„ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЧУДЕСАТА“, Джордж Вандеман, част 3, ОКУЛТНИ ФАЛШИФИКАЦИИ

Тъмни облаци надвиснали над Лхаса – тайнствен затворен град в Тибет. Било 1855 година. Умрял Далай Лама!
Разправяли, че някой си монголски отшелник смесил в сетренния чай на владиката фаталната отровна капка, а след това изчезнал. Трябвало непременно някой да бъде наказан.
Късно през нощта в храмовата стая на Потала, в двореца на Далай Лама, състоящ се от хиляда зали, бил проведен спиритичен сеанс. Оракулът, държавния пророк на Тибет, трябвало да извика боговете, за да разбере кой е убил върховния Лама.
Тук на последните редове нервно стоял заможния и почитан министър на финансите – Темпу Герган. Още на обяд го бяха предупредили, че може да бъде обявен за виновен, тъй като преди няколко дена беше изказал недоверие към оракула. Няма ли да се възползва оракулът от възможността да си отмъсти?
Завършвала се необходимата подготовка. Оракулът се настанил на престола в церемониални одежди. Главата му била украсена с масивен шлем от злато и сребро, с пет човешки черепа.
Главният лама започнал да пуши пред лицето на ясновидеца. Отзад него хора на свещениците пеел магьоснически песни. Обръщайки се към оракула като към живия Буда, хората със своето пеене, от което тръпки побивали всеки, призовавал за това, триглавият и шесторък богодемон да се въплъти в ясновидеца:
„Ела при нас, о могъщи Пехар! Посочи ни кой е убиецът на Далай – Лама!“
Темпу пресекнал дъха си. Искало му се да извика, но хипнотичната магия в погледа на оракула го задържала. По лицето на оракула настъпила страшна промяна: това не било просто лице на свещеник, но злобния облик на Пехар! Оракулът преминал под пълното подчинение на демоните.
Студена пот се стичала по тялото на Темпу; макар че той се беше облегнал на колоната, земята се люлеела под краката му.
„Виждам, виждам златна чаша, на ръба на която танцува демон, – промърморил оракулът, – странен свещеник подава чашата на Далай Лама. На главата си носи много висока шапка и е облечен в дрипи“.
Присъстващите започнали да разпознават отшелника – монгол. Но демоничният глас продължавал: „виждам около пресветия чували със злато и сребро. Нечия ръка протяга шепа сребро на странния свещеник. Но лицето… лицето не виждам, ах, ето сега…“.
Темпу подсъзнателно разбрал, че ще бъде назовано неговото име. Той се втурнал към вратата и затичал по коридора. За минутка се спрял в малка стаичка, за да махне скъпите си одежди и да навлече върху себе си парцалите на селянина – пилигрим. Все по-силно се чували гласовете: „Темпу Герган е убиеца! Дръжте го!“
Темпу искал да се втурне и да бяга с всички сили, но един беден пилигрим не може да си позволи това. Като че ли безкрайните стъпала нямали край.
Най-после той излязъл от двореца и както се видяло, точно навреме, тъй като прехвърляйки се през стената, той дочул викове: „Затворете всички изходи на двореца! Никой да не излиза!“
Верен слуга го чакал с приготвени коне.
Той се спасил. Но никога повече нямало да види любимия си град Лхаса. Невинен човек ще прекара остатъка от дните си в изгнание, благодарение на отмъщението на свещеника и на коварството на демоните – лъжци.
Вие, разбира се, ще кажете: „Аз никога няма да отида на никакъв сеанс! Няма от какво да се боя!“ Но не трябва да бъдете толкова самоуверен!
От изток духат все по-силни ветрове. Западното магьосничество в съчетание с източния мистицизъм е невъзможно вече да бъде счетен за временна прищявка.
Вярно е, древното източно идолопоклонство се възприема през призмата на научен мистицизъм и не изглежда толкова страшен. При все това, той си остава и ще остане в основата си като философия, която не винаги може да бъде идентифицирана. Такава философия наводнява нашето общество. Трансцедентална медитация (аутотренинг или самосъзерцание) изучават в училище като изкуство на самообладанието. Все по-често се чуват разговори за превъплатена душа, карма, а също може да се чуят сериозни разсъждения за това, че нестинарите, т.е. тези, които ходят боси по горящи въглени от огнището, съставят едно доста солидно течение в Южна Калифорния.
Но както и да бъдат наричани тези източни науки, в основата си те направо са противоположни на Евангелието на Исуса Христа. Източната религия, както почти всички лъже религии, се явява евангелие за спасение чрез дела. Тя се свежда към самообслужване по въпроса за спасението.
Както и да се нарича източната медитация, тя не е наука, а религия. Както и да се нарича тя, си остава индуизъм, основана на Веди. Ритуалът за влизане в медитация представлява истинска религиозна церемония. Мантрите й са молитви към индуистките божества. А целта й е достигане до състоянието на индуисткото божествено ниво, т.е. признаване на нашето човешко състояние за божествено.
Както и да наричат превъплатяването на душата с нейната карма, това е коварно отричане на Голготския Кръст. Това е човешко недоволство срещу Бога: „Не ми трябва Спасител! Аз сам ще платя за греховете си – дори ако за това ще ми потрябва хиляда живота!“
Лесно е в тези твърдения да се разкрият отзвуците от думите на змията: „Никак няма да умрете“, „Ще бъдете като богове“. Дедуктивната връзка между тях е прекалено очевидна, за да не се забележи!
Източната мистика сътрудничи с демоните. Обърнете внимание на следния библейски израз: „С чужди богове Го раздразниха до ревнуване, с мерзости Го раздразниха до гняв. Пожертваха на бесове, които не бяха Бог, на богове, които не бяха знаели, на нови богове наскоро въведени от които бащите ви не се бояха“ (Втор. 32:16,17).
Замислили ли сте се някога над това как са могли по-рано хората от век на век да се покланят на дървени или каменни богове; на богове, които не могат да мислят; на богове, които е невъзможно да обичаш, дотолкова отблъскващ вид имаха те; на богове, които при желание могат лесно да се пренебрегнат? Не сте ли приписвали това на изостаналостта в страните на Изток?
Работата, обаче, не е в изостаналостта. Силата на източните богове не е в дървото, нито в камъка. Работата не е и в самият идол. Не техните ужасяващи гримаси пораждат страх и трепет. Цялата работа е в демоните, които покровителстват над тях. Обърнете внимание на думите на ап. Павел: „Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не. Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете“ (1 Кор. 10:19,20).
Може ли да влезеш в огньовете на Изтока и да не се изгориш? Може ли да приемеш това, което изглежда безобидно на пръв поглед и да не обърнеш внимание на открития сатанизъм, човешките жертвоприношения, бесовските страсти и всичко останало?
В мистицизма на Изтока немаловажно значение играе желанието за смъртта. До вратите на смъртта, стоят демони – богове и канят онези, които им се покланят да ги преминат. И като едемската змия, те обявяват смъртта за врата в бъдещето, врата към божествено състояние. Каква жестока измама!
Но дали е изчерпал своите възможности падналия ангел само с Изтока? Не. Той не може да бъде ограничен от стените на черната кутия или с други вълшебни принадлежности.
На негово разположение е цял супермаркет от коварни, неразличими, замаскирани, поукрасени предложения, които са винаги готови, които така и чакат нищо неподозиращите посетители, смятащи, че се намират в пълна безопасност заради това, че никога не са били на спиритичен сеанс!
Да, тук бъди нащрек, гледай на четири, за да не попаднеш в хитроумните капани, заредени около цялата планета.
От времето, когато паднали ангел е започнал делото си в Едемската градина, той продължава и до сега отчаяно да се бори за умовете на хората. И няма сфера от дейността на разума, където той не би могъл да проникне чрез своите изследвания.
Рок-енд-рол. „Доста безобидно явление, – ще кажете вие, – може би само твърде шумно. „Заради това вие молите децата си да затварят вратата. Обаче Боб Ларсон, бивш изпълнител и композитор на тази музика, сега национален коментатор, е на друго мнение: „Рок-енд-ролът – това е средство, което сатана използва за да завладява умовете на нашето поколение в световен мащаб. Аз със собствените си очи съм виждал младежи, които са били завладявани от бесовете, танцувайки рок-енд-рол.“
Той подчертава, че „няма разлика между ритмичните движения на магьосниците и баятелите, танците на диваците и танците на американските младежи. Както едните, така и другите оказват еднакво хипнотизиращо влияние и служат за основа на прехода към състоянието на демонична лудост.“
Да вземем за пример изказвания на същия Боб Ларсон в неговата книга „Рок-енд-ролът – дяволско развлечение“, където той казва: „Моят близък приятел ми е разправял една от най-невероятните истории, които съм слушал през живота си. Няколко седмици му се наложило да работи с шестнадесет годишно момче, което, според собственото си признание е имало общение с дяволски духове. Веднъж то предложило на моя приятел да му настрои радиото на вълна, предаваща рок-енд-рол. Когато те слушали тази музика, момчето значително изпреварвайки певеца, предсказвало думите, които този певец ще пее, т.е. думите на песента, които то никога по-рано не е чувало. На въпросът как успява да направи това, момчето отговорило, че се познава със същия дух на демона, който е вдъхновявал и авторитет на песните. Той твърдял също, че намирайки се под въздействието на наркотиците, е чувал песните на демоните, които в последствие разпознавал в дисковете на тежките рок-групи.
Какво ще кажете за това?
Да, падналия ангел поставя своите примки, измисляйки за тях най-разнообразни примамки. Обаче, когато те се разкрият в истинската им светлина, той изобретява хиляда нови. Но имайте в предвид това, че той не би имал този успех, който сега се наблюдава, ако не би предлагал това, което нашето поколение иска!
Да вземем за пример нежеланието на съвременниците ни да се съобразяват с Бога, като Творец. На тях повече им харесва, да започват своето родословие от някой си праокеан или космичен взрив, или от астронавтите на Фон Даникен. Този фон Даникен е автор на три известни книги, не обича да се придържа към логиката или последователността, затова пък с удоволствие жонглира с фактите, до толкова, че неговата противоречива теория да изглежда поносима. Той умее „да продава“ своите книги!
Съвременното общество както никога преди изглежда либерално: то е отворено за всяка теория за възникването на Земята.
А още и милиони хора предпочитат да се ръководят от положението на звездите по небето, вместо да подредят живота си в съответствие с единственото безопасно ръководство – Словото Божие. Те слушат звездните съвети, въпреки пълната им несъстоятелност.
Френският статист – Мишел Гокелен, подлагал на проверка астрологическите предсказания повече от 20 години, както съобщава юнския брой на списанието „Сайънс – 84“. Веднъж той поместил обява, в която се съобщавало, че всички желаещи могат да получат безплатен хороскоп. Желаещите се оказали 150 човека. Всички те получили едно и също предсказание и молба да се обадят, колко точно то ще се сбъдне. В 94% от читателските отзиви се съобщавало, че те са разпознали своя живот в хороскопа.
Господ казва: „Аз ще те вразумя, и ще те науча пътя, по който трябва да ходиш; ще те съветвам, като върху тебе ще бъде окото Ми“ (Пс.32:8).
Може ли да има нещо по-добро от личното ръководство на Бога? Не звездите да ни предписват пътя на живота, а Този, Който е сътворил звездите.
Господ казва чрез пророк Исая: „… Нека приближат сега астролозите, звездобройците, и предвещателите по новолунията, и нека те избавят от това, което ще дойде върху тебе! Ето, ще бъдат като плява; огън ще ги изгори; не ще могат да се избавят от силата на пламъка…“ (Исая 47:13,14).
Господ не иска ние да се излагаме на съблазън. На Него не Му харесва да бъдем лъгани от врага. Той не иска, ние да се отбием от пътя и да преживеем загуба в края на пътя. Затова Той настоятелно забранява на Своя народ да се занимава с окултни науки, и не само с астрология, но и с всичко онова, което е свързано с източния окултизъм. Чуйте още едно предупреждение: „Да не се намира между тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, никой чародей (предсказвач на съдбата), астролог, гадател или омаятел (хипнотизатор), никой баяч, запитвач на зли духове (медиум), врач, или запитвач на мъртвите (спиритист). Защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа…“ (Втор. 18:10-12).
При все това, именно това, което Господ решително е забранил, се ползва с все по-голяма популярност всред човечеството. Да, ние имаме противник, който иска да погуби всички ни. Ако би му се позволило, той с удоволствие би изтребил целия човешки род. Дяволът се наслаждава на насилието и войните. На него му доставя удоволствие да наблюдава как се държат хората, неочаквано оказали се пред лицето на смъртта без да имат възможност за покаяние.
За да навлече на хората подобна гибел, той не се гнуси от никаква лъжа, съблазън и лицемерие. Той намира удоволствие в това, че на повечето хора им се струва, че той изобщо не съществува, или ако все пак съществува, то е във вид на някакво чудовище с рога и копита. Такава представа за него прави хората напълно неспособни да го възприемат като сатана.
Няма граници за омразата на падналия ангел по отношение на Бога и особено към Исус Христос. Той се занимава с фалшификацията на всичко, което е истинно, праведно и благо. Ние вече разглеждахме, как той изопачава истината за бъдещия живот, как извращава истината за смъртта. Ние видяхме, че той не се бави да се възползва от самотата и сълзите на тези, които са погребали близък човек и бърза да предложи лъжливо утешение чрез привидно общуване с умрелия.
Сатана притежава най-големи способности да се превъплъщава. Той има милиони съучастници, невидими за човека, почти до толкова способни да се превъплъщават, както и той самия. Не забравяйте: макар това да са паднали ангели, те са с интелект на небесни жители, притежаващи свръхестествена сила. А и още нещо: те имат зад себе си хиляди години опит в работата да прелъстяват. Нищо не им убягва незабелязано, те всичко знаят за нас и без да представлява за тях особена трудност, впримчват твърде много от нас. Те са способни майсторски да се преобразяват в умрели и живи. Те играят ролята на извънземни. Най-накрая, те са в състояние да фалшифицират Второто пришествие на нашия Господ. Ролята на Исус ще изиграе самият сатана. Почти всички ще се поклонят на него! Сега става ясно, какво се случва в невидимия свят! Нашата единствена надежда е в това, да позволим на Господ Исус да ни преведе през опасностите на последното време, минирано със сатанински съблазни!
До кръста Исусов
колена си скланям
и виждам сила, канара,
във този изтерзан от мъка свят
се шири меден билков аромат.
Жива чистота във плясъка на дивна песен,
течението на река – Господното общение –
ще отнесе тревогите на бреме,
сълзи и
на съмнение.