Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Пасхата – 24 – Патриарси и пророци – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Пасхата – 24 – Патриарси и пророци – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Пасхата
Когато искането за освобождаването на Израил бе поставено за първи път
пред египетския цар, тогава бе дадено и предупреждението за най-ужасната
от язвите. На Мойсей бе заповядано да каже на фараона: “Така говори
Йехова: “Израил Ми е син, първородният Ми. И казвам ти: “Пусни сина Ми
да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син,
първородния ти” (Изх. 4:22, 23). Макар и презирани от египтяните,
израилтяните почитаха Бога, което ги правеше единствените пазители на
Неговия закон. Поради специалните си благословения и привилегии те имаха
предимство пред другите народи като първороден син пред братята си.
Наказанието, за което Египет бе предупреден най-напред, трябваше да бъде
последното. Бог е дълготърпелив и пълен с милост. Той нежно се грижи за
съществата, сътворени по Негов образ. Ако загубата на жътвите, стадата и
чердите бе довела Египет до покаяние, децата му нямаше да бъдат
погубени. Но народът упорито се бе противопоставил на Божествената
заповед и сега щеше да му бъде нанесен последният удар.
На Мойсей бе забранено със смъртна заплаха да се явява повече в
присъствието на фараона. Но той трябваше да предаде на бунтовния монарх
последната вест от Бога, затова отново застана пред него с ужасното
съобщение: “Така говори Господ: “Около средата на една нощ Аз ще мина
през Египет и всеки първороден в египетската земя ще умре – от
първородния на фараона, който седи на престола си, до първородния на
слугинята, която е зад воденицата, и до всяко първородно от добитъка. И
по цялата египетска земя ще се нададе голям писък, какъвто никога не е
имало, нито ще има вече такъв. А против израилтяните – против човек или
животно – нито куче няма да поклати езика си, за да познаете, че Господ
прави разлика между египтяните и израилтяните. И всички тия твои слуги
ще дойдат при мене и ще ми припаднат и рекат: “Излез ти с всичките люде,
които те следват, и подир това ще изляза” (Изх. 11:4-8).
Преди да изпълни тази присъда, Господ даде чрез Мойсей наставление на
израилевите чада как да отпътуват от Египет и особено как да се опазят
от идващото наказание. Всяко семейство – само или заедно с други -
трябваше да заколи агне или яре “без недостатък” и с китка исоп да
поръси кръвта му по “двата стълба и на горния праг на вратата на къщите”
(Изх. 12:1-28), за да може идващият през нощта погубващ ангел да не
влезе в този дом. През нощта евреите трябваше да ядат месото опечено, с
безквасен хляб и с горчиви треви, “препасани през кръста си, с обущата
на нозете си и с тоягите в ръцете си и… набързо, понеже е време на
Господнето минаване” (Изх. 12:1-28).
Господ заяви: “…ще мина през египетската земя и ще поразя всяко
първородно в египетската земя – и човек, и животно; и ще извърша съдби
против всичките египетски богове… И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви
служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина и когато поразя
египетската земя, няма да падне върху вас погубителна язва.”
За възпоменание на това велико освобождение народът на Израил трябваше
да пази всяка година един празник във всичките бъдещи поколения. “Оня
ден ще ви бъде за спомен и ще го пазите като празник на Господа във
всичките си поколения. Вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.” Когато
в бъдещите години те щяха да пазят този празник, трябваше да повтарят на
децата си разказа за това велико избавление, както им заръча Мойсей. “Ще
отговорите: “Това е жертва в спомен на минаването на Господа, Който
отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а
избави нашите къщи.”
Нещо повече, първородните и на човек, и на животно трябваше да бъдат
Господни. Те трябваше да бъдат отдавани на Господа и възвръщани само с
откуп в знак на признателност, че когато първородните на Египет
погинаха, изложените на същата съдба първородни на Израил бяха милостиво
запазени чрез изкупителната жертва. “Защото всяко първородно е мое -
заяви Господ. – В деня, когато поразих всяко първородно в египетската
земя, Аз осветих за Себе Си всяко първородно в Израиля – и човек, и
животно; Мои ще бъдат” (Числа 3:13). След установяването на службата в
скинията Господ избра за Себе Си за работата в светилището Левиевото
племе вместо първородните от народа. “Понеже те Ми са всецяло дадени
измежду израилтяните – каза Той, – вместо всичките първородни от
израилтяните, всички, които отварят утроба, съм ги взел за Себе Си”
(Числа 8:16). От всички обаче се изискваше да плащат изкупителна цена за
първородния син в знак на благодарност за Божията милост (Числа 18:15,
16).
Пасхата трябваше да бъде както възпоменателна, така и символична – не
само да сочи назад към освобождението от Египет, но и напред към по-
великото освобождение, което Христос трябваше да извърши, като избави
народа Си от робството на греха. Жертвеното агне символизира “Божия
Агнец”, в Когото е нашата единствена надежда за спасение. Апостолът
казва: “…нашата Пасха – Христос – биде заклан за нас” (1 Кор. 5:7). Не
бе достатъчно само да се заколи пасхалното агне. Кръвта му трябваше да
бъде напръскана по стълбовете на вратата. Така и заслугите на Христовата
кръв трябва да бъдат приети от душата. Ние трябва не само да вярваме, че
Той умря за света, но и че умря за всеки от нас. Трябва да си приемем за
свои заслугите на изкупителната жертва.
Исопът, използван за напръскване на кръвта, бе символ на очистване – по
този начин той се използваше и за очистване на прокажени, и на
осквернени от докосване до мъртви. Неговото значение се вижда отново в
молитвата на псалмиста: “Поръси ме с исоп и ще бъда чист; измий ме и ще
стана по-бял от сняг” (Пс. 51:7).
Агнето трябваше да се приготви цяло, без да се пречупи нито кост. Така
не трябваше да се пречупи нито кост на Агнеца Божи, Който умря за нас
(Изх. 12:46; Йоан 19:36) – в символ за пълнотата на Христовата жертва.
Месото трябваше да се изяде. Не е достатъчно само да вярваме в Христос
за прощението на греха. Трябва чрез вяра постоянно да получаваме духовна
сила и храна от Него чрез словото Му. Христос каза: “…ако не ядете
плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот и Аз ще го
възкреся в последния ден.” И за да обясни значението, Той каза: “Думите,
които съм ви говорил, дух са и живот са” (Йоан 6:53, 54, 63). Исус прие
закона на Отца Си, изпълняваше неговите принципи в живота Си, изяви
неговия дух и показа благотворната му сила в сърцето. Йоан казва: “И
Словото стана плът; и пребиваваше между нас. И видяхме славата Му -
слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина” (Йоан
1:14). Христовите последователи трябва да участват в тази опитност.
Необходимо е да приемат и асимилират Божието слово, за да стане то
водеща сила в живота и делата им. Чрез мощта на Христос трябва да се
променят в Негово подобие и да отразяват Божествените Му качества. Нужно
е да ядат плътта и да пият кръвта на Божия Син, иначе в тях няма живот.
Духът и делото на Христос е редно да станат дух и дело на Неговите
ученици.
Агнето трябваше да се яде с горчиви треви, символ на горчивините от
робството. Така и ние, когато се храним с Христос, трябва да правим това
с разкаяние в сърцето поради греховете си. Яденето на безквасния хляб
също имаше свое значение, което бе особено подчертано в закона за
Пасхата и стриктно съблюдавано в живота на евреите. Никакъв квас не
трябваше да се намира в домовете им по време на празника. По същия начин
всички, които желаят да получат живот и храна от Христос, трябва да
отстранят кваса на греха. Така пише и Павел до коринтската църква:
“Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто… Защото и нашата Пасха,
Христос, биде заклан за нас. Затова нека празнуваме не със стар квас,
нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и
истина” (1 Кор. 5:7, 8).
Преди да получат свобода, робите трябваше да изявят вярата си в
предстоящото велико избавление. Кървавият знак трябваше да бележи
домовете им. От евреите се изискваше да се отделят със семействата си от
египтяните, да се съберат в домовете си. Ако израилтяните пренебрегнеха
някоя подробност от дадените им наставления, ако пропуснеха да отделят
чадата си от египетските деца, ако заколеха агнето, но пропуснеха да
напръскат с кръвта му стълбовете на вратата или ако излезеха от домовете
си, нямаше да бъдат в безопасност. Те можеха искрено да вярват, че са
направили всичко необходимо, но искреността им нямаше да ги спаси.
Всички, които не обърнеха внимание на Господните наставления, щяха да
изгубят първородните си от ръката на погубителя.
Чрез послушание народът трябваше да докаже вярата си. Така и всички,
които се надяват да бъдат спасени чрез заслугите на Христовата кръв,
трябва да осъзнават, че сами не могат да направят нищо, с което да си
осигурят спасението. Макар че единствено Христос може да изкупи вината
за престъплението, ние трябва да изоставим греха и да се обърнем към
послушанието. Човек трябва да се спаси чрез вяра, не чрез дела, но
вярата трябва да се изявява в делата му. Бог е дал Сина Си да умре като
изкупителна жертва за греха. Той е изявил светлината на истината, пътя
на живота, дал е средства, наредби и привилегии; и сега човекът трябва
да действа заедно с тези спасителни средства: да оценява и използва
помощта, която Бог е дал – да вярва и да се подчинява на всички
Божествени изисквания.
Когато Мойсей повтори на Израил Божия промисъл за неговото освобождение,
“людете се наведоха и се поклониха” (Изх. 12:27). Блажената надежда за
спасение, ужасният спомен за наложените върху потисниците им наказания,
грижите и подготовката за бързото им тръгване – всичко това бе погълнато
от благодарността към благодатния им Освободител. Много от египтяните
бяха склонни да признаят Бога на евреите като единствения истински Бог.
Сега, когато по земята щеше да мине погубващият ангел, те помолиха за
подслон в домовете на Израил. Бяха посрещнати с радост и се заклеха
отсега нататък да служат на Якововия Бог и да излязат от Египет с
Неговия народ.
Израилтяните послушаха дадените от Бога наставления. Бързо и тайно се
приготвиха за отпътуване. Семействата им се събраха, пасхалното агне бе
заклано, месото му – опечено на огън, безквасният хляб и горчивите треви
- приготвени. Всеки баща и свещеник на дома си напръска кръвта по
стълбовете на вратата и събра вкъщи семейството си. Пасхалното агне бе
бързо и тихо изядено. В страхопочитание народът се молеше и бдеше, а
сърцата на първородните от семействата на богати и бедни се свиваха в
неизразим ужас. Бащи и майки кършеха ръце, прегръщаха обичаните си
първородни, мислейки за ужасната съдба, която трябваше да падне тази
нощ. Но нито един израилев дом не бе посетен от погубващия ангел. Знакът
на кръвта – знак на защитата от един Спасител – беше на вратите им и
погубителят не влезе там.
Посред нощ “Господ порази всяко първородно в египетската земя… Нямаше
къща без мъртвец”. Всички първородни в земята, “от първородния на
фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който
бе в затвора, както и всяко първородно от добитъка”, бяха поразени от
погубителя (Изх. 12:29-33). Гордостта на всеки дом из цялото египетско
царство бе сломена. Викове и писъци на оплаквачки изпълниха нощта. Царят
и придворните с побелели лица и треперещи нозе стояха потресени и
ужасени. Фараонът си спомни как по-рано бе възкликнал: “Кой е Йехова, та
да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Йехова и затова
няма да пусна Израиля.” Сега неговата дръзка гордост против Небето бе
смирена в прахта. Той “повика Мойсея и Аарона още през нощта, та рече:
“Станете и вие, и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете,
послужете на Йехова, както рекохте. Подкарайте и овците си, и стадата
си, както рекохте, та идете, па благословете и мене”. Царските съветници
и народът също умоляваха израилтяните да тръгнат, “за да ги отпратят по-
скоро от земята си, защото си рекоха: “Ние всички измираме.”