„ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЧУДЕСАТА“, Джордж Вандеман, част 2, ИГРИ СЪС СМЪРТТА

В една легенда се говори за това, как някакъв багдатски търговец изпратил на пазар своя слуга, който веднага се върнал разтревожен и треперещ заради това, че в тълпата го е бутнала Смъртта, застрашително разтваряйки ръце към него. „Бъди добър, стопанино, дай ми по-скоро коня си, за да избягам от нея – помолил той господаря си – ще отида в Самара и ще се скрия от Смъртта.“
Търговецът му дал своя кон и слугата запрепускал в Самара, дигайки облаци прах след себе си!
След малко и търговецът отишъл на пазара и наистина видял всред тълпата Смъртта. Той й казал: „Защо си изплашила днес сутринта моя слуга? Защо протягаш ръцете си?“
„Аз разтварям ръцете си от учудване – отговорила Смъртта – представи си моето учудване, когато аз го видях в Багдад, та аз имам днес среща с него в Самара!“
Това е само легенда. Но в нея ярко е отразена историята за състоянието на милиони хора, които са убедени в неизбежността на съдбата. Неизброимо множество разочаровани са убедени, че на нашата изтощена земя с всички живеещи на нея й е определена среща с ангела на смъртта, крилата на когото, облечени в ядрено оръжие, бързо ни носят в небитието.
Иска ни се да изчезнем. До крайност се напрягаме в гонитбата за печалба и удоволствие. Увличаме се по хазарта, съпротивяваме се на настоящето и негодуваме срещу неподвластното бъдеще. Но рано или късно, в самия разгар на нещата, ангелът на смъртта потупва по рамо хората, грубо напомняйки им за мястото на среща. И какво ни остава да направим освен през глава да тичаме в Самара, надявайки се да се скрием някъде, да намерим пролука, забравена от смъртта.
Но и на смъртта ще дойде край. Благодарение на това, което е извършил Исус на Голгота, смъртта веднъж за винаги ще бъде унищожена. Но за сега тя върлува. Нашата планета е космическо гробище. Тук всички умират.
Това се е случило в Северна Ирландия. Пред очите на едно момченце, точно пред входната врата на къщата му застреляли баща му. Всяка нощ след тази трагедия малкият Дейвид изпищявал, преживявайки наново тези ужасни мигове. Всяка вечер той скланял колене и казвал: „Боже, моля Те, нека моят татко слезе от небето, само за минутка. Аз искам да се видя с него. Аз няма да го задържам, след това той пак ще се върне при Тебе!“
Защо Бог не е изпълнил молбата на момчето? Нима не Го вълнува нещастието на малкото дете?
Разбира се, че Го вълнува. Но аз вярвам, че има причина… Нашият общ жесток враг, който най-много от всичко на света обича да прелъстява и погубва, разбира се злорадства, виждайки сълзите на малкия Дейвид, но той би могъл сам да му се яви. Стотици пъти, прикривайки се зад маската на привидно състрадание, този паднал ангел КАТО ЧЕ ЛИ е възвръщал скъпи починали, макар и за кратко време, но е можело да бъдат видени и дори докоснати.
Ами ако, въпреки това всичко е било фалшификация? Какво ще стане, ако нашият враг коварно се е възползвал от самотата, сълзите, мъката, за да ни улови?
Да се доверяваме на Господа Исуса е утешително, това е спасението ни. Но да повярваме на фалшификация значи да повярваме на врага!
Спомням си опитността на една жена от Шотландия по време на миналата война, тя получила съобщение, че мъжът й е изчезнал без вест. Изглеждало е, че той е загинал. Приятелите й я уговорили да отиде на спиритичен сеанс, и тя се съгласила, за да може по някакъв начин да се утеши.
След първата среща с духа, когото тя признала за духа на нейният починал съпруг, тя започнала да ходи често там. Тя била убедена, че чува по време на сеанса гласа на своя мъж. Привидението много приличало на нейният любим. Винаги имало за какво да говорят.
Но след няколко месеца, без всякакво предупреждение входната врата на дома й се отворила и влязъл нейният съпруг – жив и невредим! Той никога не е бил мъртъв, дори не е бил и ранен!
Нима си струва да се чудим, че тази жена се озлобила срещу всякаква религия. Прекалено жестока е била измамата! Светът на духовете – това е свят на измама и лъжа. Но няма по-голяма заблуда от това, да мислиш, че всичко е само „сръчност на ръцете“. Самият Исус ни е предупреждавал: „Защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно и избраните“ (Матей 24:24).
Няма по-голяма опасност за човека, от тази да мислим, че спиритизмът може да се сведе до мошеничество, измама, лъжа. С такъв човек може да се случи непоправимото, а именно: някой ден, той ще попадне в капана на сатана.
Още от както смъртта стъпила на земята, тя си останала тайна. Всичко й е подвластно. Няма нищо чудно, че ни се иска да знаем какво става от другата страна на живота. Но в наши дни всеобщият интерес към смъртта преминава в някаква лудост. Вече са създадени курсове, на които се преподава учението за смъртта и изкуството да умираш, също са издадени правила за поведение пред лицето на смъртта. След тези курсове майката е способна да гали своето умряло детенце, а бащата без да потръпне, да забие гвоздеи в капака на ковчега на сина си. Към смъртта се изгражда същото отношение, каквото и към всяко житейско приключение.
Такива игри със смъртта са, фактически, игра с автора на смъртта, с падналия ангел.
Нашето поколение, както и предишните, продължава да играе на опасни игри със смъртта. Но в тези игри има нещо ново. От всички страни се чуват гласовете на тези, които уж преживели смъртта и се върнали при нас, за да ни разкажат за тайните й.
Вероятно на вас също ви се е случвало да чуете техните съобщения. Те, за учудване, си приличат. Духът се отделя от тялото, лети през тъмни дълги тунели. След това вижда обрасли с трева склонове и сияещо същество. Не иска да се връща обратно в тялото. Най-забележителното във всичко това е безстрашието пред лицето на смъртта и доживотното неверие в Библията. Хората са убедени, че са получили достъп към по-добрия източник на информация.
Били ли са тези хора мъртви? Или само близо до смъртта? Ясно е, че необратимите процеси на смъртта в организма на всички тези хора не са започвали, защото всички те са били реанимирани. Техните преживявания се обясняват с помрачение на съзнанието. Много от тези случаи на духове витаещи извън тялото са описани в литературата на наркоманията.
Но ако в това предсмъртно състояние настава объркване на съзнанието, то защо все пак то почти при всички е еднакво? Не затова ли повечето хора имат еднакъв предсмъртен опит, защото някаква външна сила, някаква разумна и високо организирана същност нахълтва в тези отслабени и разстроени умове и ги подчинява на себе си? Мнозина стигат до извода, че тези преживявания доказват съществуването на задгробен живот. Но какво могат да докажат те, щом всички тези хора в действителност не са умирали? Някои твърдят, че тези опити потвърждават истинността на Библията. Само че какво могат да потвърдят, след като категорично й противоречат? Противоречието се свежда до самото описание на състоянието след смъртта: „Защото живите поне знаят, че ще умрат но мъртвите не знаят нищо…“ (Екл. 9:5). В следващия текст се казва: „Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени…“ (Екл. 9:6).
Не по-малко убедително звучи и Псалом 146:3,4: „Не уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма помощ. Излиза ли духът му, той се връща в земята си; в тоя същия ден загиват намеренията му“.
И така, според Библията мъртвите не знаят нищо. Мислите им изчезват. Ясно е, че не може да се получи общение с този, който не знае нищо и не може да мисли. Според Библията мъртвите спокойно спят в своите гробове и ще останат в тях до деня на възкресението, в който Исус ще ги извика за живот. Те не знаят какво става с техните мили, които са останали живи. Библията учи, че хората не получават възмездие или възнаграждение, умирайки един след друг. Точно обратното, според Божествения план, ние ще се възнесем всички заедно в деня на Неговото пришествие.
Възкресението – това е славната надежда на християнина. Ап. Павел ярко описва възкресението: „Понеже Сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа“ (1 Сол. 4:16,17). Славен ден на възстановяване! Приятелите и влюбените, които някога смъртта е разделила сега са отново заедно и този път завинаги. Ангелите донасят малките дечица и ги връчват на майките им. Чудесен ден! Може ли да има нещо по-добро? Възможно ли е след това да се породи желанието да останете сираци на някакви си тревисти склонове?
От гореказаното вече забелязахте, че всеки от „умиращите“ е получавал еднаква награда, оказвал се е на един и същ обраснал с трева склон, независимо от това, как е преживял живота си! Това отличава спиритизма: и добрият и злият получават едно и също. Няма съд, няма следствие, което би определило възнаграждението на човека.
Никой не е видял на тези обраснали с трева склонове нито Бога, нито Исуса, а само блестящо същество. Казват, че това сияние се надсмивало над греховете им. Би ли се смял Исус над греха? Та нали греховете отнеха живота Му, та нали Той претърпя смърт заради тях!
Не е трудно да се досетим кое е това сияещо същество. Вземете под внимание стиха: „И не е чудно; защото сам сатана се преправя на светъл ангел“ (2 Кор. 11:14).
Вие сте забелязали, как през цялата философия на „възкръсналите“, като червена нишка преминават тези описания, съвпадащи с думите на змията: „Никак няма да умрете“. Точно това твърди падналия ангел по хиляди начини и днес, само че сега наричат думите му – наука. И хиляди, които иначе с нищо не биха се подмамили да отидат на спиритичен сеанс, попадат в тази мрежа!
Тези опити така и не доказали нищо, но както е писано в Библията, открили яростта на сатана, който по.добре от всички разбира краткостта на времето. Спиритизмът наводнява света. Неговото влияние могат да избегнат само хората, познаващи Библията, само тези, които няма да се поддадат на никакво компромиси, дори ако това би им струвало живота.
„Никак няма да умрете!“ Спиритическата система би рухнала като къщичка, строена от карти, ако нейните лъжливи постулати не се приемаха толкова лесно. Но тези твърдения се носят из целия свят. И милиони хора вярват на тази лъжа!
Още съвсем малко и увлечението към „висшите състояния на съзнанието“, което заема застрашителни размери, ще се превърне в епидемия. Подобно на него се шири и представата за космическо биополе, което се концентрира във всеки човек, дарявайки го с божествена сила, при това човекът става част от Бога. Разпознавате ли древните думи: „вие ще бъдете като богове“?
И ако човек може толкова лесно да се снабди с тази психическа сила и, съединявайки се с космическото силово поле, може да стане бог, тогава за какво му е Спасител? За какво му е покаяние? Може и да не си припомняш вината си, та нали в тебе е силата Божия.
Очевидно е, доколко е опасна тази представа, доколко тя е съдбоносна. В същността й стои замисълът на сатана. Той знае, че е обречен. И той е взел решението да завлече в погибел заедно със себе си целият човешки род – ако му се удаде възможност.
Ето защо, той и в наше време прехвалва смъртта: че няма нищо страшно, че смъртта не е чак толкова ужасна и че в действителност човек не умира. На всеки свой слушател той внушава, че няма никакъв съд, че злите и добрите попадат на едно и също място, независимо от начина им на живот. Той подкупва хората с лъжлива надежда, която Бог нарича „прибежище на лъжа“.
Това прибежище на лъжата“ няма да устои! Никой няма да избегне смъртта, флиртувайки с нея и наричайки я приятелка!
Нима нищо друго не желаете, освен поляна с трева, към която трябва да достигате по дългите зловещи коридори на мрачния тунел? Нима може да ви хареса бъдеще, в което Исус Христос и Бог не съществуват? И какъв ще бъде този рай, ако цяло множество от убийци, насилници и луди ще тероризират човечеството и там?
Не е ли по-добро онова небе, което Господ е приготвил за вас? Небе, където няма грях, няма смърт, няма сърдечни тревоги и сълзи и никога вече не ще има? Небе, което е осветено от славата, излизаща от Божия престол? Небе, където няма нощ, няма тъмнина? Небе и град с врати, улици и истински жилища, които са предназначени лично за вас? Небе, където вие винаги ще можете да се видите с Исус, където можете да общувате със светите ангели, където приятели и влюбени никога не ще се разделят!
И това не е всичко! Там цветята не увяхват, листата не окапват. Красотата е неописуема! Там съществуват неограничени възможности да се пътешества съм други светове, да се изследват и да се разкриват тайните на безграничното Божие творение. Всичко ще съдейства за вашето щастие!
От всички тези предимства и от това небе се е лишил великолепният Люцифер. Той никога не ще живее там. Затова той е решил да не допусне и вие да сте там. Той е готов да го представи евтино, да го затъмни, осмее, фалшифицира, да оклевети небето. И адски да се изсмее над решението ви: „За какво ми е то!“ Но вие все още можете да направите най-добрия избор. Не пропускайте своята възможност.
Пътят към небето може да се окаже дълъг и изморителен. Дългата нощ на сълзи и трагедии, като че ли няма край… Но, скъпи приятелю, краят е близо!
Скоро, много скоро всичко ще бъде различно. Представете си, колко приятно ще бъде да вдъхнеш свежестта на новото утро и да осъзнаеш, че то няма да има край. Най-после – небето! Най-после у дома!
Помислете за този дом. И по-често си спомняйте за него. Нека той повече да заема ума ви. Нека да успокои чувството на неуреденост. Спасителят копнее да получите този дом. Той сега ви призовава, вика ви при Себе Си. Протегнете Му вашата ръка и Му позволете да ви въведе в новия дом!