ОТХВЪРЛЯНЕ – 69 – Ум, характер и личност Том 3 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

69
ОТХВЪРЛЯНЕ
ПРЕУВЕЛИЧАВАНЕ НА ВЪОБРАЖАЕМИ ТРУДНОСТИ. Мнозина до голяма степен преувеличават въображаеми трудности, започват да се самосъжаляват и да се поддават на отчаяние. Такива хора се нуждаят от цялостна промяна. Те трябва да дисциплинират себе си, да положат усилие и да победят всички детински чувства. Необходимо е да решат, че животът не бива да бъде прахосван в занимаване с дреболии… Всеки трябва да има цел в живота. Трябва да мобилизира силите на ума си и да привикне мислите си да се придържат към целта, както компасът – към полюса. Умът трябва да бъде отправян в правилната насока според добре съставени планове. Тогава всяка стъпка ще бъде стъпка напред… Успехът или неуспехът в този живот зависят много от степента, в която са дисциплинирани мислите.

НИКАКВО ОСНОВАНИЕ ЗА ОТЧАЯНИЕ. Не е нужно да изпадате в обезсърчение и отчаяние. Сатана може да дойде при вас с жестокото внушение „Твоят случай е безнадежден! Ти не можеш да бъдеш изкупен!“ Но има надежда за теб в Христос! Бог не ни е заръчал да побеждаваме със собствена сила. Той иска да застанем твърдо на Негова страна. Под каквито и трудности да работим, каквото и да тежи на душата и тялото, Той очаква да ни освободи..

ПАЗЕТЕ СЕ ОТ САМОСЪЖАЛЕНИЕ. Трябва да се пазим от самосъжаление. Никога не поддържайте чувството, че не сте оценени както трябва, че усилията ви се пренебрегват, че работата ви е твърде трудна. Нека споменът за онова, което Христос е претърпял за нас, смълчи всяка мисъл на роптание. Ние сме третирани по-добре, отколкото нашият Господ.
Самосъжалението влошава характера на онези, които го подхранват, и упражнява влияние, което разрушава щастието на околните.

СПОСОБНОСТ ДА СЕ ПРЕТЪРПЯВА ПРЕНЕБРЕГВАНЕТО. Душата, която обича Бога, се издига над мъглата на съмнението. Тя печели светла, широка, дълбока и жива опитност и става кротка и подобна на Христос. Душата на такъв човек се поверява на Бога и е скрита с Христос в Него. Той е в състояние да устои на изпита на незачитането, на обидата, оскърблението и презрението, защото и неговият Спасител е трябвало да понесе всичко това. Няма да се дразни и обезкуражава, когато трудностите го притиснат, защото и Христос не отпадна, нито се обезкуражи. Всеки истински християнин ще бъде силен не в силата и заслугите на своите добри дела, но в Христовата праведност, която му се вменява чрез вяра. Велико нещо е да бъдеш кротък и смирен по сърце, да бъдеш чист и неопетнен, подобно на небесния Принц, живял сред човеците.

ПРЕНЕБРЕГВАНЕТО НЕ БИВА ДА СЕ ВЗЕМА ПРИСЪРЦЕ. Любовта към собственото „аз“ е, която унищожава нашия мир. Докато егото ни е живо, ние сме готови постоянно да го пазим от посегателства и оскърбления. Но когато сме мъртви за съблазънта на света и животът ни е скрит с Христос в Бога, няма да вземаме незачитането или пренебрежението присърце. ще бъдем глухи за укорите и слепи за оскърбленията и подигравките.

ПЕСИМИСТИЧНОТО НАСТРОЕНИЕ – ПЛОД НА ПРЕКАЛЕНО МНОГОТО СВОБОДНО ВРЕМЕ. Чувствата на униние често пъти са резултат от твърде многото свободно време. Ръцете и умът трябва да бъдат заети с полезен труд. Тогава ще облекчавате бремето на другите и самите вие ще имате полза. Безделието доставя време за размишляване върху въображаеми скърби и често пъти хора, които нямат истински трудности и изпитания, си ги вземат „назаем“ от бъдещето.

ДУМИ НА УТЕХА КЪМ ЕДНО ОТХВЪРЛЕНО СИРАЧЕ. О, това е студен и себелюбив свят! Твоите роднини, които би трябвало да те подкрепят и да се отнесат приятелски с теб, за да компенсират липсата на твоите родители, ако не и да поемат тяхната грижа за теб, са се затворили в своето себелюбие. Но Бог ще бъде все по-близо и по-близо до теб, отколкото който да е било земен роднина. Той ще бъде твой приятел и никога не ще те изостави. Той е Баща на бащите. Неговото приятелство е сладък мир за теб и ще ти помогне да понасяш твърдо голямата загуба.
Постарай се да направиш Бога свой Баща и никога не ще ти липсва приятел. Ще бъдеш изложен на изпитания; но бъди твърд и се стреми да украсиш своето изповедание. Ще се нуждаеш от благодат, за да устоиш, но състрадателното Божие око е над теб. Моли се много и сериозно, като вярваш, че Бог ще ти помогне. Пази се от раздразнителност, сприхавост и от лошо настроение, както и от дух на измъчване. Дълготърпението е добродетел, която трябва да насърчаваш у себе си. Стреми се към сърдечно благочестие. Бъди последователен християнин. Обичай чистотата и скромната простота и нека те бъдат втъкани в целия ти живот.

НИКОГА НЕ СЕ ЧУВСТВАЙТЕ САМОТНИ. Можете никога да не сте самотни и никога да не се почувствате сами, ако приемете Исус като свой другар и вечен приятел.

ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕТО УНИЩОЖАВА ДУШАТА. Не само чрез съпротива, но и чрез незачитане и пренебрегване душата бива разрушавана.

ПОНАСЯЙТЕ СЕ ЕДИН-ДРУГ. Трябва да се понасяме един-друг, помнейки собствените си недостатъци. Към някои проявявайте съчувствие, като правите разлика; други спасявайте със страх, изтръгвайки ги като от огън. Не всички могат да понасят една и съща твърда дисциплина. Не всички могат да вникнат в представите за дълг на другия. Трябва да се прави отстъпка за различните темпераменти и различните личности. Бог знае как да се отнася към нас. Сърцето ме боли, когато виждам как брат се отнася към брата, и тази склонност да бъде уловен другият в думите му и да бъде изкаран виновен заради думите си…
Време е всички да се заемат с делото, а не да спират, за да измерват точно какъв дял от грешките принадлежи на другия. Нека всеки да изследва собственото си сърце, да изповядва собствените си грешки и да остави брата си на Господа. Човек ще трябва да отговаря само за собствените си грешки. И докато щателно следи, доколко са изчистени плевелите от градината на брата му, отровните плевели в собствената му градина все по-силно и избуяват. Нека всеки се старае стриктно да пази собствената си душа и да притежава щастлив, ведър и дълготърпелив дух в дома си, и всичко ще бъде добре.

НЕ ВСИЧКИ МИСЛЯТ ЕДНАКВО. Изисква се служене от цялото сърце при работа с различни хора. Нека помним това. Често пъти сме изкушени да критикуваме човека, стоящ на по-висок и отговорен пост, защото не върши нещата така, както ние си представяме. Но този, който не носи на гърба си толкова големи отговорности, не бива да критикува своите колеги. Той се нуждае от тяхното насърчение, дълготърпение и молитви; нуждае се от пребъдващото присъствие на Христос, защото не винаги край него има мъдри хора без предразсъдъци, с които да се съветва.
В объркването и смущението от толкова много грижи и призиви за помощ носещият отговорности може да направи грешка. Сред десетките апели, които идват отвсякъде, на вашия случай може да не се обърне внимание. В такива случаи спомнете си за тежките товари, които лежат върху човека, когото смятате за виновен и неизпълнил дълга си. Помислете, че може би му е невъзможно да отговори на вашето искане. Или би било голяма грешка да го удовлетвори.

ГОСПОД СТОИ КРАЙ СВОИТЕ ВЕСТИТЕЛИ. Господ иска всяко човешко същество, което му служи, да се въздържа от всякакви тежки обвинения и роптания. Наставени сме да постъпваме с мъдрост към външните. Оставете на Бога работата по съденето и осъждането. Христос ни кани:“Елате при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя! Вземете Моето иго върху си, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:28, 29).
Всеки, който обърне внимание на тази покана, ще вземе игото на Христос. По всяко време и на всяко място трябва да проявяваме смирението и кротостта на Христос. Тогава Господ ще стои край Своите вестители и ще ги направи Своя уста. А от този, който е уста на Бога, никога не ще се чуят думи, които Величието на небето не изговаря дори когато се бори с дявола.

НЕ РАЗМИШЛЯВАЙТЕ ВЪРХУ ПОСТАВЕНИТЕ НА ИЗПИТАНИЕ ЧУВСТВА (СЪВЕТ КЪМ ЕДИН АДМИНИСТРАТОР). Не размишлявай върху своите поставени на изпитание чувства. Остави ги настрана. Ако навлезеш в пътя на критикуването и на острото говорене, ще ставаш все по-груб и все по-склонен към критикуване. Спри, преди да започнеш! Не отстъпвай на неприятеля и един сантиметър територия.