на апостолите – Елена Вайт (Елън Уайт)

Отстъплението на Галатия – 36 – Деяния на апостолите – Елена Вайт (Елън Уайт)

Докато се бавеше в Коринт, Павел имаше причина сериозно да се
опасява за някои от вече установените църкви. Под влиянието на фалшиви
учители, издигнали се сред вярващите в Ерусалим, разделение, ерес и
поквара бързо бяха спечелили почва сред вярващите в Галатия. Тези
фалшиви учители смесваха еврейските традиции с истините на Евангелието.
Пренебрегвайки решенията на общия съвет в Ерусалим, те убеждаваха
новоповярвалите езичници да съблюдават церемониалния закон.
Положението бе критично. Въведените злини заплашваха бързо да
унищожат църквите в Галатия.
Павел беше покъртен от сърце и душата му бе разтревожена от това
открито отстъпление на ония, които вярно бе поучавал в принципите на
евангелието. Веднага писа до измамените вярващи, излагайки приетите от
тях фалшиви теории и с голяма строгост укори отстъпилите от вярата. След
като поздравява галатяните с думите: “Благодат и мир да бъде на вас от Бога
Отца и от нашия Господ Исус Христос”, той се обръща към тях с остър укор:
“Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат,
и така скоро преминавате към друго благовестие, което не е друго
благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да
изопачат Христовото благовестие. Но ако и сами ние или ангел от небето ви
проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека
бъде проклет”. Павловите учения бяха в хармония с писанията и Светият Дух
свидетелстваше за неговия труд. Затова той предупреди вярващите да не
слушат нищо, противоречащо на истините, на които ги бе научил.
Апостолът умоляваше галатийските вярващи да преценят внимателно
своя първи опит в християнския живот. “О, несмислени галатяни, кой ви омая
- възкликна той, – вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като
разпнат? Това само желая да науча от вас: чрез дела, изисквани от закона ли
получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание? Толкоз ли сте
несмислени, че като почнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плът?
Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто! Прочее Тоя, Който ви
дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, изисквани от закона ли
върши това, или чрез вяра в посланието?”
Така Павел постави вярващите в Галатия пред трибунала на
собствената им съвест и се опита да ги спре от пътя, по който бяха тръгнали.
Разчитайки на Божията сила да спасява и отказвайки да признае ученията на
отпадналите учители, апостолът се опита да накара новоповярвалите да
видят, че бяха дълбоко излъгани, че чрез отхвърляне на по-раншната си вяра
в евангелието можеха само да изпълнят намерението на Сатана. Павел
застана твърдо на страната на истината и правдата и неговата върховна
вяра и доверие във вестта, която носеше, помогна на мнозина с отпаднала
вяра да се върнат към връзката си със Спасителя.
Колко различно бе отношението му към галатяните в сравнение с
начина на писане до коринтяните! Бе ги укорил с нежност и загриженост, а
галатяните – с думи на безпощадно изобличение. Коринтяните бяха надвити
от изкушение, измамени от изкусната софистика на учители, представили им
заблуди под маската на истина. Те се бяха смутили и объркали. За да ги
научи да различават фалша от истината, бяха необходими предпазливост и
търпение. Грубото или неоправдано прибързване щеше да унищожи
влиянието му над мнозина, на които копнееше да помогне.
Открита, немаскирана заблуда бе започнала да измества евангелската
вест в галатийските църкви. Христос – истинската основа на вярата, бе в
действителност отхвърлен от ненужните церемонии на юдаизма. Апостолът
разбра, че за да бъдат вярващите в Галатия спасени от заплашващите ги
опасни влияния, трябваше да се предприемат най-решителните мерки и да
се дадат най-острите предупреждения.
Важен урок за всеки Христов проповедник е да приспособява своята
работа към състоянието на онези, които се старае да благослови. Еднакво
необходими са нежност, търпение, решителност и твърдост, упражнявани с
подходящ такт. Да се постъпва мъдро с различни хора при различни
обстоятелства и условия, е нещо, изискващо умение и разум, просветени и
осветени от Божия Дух.
В писмото към вярващите галатяни Павел накратко разкрива главните
моменти от своето обръщане във вярата и от ранния си християнски опит.
Така той се опитва да покаже, че чрез специално изявление на Божествената
сила е бил доведен да разбере и да схване великите истини на евангелието.
Подтикнат бе чрез полученото от самия Бог наставление да предупреждава и
увещава галатяните по такъв тържествен и решителен начин. Писа без
колебание и съмнение, но с уверението на твърдо убеждение и абсолютно
знание. Подчерта ясно разликата между това да бъдеш поучаван от човеци и
да получиш наставления направо от Христос.
Апостолът увеща галатяните да изоставят фалшивите водачи, от които
бяха заблудени, и да се върнат към вярата, съпътствана от непогрешими
доказателства за Божествено одобрение. Хората, които се опитваха да ги
отклонят от вярата им в евангелието, бяха лицемери, несвяти в сърце и с
покварен живот. Тяхната религия бе един кръг от церемонии, чрез
изпълнението на които очакваха да спечелят Божието благоволение. Те
нямаха желание за едно евангелие, призоваващо към послушание на
Словото. “… ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство”
(Йоан 3:3). Чувстваха, че религия, основана върху такова учение, изисква
твърде голяма жертва и поддържаха здраво своите заблуди, отклонявайки и
себе си, и другите.
За необновеното естество да се замести светостта на сърцето и
живота с външни форми на религия е все още толкова приятно, колкото беше
и в дните на еврейските учители. Днес, както и тогава, има фалшиви духовни
водачи, чиито учения мнозина слушат с готовност. Това са изпитани средства
на Сатана да отклони умовете от надеждата за спасение чрез вяра в Христос
и послушание към Божия закон. Във всеки век върховният неприятел
приспособява своите изкушения към предразсъдъците или склонностите на
тези, които се опитва да измами. В апостолските времена подведе евреите
да издигнат церемониалния закон и да отхвърлят Христос. В наши дни
измамва мнозина, изповядващи се за християни с претенцията, че почитат
Христос, да презрат моралния закон и да поучават, че неговите предписания
може да се пристъпват безнаказано. Дълг е на всеки Божи служител да
устоява твърдо и решително на тези изопачители на вярата и чрез словото
на истината да излага безстрашно техните грешки.
Чрез усилието да спечели доверието на своите братя в Галатия Павел
защити поста си на Христов апостол. Заяви, че сам е апостол, “понеже аз
нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение
от Исуса Христа”. Не от хора, но от най-високия Авторитет в небето бе
получил той своето поръчение и постът му бе признат от общия съвет в
Ерусалим, с чието решение Павел се съобразяваше във всичката си работа
сред езичниците.
На отричащите неговото апостолство той представи доказателство, че
не бе “в нищо по-долен от тия превъзходни апостоли”, не за да издигне себе
си, но да се възвеличи Божията благодат (2Кор.11:5). Опитващите се да
омаловажат неговото призвание и дело се бореха срещу Христос, чиято
благодат и сила бяха изявени чрез Павел. Апостолът бе принуден поради
съпротивата на неприятелите си да потвърди решително своя пост и
авторитет.
Умоляваше всички, познали по-рано Божията сила в живота си, да
възвърнат първата си любов към евангелската истина.. С необорими
аргументи изложи пред тях привилегията да бъдат свободни мъже и жени в
Христос, чрез чиято изкупителна жертва всички, напълно предали Му се,
биват облечени с дрехата на Неговата правда. Зае становището, че всяка
душа, желаеща да бъде спасена, трябва да преживее истински и лично
Божиите неща.
Сериозните и настойчиви думи на апостола не останаха безплодни.
Светият Дух подейства с могъща сила и мнозина, чиито стъпки се бяха
отклонили в странични пътеки, се върнаха към своята по-раншна вяра в
евангелието. Отсега нататък те бяха твърди в дадената им от Христос
свобода. В своя живот разкриха плодовете на духа – “любов, радост, мир,
дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност”. Името на Бога бе
прославено и още много хора се прибавиха към вярващите от този край.
Тази глава е основана на Посланието към галатяните