Познанието,придобито чрез Словото Божие – 39 – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)

“Изясняването на Твоето слово
просвещава, вразумява простите.”
Цялата Библия е откровение на Божията слава в Христос. Когато човек я приеме, повярва в нея и є се покори, тя става главен инструмент за преобразяването на неговия характер. Подтиква го, дава му енергия, която съживява неговите физически, умствени и духовни сили и извежда живота му на прав път.
Причината, поради която толкова млади, а и по-възрастни хора биват така лесно подвеждани към изкушение и грях, е, че не изучават Божието слово и не размишляват върху него, както би трябвало да бъде. Липсата на твърдост, на целенасочена воля се дължи на занемаряването на светите учения на Словото Божие. Не се полагат сериозни старания за насочване на мислите към онова, което ще ги направи чисти и святи и ще ги отклонява от всичко нечисто и неистинно. Малцина са избирали добрата част, седнали като Мария край Исус, за да се учат от Божествения Учител. Малцина са съхранявали Неговите думи в сърцата си и са ги прилагали в живота си.
Библейските истини извисяват ума, духа и душата. Ако Словото Божие се знаеше така, както би трябвало, млади и стари щяха да притежават онази вътрешна искреност и твърдост в принципите, с които биха се противопоставили на изкушението.
Нека хората се поучават в духа на скъпоценните истини на Свещеното писание. Нека мислите, способностите, най-добрите умствени сили бъдат посветени на изучаването на Божиите слова. Не търсете философията на човешки предположения, а философията на Онзи, който е Истината. Никоя друга литература не може да бъде сравнена по ценност с тази.
Плътският ум не намира удоволствие в изучаването на Божието слово; но обновеният чрез Светия Дух открива в светите страници Божествена красота и небесна светлина. Онова, което за земния ум е било само пустиня, за обновения от Бога е земя, изпълнена с живи потоци.
Познанието за Бога, разкрито в Неговото Слово, е познанието, необходимо на нашите деца. От момента на проблясването на искрица разум в тях трябва да бъдат запознавани с името и живота на Исус. Първите им уроци трябва да ги учат, че Бог е техен Баща. Първото, което трябва да усвоят, е послушанието от обич. Нека Божието слово да им се чете със страхопочитание и с чувство да им се повтаря на части, подходящи за тяхното ниво и адаптирани така, че да събудят интереса им. Но преди всичко нека узнаят за Божията любов, изявена в Христос, а също и великата истина: “Понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго” (1Йоаново 4:11).
Нека младите направят Словото Божие храна за ума и душата си. Нека Христовият кръст бъде центърът на всяко възпитание и образование. Фокусът на всички учения и на всяко знание нека бъде вплитан във всекидневните изживявания на практическия живот. Така Спасителят ще стане другар и приятел на младите. Мислите им ще бъдат насочени в послушание на Христос и те ще могат да кажат с апостол Павел: “А далеч от мен да се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света” (Гал. 6:14).
Познание от личен опит
Така чрез вяра те опознават на практика Бога. Проверяват за себе си истинността на Неговото слово и верността на Неговите обещания. Докосват се до Него и разбират, че Господ е благ.
Любимият ученик Йоан получава познание от личен опит. Той можа да свидетелства: “Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха за Словото на живота (защото животът се яви и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам) ­ това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас. А нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос” (1Йоаново 1:1-3).
Така всеки може от личен опит “да потвърди с печата си, че Бог е истинен” (Йоан 3:33). Може да свидетелства за това, което сам е видял, чул и опитал относно Христовата сила. Може да каже: “Аз се нуждаех от помощ и я намерих в Исус. Всяка моя нужда бе задоволена, гладът на душата ми бе утолен. За мене Библията е едно откровение на Христос. Вярвам в Исус, защото Той е за мен Божествен Спасител. Вярвам в Библията, защото съм намерил, че тя е Божият глас, който говори на душата ми.”
Помощ при изучаване на природата
Който е получил чрез личен опит познание за Бога и за Неговото Слово, е подготвен да се занимава с изучаването на природните науки. За Христос е писано: “В него беше животът и животът стана светлина за човеците” (Йоан 1:4). Преди навлизането на греха в рая Адам и Ева са били заобиколени от ярко красиво сияние, от светлината на Бога. Тя е озарявала всичко, до което са се доближавали. Нищо не е помрачавало тяхната способност да възприемат характера или думите Божии. Но когато отстъпили пред изкусителя, тази светлина изчезнала от тях. Лишавайки се от закрилата на славата, те изгубили светлината, осветляваща природата. Вече не можели да я разбират правилно. Не можели да виждат Божия характер в Неговите дела. Затова и днешният човек не може сам да разбира правилно поуките на природата. Ако не бъде ръководен от Божествената мъдрост, той издига природата и природните закони над Бога, нейния Създател. По тази причина човешките мнения често противоречат на ученията на Словото Божие относно природата. Но за онези, които приемат светлината на Христовия живот, природата бива отново просветлена. В светлината, изхождаща от кръста, можем да тълкуваме правилно поуките на природата.
Който от личен опит е получил познание за Бога и за Неговото Слово, има твърдо установена вяра в Божествеността на Свещеното писание. Има в себе си доказателството, че Словото Божие е истина и знае, че истината никога не може да си противоречи. Той не проверява Библията чрез човешки научни идеи, но проверява тези идеи чрез съпоставянето им с непогрешим образец. Знае, че в истинската наука не може да има нищо, което да противоречи на ученията на Словото Божие, тъй като и двете имат един и същ Автор. Правилното осмисляне на двете показва, че са в хармония. Всичко, което в така наречените научни догми противоречи на твърденията на Словото Божие, е само човешко предположение.
За такъв човек научните изследвания представляват широко поле за размишления и информация. Разбирайки повече за нещата в природата, той ще получава нови разбирания и за истината. Книгата на природата и Свещеното Писание се осветляват взаимно. Дават по-добри познания за Бога, като му откриват Неговия характер и законите, по които Той действа.
Духовният опит на псалмиста
Опитността на псалмиста трябва да получат всички, като приемат Божието слово чрез природата и чрез откровението:
“Защото си ме развеселил, Господи, с деянията Си, ще се радвам в делата на ръцете Ти” (Пс. 92:4).
“Господи, Твоето милосърдие стига до небето, верността Ти ­ до облаците; правдата Ти е като великолепните планини, съдбите Ти са бездна голяма!” (Пс. 36:5, 6).
“Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките чеда прибягват под покрова на крилете Ти. И от реката на Твоите сладости ще им дадеш да пият. Защото у Тебе е изворът на живота, в Твоята светлина ще видим светлина” (Пс. 36:7-9).
“Блажени ония, които са правдиви в пътя, които ходят в закона на Господа. Блажени, които пазят изявленията Му и Го търсят от все сърце.”
“Как ще очисти младежът пътя си? Като му дава внимание според Твоето Слово.” “Пътя на истината избрах; Твоите съдби поставих пред себе си” (Пс. 119:1, 2, 9, 30).
“В сърцето си опазих Твоето слово, за да не Ти съгрешавам” (Пс. 119:11).
“Ще ходя на широко, защото потърсих Твоите правила” (Пс. 119:45).
“Отвори очите ми, за да гледам чудесните неща в Твоя закон!”
“Твоите свидетелства наистина са моя наслада и мои съветници.”
“Законът на Твоите уста е за мене по-желателен от хиляди злато и сребро.”
“Колко обичам Твоя закон! Цял ден се поучавам в него.” “Чудесни са Твоите свидетелства! Затова душата ми ги пази” (Пс. 119:18, 24, 72, 97, 129).
“Твоите повеления ми станаха песен в дома, дето странствам.”
“Твоето слово е добре пречистено, затова слугата Ти го обича.”
“Същността на Твоето слово е истина и Твоите праведни съдби до една траят до века.”
“Нека живее душата ми и ще Те хвали; и нека ми помагат съдбите Ти!” (Пс. 119: 54, 140, 160, 175).
“Много мир имат ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма спънки, та да се препъват. Надявах се за Твоето спасение, Господи, и изпълнявах Твоите заповеди. Душата ми опази Твоите свидетелства и аз ги любя твърде много!” (Пс. 119:165-167).
“Изясняването на Твоето слово просвещава, вразумява простите” (Пс. 119:130).
“Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми, защото те са винаги с мене. По-разумен съм от всичките си учители, защото се поучавам в Твоите свидетелства. По-разумен съм от старите, защото опазих Твоите правила.”
“Чрез Твоите правила станах разумен; затова мразя всеки лъжлив път.”
“Възприех Твоите свидетелства за свое наследство довека, защото те са радост на сърцето ми” (Пс.119:98-100, 104, 111).
Ясните Божии откровения
Наша привилегия е да се издигаме все по-високо и по-високо и да получаваме все по-ясни изявления на Божия характер. Когато Мойсей се моли: “Покажи ми, моля, славата Си!” (Изх. 33:18), Господ не го укорява за това, а изпълнява молбата му. Казва на служителя Си: “Ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост и ще проглася пред тебе името Йехова” (Изх. 33:19).
Грехът е, който помрачава нашия разум и възможностите ни да възприемаме. Когато той бъде премахнат от сърцето ни, светлината на познанието на Божията слава в лицето на Исус Христос, осветляваща Неговото Слово и природата, ще изявява все по-пълно Онзи, Който е “жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилства с милост и с вярност” (Изх. 34:6).
Нека се оставим да ни огрява Неговата светлина, докато умът, сърцето и душата ни бъдат преобразени по подобие на Неговата святост.
За всички, които по такъв начин приемат уверенията на Словото Божие, има чудесни възможности. Пред тях се разкриват обширните области на истината и дълбоките извори на силата. Славни неща биват разкрити. Привилегии и задължения, които те не са и подозирали, че съществуват в Библията, ще им се явят. Всички, които вървят по пътя на смиреното послушание и изпълняват Божиите предписания, ще разбират все повече и повече от Неговите тайни.
Нека изследователят вземе Библията за свой водач и се придържа към принципите є, тогава може да очаква, че ще постигне всяка висота. Всички човешки философии са водили само до объркване и посрамване, когато Бог не е бивал признаван за всичко във всичко. Но скъпоценната вяра, дадена от Бога, дава сила и облагородява характера. Когато човек пребъдва в Неговата доброта, благодат и любов, разбирането му за истината ще става все по-ясно и по-ясно ­ стремежът за сърдечна чистота ще става все по-възвишен и мисълта му ­ просветлена. Душата, пребъдваща в атмосферата на свети мисли, се преобразява чрез общуване с Бога и чрез изучаване на Неговото Слово. Истината е така велика, обширна и дълбока, че собственото “аз” се стопява. Сърцето омеква и се изпълва със смирение, грижливост и любов.
А вследствие святото послушание естествените сили се увеличават. От изучаването на Словото Божие учениците могат да излязат с обогатени, възвишени и облагородени умствени сили. Ако, подобно на Даниил, са слушатели и изпълнители на Божието слово, ще напреднат във всички области на знанието. Ако са с чисти сърца, ще станат силни по дух. Всяка тяхна умствена способност ще бъде съживена. Могат да бъдат така възпитавани и образовани, че всички, с които влизат в допир, да виждат какво може да бъде и да върши човек, когато е във връзка с Бога на мъдростта и силата.
Образованието и вечният живот
Нашата доживотна работа тук е подготовка за вечния живот. Започнатото на земята няма да бъде завършено в този живот, но ще продължава през цялата вечност ­ постоянно, непресъхващо, безкрайно. Божията мъдрост и любов все повече и повече ще се разкриват в изкупителния план. Водейки Своите чеда към живите извори, Спасителят ще им дава все по-богати съкровища от знания. Ден след ден чудодейните Божии дела ­ доказателства за мощта Му да твори и поддържа вселената, ще се разкриват пред тях във все по-нова светлина. В сиянието, идващо от Божия трон, ще изчезнат всички тайни и душата ще бъде изпълнена с удивление поради простотата на нещата, които дотогава никога не е можела да разбере.
Сега виждаме като през стъкло, мътно; а тогава ще виждаме наживо; сега познаваме отделни части, а тогава ще познаем така, както сме познати.