Планиране за постоянна работа – 22 – Евангелизъм – Елена Вайт (Елън Уайт)

Повърхностно оране – ограничена жетва. В опасност сме да се разпростираме на по-големи територии и да започваме по-големи начинания, отколкото можем да се справим по подходящ начин, и те ще станат тежко бреме, поглъщайки много средства. Трябва да се пазим от това да вършим прекалено много работа в някои области на делото, а някои важни части от Господнето лозе да пренебрегваме. Да предприемаме и планираме голямо количество работа, а да не вършим нищо съвършено, би било лош план. Трябва да вървим напред, но само съветвайки се с Бога. Не трябва да се издигаме над простотата на делото, защото по този начин губим нашата духовна проницателност и ще бъде невъзможно да се грижим за многото сфери на работа и начинания, които сме започнали, за да завършим нещата в ред, без да пожертваме най-добрите си помощници. Животът и здравето трябва да се зачитат.
Макар че винаги трябва да бъдем готови да влезем през вратите, които Божието провидение ни отваря, не трябва да съставяме много големи планове за места, където нашето дело е вече представено, нито пък да завземаме повече територия, отколкото имаме ръка и средства, за да завършим работата цялостно. Повърхностното оране означава ограничена, оскъдна жетва. Поддържайте и увеличавайте създадения вече интерес, докато облачният стълб се движи, а след това го следвайте там, където ви отведе. Макар че има по-широки планове и постоянно откриващи се нови територии за работниците, нашите идеи и възгледи по отношение на работниците, които се трудят в тези полета на Господнето лозе, за да довеждат хората до истината, трябва да се разширяват.
Твърде оскъдно разпростиране. Нека средствата, с които разполагате не бъдат харчени едновременно на толкова много места, че да не се постигне нищо задоволително на нито едно от тях. Възможно е работниците да простират усилията си над толкова голяма територия, че нищо да не бъде извършено по правилен начин и точно на самите места, където чрез наставленията от Господа делото би трябвало да бъде засилено и завършено.
Задълбоченост в детайлите на евангелизирането. Ако нашият активен темперамент съсредоточи голямо количество работа, която нямаме сила, нито имаме Христовата благодат да извършим разумно, с ред и точност, всичко, което предприемем, ще бъде несъвършено и делото ще се проваля постоянно. Бог не се прославя по този начин, колкото и добри да са подбудите. Липсва мъдрост, която много ясно проличава. Работникът се оплаква от тежките товари, които носи постоянно, докато всъщност на Бог не Му е угодно той да поема тези товари; и този работник създава в собствения си живот грижи, безпокойства и умора, защото не иска да научи уроците, които Христос му е дал: да вземе Неговото иго и да носи Неговите товари, а не игото и товарите, които той си е създал.
Бог иска интелигентни работници, които вършат работата си не прибързано, но внимателно и задълбочено, винаги запазващи смирението на Исус. Тези, които с мисъл и усилия изпълняват по-висши длъжности, трябва да проявяват голяма грижа и много да мислят за по-малките задължения, изпълнявайки ги с точност и прилежност. О, колко много изоставена работа има, колко много неща са оставени на произвола, защото съществува постоянно желание да се заемаме с по-голямата работа. Делото се петни, защото се трупа толкова много работа, че нищо не се свършва задълбочено.Но цялата работа ще премине пред изпитващия поглед на Съдията на цялата земя. По-малките задължения, свързани със службата на Господа, също са важни, защото това е Христова служба.
Никакви нови начинания, докато другите не се приключат. Не трябва да планираме големи начинания, докато имаме толкова малко сила, за да приключим онова, което е вече започнато. Нека не започваме новите начинания, преди да им дойде времето, защото се поглъщат на други места средствата, които би трябвало да бъдат използвани за изграждане на делото в ………………. Начинанията в това място трябва да бъдат установени напълно, преди да се навлезе в друга територия.
Поддържане на интереса към вестта. Опитът от това събрание заедно с онова, което ми е било представяно при различни случаи за провеждането на лагерните събрания в големите градове, ме кара да дам такъв съвет: всяка година да се провеждат по-голям брой лагерни събрания, макар някои от тях да са малки; защото тези събрания ще бъдат мощно средство за привличането на масите. Чрез лагерните събрания в градовете хиляди ще бъдат призовани да чуят поканата за царската трапеза: ,,Елате, защото всичко е вече готово.”
След възбуждане на интерес не трябва да приключваме набързо събранията, да вдигнем палатките и хората да останат с впечатлението, че събранието е приключило във времето, когато стотици хора са се заинтересували. Точно тогава може да бъде извършено най-голямото добро чрез вярна и сериозна работа. Събранията трябва да бъдат уреждани така, че общественият интерес да бъде поддържан.
Понякога може би е трудно главните говорители да се задържат в продължение на няколко седмици, за да развият и разширят пробудения от събранието интерес. Може би ще се окаже скъпо да се задържи теренът и да се поддържат достатъчен брой палатки за нощуване на семейства. Може би ще се изисква жертва няколко семейства да останат да лагеруват на земята, за да подпомогнат проповедниците и библейските работници в посещенията и в провеждането на библейски часове за идващите на терена или за хората по домовете им, като им се разказва за получените на събранията благословения и се приканват да дойдат. Резултатите ще си струват усилията. Именно чрез такива сериозни, енергични усилия някои от нашите лагерни събрания са се оказали инструмент за образуването на силни, работещи църкви. Точно чрез такава сериозна работа третата ангелска вест трябва да бъде занесена на хората от нашите градове.
Организирани продължителни усилия. Понякога голям брой слушатели посещават лагерното събрание няколко дни; и точно когато интереса им започне да се събужда напълно, всички бързат да отидат на друго събрание, оставяйки двама или трима говорители, които да се борят срещу депресиращото въздействие на съборените и премахнати семейни палатки.
Колко по-добре би било в много случаи, ако събранията продължаваха известно време; ако от всяка църква идваха хора, подготвени да останат месец или по-дълго, помагайки при събранията и учейки се как да работят така, че службата им да бъде приета. След това те биха могли да занесат ценния си опит в своите църкви. Колко по-добре би било, ако някои от говорителите, които са възбудили интереса на хората по време на голямото посещение на събранието, останат да продължат започнатата работа чрез организирани усилия.
Оставяне на жетвата неприбрана в житницата. Би било по-добре и би донесло повече добро, ако имаше по-малко лагерни събрания и една по-силна група от хора с различни дарби, които да работят по време на събранията. Тогава на едно място, където интересът е събуден, би могло да се престои повече. Твърде много се бърза с вдигането на палатката. Някои започват да бъдат благоприятно повлияни и е нужно да бъдат положени усилия, за да се запази интересът, докато умовете им укрепнат и те могат сами да бъдат поверени на истината.
На много места, където палатката е била опъвана, проповедниците стоят, докато всякакъв предразсъдък започне да изчезва. Но точно тогава палатката се вдига и се отива на друго място. Цикълът е свършил, времето и средствата са похарчени, а Божиите служители могат да видят само слаби резултати от лагерната евангелизация. Но малцина достигат до познание на истината и Божиите служители, след като са видели само малко неща, които биха могли да ги насърчат, окуражат и съживят дарбите в тях, губят, вместо да печелят сила, духовност и мощ.
Продължаване на работата. Мисля си за това как беше, когато високият вик занесе първата ангелска вест в Портланд и Бостън. Тези усилия бяха последвани от продължителна работа, подобна на онази, която ти, старейшина …………… и сестра …………….., и вашите помощници вършат сега. Тази работа е наистина Господне дело.
Заселвайте, направете да отидат семейства, които да поддържат събудения интерес. След това дойде ред на Торонто (Австралия), едно много приятно летовище. По всички тези места, на разстояние 10 или 20 мили от Корабонг, трябва да се иде по възможност по-скоро, веднага щом намерим посветени семейства, които можем да оставим да поддържат събудения интерес. Тези полета са бели за жетва, но не можем да направим нищо без посветени работници, които да влязат, да пробудят и да поддържат интереса.
Нужно е мъдро ръководство. Нужно е мъдро ръководство за подбора на места за работа. Преди да се отиде на дадено място, трябва да се съставят планове за това какви грижи е необходимо да се полагат за хората там. Кой ще служи на приелите истината? Те са приели важна истина, но кой ще ги наставлява, след като са научили своето А, Б, В? Кой ще оформи духовния им опит?
Да се работи с цената на много разноски, за да се доведат хора до истината, а след това да бъдат оставени сами да оформят духовния си опит според фалшивите представи, които са получили и да ги втъкат в своя религиозен опит – това би оставило делото в много по-лошо състояние, отколкото, ако истината никога не им е била занасяна. Да се остави делото недовършено и след това то да се обърка, е по-лошо, отколкото да се изчака да се съставят добре обмислени планове за това как да се грижим за повярвалите.