Поведението в Божия дом 29 – Съкровищница от свидетелства Том 2 – Елена Вайт (Елън Уайт)

За смирената вярваща душа Божият дом на земята е вратата за небето. Хвалебната песен, молитвата, изговаряните от Христовите представители думи са отредени от Бога средства за подготвянето на един народ за църквата горе, за онова по-възвишено богослужение, в което не може да влезе нищо скверно.
От светостта, отдавана на земното светилище, християните могат да научат как трябва да гледат на мястото, където Господ се среща със Своя народ. В обичаите и навиците на хората, свързани с богослужението, са станали големи промени, и то не добри, а лоши. Свързващите ни с Бога скъпоценни, святи неща изгубват бързо влиянието си върху нашия дух и сърце и са сведени до равнището на обикновени неща. Страхопочитанието, което народът в старо време проявяваше към светилището, където Бог се срещаше с народа Си чрез свещената служба, е до голяма степен изчезнало. Въпреки това обаче сам Бог даде реда на Своята служба, издигайки я над всичко друго преходно.
Домът е светилището за семейството, а стаичката или гората – най-уединеното място за лично богослужение; но църквата е светилището за събранието. Трябва да има правила за времето, мястото и начина на богослужението. На нищо свято, на нищо, принадлежащо към богослужението, не трябва да се гледа небрежно и равнодушно. За да могат хората да работят най-добре за изявяване на Господнята слава, мислите им трябва да могат да различават святото от всекидневното. Хора, чиито мисли се занимават с Божествени неща, имат възвишени възгледи, благородни представи и стремежи. Щастливи са онези, които имат светилище, великолепно или скромно, в града или в грубите планински пещери, в скромната колиба или в пущинаците. Щом то е най-доброто, което те могат да имат за своя Учител, Той ще освещава мястото с присъствието Си и то ще бъде свято за Господа на множеството.

Преди службата
Богомолците трябва да влизат в събранието с благоприличие, заемайки тихо местата си. Ако в стаята има печка, не е правилно да се събират около нея отпуснати и небрежни. Обикновени разговори, шепнене и смеене не бива да се допускат в дома за богослужение нито преди, нито след службата. Поклонниците трябва да се отличават със сърдечна, истинска богобоязливост.
Ако някои трябва да чакат до започване на богослужението, нека да поддържат истински дух на посвещение чрез тихо размишляване и да издигат сърцата си в молитва към Бога, така че богослужението да има особено благословение за техните сърца и да доведе до убеждаването и обръщането към Бога и на други души. Те трябва да помнят, че на това място се намират небесни пратеници. Всички губим много от сладкото общуване с Бога чрез нашето неспокойно, шумно поведение и още, защото не „изкупваме“ моментите за разучаване и молитва. Духовното състояние трябва да бъде често изпитвано и сърцето и духът да се приближават към Слънцето на правдата.
Ако хората идват в Божия дом с истинско страхопочитание пред Господа и помнят, че се намират в Неговото присъствие, тогава тишината ще бъде едно сладко красноречие. Шепненето, смеенето и говоренето, дори и когато са негреховни и не лоши за друго място, никога не трябва да се позволяват в дома, където се извършва поклонение на Бога. Духът трябва да бъде подготвен да слуша Божието слово, така че то да му направи впечатление и действително да повлияе на сърцето.

През време на службата
Проповедникът трябва да влиза в Божия дом с достойнство, тържествено. Щом като стъпи на амвона, той трябва да се преклони пред Бога с тиха молитва и сериозно да Го помоли за помощ. Какво впечатление ще направи това! Събранието ще се изпълни със страхопочитание и тържественост. Проповедникът говори с Бога! Той се отдава на Бога, преди да посмее да се изправи пред църквата! Тържествена сериозност почива над всички и ангелите Божии се приближават още повече. Всеки, също боящ се от Бога, трябва с преклонена глава да се присъедини към неговата молитва, така че Господ да почете чрез присъствието си събранието и да даде сила на изговорената от човешки устни истина.
Щом събранието се открие с молитва, всяко коляно трябва да се преклони в присъствието на Святия и всяко сърце да се издигне в тихо посвещение към Него. Молитвите на верните поклонници ще бъдат чути и проповедта от словото ще бъде въздействаща. Равнодушното държание на поклонниците в Божия дом е една от най-главните причини те да не могат да се възползват от проповедта. Излизащата от много сърца с ясни, разбрани думи песен е едно от Божиите средства в душеспасителното дело. Цялото богослужение трябва да бъде водено с тържественост и страхопочитание, като в личното присъствие на Господаря на събранията.
Когато се говори Словото, мили братя и сестри, вие трябва да помните, че слушате Божия глас чрез Неговия призван служител. Слушайте внимателно! Не заспивайте нито за момент; иначе бихте пропуснали точно думите, от които най-много се нуждаете, думите, на които, ако внимавахте, щяха да предпазят нозете ви от погрешни пътища. Сатана и ангелите му се стремят да парализират чувствата, за да не бъдат чути напомнянията и предупрежденията, или пък и да бъдат чути, да не правят никакво впечатление на сърцето и да не предизвикват промяна в живота. Понякога едно малко дете така привлича вниманието на слушателите, че скъпоценното семе не пада на добра почва, за да роди плод. Понякога младежи се отнасят с толкова малко страхопочитание към Божия дом, че през време на проповедта непрекъснато разговарят. Ако можеха да забележат Божиите ангели, които ги наблюдават и отбелязват делата им, те биха се засрамили и ужасили от себе си. Бог иска внимателни слушатели. Точно докато хората спяха, Сатана дойде и пося плевели.

* 1885 г., т. 5, с. 385-389
* 1885 г., т. 5, с. 422-429
* 1885 г., т. 5, с. 435-439
* 1885 г., т. 5, с. 439-448
* 1885 г., т. 5, с. 449-454
* 1885 г., т. 5, с. 454-467
* 1885 г., т. 5, с. 467-476
* Исторически очерк на чуждестранните мисии на адвентистите от седмия ден, 1886 г., с. 215-218 (Статия, написана в Християния, Норвегия).
*1889 г., т. 5, с. 480-490 (Единство и любов в църквата)
*1889 г., т. 5, с. 491-500

След службата
Когато благословението бъде произнесено, всички трябва да останат съвсем тихи, сякаш страхуващи се да не изгубят Христовия мир. Нека излизането да става без блъскане и висок разговор, със съзнанието, че Бог още присъства и гледа към поклонниците, и те трябва да се държат както подобава в Неговото присъствие. При изходите да не се събират групи за поздравления или разговор и така да се пречи на излизането. Всички помещения на църквата трябва да бъдат изпълнени със свята тържественост; Божият дом не е място за среща на стари приятели, за размяна на всекидневни мисли или на занимаване със светски бизнес. Това трябва да става вън от църквата. На някои места Бог и ангелите Му са били безчестени с безгрижен, шумен смях, а някъде и с тропане с крака.
Родители, издигнете образеца на християнството в умовете на децата си; поучавайте ги да имат голямо страхопочитание към Божия дом и да разберат, че там трябва да влизат със сърца смекчени и покорени от мисли като тези: „Тук е Бог, това е Негов дом. Трябва да имам чисти мисли и най-святи чувства. Не трябва да подхранвам гордост, завист, зли мисли, омраза или измама в сърцето си, защото се намирам в присъствието на святия Бог. Това е мястото, където Бог се среща с народа Си и го благославя. Висшият и Великият, който живее вечно, ме гледа, вижда сърцето ми и познава най-тайните мисли и стъпки в живота ми.“

Отговорността на родителите
Братя и сестри, не желаете ли да се позамислите малко върху този въпрос и да се изпитате, как се държите в Божия дом и какви старания полагате, за да възпитавате децата си на страхопочитание чрез поучение и пример? Вие възлагате големи задължения на проповедника и го смятате отговорен за душите на децата си, но сами не чувствате вашата голяма отговорност като родители и възпитатели да заповядате на дома си, подобно на Авраам да пази заповедите на Господа. Вашите синове и дъщери се покваряват чрез личния ви пример и слаби изисквания; и все пак въпреки липсата на домашно обучение вие очаквате проповедникът да поправи вашата всекидневна немарливост и да извърши чудното дело – да обърне сърцата и живота им към добродетелта и благочестието. Когато проповедникът е направил всичко, което може за църквата чрез верни, любезни увещания, търпеливо обучаване и пламенна молитва, за да възвърне и спасява души, а няма никакъв успех, често родителите го укоряват за това, че децата им не са покаяни, което всъщност може да е последица от тяхната собствена немарливост.
Товарът е на родителите и ще пожелаят ли те да поемат повереното им от Бога дело и да го изпълняват вярно? Желаят ли да вървят напред и нагоре с голямо търпение, смирение и издръжливост, стремейки се сами да достигнат високите образци и да водят към тях и децата си? Не е чудно, че вашите църкви са слаби и в тях не владее дух на дълбоко, сериозно страхопочитание, както би трябвало да бъде. Нашите навици и обичаи, които обезславят Бога и приравняват святото и небесното със земното, свидетелстват против нас. Ние притежаваме сериозна, изпитваща, освещаваща истина и когато навиците и постъпките ни не са в съгласие с нея, ние грешим и се провиняваме спрямо голямата светлина. Във великия ден на справедливата Божия отплата за езичниците ще бъде по-добре, отколкото за нас.
Би могло да се направи много повече, отколкото сега се прави за разпространяване на светлината на истината. Бог очаква от нас да носим много плод. Той изисква от членовете на църквата по-голяма ревност и вярност, повече пламенни и сериозни усилия за техните ближни и за онези, които са без Христос. Родителите трябва да започнат да работят на по-високо ниво. Всички, носещи Христовото име, трябва да се снабдят с цялото всеоръжие и да молят да бъдат предупреждавани и по възможност освобождавани от греха. Довеждайте при Бога в Божия дом колкото е възможно повече хора да слушат истината. Ние трябва да извършим много по-голяма работа от тази, която вършим в момента, за да отклоняваме души от гибел.
Наистина вярно е, че страхопочитанието към Божия дом е почти изчезнало. Святи места и неща не се различават, святото и възвишеното не се цени. Няма ли причина за липсата на сериозна богобоязливост в нашите семейства? Причината не е ли в това, че високото понятие за религията се тъпче в прахта? В старите времена Бог беше дал на Своя народ съвършени и точни правила за реда. Изменил ли се е Неговият характер? Не е ли Той великият, могъщият Бог, Който владее и небето на небесата? Не би ли било добре за нас да четем често наставленията, които сам Бог даде на евреите, така че ние, които имаме светлината на славната истина, да следваме примера им в страхопочитание към Божия дом? През време на богослужението имаме много причини да бъдем със сериозен, смирен дух. Да, в нашите богослужния ние имаме причина да бъдем дори по-предадени на молитва и по-почтителни, отколкото бяха юдеите. Но неприятелят е работил, за да унищожава нашата вяра в светостта на християнското богослужение.
Посветеното на Бога място не трябва да е помещение за светски търговски сделки. Ако децата се събират за богослужение в стая, използвана през седмицата за училище или склад, то би било повече от човешко, ако по време на богослужението заедно с мислите за Бога те не си мислят и за това, което са учили, или и за други обикновени неща, случили се през седмицата. Възпитанието и образованието на младежите трябва да бъдат такива, че те да виждат святите неща и да се насърчават към истинско отдаване на Бога в неговия дом. Мнозина, изповядващи, че са чада на небесния Цар, не ценят достатъчно светостта на вечните неща. Почти всички имат нужда да бъдат поучавани как трябва да се държат в Божия дом. Родителите не само да учат децата си, но и да им заповядват да влизат в светилището тихо и със страхопочитание.
Моралното чувство на поклонниците в Божия свят храм трябва да бъде издигнато, пречистено и осветено. Това, за жалост, е било пренебрегнато. Не се е обръщало внимание на неговата важност и вследствие на това преобладават безредие и непочтителност и Бог се обезславя. Когато църковни водители, проповедници и народ, бащи и майки нямат възвишен възглед за това морално чувство, тогава какво може да се очаква от неопитни деца? Често ги намираме събрани на групи, отделени от родителите, които би трябвало да ги наглеждат. Не обръщайки внимание на това, че се намират в Божието присъствие и под Божието око, те си шушукат и се смеят, повърхностни, лекомислени, равнодушни, непочтителни и невнимателни. Рядко са поучавани, че проповедникът е Божи пратеник, че вестта, която той носи, е определено от Бога средство за спасение на души и че тя е ухание от живот за живот или от смърт за смърт за всички, които имат привилегията да я чуят.

Критикуване на проповедта
Деликатните и възприемчиви умове на младите си съставят преценка за работата на Божиите служители чрез начина, по който родителите им третират този въпрос. Много глави на семейства подлагат на критика проповедта вкъщи, като едни неща приемат, а други отхвърлят. По този начин Божията вест за хората се критикува, поставя се на разискване и се обсъжда лекомислено. Как влияят равнодушните, непочтителните забележки върху младите, само небесните книги ще открият. Децата забелязват и схващат тези неща много по-бързо, отколкото родителите им могат да си помислят. Тяхното морално чувство се развива в погрешно направление, което времето никога вече не може напълно да промени. Родителите често се оплакват от коравосърдечието на децата си и от трудността да събудят моралната им чувствителност, за да отговорят на Божиите изисквания.
Но небесните книги са записали истинската причина с непогрешимо перо. Родителите са били непокаяни. Те не са били в хармония с Небето или с делото за Небето. Техните ограничени, нищожни понятия за светостта на проповедническата служба и за Божието светилище са се вкоренили във възпитанието на децата им. Съмнително е дали някой, който с години се е намирал под влиянието на такова гибелно домашно възпитание, ще има истинско страхопочитание и високо уважение към Божията проповедническа служба и към отредените от Него средства за спасение на човешки души. За тези неща трябва да се говори с почтителност, с подходящ език и с фини чувства, така че на всички, с които общувате, да можете да разкриете, че приемате вестта на Божиите служители като вест от Бога.
Родители, внимавайте какъв пример и какви представи давате на децата си! Техните умове са меки и дълбоко впечатлителни. Ако например говорителят е направил грешка в богослужението, страхувайте се да напомняте за това. Говорете само за доброто, което той върши, за хубавите мисли, които той изнася и които вие желаете да приемете, като идващи чрез Божия инструмент. Лесно е да се разбере защо проповедта на Словото прави толкова малко впечатление на децата и защо те имат толкова малко почитание към Божия дом. Тяхното възпитание в това отношение е било дефектно. Родителите им се нуждаят от всекидневно общуване с Бога. Първо е трябвало техните собствени представи да бъдат пречистени и облагородени, устните им – докоснати с горящ въглен от олтара; и тогава навиците и действията им в дома ще оказват добро впечатление върху умовете и характерите на техните деца. Религиозният образец ще бъде издигнат по-високо. Такива родители ще извършат голямо дело за Бога. Земното и плътското ще изчезват все повече от дома, а чистотата и верността ще растат. Техният живот ще се облече в тържественост, каквато те едва ли са си помисляли. Няма да считат за прости нещата, които са предназначени за служба и поклонение на Бога.

Спретнатост и благородни обноски
Често пъти ме боли, когато, влизайки в Божия дом, виждам неспретнатото облекло на мъже и жени. Ако сърцата и характерът на тези хора се изразяваха чрез външността, то в тях сигурно не би имало нищо небесно. Те нямат истинско понятие за реда, простотата и доброто държание, които Бог изисква от всички, дошли в Неговото присъствие да Му се поклонят. Какво ли впечатление правят тези неща на невярващите и на младежите, които имат остър поглед да различават и са винаги готови да направят заключението си?
Много хора нямат за Божия дом по-святи мисли, отколкото за най-обикновеното място. Някои влизат на богослужение с шапки, с нечисто, неспретнато облекло. Те не съзнават, че ще се срещнат с Бога и със святите ангели. В това отношение в нашите църкви трябва да стане основна промяна. Самите проповедници трябва да имат по-високи понятия и по-възвишени схващания за това. Отношението към храма е една част от делото, която е твърде занемарена. Вследствие на непочтителността в обноските, в облеклото и държанието и на липсата на молитвено настроение Бог често е отвръщал лице от събралите се да Му се покланят.
Всички трябва да бъдат научени да са приятни, чисти и спретнати в облеклото си, без при това да използват външни украшения, което е напълно неподходящо за светилището. Облеклото да не се носи за оглед, защото това засилва непочтителността. Често вниманието на присъстващите се привлича от тази или онази дреха и по този начин се натрапват мисли, които не би трябвало да бъдат в сърцата на поклонниците. Само Бог трябва да е предмет на мислите ни, предмет на поклонението. А всичко, което отклонява мислите от тази тържествена, сериозна служба, е оскърбление за Него. Парадирането с панделки, кордели, жаба и пера, носенето на злато и сребро е вид идолослужене и съвсем не подхожда на святото богослужение, на което погледът на всеки един поклонник трябва да бъде насочен единствено върху прославянето на Бога.
Всичко във връзка с облеклото трябва да бъде спазвано строго, да следва напълно библейското правило. Модата е богиня, която владее света и твърде често се промъква и в църквата. Църквата трябва да направи Словото Божие единица мярка и родителите да разсъждават разумно по този въпрос. Когато забележат, че децата им клонят към светски моди, и те като Авраам трябва да заповядат решително на дома си. Вместо да се свързват със света, свързвайте ги с Бога. Нека никой не безчести Божието светилище чрез крещящото си и показно облекло. Бог и ангелите присъстват там! Святият Израилев е казал чрез Своя апостол: „Вашето украшение да не бъде вънкашно, сиреч плетене косата, кичене със злато или обличане със скъпи дрехи, но скришният в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога“ (1 Петрово 3:3, 4).

Наставляване на новите вярващи
Когато една църква се основе, а остане непоучена по тези въпроси, проповедникът е пренебрегнал дълга си и ще дава сметка на Бога за влиянията, които е допуснал. Ако не се внушават на хората правилни понятия за истинското богослужение и истинското страхопочитание, ще се появи постоянно растяща тенденция святите и вечните неща да се приравняват с обикновените и изповядващите истината ще бъдат за оскърбление на Бога и срам за религията. С техните некултивирани представи те никога не ще могат да оценят едно чисто и свято небе и да се приготвят за съединяване с поклонниците в небесните дворове, където всичко е чистота и съвършенство и всяко същество има пълно страхопочитание пред Бога и пред Неговата святост.
Павел описва делото на Божиите вестители като такова, в което всеки един ще се представи съвършен в Исус Христос. Който приема небесната истина, трябва да бъде пречистен чрез нея, облагороден и осветен. Изискват се обаче много мъчителни усилия, за да се стигне до Божия образец за истинско мъжество. Неправилните, отломени от канарата, камъни трябва да бъдат издялани, грапавите им стени да бъдат изгладени.
Нашият век се слави с повърхностна работа, лесни методи, самохвална святост и е много далеч от изграждането на онзи образец на характера, който Бог очаква. Всички преки пътища, всички съкратени пътеки, всички учения, които нямат за мярка на християнския характер Божия закон, са фалшиви. Усъвършенстването на характера изисква доживотна работа, непостижима за онези, които нямат желанието да се стремят към него по определения от Бога начин, чрез бавни и трудни стъпки. Не трябва да допускаме грешки по този въпрос, а от ден на ден да растем в Христос, Който е нашият жив Глава.