Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

ОТ ЩАТ НА ЩАТ – 62 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

ОТ ЩАТ НА ЩАТ
Бях много загрижена да посетя лагерните събрания в Калифорния, но дойдоха настоятелни призиви да посетя лагерните събрания на Изтока. Тъй като състоянието на нещата там ми бяха представени, знаех, че трябва да занеса едно свидетелство, особено на нашите братя от конференцията в Нова Англия. Така че не се чувствах свободна да остана по-дълго в Калифорния.
На 28 юли 1878 г., придружена от моята снаха, Ема Л. Вайт, и от Едит Доналдсън напуснах Оукланд, Калифорния, на път за Изтока. По пътя проповядвах в Сакраменто пред много внимателно събрание и Господ ми даде свободно да им говоря от Неговото слово. В неделя отново пътувахме с влака, спряхме в Рино, Невада, където говорих във вторник вечерта.

В Колорадо
По пътя от Денвър за Уолингс Милс, планинското летовище, спряхме в Боудър Сити. Видях с радост нашата палатка, сега предоставена за въздържателни събрания. Старейшината Корнел изнасяше серия от проповеди. Намерихме спокойно убежище в удобния дом на сестра Дарт. Говорих със специална покана в препълнената с внимателни слушатели палатка.
В неделя на 8 август се срещнах със съпруга си и го заварих с много подобрено здраве, за което се чувствах благодарна на Бога.
Цялото ни семейство се бе събрало тук на планината с изключение на нашия син Едсън. Мъжът ми и децата мислеха, че съм много изморена, след като бях работила почти непрекъснато от лагерното събрание в Орегън. Затова смятаха, че мое право е да си почина. Но ми бе внушено да посетя Източните лагерни събрания, особено в щата Масачузетс.
Получихме писмо от брат Хаскел, в което той най-настоятелно ни молеше да посетим лагерното събрание. Но ако съпругът ми не би могъл да дойде, искаше по възможност да отида аз. Прочетох писмото на съпруга си и след няколко мига мълчание той каза: “Елена, ще трябва да посетиш лагерното събрание в Нова Англия”.
На другия ден Едит Доналдсън и аз опаковахме дрехите си. В 2 ч. сутринта тръгнахме, огрени от лунната светлина, а в 6.30 се качихме на него в Блек Хок. Пътуването беше всичко друго, но не и приятно, защото жегата беше голяма.
Когато пристигнахме в Батъл Крийк, научихме, че е определено да говоря в неделя вечерта в огромната палатка, разпъната в двора на колежа. Тя се изпълни до краен предел и аз от сърце отправих сериозни апели към хората.
В Батъл Крийк престоях само кратко време. След това, придружена от сестра Мери Смит, Аби и старейшината Е. У. Фарнсуърд, отново литнах към Изток.

Конференцията в Нова Англия
Когато пристигнахме в Бостън, братята Ууд и Хаскел ни посрещнаха и ни придружиха до Балард Вейл, мястото на събранието. Там бяхме посрещнати от стари наши приятели със сърдечност, която отпусна сърцата ни. На това лагерно събрание се налагаше да се извърши много работа. Много църкви бяха възникнали след нашето последно лагерно събрание. Скъпоценни души бяха приели истината и имаха нужда да бъдат въведени по-нататък в по-дълбоко и по-цялостно познание на практическото благочестие.
При един случай говорих върху истинското освещение, което означава – нито повече, нито по-малко – ежедневно умиране на собственото “аз” и ежедневно съобразяване с Божията воля. Докато бях в Орегън, ми бе показано, че някои от младите църкви в Нова Англия съединението (конференция) се намират в опасност поради пагубното влияние на криво разбрано освещение. Някои бяха подлъгани от това лъжеучение, докато други, познаващи измамното му влияние, разбираха опасността и я избягваха. Освещението, за което апостол Павел говори, представлява непрестанна борба със собственото “аз”. Той казва: “Всеки ден умирам” (1Коринтяни 15:31). Неговата воля и желания всеки ден са били в конфликт с дълга и с Божията воля. Вместо да следва своите склонности, той е вършел волята на Бога, колкото и неприятно и “разпъващо” за неговото естество да е било.
Поканихме хората, които желаеха да бъдат кръстени, и тези, които за първи път спазваха съботата, да минат напред. Отзоваха се 25 души. Те дадоха прекрасни свидетелства. Преди лагерното събрание да завърши, 22-ма души се кръстиха.
Беше ни много приятно да срещна тук нашите стари приятели в делото, с които се бяхме запознали преди 30 години. Нашият многоуважаван брат Хейстингс проявяваше същия интерес към истината както винаги. Радвахме се и на срещата си със сестра Темпъл и със сестра Колинс от Дартмаут, щата Масачузетс, и на брат и сестра Уилкинсън, в чиито дом пребивавахме по време на първите ни пътувания във връзка с третата ангелска вест.

Събрание в Мейн
Напуснахме Балард Вейл във вторник сутринта на 3 септември, за да посетим лагерното събрание в Мейн. Наслаждавахме се на спокойна почивка в дома на брат Мортън близо до Портланд. Той и добрата му съпруга направиха нашето пребиваване там много приятно. Пристигнахме на мястото преди съботата и бяхме много щастливи да се срещнем там с някои от изпитаните приятели на делото.
Има хора, които са винаги на своя пост, винаги изпълняващи дълга си, независимо дали е пек или в буря. Но има и друга група християни “слънцегрейци”. Когато всичко върви добре и е приятно за чувствата им, те са пламенни и ревностни. Но когато се натрупат облаци и трябва да посрещат неприятни неща, нямат нищо за казване или за вършене. Божиите благословения почиват над активните Му работници, докато онези, които са бездейни, не получават никаква полза от събранията, каквато всъщност би трябвало да имат. Бог бе със Своите служители, които работеха вярно, представяйки въпросите на библейските учения и практичните теми.

В Батъл Крийк
Генералната конференция се състоя в Батъл Крийк от 2 до 14 октомври 1878 г. Присъстваха повече от 50 проповедници. Всички бяхме щастливи, че можахме да се срещнем тук със старейшините Андрюс и Бордо от Европа и Лъфбъроу от Калифорния. Имаше представители на делото от Европа, Калифорния, Тексас, Алабама, Вирджиния, Дакота, Колорадо, както и от всички северни щати от Мейн до Небраска.
Бях щастлива, че можах да се включа в работата заедно с моя съпруг. Колкото повече напредваха събранията, толкова повече нарастваше и силата ми.
В сряда (от втората седмица на събранията) няколко души се съединихме в молитва за наша сестра, изпаднала в униние. Докато се молехме, аз бях богато благословена. Господ изглеждаше много близо. Бях взета във видение на Божията слава и ми бяха показани много неща.
Това бяха събрания, в които имаше тържествена сила и дълбок интерес. Няколко души, свързани с работата в нашата печатница, се убедиха и приеха истината. Дадоха ясни, интелигентни свидетелства. Невярващи биваха увещавани и заставаха под знамето на Княз Емануил. Това събрание представляваше решителна победа. Преди да приключи, 120 души се кръстиха.

Лагерните събрания в Канзас
Придружена от снаха ми Ема Вайт, напуснах Батъл Крийк на 23 октомври на път за лагерното събрание в Канзас. В Топека оставихме влака и пропътувахме с частно превозно средство 12 мили до Ричланд, мястото на събранието. Беше хладно за сезона и бяха направени много добри приготовления за студеното време. Във всяка палатка имаше печка.
В събота сутринта заваля сняг. Но нито едно събрание не беше прекратено. Снежната покривка бе около 1 инч и въздухът беше остро студен. Жени с малки деца се трупаха около печките. Много трогателно беше да се видят 150 души, събрани при такива обстоятелства. Някои бяха дошли от 200 мили със собствен превоз. Всички изглеждаха гладни за хляба на живота и жадни за водата на спасението.
Старейшината Хаскел говори в петък следобед и вечерта. В събота сутринта отправих насърчителни думи към присъстващите, положили такива големи усилия, за да присъстват на събранието. Колкото по-неблагоприятно беше времето, толкова по-голяма беше нуждата ни да получим слънчевата светлина на Божието присъствие. Този живот тук е в най-добрия случай християнската зима. Суровите зимни ветрове – разочарования, загуби, болка и мъка – са нашият жребий тук. Но надеждите ни се простират по-нататък – към християнското лято, когато ще сменим “климата”, оставяйки зад себе си всички зимни ветрове и свирепи бури. Ще бъдем взети в жилищата, които Христос е приготвил за обичащите Го.
Във вторник сутринта събранието приключи и ние отидохме до Шърмън, щата Канзас, където бе определено да се състои друго лагерно събрание. Това бе интересно и полезно, макар да присъстваха само около стотина братя и сестри. Бе предназначено да бъде общо събиране на разпръснатото Христово стадо. Присъстваха от Южен Канзас, Арканзас, Кентъки, Мисури, Небраска и Тенеси. На това събрание съпругът ми се присъедини към нас и оттук заедно със старейшината Хаскел и с нашата снаха отидохме в Далас, щата Тексас.

Посещение в Тексас
В четвъртък се отправихме за дома на брат Магдиармън в Грандпреъри. Тук нашата снаха се срещна с родителите си, а също и с брат си и сестра си, които са били на ръба на гроба по време на треската, върлувала в този щат миналото лято. Изпитахме голямо удовлетворение, когато обслужвахме нуждите на това притеснено семейство. През изминалите години то доста щедро ни бе подпомагало в нашите нужди. Тяхното здравословно състояние се беше подобрило, когато се разделихме, за да посетим лагерното събрание в Плейно от 12 до 19 ноември.
Тук с радост се срещнахме с нашите стари приятели Р. М. Килгър и съпругата му. Много се зарадвахме, когато заварихме и голяма група интелигентни братя и сестри на събранието. Никога свидетелството ми не е било приемано с по-голяма готовност и по-сърдечно, както от тези хора. Дълбоко се заинтересувах от делото в този голям щат Тексас.