Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Павел се отнася към Цезаря – 40 – Деяния на апостолите – Елена Вайт (Елън Уайт)

Павел се отнася към Цезаря – 40 – Деяния на апостолите – Елена Вайт (Елън Уайт)

“А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в
Ерусалим. Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха
жалба против Павла и, молейки му се, искаха да склони на това против него -
да изпрати да го доведат в Ерусалим.” С тази молба те целяха да причакат
Павел край пътя към Ерусалим и да го убият, но Фест имаше високо чувство
за отговорността на своя пост и учтиво отклони молбата. “… римляните нямат
обичай – заяви той – да предават някой човек на смърт, преди обвиняемият
да е бил поставен лице срещу лице с обвинителите си и да му е даден
случай да говори в своя защита относно обвинението” (Деян. 25:16). Изтъкна,
че “сам той скоро щеше да тръгне за там”, за Кесария. “Затова, рече той,
влиятелните между вас нека слязат с мене и ако има нещо криво в човека,
нека го обвинят.”
Не това желаеха евреите. Те не бяха забравили по-раншното си
поражение в Кесария. В контраст със спокойното държание и силните
аргументи на апостола собственият им зъл дух и безпочвени обвинения щяха
да се проявят във възможно най-лошата светлина. Отново настояха Павел
да бъде доведен в Ерусалим за съд, но Фест държеше твърдо на мнението
си да го предаде на законен съд в Кесария. Бог в Своето провидение
насочваше решението на Фест така, че животът на апостола да бъде
удължен.
Като видяха, че намеренията им пропаднаха, еврейските водачи се
приготвиха веднага да свидетелстват срещу Павел в съда на прокуратора.
Връщайки се в Кесария след неколкодневен престой в Ерусалим, Фест
“седна на съдийския престол и заповяда да доведат Павла… Юдеите, които
бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки
обвинения, които не можеха да докажат”. Този път без адвокат евреите
предпочетоха сами да представят обвиненията си. Докато се разглеждаше
делото, обвиняемият спокойно и откровено посочи фалша на техните
изявления.
Фест прозря, че въпросът на спора бе свързан изцяло с еврейските
вярвания и че в обвиненията срещу Павел нямаше нищо, което те можеха да
докажат и което да предизвика издаване на смъртна присъда или дори
затвор. Ясно разбра каква буря от бяс би се породила, ако Павел не бъде
осъден или предаден в ръцете им. И така, “понеже искаше да спечели
благоволението на юдеите”, Фест се обърна към Павел и попита дали желае
да отиде в Ерусалим под негова защита, за да бъде изпитан от Съвета.
Апостолът знаеше, че не може да очаква справедливост от хора, които
чрез престъпления си бяха навлекли Божия гняв. Знаеше, че като пророк
Илия ще бъде в по-голяма безопасност сред езичници, отколкото сред
отхвърлилите светлината от небето и затвърдили сърцата си против
евангелието. Уморен от борби, действеният му дух устояваше с мъка на
повторното забавяне и уморителното отлагане на неговия разпит и
затворничество. Затова реши да използва правата си като римски гражданин
и да се отнесе към цезаря.
В отговор на въпроса на управителя Павел каза: “Аз стоя пред
кесаревото съдилище, гдето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил
никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш. Прочее, ако съм злодеец и
съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта, но ако ни едно от
нещата, за които ме обвиняват тия, не е истинно, никой не може да ме
предаде, за да им угоди. Отнасям се до кесаря.”
Фест не знаеше нищо за заговора на евреите да убият Павел и се
изненада от това обръщение към цезаря, но думите на апостола сложиха
край на съдебната процедура. “Отнесъл си се до кесаря, при кесаря ще
отидеш.”
Така още веднъж поради породената от високомерието омраза и
себеоправдание Божият слуга беше принуден да се обърне за закрила към
езичниците. Същата злоба бе накарала пророк Илия да бяга за помощ при
вдовицата от Сарепта и вестителите на евангелието да се оттеглят от
евреите, за да проповядват вестта си на езичниците. И тази злоба към
народа Божи, живеещ в оная епоха, пак ще се проявява. Мнозина от
изповядващите се за Христови последователи имат същата гордост,
формализъм и себелюбие, същия дух на потисничество, които заемаха
толкова голямо място в сърцата на евреите. В бъдеще хората, твърдящи, че
са Христови представители, ще действат така, както свещениците и
управниците постъпиха с Христос и апостолите. Във великата криза, през
която скоро ще минат, верните Божи слуги ще се срещнат със същата
закоравялост на сърцето, същата жестока решителност и същата
незаслужена омраза.
Всички, които в този зъл ден биха служили на Бога безстрашно според
нашепването на съвестта си, ще имат нужда от смелост, твърдост и
познание за Него и Неговото Слово. Защото верните Му ще бъдат
преследвани и мотивите им – поставяни под съмнение, най-добрите им
усилия ще бъдат представени във фалшива светлина и имената им -
отхвърлени като на злосторници. Сатана ще работи с всичката си измамна
сила, за да повлияе върху сърцата и да помрачи разума, за да направи злото
да изглежда добро и доброто – зло. Колкото по-силна и по-чиста е вярата на
Божия народ и по-твърда неговата решимост да Му бъде послушен, толкова
по-жестоко ще се бори Сатана да насочи срещу него яростта на онези, които
твърдят, че са праведни, а тъпчат Божия закон. Ще е нужно най-голямо
доверие, най-героични намерения, за да се удържи здраво вярата,
предадена от светиите.
Бог желае народът Му да се подготви за скоро наближаващата криза.
Приготвени или не, те всички ще я срещнат и само онези, които са предали
живота си за съобразяване с Божествения стандарт, ще устоят твърди във
времето на изпитания и тежки изкушения. Когато светските управители се
обединят със служителите на религията, за да диктуват по въпросите на
съвестта, тогава ще се види кой наистина се бои от Бога и Му служи. Когато
тъмнината е най-дълбока, светлината на един богоподобен характер ще
изгрее най-ясно. Когато изчезне всяко друго доверие, тогава ще се види кои
пребъдват в доверие към Йехова. И докато враговете на истината от всички
страни дебнат Господните слуги, за да им сторят зло, Бог ще бди над тях за
добро. Той ще им бъде като сянка на голяма скала в уморена земя.
Тази глава е основана на Деяния 25:1-12