„ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ЧУДЕСАТА“, Джордж Вандеман, част 7, ЗАВЛАДЯВАЩИЯТ КРАЙ

Бог обича величествените зрелища. Той създава красота, разпръсквайки Своите багри по вечерния небосклон, панорамата на който ние съзерцаваме само отчасти. Той създава море от кристали, с пламъци отразяващи сиянието на Неговия престол. Той постила улиците със злато – не с бетон. С гласа на вятъра, святкането на мълниите и барабанения грохот на гръмотевиците звучат увертюрите на Неговите решения. Нито един компютър не ще успее да преброи родилите се галактики в Неговата Вселена. И не бих се учудил, че някои от тях са пустинни и съществуват само за да им се любуваме.
Но съществуват още по-величествени зрелища, които се сравняват с мрачните дни – скритата, тайната дълбочина на човешкото сърце – затова Господ, най-накрая, ще сложи край на това, което ние наричаме време. Това ще бъде неописуемо зрелище!
Това се случи на 14 юни 1975 година. Марри и Роузлин Хагси, съответно на осем и шест години, седели на задните седалки на техния самолет. Те събули сандалките си и затегнали по-силно коланите. Прелитайки над отдалечените райони на австралийската пустиня, самолетът паднал долу, но децата не пострадали. Бащата в безсъзнание увиснал на кормилото, а майката била затисната в кабината.
Марри дълго не могъл да забрави отчаяния вик на майка си: „Вземи Росси и отиди да повикаш някого за помощ! Никъде не се бавете!“
Децата, без да намерят сандалите си, боси се втурнали да бягат. Почти дванайсет часа се влачели те из планинската местност, пълна със змии, помнейки само за своите губещи кръв родители, останали в гората.
От време на време те се молили: „Боже, помогни ни да не се страхуваме!“ На десетина километра от катастрофата ги видял овчар, който по-късно разказвал: „Това бяха съвсем малки деца. Не можех да повярвам на очите си, че ги виждам тук“. В скъсаните дрехи, те трепереха от студ, крачетата им кървяха, а цялата им кожа беше изподраскана.
„Малкото момиченце се държеше като герой, – разказвал овчарят, – тя дори не си беше изхвърлила чантичката с гребена и четката. А момчето не знаело, как по-скоро да измоли да пратят помощ на родителите им. Той беше истински герой, аз досега не съм виждал толкова безстрашни момчета. Краката му бяха ужасно изранени, но той и не мислеше за почивка.“
Ръководителят на групата на спасителите разказвал: „Ако на вас ви се струва, че дванайсет часа – това не е чак толкова дълго време, това е най-непроходимата част на нашия континент. Там расте гъста гора, а всеки храст гъмжи от смъртоносни змии и отровни паяци. Ако не бяха излезли на поляната, те не биха оцелели.“
За своите преживявания разказва Роузлин: „Мама нареди да не се боим от нищо и да отидем за помощ. Беше гъста мъгла, и ние почти не виждахме на къде вървим. От земята стърчаха корените на дърветата, и аз непрекъснато се спъвах в тях. Земята беше толкова твърда. Мама каза да намерим сандалите, за да бъде по-удобно да вървим, но поради аварията ние никъде не можехме да ги намерим. Много боли да ходиш бос, през целия път се срещаха камъни, и аз наранявах пръстите си.
Ние много се бяхме наранили. Ту-там, ту-тук нещо прошумоляваше и цвъртеше. А веднъж най-близкия храст така изцвърча, че аз извиках. Марри беше по-смел, той ме прегърна и ме помоли да не се страхувам, защото той на никого няма да позволи да ме обиди“.
Самият Марри разказвал така: „Мен също ме болеше, но аз не исках Росси да забележи това. Аз през цялото време мислех за мама и татко и за това, как да им помогна. Никога по-рано не съм ходил толкова далеч. без сандали беше много лошо… От време на време Росси спираше и започваше да плаче. Няколко пъти аз й позволих малко да полежи“.
Спасителите пристигнали прекалено късно. Мърри заплакал: „Мамо!… Татко!… Вие не знаете, колко много се старахме!“
Как този случай прилича на това, което е направил за нас Исус! Сътворените хора на планетата, създадена от Него, паднали в беда. Ако не им се окаже помощ, те не ще оцелеят. И Той казал: „Аз отивам, Отче!“ И Отец отговорил: „Отивай, Сине! Не се бави никъде!“
Синът свалил Своята царска корона, с корона, разбира се, би било много по-лесно. Но Той не се спрял пред нищо. Владеела Го само една мисъл – да намери пътя за твоето и моето спасение, да помогне… Той непрекъснато се молил: „Отче, подкрепи ме!“
Така Той се появил във Витлеем.
Така Той за първи път видял жертвата, която принасял свещеникът във величествения храм – това било невинно агне. Исус бил запленен от видяното. Нещо загадъчно имало във всичко произтичащо, нещо което се отнасяло до Неговия живот. Изведнъж тайната се открила. И Той всичко разбрал. Той Сам трябвало да стане това Агне. Той Сам бил невинната Жертва за греховете на хората. Той Сам бил Пътя към спасението на падналия човешки род. Ето защо дошъл Той!
И с решително стъпка Той тръгнал към Голгота. Пред Неговия чист поглед били само загиващите хора. Трябвало да запази решимостта Си. Той бил истинския Агнец!
Как ще завърши тази история – зависи от нас. Ние можем да я доведем до това, безжизнени да се разпрострем по повърхността на унищожената ни планета. Но, може това да бъде и най-великият ден на спасението, известен в историятаq – ако поискаме, разбира се.
Когато и последният човек направи своя избор, когато милиони хора се решат да споделят участта на обречената планета, тогава нашият Спасител ще каже само: „Отче! Колко много бих искал да им кажа, че направих всичко за тяхното спасение!“
Най-великото зрелище в земната история е било разпятието на Божия Син на Голгота. Пред съда на Вселената е застанал великият Бог. Той почти без думи е отговорил на обвиненията на тези, в редовете на които сатана е бил първият, твърдящ, че Той не се интересува от нас!
Ако обичате зрелища, тогава ще знаете, че няма да се наложи да чакаме дълго: много скоро Бог ще ни уреди зрелището на края. За начало Той ще позволи на сатана да действа. След това ще се намеси Сам, но в такъв случай действията на Сатана ще изглеждат като лесни фокуси.
С никакви думи не може да бъде описан денят, когато се намеси Бог. Нашите заплашващи мегатони ще се сравняват с трясъка на горящи в огън кестени, защото Бог окончателно ще вземе земните дела в Своите ръце… Сатана ще стои настрана, учудено и безпомощно гледайки ставащото.
Падналият ангел със своите фалшификации може да заглуши рева на моторите. Но Бог може да заглуши греховната история на земята! Сатана може да накара стрелката на компаса да скача. А Бог може да посрами земното притегляне и да повдигне Своя народ в небето, възвръщайки на хората оплаквания от тях рай. Сатанинското НЛО може да изгори земята на мястото на кацането си, а от Божието присъствие димят планините. За да измами хората, сатана ще прави да пада огън от небето, Бог с пояждащ огън ще очисти земята и ще я обнови. Сатана може да нанесе на фотолента загадъчен образ. Бог може да начертае Своя образ в човешкото сърце! Сатана може да доведе до израждане на човешката личност. Бог може да възстанови човека, та нали промененият живот – това е вечното Божие чудо! Животът на християнина – това е също зрелище, това е веригата на чудесата!
Тъй като Божият часовник е изключително точен, Той никога няма да закъснее, за Него няма непредвидимо нищо. Ние можем да бъдем сигурни, че в Божественото разписание на историята, събитията ще се сбъднат своевременно. Ние нееднократно се убеждаваме в това, че за Неговото Провидение не съществува проблем дори тогава, когато и най-малкият порив на вятъра може да бутне пътешественика в пропастта, както и неизговорената своевременно заслужена дума или изтървана възможност могат да провалят Божествения план. За това говорят многочислени опити.
Позволете да ви поканя в онзи ден, когато Господ встъпи в бъдещото околоземно пространство и извика нашият свят в битието. Той е казал само дума – и светът се е появил! Прочетете за това в Псалмите 33:6,9. А след това е окачил земята в космоса, нека да видим, какво се говори за това в Йов 26:7.
На мен лично ми харесва, колко ярко предава това събитие д-р Шадрах Мешах Локридж:
„Стоейки върху нищото, Той протегнал ръка към нищото и взел нещо, когато още нямало какво да се вземе и окачил това нещо на нищото, и му заповядал да виси непоколебимо… Стоейки върху нищото, Той взел чука на собствената Си воля и ударил върху наковалнята на Своето всемогъщество и се посипали искри. Той ги събрал в шепата Си и ги разпръснал в пространството, украсявайки със звездите небесата!“
Но в дните на Ной дошло време за потоп. Никакъв предишен исторически опит няма да ни помогне да разберем това, което е станало в действителност. Като мощни водопади рухнали води от небесата, бликнали от земните недра. Светкавици порели небето на части. Планините се гърчили в конвулсии. Вятърът се борил с огъня и вулканичната лава. Вълните свирепствали. Земята се пукала и конвулсивно треперела. След това зрелище останали живи само осем души!
Готов съм да ви кажа, че за нас са приготвени най-добрите места за наблюдаване на финалното зрелище, завършващо историята на света – връщането на Господ Исус Христос на земята. Нищо приличащо на ложи за избрани хора, разбира се, няма да има. И безучастни зрители също няма да има. Всеки ще вземе непосредствено участие. Това зависи от личния избор на човека.
Позволете ми да ви напомня Боговдъхновени редове: „Среднощ е, когато Бог открива Своята мощ за освобождението на народа Си. Слънцето се появява и свети с пълна сила. Знамения и чудеса следват бързо едно след друго. Безбожните гледат с ужас и почуда сцената, докато праведните следят с тържествуваща радост знаците на избавлението си. Всичко в природата сякаш е излязло от обичайния си ход. Реките престават да текат. Тъмни, гъсти облаци се сблъскват един с друг. Но посред разгневените небеса има едно място, чисто място на неописуема слава, откъдето се разнася Божият глас, подобен на звук от много води: „Свърши се!“
Гласът разтърсва небето и земята. Става мощно земетресение… Небето като че се отваря и затваря и славата от Божия престол проблясва. Планините се люлеят като тръстика от вятъра и откъртени скали летят навсякъде. Долавя се бучене като от наближаваща буря. Морето е разбушувано, бясно. Чува се вой на ураган… Цялата земя се повдига и люлее като морски вълни. Повърхността й се напуква. Сякаш основите й се разклащат. Цели планински вериги пропадат. Населени острови изчезват. Морски пристанища, станали в позора си като Содом, биват погълнати от разгневените води… Като градушка големи камъни, тежки „около един талант“ (приблизително четиридесет килограма всеки) и довършват делото на унищожението. Най-гордите градове на земята са съсипани в развалини… Бесни светкавици процепват небосвода и обгръщат земята в море от пламъци. По-силно от ужасните гръмове на светкавиците се чуват тайнствени и страшни гласове, обявяващи участта на безбожните… Риданията им заглушават шума на природните стихии. Демони признават Божествеността на Христос и треперят… През един процеп в облаците блести Звезда, с четири пъти по-силна ярост от мрака. Тя говори на верните за надежда и радост, а на престъпниците на Божия закон – за строгост и гняв… Скоро на изток се появява малък черен облак колкото половин човешка длан… Това е знамението на Човешкия Син. Този облак се приближава към земята и става все по-светъл и по-славен,докато се превърне в голям бял облак. Цялата му основа е слава, изглеждаща като унищожаващ огън, над който е дъгата на завета. Исус язди напред като мощен победител.
Светите ангели – голямо, неизброимо множество, Го принуждават с тържествени химни и небесни мелодии. Човешкото око не може да обхване сцената; смъртен ум не може да проумее нейното величие. („Великата борба“, стр. 388-391). Какво зрелище!
Второто пришествие на Господа може да бъде разбрано. Но събитията на Голгота, които са били още по-величествени, е невъзможно да бъдат разбрани.
Голгота не може да бъде разбрана до край нито от хора, нито от ангели, нито от жители на непадналите светове!
ГОЛГОТА! Най-трагичният ден в историята на Божията Вселена. Учудвайте се, небеса! Човекът разпънал на кръст своя Създател.
Но това е бил ден и на най-великата радост. Хората не разбирали значението на този ден. Ангелите разбирали повече. Когато се разнесъл гласът на Божия Син, разпант на кръста, „Свърши се!“, – те започнали да разбират значението на ставащото за цялата Вселена. Исус достигал до финалната лента, и макар, че паднал мъртъв, успял да я прекрачи, без да съгреши нито веднъж. Нито една неприятелска измама не оставила и най-малко петно при изпитването на Неговата вяра и търпение. Съвършен Спасител!
Представете си Марри и Роузлин, препъвайки се, се влачат към спасителите, успяват да се върнат с тях навреме при родителите си, за да чуят от тях, че те не искат да се спасят! В края на краищата трудът на спасителите би излязъл напразен!
По подобен начин и ние постъпваме с Господа – не искаме да се спасяваме!
Той е преминал безкрайно сложен път, много по-дълъг от този, който са преминали децата в австралийския пущинак. По гъмжащата със змиите на злото земя, Той е вървял тридесет и три и половина години, връщайки се обратно при Отца Си, със белези по ръцете и краката Си, които завинаги ще останат върху Него!
Тридесет и три години! И през цялото това време нито крачка назад! Понякога Той се е уморявал, отслабвал, бил е съкрушен и изтощен дотолкова, че небесен ангел на ръцете си Го е подкрепял и утешавал. А Той е мислил за мен и за теб – и пак се е изправял. Той е бил Агнецът, заклан от създанието на света. Предстояло Му да се качи на груб кръст и да увисне на него извън стените на Ерусалим. Този кръст по право трябваше да се падне на вас. И на мен!
Приятелю, най-безопасно от всичко е да позволим на Исус да владее нашето съзнание!