Подготовка за църковно членство – 76 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

ЕДНО ДОБРЕ УРАВНОВЕСЕНО ВЪЗПИТАНИЕ.
Трябва да наставляваме така, както Бог наставляваше. Търпеливо,
внимателно, нежно, милостиво. Това е начинът, по който трябва да се
отнасяме към децата. Върху всички родители почива задължението да
възпитат децата си физически, умствено и духовно. Важно е децата да
разбират Божиите изисквания. (493.1)
Физическата подготовка и развитието на тялото се постига много по-
лесно от духовното възпитание. (493.2)
Възпитанието на душата, което дава чистота и възвишеност на мислите
и благоуханно влияние на думи и дела, изисква по-решителни усилия.
Нужно е търпение да се опази от всяка зла подбуда градината на сърцето,
за да не бъде покрита с плевели. (493.3)
ДУХОВНАТА ПОДГОТОВКА В НИКОЙ СЛУЧАЙ НЕ БИВА СА СЕ
ПРЕНЕБРЕГВА.
Нашите деца трябва да научат красивите уроци на Божието Слово, за
да придобият знание за Него. Нека разберат, че не бива да правят нещо,
което не е право. Учете ги да извършват правда и съд. Кажете им, че не
можете да им позволите да поемат по погрешен път. В името на Исус
Христос представете ги на Бога пред трона на благодатта. Нека знаят, че
Исус живее, за да се застъпва за тях. Насърчете ги да изградят характера
си по божествения образец. (493.4)
ЗНАНИЕТО ЗА БОГА И ЗА ХРИСТОС Е ОСНОВНО.
Духовното възпитание в никакъв случай не бива да се пренебрегва,
защото „страхът от Господа е начало на мъдростта“ .Пс.111 :10. Някои
поставят възпитанието след религията, но истинското възпитание е религия.
(493.5)
ОПРЕДЕЛЕТЕ ПРАКТИЧЕСКАТА РЕЛИГИОЗНА ОПИТНОСТ.
Практическото наставление по религиозен живот е това, с което.
християнските родители трябва да подготвят децата си. Бог изисква това от
вас и вие пренебрегвате дълга си, ако пропуснете да извършите тази
работа. Научете децата си кои са Божиите избрани методи и условия за
успех в християнския живот. Научете ги, че не могат да служат на Бога,
а мислите им да бъдат погълнати от прекалена грижа за този живот. Но
от друга страна нека не подхранват мисълта, че няма нужда да полагат
сериозни усилия и могат да прахосват времето си в безделие. Божието
слово е ясно по този въпрос. (494.1)
НАУЧЕТЕ ГИ ДА ПОЗНАВАТ БОГА.
Да познаваш Бога – това е вечен живот. Вие учите ли децата си така,
или ги учите да отговарят на детските си прищевки? Подготвяте ли ги за
дома, който Бог е приготвил за нас? ..Научете децата си за живота на
Спасителя, за смъртта и възкресението Му. Научете ги да изследват
Библията. Научете ги да оформят характери, които ще живеят във вечните
векове. Ние трябва да се молим, както никога досега, Бог да опази и
благослови децата ни. (494.2)
НАУЧЕТЕ ГИ ДА ТЪРСЯТ ВСЕКИ ДЕН ПОКАЯНИЕ И ПРОЩЕНИЕ.
Не е важно всички да могат да определят точно момента, когато се
прощават греховете им. Трябва да се научат на сигурността, че изповяданите
грехове са простени. Урокът, който трябва да научат децата още
от най-ранна възраст, е че грешките и пропуските им трябва да се донасят
при Исус. Научете ги да се молят за прощение всеки ден за всяко зло, което
са извършили и че Исус чува простата молитва на всяко каещо се сърце.
Той ще им прости и ще ги приеме, както прие доведените при Него дечица,
когато бе на земята. (494.3)
НАУЧЕТЕ ГИ НА ЯСНО УЧЕНИЕ.
Които са разбрали истината и почувствали важността и и са имали
опитност в Божиите неща, ще учат на ясно учение децата си. Те трябва да
ги запознаят с великите стълбове на нашата вяра и с причините, поради
които сме наречени адвентисти от седмия ден. Да разберат, че сме призовани,
както бяха призовани Израилевите чеда, да бъдем свят народ, отделен и
различен от всички народи по земята. Тези неща трябва да им бъдат обяснени
с прости и лесноразбираеми думи, а когато пораснат, уроците трябва
да отговарят на порасналата им способност за мислене, докато се положат
дълбоки и широки основи за истината в сърцата им. (495.1)
НАСТАВЛЯВАЙТЕ ГИ ЧЕСТО И КРАТКО.
Които учат децата и юношите трябва да избягват скучно говорене.
Кратко говорене точно по въпроса ще има успех. Ако трябва да се каже
много нещо, направете го често, но кратко. Няколко интересни думи от
време на време ще бъдат по-успешни, отколкото цялото наставление,
дадено наведнъж. Дългото говорене уморява умовете на децата. Прекалено
многото говорене ще ги отвращава от духовното наставление, както
преяждането натоварва стомаха и понижава апетита, водейки до отвращение
от храната. (495.2)
Вечерите са скъпоценно време. Домът трябва да бъде училище за
наставление, а не място за монотонна досада. Вечерите трябва да бъдат
ценени като време, посветено за наставление’на децата в пътя на
праведността. (495.3)
НАПОМНЯЙТЕ БОЖИИТЕ ОБЕЩАНИЯ.
Ние трябва да признаваме Светия Дух като наш просветител. Този Дух
обича да се обръща към децата и да им разкрива съкровищата и красотата
на Словото. Обещанията, изговорени от Великия Учител, ще пленят
чувствата и ще съживят душата на детето с духовна сила, която е божествена.
Възприемчивият ум ще израсне в познание на божествените неща, което
ще бъде барикада срещу изкушенията на врага. (495.4)
НАПРАВЕТЕ РЕЛИГИОЗНОТО НАСТАВЛЕНИЕ ДА БЪДЕ ПРИЯТНО.
Религиозното наставление трябва де се дава на децата още от най-ранна
възраст. То трябва да се прави не с осъдителен, а с бодър и радостен дух.
Майките трябва постоянно да бдят да не би изкушението да дойде при
децата под такава форма, че да не го разпознаят. Родителите трябва за
пазят децата си с мъдро и приятно наставление. Като най-добри приятели
на своите неопитни малчугани те трябва да им помагат да побеждават,
защото това е всичко за тях – да бъдат победители. Трябва да смятат, че
собствените им скъпоценни деца, които се стараят да правят правилното,
са по-малки членове на Господнето семейство и затова трябва да са силно
загрижени да направят прави пътеките им в царския път на послушанието.
Заинтересовани с любов, те трябва да ги учат ден след ден какво означава
да бъдат Божии деца и да предават волята си на Него в послушание.
Научете ги, че послушанието към Бога включва послушание към
родителите. Това е всекидневна и всекичасна работа. Родители, бдете,
бдете и се молете и направете децата си ваши приятели. (496.1)
НАУЧЕТЕ ГИ НА ДУХОВНИ УРОЦИ ОТ ДОМАШНИТЕ ЗАДАЧИ.
Бог е дал на родителите и на учителите работа да обучат децата и
юношите в правия път. Те могат да им дават духовни уроци от всяко
действие в живота си. Докато ги обучаваме в навици за физическа чистота,
ние трябва да ги научим, че Бог желае да бъдат чисти по сърце, както и
в тяло. Докато метем стаята, те трябва да научат как Господ очиства
сърцето. Те не трябва да затварят вратите и прозорците и да оставят в
стаята нечисти неща, а да отварят широко вратите и прозорците и да
очистват всичко с прилежни усилия. Така и прозорците на импулса и
чувствата трябва да бъдат отворени към небето и прахът на егоизма и
стремежа към земните неща да бъдат изметени от стаите на ума и: всеки
елемент на естеството да бъде очистен и обновен от Божия Дух. Безредие
и разхвърляност във всекидневните задължения ще води до забравяне на
Бога и до спазване формата на набожност, а изповядваната вяра ще изгуби
смисъла си. Ние трябва да бдим и да се молим, за да не хващаме сянката,
като губим истината. (496.2) .
Живата вяра ще преминава през всекидневната опитност като златна
нишка в изпълнението на малките задължения. (497.1)
СЪРДЕЧНО ВЪЗПИТАНИЕ ИЛИ КНИЖНО ПОУЧЕНИЕ.
Правилно е юношите да смятат, че трябва да достигнат най-високо
развитие на своите умствени сили. Ние не бива да ограничаваме
възпитанието, на което Бог не е поставил ограничение. Но нашите
придобивки няма да имат стойност, ако не бъдат използвани за чест на Бога
и за доброто на човечеството. Ако знанието не е стъпало към изпълнението
на най-висшите намерения, то ще бъде безсмислено. (497.2)
СЪРДЕЧНОТО ВЪЗПИТАНИЕ Е ПО-ВАЖНО ОТ ОБУЧАВАНЕТО, ПРИДОБИТО ОТ КНИГИТЕ.
Важно е да придобием знание за света, в който живеем, но ако оставим
вечността извън сметките, ще претърпим загуба, от която никога няма да
се възстановим. (497.3)
ВЗАИМНА ПОЛЗА.
Нашите деца са Господня собственост. Те са изкупени със скъпа цена.
Това трябва да бъде водещата ни мисъл в работата за тях. Най-успешният
начин да осигурим тяхното спасение и да ги опазим от изкушението,
е да ги наставляваме постоянно в Божието Слово. И когато родителите
станат ученици като децата си, ще открият, че собственото им израстване
в знание за истината е ускорено. Неверието ще изчезне, вярата и
активността ще пораснат, увереността и доверието ще се задълбочат, като след-
ват опознаването на Господа. (498.1)
КАК РОДИТЕЛИТЕ МОГАТ ДА БЪДАТ КАМЪНИ ЗА ПРЕПЪВАНЕ.
Какъв пример давате на децата си? Какъв ред имате у дома си? Вашите
деца трябва да бъдат научени да бъдат любезни, внимателни към другите,
благородни, услужливи, и над всичко друго да уважават религиозните
неща и да чувстват важността на Божиите изисквания. (498.2)
Момчетата и момичетата може отрано да развият дълбока и хармонична
набожност, ако средствата, които Бог е определил за водене на всяко
семейство, се следват в страх от Него и в любов. Те ще показват стойността
на правилното възпитание и дисциплина. Но впечатлението в ума на
децата от думите на учителя на истината често бива препъвано от думи
и дела на родителите. Възприемчивите, макар и непослушни деца често
са впечатлени от истинната, но често изкушенията идват при тях чрез
бащата или майката и те падат в плячка на сатанинските измами. Почти
не могат да се поставят нозете на децата в безопасни пътеки без сътрудничество
на родителите.Зли чувства, изразени чрез говоренето на неразумни
родители, са главната спънка пред истинското обръщане на децата. (498.3)
ЖИВЕЙТЕ В ХАРМОНИЯ С МОЛИТВИТЕ СИ.
„Ако пребъдвате в Мене и Моите думи пребъдват във вас, ще Ме
помолите за каквото желаете, и ще ви бъде.“ Когато се молите, представете
на Бога това обещание. Наша привилегия е да дойдем при Него със свято
дръзновение. Когато искрено Го молим да направи светлината Му да ни
огрее, Той ще ни чуе и ще ни отговори. Но ние трябва да живеем в
хармония с молитвите си. Те са безсмислени, ако вървим противно на тях.
Аз съм видяла един баща, който след като прочете част от Писанията и
се помоли, почти веднага след молитвата започва да се кара на децата си.
Как може Бог да отговори на молитвата, която той отправя към Него? И
ако след като се е карал на децата си, един баща се моли, дали молитвата
му ще е от полза за децата му? Не, освен ако е молитва за изповед. (499.1)
КОГА ДЕЦАТА СА ГОТОВИ ЗА КРЪЩЕНИЕ?
Никога те допускайте децата ви да предполагат, че не са деца на Бога,
докато не са достатъчно пораснали, за да бъдат кръстени. Кръщението не
прави децата християни, нито ги обръща. То е само външен белег, показващ,
че те са разумни и ще бъдат Божии деца, като направят признанието, че
вярват в Исус Христос като свой Спасители и ще живеят оттук нататък
за’ Него. (499.2)
Родителите, чиито деца желаят да бъдат кръстени имат да вършат
работа на себеизпитване и даване на вярно наставление на децата си.
Кръщението е най-святата и важна наредба и трябва много добре да се
разбира нейното значение. Тя означава покаяние за греха и влизане в нов
живот в Христос Исус. Този обред не бива да се приема с неподходяща
прибързаност. Нека родителите и децата да пресметнат цената. Когато се
съгласяват за кръщението на своите деца, родителите дават свещен обет
самите те да бъдат верни домоуправители на тези деца, да ги водят в
изграждането на характера им. Обещават сами да пасат с особена грижа
агънцата от стадото, за да не безчестят вярата, която изповядват. (499.3)
Когато дойде най-щастливият момент от техния живот и те обичат Исус
и желаят да бъдат кръстени, тогава вие се отнасяйте вярно с тях. Преди
да приемат кръщението, попитайте ги дали първостепенната им цел в
живота е да работят за Бога. Тогава им кажете как да започнат. Първият
-урок означава толкова много. С простота ги учете как да изпълняват
своята първа служба за Бога. Направете- я лесноразбираема и постижима.
Обяснете им какво означава да се откажеш от себе си, да се посветиш на
Господа, да извършваш правото, както нарежда Неговото Слово под
съвета на християнските си родители. (500.1)
ДЪЛГЪТ НА РОДИТЕЛИТЕ СЛЕД КРЪЩЕНИЕТО.
След верния труд, ако вие сте доволни, че децата ви разбират значението
на обръщането и на кръщението и са наистина обърнати, нека бъдат
кръстени. Но, повтарям, най-напред пригответе себе си да постъпвате като
верни пастири, водейки неопитните им стъпки в пътя на послушанието.
Бог работи с родителите, за да дадат на децата си добър пример на любов,
тактичност и християнско смирение и цялостно предаване на Аз-а на
Христос. Ако вие се съгласявате с кръщението на вашите деца и после
ги оставите да правят каквото си искат, като не чувствате особен дълг да
пазите стъпките им в правата пътека, самите вие сте отговорни, ако за-
губят вярата, куража и интереса си към истината. (500.2)
Бог ви призовава да ги научите да се подготвят да станат членове на
царското семейство, да станат деца на небесния Цар. Сътрудничете на
Бога, като работите прилежно за тяхното спасение. Ако грешат, не им се
карайте. Никога не ги подигравайте, че са били кръстени, а въпреки това
правят зло. Помнете, че те имат да учат много за задължението на едно
Божие дете. (500.3)
ПОДГОТОВКА ЗА СПЕЦИАЛНО ПРИЗВАНИЕ.
Има една работа, с която трябва да се заемат семействата преди да
пристъпят съм святото ни призвание. Нека подготовката за ядене и
обличане бъде на втори план, но дълбоко себеизпитване да започне у дома.
Молете се три пъти на ден и подобно на Яков бъдете настоятелни. У дома
е мястото за намиране на Исус. Тогава вземете Го със себе си и колко
скъпоценни ще бъдат часовете, прекарани там. Но как можете да очаквате
да почувствате присъствието на Господа и да видите изразена Неговата
сила, когато личната работа за подготовка е пренебрегната? (501.1)
Заради душата си, заради Христос и заради другите, работете у дома.
Молете се така, както не сте свикнали досега. Нека сърцето се сломи пред
Господа. Сложете в ред дома си. Пригответе децата си за случая. Научете
ги, че не е най-важно да се появят с хубави дрехи, а с чисти ръце и сърце .
Отстранете всяка спънка по пътя им – всички несъгласия, които може да
съществуват между тях и вас и помежду им. Така вие поканвате Господ
да присъства в дома ви и свети ангели ще ви придружават да отидете на
събранието и да отблъскват тъмнината на злите ангели. (501.2)
СЕЙТЕ С ВЯРА СЕМЕТО НА ИСТИНАТА.
Работата на сеяча е работа с вяра. Ние не можем да разберем тайната
на покълването и на растежа на семето, като очакваме да съберем
многократно повече от посятото, но той има доверие в силите, с които Бог
причинява растежа. Той хвърля ceмето с очакване да събере изобилна
жетва. Така трябва да работят родителите и учителите, като очакват жетва
от посетите от тях семена. (501.3)
Ние трябва да се молим за Божието благословение над посятото от нас
семе и благословението на Светия дух ще подейства на малките. Ако
упражняваме вяра в Бога, ще се опитаме да ги водим при Божия Агнец,
Който отнема греха на света. Това е работа с най-велики последствия за
по-младите членове на Господното семейство. (502.1)