Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Подготовка за практическия живот – 58 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

ЗАЩО БОГ ОПРЕДЕЛИ ТРУД ЗА АДАМ И ЕВА?
Бог създаде Адам и Ева и ги постави в Едемската градина, за да я пазят
и обработват за Господа. За тяхно щастие беше да имат някаква заетост,
иначе Господ нямаше да им определи този труд. (345.1)
В съвет с Отец преди създаването на света бе определено Господ Бог
да насади градина за Адам и Ева в Едем и да им даде задача да се грижат
за плодните дървета и за обработка и отглеждане на растенията. Полезният
труд трябваше да бъде за тях като защита и да продължи поколения наред
до края на земната история. (345.2)
ПРИМЕРЪТ НА ИСУС КАТО СЪВЪРШЕН РАБОТНИК.
В Своя земен живот Христос беше…послушен и полезен у дома Си. Той
изучи дърводелския занаят и работеше със собствените Си ръце в малката
работилница в Назарет. Библията казва за Исус: “И детето растеше и
крепнеше в дух, изпълнено с мъдрост и Божията благодат бе над Него”.
Като работеше в детството и юношеството Си, умът и тялото Му се
развиваха. Той не използва безогледно физическите Си сили, но така ги
упражняваше, че да бъдат запазени здрави, за да може да извърши всяка
работа по най-добрия начин. Не желаеше да причинява вреда дори при
работата с инструменти. Беше съвършен като работник, както и като
характер. (345.3)
Всеки предмет, който Той правеше, бе добре изработен, като
различните му части пасваха точно и можеше като цяло да издържи тест. (345.4)
ТОЙ СЕ ТРУДЕШЕ ВСЕКИДНЕВНО С ТЪРПЕЛИВИ РЪЦЕ.
Исус направи ниските пътеки на човешкия живот свещени чрез Своя
пример …. Животът Му беше изпълнен с прилежност и трудолюбие. Той,
величието на небето, ходеше по улиците, облечен в проста дреха на обикновен
работник. Трудеше се упорито и слизаше по стръмните планини,
отивайки на скромната Си работа и връщайки се от нея. Ангели не бяха
изпратени да Го носят на крилете си при уморителното изкачване, нито да
Му заемат силата си за изпълнение на скромната Му задача. Но когато Той
отиваше да припечели за издръжката на семейството си със своя ежедневен
тежък труд, притежаваше същата сила, както и при чудото с нахранването
на петте хиляди души на брега на Галилейското езеро. (346.1)
Но Исус не използва свръхестествената Си сила, за да намали бремето
Си, нито да облекчи тежкия Си труд. Беше приел върху Себе Си формата
на човек с всички придружаващи я болки и не се отклони и при най-
тежките изпитания. Живееше в селски дом, облечен бе с дреха от груб
плат, смеси се с най-скромните хора, труди се всекидневно с търпеливи
ръце. Неговият пример ни показва, че дълг на човека е да бъде трудолюбив,
защото трудът е почетен. (346.2)
Дълго време Исус живя в Назарет непочетен и непознат, за да научи
хората как да живеят близко до Бога, докато изпълняват скромните
задължения на живота си. Това бе тайна и за ангелите – че Христос, Величието
на небето трябваше да се унижи не само да поеме на Себе Си човешкото
естество, но и да поеме неговите тежки бремена и най-смиряващи служби.
Той направи това, за да стане като един от нас, за да може да се запознае
с тежкия труд, със скърбите и умората на човешките деца. (346.3)
СЪБУЖДАЙТЕ АМБИЦИЯ ЗА ПОЛЗОТВОРНА РАБОТА.
В децата и юношите трябва да се насажда амбиция да се упражняват
в правене на нещо, което да бъде благословение за тях самите и полезно
за другите. Занимания, развиващи ума и характера, които учат ръцете да
бъдат полезни и подготвят юношата да носи своя дял от тежестите на
живота, дават физическа сила и развиват всяка способност. Благородното
трудолюбие носи като награда създаване на навика да се живее, за да се
прави добро. (346.4)
Юношите трябва да бъдат научени, че животът означава сериозна работа,
отговорност, грижовност. Младите трябва да се подготвят да станат
практтични мъже и жени, които могат да се справят с непредвидени
обстоятелства. Те трябва да бъдат научени, че системният и добре дозиран
труд е важно нещо не само като защита от пороците в живота, но и като
средство за всестранно развитие. (347.1)
ФИЗИЧЕСКИЯТ ТРУД НЕ Е ДЕГРАДАЦИЯ.
Популярна заблуда на много хора е да гледат на работата като на
деградираща. Затова младите хора са особено нетърпеливи да се образоват,
за да станат учители, чиновници, търговци, адвокати и да заемат почти
всякакви постове, които не изискват физически труд. Младите жени
гледат на домашната работа като на унизителна. И макар че физическото
движение, изисквано при извършването на домашния труд, ако не е твърде
тежък, се смята, че съдейства за здравето, те пак се стараят да станат
учителки или чиновнички, или пък научават някой занаят, който да ги
държи вътре на затворено, заети със седяща работа. (347.2)
Светът е пълен с млади мъже и жени, горди, че са невежи за всяка
полезна работа. Такива почти винаги са невъздържани, суетни, обичащи
показа, нещастни, недоволни и твърде често отчаяни и безпринципни.
Такива характери са петно за обществото и позор за родителите си. (347.3)
Никой от нас не бива да се срамува от работата, колкото и нищожна
и слугинска да изглежда тя. Трудът облагородява. Всеки, който се труди
с ума или с ръцете си, е работник или работничка. А всички изпълняват
своя дълг и почитат религията си, когато са над коритото с прането или
над мивката, както и когато отиват на религиозно събрание. Докато ръцете
са заети с най-обикновен труд, умът може да се издига и да бъде
облагороден от чисти и свети мисли. (348.1)
ЮНОШИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ГОСПОДАРИ НА ТРУДА, А НЕ РОБИ.
Юношите трябва да бъдат научени да разбират истинското достойнство
на труда (348.2).
Една от главните причини, поради които на тежкия физически труд се
гледа като на унизителен, е повърхностният, неразсъдлив начин, по който
се работи. Той се извършва по необходимост, не по избор. Работникът не
влага сърце в него и нито запазва самоуважението си, нито респекта на
другите. Подготовката по ръчен труд трябва да поправи тази грешка. Тя
трябва да развие навици на точност и старание. Учениците трябва да се
научат на такт и системност. Трябва да се научат да пестят времето си
и да държат сметка за всяко движение. Да бъдат обучени не само на най-
добрите методи, но и да им се вдъхне амбиция постоянно да се
усъвършенстват. Нека целта им бъде да извършват работата си почти
съвършено, доколкото могат човешки мозъци и ръце да я вършат. (348.3)
Такова обучение ще направи юношите господари, а не роби на труда.
То ще облекчи тежката физическа работа и ще облагороди и най-скромното
занятие. Който гледа на работата като на проста досада и се заема
с нея с комплексите на невеж човек, който не прави усилия да се
усъвършенства, ще открие, че тя наистина е бреме. Но които намират
наука и в най-скромната работа, ще открият в нея благородство, красота
и удоволствие в извършването и с верност и ползотворност. (348.4)
БОГАТСТВОТО НЕ Е ИЗВИНЕНИЕ ЗА ЛИПСА НА ПРАКТИЧЕСКА ПОДГОТОВКА.
В много случаи богати родители не чувстват нужда да обучават децата
си за практическите задължения на живота, както и в науките. Те не
виждат колко е нужно за доброто на ума, на морала и на бъдещата
ползотворност на децата да им дадат добро разбиране за полезния труд. Ако
бъдат научени, в случай на нещастие децата им ще имат благородна
независимост, знаейки как да използват ръцете си. Ако имат капитал от
сили, не може да бъдат бедни, дори да нямат и един долар. (349.1)
Мнозина юноши, живели в разкош, може да бъдат ограбени и лишени
от всичките си богатства, като останат с родители, братя и сестри,
зависещи от тях за издръжката си. Тогава колко важно е всеки юноша да е
научен да работи, за да е готов да посрещне всякакви обстоятелства.
Богатствата наистина са проклятие, когато притежателите им позволят да
застанат на пътя на синовете и дъщерите им, за да не получат знание за
полезен труд и да не бъдат подготвени за практическия живот. (349.2)
ДЕЦАТА ДА СПОДЕЛЯТ ДОМАШНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.
Вярната майка не може да бъде отдадена на модата, нито пък да стане
домашна робиня, задоволяваща желанията на децата си, без да ги учи на
труд. Тя ще ги обучи да споделят заедно с нея домашните задължения, за
да бъдат подготвени за практическия живот. Ако децата споделят заедно
с майката полезния труд, те ще се научат да гледат на него като на
необходим за щастието и облагородяващ, а не унизителен. Но ако майката учи
дъщерите си да бъдат нехайни, докато сама носи тежкото бреме на домашния
живот, тя ги учи да гледат на нея като на своя слугиня, която трябва
да се грижи за тях и да прави всичко, което сами би трябвало да правят
за себе си. Майката трябва винаги да държи на своето достойнство. (349.3)
Някои майки грешат, като освобождават дъщерите си от тежък труд
и грижи. Така ги окуражават в безделието. За свое извинение такива майки
казват: “Дъщерите ми са слаби.” Но ги тласкат в сигурен път, който
наистина ще ги направи и слаби, и безполезни. Добре направляваният труд
е точно това, от което те се нуждаят, за да ги направи силни, енергични,
жизнерадостни, щастливи и смели да посрещат различните изпитания, с
които е осеян животът. (350.1)
ОПРЕДЕЛЕТЕ ПОЛЕЗНИ ЗАДАЧИ НА ДЕЦАТА.
Безгрижието на родителите, които пренебрегват да дават подходящо
занимание на децата си, има за резултат неизказано зло, поставящо в
опасност живота на много юноши и тежко увреждащо тяхната ползотворност.
(350.2)
Бог желае и родителите и учителите да подготвят децата за практическите задължения на всекидневния живот.
ОКУР АЖАВАЙТЕ ТРУДОЛЮБИЕТО.
Момичета и дори момчета, които нямат работа извън къщи, трябва да
се учат как да помагат на майката. Още от детство момчетата и момичетата
трябва да се научат да носят все по-тежките бремена в работата на
семейната фирма. Майки, търпеливо показвайте на децата си как да използват
ръцете си. Нека разберат, че ръцете им трябва да бъдат така умели,
както вашите в домашния труд. (350.3)
Всяко дете в семейството трябва да участва в носенето на домашните
задължения и да бъде научено да изпълнява задачите си вярно и с готовност.
Ако работата е разпределена по такъв начин и децата порастват, свикнали
да носят домашни отговорности, никой член на семейството няма да бъде
прекалено много натоварен и всичко ще се движи приятно и меко в този
дом. Трябва да се поддържа разумна пестеливост, с която всеки трябва
да бъде запознат и заинтересован – пестеливост в детайлите на домашната
работа. (350.4)
ГОТВЕНЕ И ШИЕНЕ. ОСНОВНИ УРОЦИ.
Майките трябва да вземат дъщерите си при себе си в кухнята и да ги
поучават внимателно да готвят. Трябва да ги научат и на изкуството да
шият дрехи, да кроят икономично и да ушиват спретнати дрехи. Някои
майки вместо да си създават труд търпеливо да поучават неопитните си
дъщери, предпочитат да правят всичко сами. Но така пренебрегват важни
клонове от възпитанието и правят голямо зло на децата си, които в бъдеще
ще бъдат объркани поради липса на знания за тези неща. (351.1)
ПОДГОТВЯЙТЕ И МОМИЧЕТА, И МОМЧЕТА.
Тъй като и мъжете, и жените участват в поддържането на дома,
момчетата, както и момичетата трябва да придобият знания за домакинските
задължения. Да се оправи легло и да се подреди една стая, да се измият
съдовете, да се сготви ядене, да се изперат и поправят собствените дрехи
- тези неща няма да направят един мъж по-малко мъжествен, а по-щастлив
и по-полезен. И ако момичетата на свой ред се научат да оседлават и карат
коне [Забележете: това е писано през 1903г. Принципите са напълно при-
приложими и днес.] и да използват клещи и чук, както гребло и мотика, те
ще бъдат по-добре подготвени да посрещнат неприятните изненади на
живота. (351.2) .
Важно е и дъщерите, и синовете ни да се научат добре да използват
времето си, защото те са еднакво отговорни пред Бога за начина, по който
го прекарват. Животът ни е даден за мъдро използване на талантите, които
притежаваме. (351.3) .
РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ Е ВАША ПРИВИЛЕГИЯ ДА ЗАПАЗИТЕ СИЛИТЕ НА МАЙКАТА.
Всеки ден има работа за вършене – готвене, миене на съдове, метене
обиране на прах. Майки, научили ли сте дъщерите си да извършват всички
тези задължения? … Техните мускули се нуждаят от движение. Вместо да
скачат, да играят топка или крокет, нека упражненията им да бъдат
с някаква цел. (352.1)
НАУЧЕТЕ ДЕЦАТА ДА НОСЯТ СВОЯ ДЯЛ ОТ БРЕМЕТО НА
ДОМАКИНСТВОТО.
Дръжте ги заети с някакво полезно занимание. Покажете им как да
вършат работата си по-лесно и по-добре. Помогнете им да осъзнаят, че
като облекчават бремето на майката, те запазват нейните сили и удължават
живота и. Много уморени майки са си отишли без време в гроба не
по друга причина, а защото децата им не са били научени да споделят бремето
им.
Като насърчават дух на несебелюбива служба у дома, родителите привличат
децата си по-близко до Христос, който е въплъщение на
себеотрицанието. (352.2)
ОПИТАЙТЕ ТОВА ЩАСТИЕ.
Деца, сложете майка си да седне на едно кресло и й кажете да
показва какво трябва да се направи. Каква изненада ще бъде това за много
уморени и изтощени майки! Никога децата и юношите няма да почувстват
мир и задоволство, докато чрез вярно изпълнение на домашните задьлжения
не освободят уморените ръце и умореното сърце и мозък на майката.
Това са стъпки по пътя на прогреса, който ще ги заведе напред, за да
получат по-висшето образование. (352.3)
Вярното изпълнение на всекидневните задължения донася задоволство
и мир, които изпълват истинския труженик у дома. Които пренебрегват
да носят част от отговорностите у дома, са точно хората, тревожени от
самота и недоволство – защото не са научили истината, че щастливите са
щастливи, защото споделят всекидневната рутинна работа, която почива
върху майката или върху други членове на семейството. Мнозина оставят
ненаучени най-нужните уроци, които са важни за тяхното бъдещо добро
и за разбирането им. (352.4)
НАГРАДА ЗА BEPHOCТТA В ДОМАШНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.
Истински възвисява вярното изпълнение на домашните задължения.
Изпълнението им е служба, която може да донесе най-голям напредък,
макар да е толкова проста и скромна .
Нейното божествено влияние е нужно. В нея има мир и свята радост.
Тя притежава изцелителна сила. Тайно и неусетно облекчава раните на
душата и дори страданията на тялото. Мирът на ума, който идва от чисти
и свети подтици и действия, ще даде свобода и енергия на всички органи
на тялото. Вътрешният мир и съвестта, свободна от оскърбление към Бога,
ще дадат сила и свежест на ума, подобна на роса върху млади растения.
Тогава волята бива насочена и контролирана правилно, тя става по-решителна
и свободна от оскверняване. Разсъжденията са приятни, защото са
осветени. Мирът на ума, който можете да получите, ще благослови всички,
с които общувате. Този мир и това спокойствие с течение на времето ще
станат естествени и ще отразят скъпоценните си лъчи навсякъде около вас,
а оттам и върху вас отново. Колкото повече вкусвате от този небесен мир
и от това спокойствие на ума, толкова повече те ще нарастват. Това е едно
одухотворено, живо удоволствие, което не зашеметява всичката жизнена
енергия, а я събужда за още по-голяма активност. Съвършеният мир е едно
качество на небето, което притежават ангелите. (353.1)
В НЕБЕТО ЩЕ ИМА АКТИВНОСТ.
Ангелите са работници. Те служат на Бога за човешките чеда. Ония
подли слуги, които очакват небе на безделието, имат фалшива представа
за небето. Създателят не е приготвил място за задоволяване на грешно
безделие. Небето е място на ревностна активност, но за уморените и тежко
натоварените, които са се подвизавали в добрата битка на вярата, то ще
бъде славна почивка, защото ще имат младостта и силата на безсмъртието
и вече не ще трябва да се борят срещу греха и Сатана. За тези енергични
работници състоянието на вечно безделие би било досадно. То не би било
небе за тях. Пътят на тежкия труд, определен за християните на земята
може да бъде труден и уморителен, но той е почетен от стъпките на
Изкупителя и който Го следва в този свята пътека, е в безопасност. (353.2)