Поръчката – 35 Съкровищница от свидетелства Том 3 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Божията цел е народът Му да бъде осветен, очистен, да бъде свят народ, предавайки светлината на всички около себе си. Целта Му е чрез изявяването на истината в живота си той да бъде прославен на земята. Благодатта Христова е способна да стори това. Но нека Божиите хора помнят, че само като вярват и прилагат на дело принципите на евангелието, Бог ще може да ги направи слава на земята. Само ако прилагат дадените им от Бога способности в службата Му, ще се радват в пълнотата на силата на освещението, върху която църквата е призвана да стои. Ако тези, които изповядват, че вярват в Христос като техен Спасител, достигнат само ниската мярка на светското измерване, църквата не ще сполучи да даде богатата жетва, която Бог очаква. В списъка й ще бъде написано: „Намерена недостатъчна!“
Поръчката, която Христос даде на учениците Си точно преди да се възнесе, е великата мисионерска харта на Неговото царство. Така Спасителят ги направи Свои посланици и им даде пълномощия. Ако след това бъдат извикани и попитани с чий авторитет те, неуките рибари, се представят като учители и лекари, да могат да отговорят: „Този, Когото евреите разпнаха, но Който възкръсна от мъртвите ни назначи да служим на Неговото Слово, като казваше: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята!“
Христос даде тази заповед на учениците Си като на свои главни служители архитекти, които трябваше да положат основата на църквата Му. Той я възложи на тях и на всички, които като Негови служители ще последват грижата за предаването на евангелието Му от род в род, от век във век.
Учениците не трябваше да чакат хората да отидат при тях. Те трябваше да отидат при хората, да търсят грешниците, също както един пастир търси изгубената си овца. Христос им представи света като тяхно поле за работа, трябваше да отидат „по целия свят и да проповядват евангелието на всяка твар“ (Марк 16:15). Да проповядват за Спасителя, за Неговия живот на несебелюбива служба, позорната Му смърт, за несравнимата Му, неизменима любов. Името Му трябваше да бъде тяхната парола, връзката на съюза им. В името Му трябваше да събарят крепостите на греха. Вярата в името му трябваше да ги отличава като християни.

Обещаната сила
Като даваше на учениците си по-нататъшни нареждания, Христос каза: „Но ще приемете сила, когато Святият Дух дойде върху вас, и ще бъдете свидетели за мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея, и Самария, и до края на земята.“ „А вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе“ (Деян. 1:8; Лука 24:49).
Покорявайки се на думите на Учителя си, учениците се събраха в Ерусалим да очакват изпълнението на Божието обещание. Тук те прекараха десет дни – дни на дълбоко сърдечно изпитване. Премахнаха всички различия и се свързаха задружно в християнско братство.
В края на десетте дни Господ изпълни обещанието Си чрез чудно изливане на Духа Си. „И внезапно стана шум от небето, като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици, като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха да говорят чужди езици, както Духът им даваше способност да говорят… и в същия ден се прибавиха около три хиляди души“ (Деян. 2:2-4, 41).
„А те излязоха и проповядваха навсякъде, като им съдействаше Господ и потвърдяваше словото със знаменията, които го придружаваха. Амин“ (Марк 16:20). Въпреки страшното съпротивление, което учениците срещаха, за кратко време евангелието на църквата прозвуча във всички обитавани земи.
Дадената тогава поръчка на учениците, е дадена и на нас. И днес, както и тогава, разпънатият и възкръснал Спасител трябва да се издигне пред хората в света, които са без Бога и нямат надежда. Господ зове за пастири, учители и благовестители. Служителите Му трябва да провъзгласяват спасителната вест от врата на врата. Вестта за молитва чрез Христос трябва да се занесе на всеки народ, език и племе.
Вестта не трябва да се дава с тих, безжизнен глас, а с ясни, решителни, енергични думи. Стотици чакат предупреждението, за да побягат за живота си. Светът се нуждае да види в християните доказателство за силата на християнството. Вестители на благодатта са нужни не просто на няколко места, а по целия свят. От всяка страна се чува викът: „Ела и ни помогни!“ Богати и бедни, висши и нисши викат за светлина. Мъже и жени гладуват за истината, такава каквато е в Исус. Когато чуят да се проповядва евангелието със сила от горе, те ще узнаят, че трапезата е сложена за тях и ще отговорят на поканата. „Дойдете, понеже всичко е вече готово“ (Лука 14:17).
Думите: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар“ (Марк 16:15) се отправяха към всеки един Христов последовател. Всички, които се посвещават в Христовия живот, са назначени да работят за спасението на своите ближни. Същото душевно очакване, което Той чувстваше за спасението на погиналото, трябва да се изявява в тях. Не всички могат да изпълняват тази служба същия пост, но за всички има място и работа. Всички, надарени с Божиите благословения, трябва да отговарят с действителна служба, всяка дарба трябва да се употреби за Напредъка на неговото царство.

Едно неизменимо обещание
Христос взе всички мерки за провеждане на работата, поверена на учениците, и пое отговорността за нейния успех. Докато се покоряваха на Словото Му и работеха заедно с Него, те нямаха неуспех. Той им поръча: „Отидете при всички народи. Отидете до най-далечната част на обетованото кълбо и знайте, че моето присъствие ще бъде там. Работете с вяра и доверие, защото никога няма да ви напусна.“
И на нас също е дадено обещанието за Христовото пребъдващо присъствие. Времето не промени прощалното Му обещание. Той е с нас днес така реално, както беше с учениците Си, и ще бъде с нас „довека“.
„Идете и проповядвайте евангелието на всичките народи – ни казва Спасителят, – за да станат Божии чада. Аз Съм с вас в тази работа, като ви поучавам, водя, утешавам и подкрепям; като ви давам успех в себеотрицателната и себепожертвувателната работа. Ще докосвам сърцата, ще ги убедя в греховността и ще ги обърна от тъмнината към светлината, от непослушанието към правдата. В светлината ми ще видят светлина. Ще срещнете съпротивата на сатанинските сили, но доверете се на Мене. Аз никога не ще ви изменя!“
Не мислите ли, че Христос цени хората, които живеят изцяло за Него? Не мислите ли, че посещава онези, които като възлюбения Йоан, се намират в трудности и изпитания заради Него? Той намира верните Си и се свързва с тях. Насърчава ги и ги укрепява. И Божии ангели, превъзхождащи по сила, Бог изпраща да служат на човешките Му сътрудници, които говорят за истината на незапознатите с нея.