Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Подготовка за училище – 51 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

ПЪРВИТЕ ОСЕМ ИЛИ ДЕСЕТ ГОДИНИ.
Децата не бива да бъдат дълго задържани вътре, нито да се изисква от
тях дълго да учат, преди да се изгради здрава основа на физиката им. В
първите осем – десет години от живота на едно дете полето или градината
са най-добрата учебна стая, майката – най-добрият учител, а природата
- най-добрият учебник. Дори когато детето е достатъчно голямо, за да
ходи на училище, на здравето му трябва да се гледа като на по-важно от
книжното знание. То трябва да бъде заобиколено от условия, благоприятни
и за физическото, и за интелектуалното му развитие. (300.1)
Обичай е станало децата да се изпращат на училище много малки.
От тях се изисква да учат от книги неща, които претоварват младите
им умове …. Това не е мъдро. Едно нервно дете не бива да бъде претоварвано
с каквото и да е. (300.2)
ДНЕВНИЯТ РЕЖИМ НА ДЕТЕТО.
През първите шест или седем годни от живота на едно дете трябва да
се посвети специално внимание на физическото му обучение по-скоро
отколкото на интелектуалното.• След този период, ако физическото състояние
е добро, трябва да се развива и едното, и другото. Ранното детство
се простира до 6-7 годишна възраст. Дотогава децата трябва да бъдат
оставени като малки агънца да обикалят около къщата и из двора, да си
подскачат жизнерадостни, свободни от грижи и тревоги. (300.3)
Родители, особено вие, майки, бъдете единствените учителки на тези
млади умове. В ранната си възраст децата не трябва да се обучават от
книги. Те обикновено ще задават безброй въпроси за природата. Ще питат
за всичко, което виждат и чуват, а родителите трябва да използват тази
възможност да поучават децата си и търпеливо да им отговарят. По този
начин те могат да придобият предимство пред неприятеля и да укрепят
умовете на децата си, като посеят добро семе в сърцата им и не оставят
място за настаняване на злото. В тази ранна възраст децата се нуждаят
от изпълнената с любов нежна грижа на майката за изграждането на
характера. (300.4)
УРОЦИ ПО ВРЕМЕ НА ПРЕХОДНИЯ ПЕРИОД.
Майката трябва да бъде учителят, а домът – училището, където всяко
дете получава първите си уроци, а тези уроци трябва да включват навици
на трудолюбие. Майки, нека малките играят на чист въздух, нека слушат
песните на птичките и изучават Божията любов, изразена в прекрасните
Му творения. Учете ги на прости уроци от книгата на природата и от
заобикалящите ги неща и когато кръгозорът им се разшири, може да се
прибавят и уроци от книги, които здраво ще се задържат в паметта. Но
нека особено в своите най-ранни години да се научат да бъдат полезни.
Научете ги да разсъждават, че като членове на семейството те трябва да
извършват интересна и полезна част от домашните задължения и да се
стараят в здравословно упражнение в изпълнението на необходимите домашни
работи. (301.1)
НЯМА НУЖДА ТОЗИ ПРОЦЕС ДА Е МЪЧИТЕЛЕН.
Такова обучение е с неизказана стойност за едно дете и то не бива да
бъде мъчителен процес. Детето трябва така да бъде учено с удоволствие
да помага. Майките могат да забавляват децата си, докато ги учат да
изпълняват малки неща, малки домашни задължения. Това е работата на
майката – търпеливо да научава децата си ред по ред, предписание по
предписание, тук малко, там малко. Извършвайки тази работа, самата
майка ще спечели безценни уроци и дисциплина. (301.2)
МОРАЛЪТ – ЗАСТРАШЕН ОТ УЧИЛИЩНИ ПРИЯТЕЛИ.
Не изпращайте малчуганите си твърде рано на училище. Майката трябва
да внимава как поверява оформянето на малкия ум в други ръце. (302.1)
Много майки чувстват, че нямат време да обучават децата си и за да
се махнат от главите им, за да се отърват от техния шум и тревоги, ги
изпращат на училище. (302.2)
Не само физическото и умственото здраве на детето се поставят в
опасност през този твърде ранен период, но то губи и от морална гледна
точка. Поставя се в условия да се запознае с невъзпитани деца с лошо
поведение, в общество от груби и неучтиви малчугани, които лъжат, псуват,
крадат и мамят и с удоволствие предават научените пороци на по-малките.
Малките деца, оставени на себе си, научават лошото с по-голяма готовност,
отколкото доброто. Лошите навици добре се съчетават с естественото
сърце и нещата, които децата виждат и чуват в ранното детство, се отпечатват
дълбоко в умовете им. Така лошото семе, посято в малките им
сърчица, ще се вкорени и ще стане остър трън, нараняващ сърцата на
родителите им. (302.3)