Пазете интересите на братята 28 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Чрез кръщелния обет всеки църковен член е обещал тържествено да пази интересите на своите братя. Всички ще бъдат изкушени да държат здраво за своите любими планове и идеи, които им се виждат правилни и солидни. Но те трябва да бдят и да се молят, и да се стараят до крайния предел на възможността им да изграждат Божието царство в света. От всеки християнин Бог изисква, доколкото това е по силите му, да отклонява от братята и сестрите си всяко влияние, което и в най-малка степен би ги разделяло или би отделяло интересите им от делото на сегашното време. Той не само трябва да се грижи за собствените си духовни интереси, но и да се интересува и да бъде загрижен за душите на хората, с които е свързан. Чрез Христос християнинът трябва да влияе на членовете на църквата. Неговите думи и поведение трябва да са пример, който да кара другите да следват Христовия образец в себеотрицание, себежертване и любов.
Ако в църквата има хора, които влияят против любовта и безкористната благотворителност, които Исус прояви към нас, ако те странят от своите братя, верни хора ще трябва да разрешат тези случаи мъдро, въздействайки върху душите на тези вярващи, като внимават да не би тяхното недоволство и фалшиви доноси да увлекат и други и църквата да бъде поведена в крив път. Някои са изпълнени със себеупование и самонадеяност. Има неколцина, които те смятат за прави, но оспорват и намират грешки във всяка постъпка на другите. На такива лица не трябва да се позволява да излагат на опасност интересите на църквата. За да се повиши нейният морален дух, всички трябва да се чувстват задължени да търсят лична духовна култура чрез прилагане на строги библейски принципи като пред очите на святия Бог.
Нека всеки църковен член съзнава, че лично трябва да бъде в изправност пред Бога, за да бъде осветен чрез истината. Едва тогава той ще може да представлява християнски характер пред други и да дава пример на несебелюбивите. Ако всеки върши това, църквата ще порасне духовно и ще има Божието благоволение…
Ние приближаваме края на времето. Изпитания извън църквата ще имаме изобилно, но нека те не идват от църквата. Нека изповядващите се за Божи народ се отрекат от личното си Аз заради истината, заради Христос. „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло“ (2Коринт. 5:10). Всеки, който истински обича Бога, ще има Христовия дух и пламенна любов към своите братя. Колкото повече сърцето е в общение с Бога и колкото повече любовта е съсредоточена в Христос, толкова по-малко човек ще бъде смущаван от грубостта и трудностите, които среща в живота. Тези, които в характер растат до пълния ръст на мъже и жени в Христос, ще приличат все повече на Него, ще се издигат над предразположението да роптаят и недоволстват; няма да са търсачи на грешки…

Време за „бдене и молене“
Живеем във век, когато всички трябва да обърнат особено внимание на увещанието на Спасителя: „Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение“ (Матей 26:41). Нека всеки помни, че трябва да е верен и лоялен с Бога, да вярва истината, да расте в благодатта и в познанието за Исус Христос. Поканата на Спасителя гласи: „… научете се от Мене, защото съм кротък и смирен на сърце, и ще намерите покой на душите си“ (Матей 11:29). Господ е готов да ни помогне, да ни укрепи и благослови. Но ние трябва да минем процеса на очистване, докато всички мръсотии на характера ни изгорят. Всеки църковен член ще мине през огнената пещ, не за да изгори, а за да бъде очистен.
Господ е действал между вас, но и Сатана се е натрапвал, за да всява фанатизъм. Има и други злини, които трябва да се избегнат. За някои е опасно да бъдат доволни от откъслечните си познания за светлината и любовта на Бога, защото така престават да напредват. Не се поддържат бдението и молитвата. В същото време, когато се разнасят ликуващите възгласи: „Храма Господен, храма Господен“ (Еремия 7:14), изкушението идва и душата бива обвита в мрак – стремеж към света, себелюбие и себепрославяне. Става нужда Сам Господ да предаде на душата собствените Си идеи. Каква мисъл! Вместо нашите бедни, земни, ограничени идеи и планове Господ ще ни предаде Своите идеи, собствената си мисъл, благородна, широка, далеч простираща се, всякога водеща към небето!
Ето тук е вашата опасност, като не се стремите напред „към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса“ (Филип. 3:14). Дал ли ви е Господ светлина? Тогава вие сте отговорни за нея не само докато лъчите й ви огряват, но за всичко онова, което ви е било разкрито в миналото. Трябва всекидневно да предавате волята си на Бога; трябва да ходите в светлината и да очаквате още от нея, тъй като светлината от милия Спасител ще продължи да свети с все по-ясни и по-ярки лъчи в моралната тъмнина, увеличавайки светлостта си до съвършен ден.
Всички членове на вашата църква търсят ли всяка сутрин прясна манна за събиране? Търсите ли Божествено просветление? Или изнамирате средства, за да прославите себе си? Обичате ли Бога с всичката си душа, сила, ум, като Му служите за благославяне на околните си с цел да ги заведете при Светлината на света? Задоволявате ли се с миналите си благословения? Ходите ли, както Христос е ходил, работите ли, както Той е работил, изявявайки Го пред света чрез думи и дела? Водите ли чист и свят живот като послушни чада? Христос трябва да влезе в живота ви. Само Той може да ви излекува от завист, зломислие против братята. Само Той може да ви отнеме самонадеяния дух, който някои подхранват за своя духовна вреда. Единствено Исус може да ви направи да почувствате слабостта, незнанието си, поквареното си естество. Само Той може да ви направи чисти, благородни, годни за жилищата на спасените.
„Чрез Бога ще вървим юнашката“ (Псалм 60:12). Колко много добро може да направите, като сте верни на Бога и на вашите братя, като заглушавате всяка нелюбезна мисъл, всяко чувство на завист или самомнение! Нека животът ви бъде изпълнен със служба на любезност към другите. Колко скоро ще бъдете повикани да сложите оръжие, не се знае. Смъртта може да ви изиска внезапно, без да ви даде време да се приготвите за последната промяна, без да ви даде физическа или умствена сила да насочите мисълта си към Бога и да се помирите с Него. Няма да мине много време и някои ще разберат от опит колко напразно е да се очаква помощ от човек, колко без всякаква стойност е самомнението, собствената правда, която ги е задоволявала.

Нашият ден на привилегии
Заставена съм от Господния дух да ви кажа, че сега е вашият ден на привилегия, на упование, на благословение. Ще го използвате ли? За прослава на Бога ли работите, или за личните си интереси? Дали имате пред очите си бляскави перспективи за светски успех, чрез който да постигнете себезадоволяване и финансови печалби? Ако е така, ще бъдете най-горчиво разочаровани. Но ако се стараете да водите чист и свят живот, да учите всекидневно в училището на Христос уроците, които Той ви е поканил да научите, да бъдете кротки и смирени по сърце, тогава вие ще имате мир, който не може да се промени от никакви земни обстоятелства.
Животът с вяра в Христос е живот на мир. Безпокойството, недоволството и липсата на мир откриват отсъствието на Спасителя. Ако Исус е въведен в живота, този живот ще бъде изпълнен с добри и благородни дела за Господа. Ще забравите да служите на себе си и ще живеете все по-близко и по-близко до милия Спасител, характерът ви ще стане христоподобен и всички около вас ще разберат, че сте били с Исус и сте се учили от Него. Всеки притежава в себе си източника на собственото щастие или окаяност. Стига да пожелае, може да се издигне над низките чувства, които са преживяване за мнозина. Но докато човек важничи и се надува, Господ не може да направи нищо за него. Сатана ще представя славолюбиви проекти, за да омайва чувствата, но вие винаги трябва да имате предвид „прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса“ (Филип. 3:14). Изпълнете живота си с възможно повече добри дела. „Разумните ще сияят от светлостта на простора и тези, които обръщат мнозина в правда, като звездите до вечни векове“ (Даниил 12:3).
Ако животът ни е изпълнен със свято ухание, ако почитаме Бога, като подхранваме чисти мисли към другите, също вършим добри дела за благославяне на другите, тогава няма да има значение дали живеем в колиба или в палат. Обстоятелствата едва ли имат нещо общо с опитността на душата. Подхранваният дух е този, който придава значение на всичките ни постъпки. Човекът, живеещ в мир с Бога и с ближните си, не може да бъде окаян. В сърцето му няма да има завист, зломислието няма място там! Омразата няма да съществува. Сърцето, което е в хармония с Бога, се издига над смущенията и изпитанията на този живот.
Но сърце без мир е нещастно, пълно с недоволство. Човекът вижда недостатъци във всичко и е способен да разстрои и най-прекрасната музика. Себелюбивият живот е живот на зло. Хора, чиито сърца са пълни с любов към личното Аз, ще хранят лоши мисли за своите братя и ще говорят против Божиите служители. Страсти, стопляни и подклаждани от сатанински внушения, са горчив извор, от който всякога извира горчива вода, тровеща живота на другите…
Всеки, който претендира, че следва Христос, нека цени себе си по-малко, а другите повече. Сближавайте се! Сближавайте се! В съединението има сила и победа; в разногласието и разделението – слабост и провал. Тези думи ми се казаха от Небето. Аз ви ги предавам като Божия вестителка.
Нека всеки се стреми да отговори на молитвата на Христос: „Да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе…“ О, какво единство е това! И Христос казва: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 17:21, 13:35).
Когато смъртта отнеме някого от нашите редици, за какви отношения към него си спомняме? Приятни ли са за гледане картините върху стените на паметта ни? Дали това са спомени за казани добри думи, за дадено навреме съчувствие? Дали братята му са отстранявали лошите мисли в себе си като нескромни натрапници в чужди работи? Дали са защитавали неговата страна? Дали са били верни на боговдъхновеното увещание: „… насърчавайте малодушните, поддържайте слабите…“ (1Солунци 5:14). „Ето, ти си научил мнозина, и немощните ръце си укрепил“ (Йов 4:3). „Укрепете немощните ръце и утвърдете отслабналите колена. Кажете на ония, които са с уплашено сърце: „Укрепете се! Не бойте се!“ (Исая 35:3, 4).
Когато умре този, с когото сме общували в църквата, когато знаем, че неговата сметка на небето е приключена, какви са спомените на братята му за поведението им към него? Какво влияние са имали над него? Колко ясно изпъква сега в паметта ни всяка остра дума, всяка неразумна постъпка! Колко различно биха постъпили те, ако им се дадеше още един изпит!
Апостол Павел благодари на Бога за утехата, която дава при скръб, като казва:“Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха. Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която ние се утешаваме от Бога“ (2 Коринт. 1:3, 4). Утешението и топлотата на Божията любов, които чувстваше да бликат в душата му, Павел предаваше и на околните. Нека оправим поведението си така, че картините по стените на нашата памет да не са непоносим спомен.
След като умрат тези, с които общуваме, няма вече да има възможност да върнем някоя изговорена дума за тях или да заличим от паметта някое неприятно впечатление. Затова нека внимаваме как се държим, за да не оскърбяваме Бога с устните си. Нека премахнем от себе си всяка студенина и разногласие. Нека сърцето се стопи от нежност пред Бога, като си припомняме Неговите милостиви постъпки към нас. Нека Божият дух като свят пламък изгори сметта, която е натрупана пред сърдечната ни врата, за да може Исус да влезе. Тогава Неговата любов ще се излива чрез нас и върху други във вид на нежни думи, мисли и постъпки. Тогава, ако смъртта ви раздели от нашите приятели, че не ги срещнем повече, докато застанем пред Божието съдилище, не ще се срамуваме да си припомним думите, които сме им казали.
Когато смъртта затвори очите, когато ръцете се скръстят върху безмълвните гърди, колко бързо чувствата и различията се променят! Няма вече недоволство, няма горчивина; обиди, грешки се прощават, забравят. Колко мили думи се изговарят за умрелите! Колко добри неща от живота им се явяват в паметта! Одобрения и похвали сега се изговарят щедро; но те стигат до уши, които не чуват, до сърца, които не чувстват. Ако тези думи бяха изговорени, когато морният дух най-много се нуждаеше от тях, когато ушите можеха да чуват и сърцето да чувства, каква хубава картина би останала в паметта! Колко много са изправените в благоговение и безмълвие пред умрелия, които си спомнят със срам и скръб за думи и постъпки, наскърбили завинаги утихналото вече сърце! Затова нека още сега внасяме в живота си всичката достъпна ни красота, любов и доброта. Нека бъдем внимателни, благодарни, търпеливи в нашето общуване един с друг. Нека мислите и чувствата, които намират израз край леглото на умиращи и умрели, изпълнят всекидневното ни общуване с нашите братя и сестри още докато са живи.