Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Писанията – ценени високо – 04 – Живот и дейност на Елена Вайт – (Елън Уайт)

Писанията – ценени високо
Писанията на Елена Вайт постоянно посочват Библията като великия източник на цялата духовна истина. Те изобилстват с цитати от Писанията, на които тя не дава никакви произволни тълкувания. Произведенията й не са считани от адвентистите като прибавка към Библията, нито изучаването им измества изучаването й. Самата тя пише:
“Божието слово е достатъчно, за да просветли и най-помрачения ум и може да бъде разбрано от всички, които желаят да го разберат. Но въпреки това може да се види, че някои изповядващи вяра в Божието слово живеят в пълен разрез с неговите най-ясни учения. Но за да остави хората без извинение, Бог им дава ясни и точни свидетелства, като ги връща към Словото, което те са пренебрегнали да следват.” “Свидетелствата не са дадени, за да омаловажават Божието слово, но да го възвишават и да привличат ума към него, та красотата и простотата на истината да направят впечатление на всички.”
“Нашият лозунг трябва да бъде: “При закона и при свидетелството! Ако някой не говори според това Слово, наистина няма светлина в него.” Ние имаме Библията, пълна с най-скъпоценната истина. Тя съдържа “алфата и омегата” на познанието. Писанията, дадени по Божие вдъхновение, са “полезни за поучение, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да може Божият човек да бъде съвършен, съвършено приготвен за всяко добро дело”. Вземете Библията за своя настолна книга! Изучавайте я!”
На своите братя по вяра тя пише: “Не защитавайте теории и не налагайте тестове, за които Христос не е споменавал и които нямат основа в Библията. Ние трябва да представим на хората нейните грандиозни, тържествени истини. “Писано е”, това е тестът, който трябва да бъде вътре във всяко сърце и душа. Нека отиваме за ръководство при Божието слово. Нека търсим едно “така казва Господ”. Наситили сме се на човешки начини на действие. Умът, обучен само в светската наука, няма да успее да разбере Божиите неща. Но същият ум, обърнат, покаян и осветен, ще види Божествената сила в Словото” (“Евангелски работници”, стр.309, 310).

Предсказания – изпълнени
Една от характерните черти, която отличават истинския Бог от фалшивите божества, е силата Му да общува с човеците по отношение на миналото и бъдещето. Чрез пророк Исая Йехова хвърля предизвикателство към “боговете”, на които са се покланяли езичниците: “Нека ги приведат и нека ни явят какво има да стане. Обяснете предишното, кажете какво е било, та да приложим сърцата си в него и да узнаем сетнината му; или известете ни бъдещето, известете ни какво има да стане изпосле, за да познаем, че сте богове”. И поради неспособността на тези фалшиви божества да извършат това, Йехова заявява: “Ето, вие сте по-малко от нищо и това, което вършите – по-малко от нищо. Мерзост е за оня, който ви избира” (Исая 41:22-24).
Един от определените от Бога тестове, по които трябва да се разпознае истинският Божи пророк, е точното изпълнение на неговите думи. На древния Израил Господ каза чрез Мойсей, мощен пророк:
“Ако речеш в сърцето си: Как ще познаем коя дума Господ не е казал? – когато някой пророк говори в Господнето име и думата му не се сбъдне, нито се изпълни, тая дума Господ не е говорил, пророкът я е говорил надменно, да се не боиш от него” (Второзаконие 18:21, 22).
Могат да бъдат споменати много случаи, при които на Елена Вайт са били давани пророчески предсказания за бъдещето. Често пъти е виждала във видения личности, които не е познавала. По-късно при пътуванията си е срещала тези личности и им е предавала вести, които са й били давани във виденията за тях – вести, разкриващи техни действия или подбуди, които тя не би могла да получи от какъвто и да било човешки източник.
В първите години от своята работа по времето, когато тя, нейният съпруг и старейшината Джоузеф Бейтс са били почти единствените, проповядващи истината за съботата, пред нея е било разкрито бъдещото разрастване на движението, чиито първи пионери били те, а след това и неговите трудности. На 1 ноември 1848 г. на събрание, състояло се в Дорчестър, щата Масачузетс, на Елена Вайт било дадено видение, в което видяла вестта, символизирана чрез изгряването на слънцето и нарастваща по сила, докато озари целия свят.
След като излязла от видение, тя казала на съпруга си, че Господ желае той да започне отпечатването на малък вестник и че работата по публикуването истината ще се разраства все повече, докато издадените книги станат като потоци светлина, обкръжаващи земята. От човешка гледна точка това е било наистина дръзко предсказание. Вярващите били толкова малко на брой, бедни откъм светски блага, а и възгледите им били толкова непопулярни! Но въпреки това Бог, при Когото всичко е възможно, е изпълнил по чуден начин това слово. През годините оттогава издаваната от църквата литература, съдържаща истината, е нараствала постоянно, докато продажбата на печатни материали по всички части на света е достигнала на около седем милиона долара годишно.
Разказвайки своите ранни видения, Елена Вайт образно описва опитностите, през които адвентният народ трябва да премине, преди Господ да дойде. По времето, когато проявите на спиритизма са се ограничавали само до “тайнственото хлопане” в Рочестър, щата Ню Йорк, й е бил показан бързият феноменален растеж, който този култ ще постигне в бъдеще. Тя е предсказала издаването на закони, налагащи спазването на неделята в страни, където по онова време, е доминирала пълна религиозна свобода. Всички споменати предсказания, както и много други, са били публикувани и широко разпространени. Променящите света събития, станали откак са били написани тези предсказания, доказват истинността на много от тях. Това подхранва нарастващото доверие, че пророчествата, дадени на Е. Вайт и за последното дело на адвентистите от седмия ден също ще се се изпълнят. Адвентното движение е успявало и напредвало в значителна степен чрез съветите и насоките, дошли чрез нейния глас и перо до неговите ръководители и служители.

Състояние по време на видение
Специално през първите години от нейното дело виденията на Елена Вайт често пъти са били давани в присъствието на много свидетели. Във време на видение тя не е съзнавала нищо по отношение на обстановката, в която се е намирала на земята. Често пъти се е разхождала, правейки грациозни жестове, докато е описвала сцените, които е наблюдавала. В такива случаи силата й е била феноменална. Силни мъже са се опитвали да помръднат китката или ръката й от положението, което е заемала, но не са успявали. При един случай в дома на господин Къртис в Топшъм, щата Мейн, през 1845 г., тя взела от бюрото голяма семейна Библия, тежаща почти 9 кг и, държейки я с потегната над главата си лява ръка, прелиствала страниците с дясната. След това, с очи отправени нагоре и встрани от книгата, тя прочитала правилно много пасажи от Писанието, посочвайки стиховете с показалеца на дясната си ръка. Само със своята обичайна сила тя трудно би повдигнала дори тази тежка книга. Но докато била укрепвана по свръхестествен начин по време на видение, я държала високо с протегната ръка повече от половин час.
Разказвайки за своите видения, Елена Вайт често споменавала за някой, който я наставлявал: “придружаващият ме ангел” или “моят наставник”, или “моят водач”. С тези изрази тя назовавала блестящия, славен ангел, който неизменно действал като неин водач и наставник.
Макар че по време на видение Елена Вайт често говорела, никакъв дъх не излизал от устните й. На 26 юни 1854 г. в Рочестър, щата Ню Йорк, докато била във видение, двама лекари се опитали да докажат, че тя би трябвало да диша с дробовете си. Всред различните тестове бил приложен и следният: запалена свещ била приближена до устните й на колкото е възможно по-малко разстояние, без да я изгори. Но въпреки, че по това време тя говорела със силен глас, не се забелязало никакво трептене на пламъка. Първият признак за това, че излиза от видение, било едно дълбоко вдишване. Може би няколко секунди минавали, преди да поеме следващия дъх. А после, след няколко пълни вдишвания, започвала да диша нормално.
Тези физически състояния съответстват точно на преживяванията и опитностите на пророк Даниил, докато бивал във видения, както той ги е записал в 10-та глава от своето пророчество. Той споменава за загуба на сила, за появяването на ангел, който му предава свръхестествена сила. “Що се отнася до мене – заявява той, – понеже не остана никаква сила в мене, па и дишане не остана в мене, тогава пак се допря до мене нещо като човешки образ и ме подкрепи” (Даниил 10:17, 18).