Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Посланици от Вавилон – 29 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Посланици от Вавилон – 29 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

През периода на успешното си царуване цар Езекия бе внезапно повален от
лоша болест. Страдащ до смърт, положението му бе извън човешките
възможности. И последният лъч надежда изчезна, когато пророк Исая дойде
при него с вестта: “Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще
умреш и няма да живееш.”
Бъдещето изглеждаше Безнадеждно. Но царят все още можеше да се моли на
Този, Който досега бе негово “прибежище и сила, винаги изпитана помощ в
напасти”. И така, “царят обърна лицето си към стената, та се помоли
Господу, казвайки: Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред
Тебе с вярност и с цяло сърце и върших това, което е угодно пред Тебе.
И Езекия плака горко”.
От дните на Давид не бе управлявал цар, който като Езекия да бе вършил
толкова велики дела за укрепване на Божието царство, и то във време на
отстъпление.
Умиращият управник бе служил вярно на Бога и бе укрепил доверието на
хората в Йехова като техен всевластен Господар. И той като Давид можеше
да каже: “Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони
ухото Си към вика ми. Защото се насити душата ми на бедствия и животът
ми се приближава към преизподнята.”
“Защото Ти, Господи Йехова, си моя надежда; на Тебе съм се уповавал от
младостта си. Ти си ми бил подпорка от рождението ми… Не ме отхвърляй
във време на старостта ми… Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой,
побързай да ми помогнеш… Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме
оставяй, докато не разглася силата Ти на идещия род, твоята мощ на
всички бъдещи поколения.”
Този, чиято щедрост не чезне, чу молитвата на служителя Си. “А преди да
беше излязъл Исая до средната част на града, Господнето слово дойде към
него и рече: Върни се, та кажи на вожда на Моите люде, Езекия, така
казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите
ти; ето Аз ще те изцеля; след три дена ще възлезеш в Господния дом. Ще
приложа на живота ти петнадесет години; и ще избавя тебе и тоя град от
ръката на асирийския цар; и ще защитя тоя град заради Себе Си и заради
слугата Ми Давида.”
Радостен, пророкът се върна с окуражителни и обнадеждаващи думи. Като
посъветва царя да постави върху болното място компрес от смокини, Исая
му предаде Божията вест на милост, защита и загриженост.
Подобно на Мойсей в Мадиамската земя, подобно на Гедеон в присъствието
на небесния вестител, подобно на Елисей малко преди възнасянето на
неговия учител Езекия помоли за знамение, че вестта е небесна. “Какво
ще бъде знамението – попита Езекия, – че Господ ще ме изцели и че след
три дена ще отида в Господния дом?…
… Ето какво ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши
това, което каза: Избери – да напредне ли сянката десет стъпала, или да
се върне надире десет стъпала?… Лесно нещо е да слезе сянката десет
стъпала – отговори царят, – не, но нека се върне сянката десет стъпала
надире.”
Само чрез явната Божия намеса сянката от слънчевия часовник можеше да
се върне десет степени назад и това трябваше да бъде знамение за
Езекия, че Господ е чул молитвата му. “И пророк Исая извика към
Господа; и Той върна сянката десет стъпала надире, по които беше
слезнала върху слънчевия часовник на Ахаза.”
Възстановен в обичайната си сила, царят на Юда призна с песен милостта
на Йехова и даде обет остатъка от дните си да прекара в доброволно
служене на Царя на царете. Благодарността и признанието за Божието
състрадателно отношение към него е вдъхновение за всички, които желаят
да прекарат живота си за прослава на Твореца.
“Аз рекох: В половината от дните си ще вляза в портите на преизподнята.
Лиших се от остатъка на годините си. Рекох: Няма да видя вече Господа,
Господа в земята на живите; няма да видя вече човека, като съм между
ония, които престанаха да живеят. Жилището ми се премести и се дигна от
мене като овчарски шатър. Навих живота си като тъкач; от основата Той
ще ме отреже. Между заранта и вечерта ще ме довършиш. Успокоявах се до
сутринта; но Той като лъв троши всичките ми кости. Между заранта и
вечерта ще ме довършиш. Като лястовица или жерав така крещях, стенех
като гургулица, очите ми изнемощяха от гледане нагоре. В утеснение съм,
Господи; стани ми поръчител.
Що да кажа аз? Той ми рече и сам го изпълни. Ще ходя смирено през
всичките си години поради огорчението на душата си. Чрез тия неща
живеят човеците, Господи. И само в тях е животът на моя дух. Така ще ме
изцелиш и ще ме съживиш. Ето, вместо мир дойде върху мене голяма
горест; и ти от любов към душата ми си я избавил от рова на тлението.
Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове. Защото преизподнята
не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови. Ония, които
слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност. Живият, живият,
той ще те хвали, както аз днес; бащата ще извести на чадата си Твоята
вярност. Господ е близо да ме спаси. Затова ще пеем моите песни със
струнни инструменти в дома Господен през всичките дни на живота си.”
В плодородните равнини на Тигър и Ефрат живееше един древен народ,
който по това време, макар и завладян от Асирия, бе определен за
владетел на света. Сред този народ имаше мъдреци, изучаващи
астрономията с голямо внимание. Те силно се учудиха, когато забелязаха,
че сянката на слънчевия часовник се връща с десет степени. Царят им
Веродах-валадан разбра, че чудото е било извършено за знамение на
юдовия цар, показващо, че небесният Бог му дава още живот. Веродах-
валадан изпрати при Езекия посланици, за да го поздравят за
възстановяването му и ако е възможно, да научат повече за Бога,
способен да извърши толкова велико чудо.
Посещението на пратениците от далечната страна откри на Езекия
възможност да възвеличи живия Бог. Колко лесно би било да им разкаже за
Бога, Вседържител на всички сътворени неща, чрез чиято благосклонност
животът му бе спасен в момент на безнадеждност! Каква голяма промяна би
могла да стане в сърцата на тези търсачи на истината, дошли от
халдейските полета, ако се запознаеха с върховенството на живия Бог!
Но гордостта и суетността обладаха сърцето на Езекия и за да се
възвеличи, отвори пред алчните им очи съкровищата, с които Бог бе
обогатил народа Си. Царят “им показа къщата със скъпоценните си вещи -
среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен
склад и всичко, каквото се намираше между съкровищата му; в къщата му и
в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа”. Той не
постъпи така, за да прослави Бога, а за да се издигне в очите на
чуждите князе. Не размисли, че тези хора бяха представители на могъщ
народ, който нито се бои от Бога, нито Го обича и че е неразумно да им
доверява богатствата на държавата.
Посещението на посланиците бе изпит за благодарността и посветеността
на Езекия. В Свещеното писание се казва: “Но относно посланиците, които
вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението,
станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко,
що беше на сърцето му.” Ако Езекия се бе възползвал от дадената му
възможност да свидетелства за силата, добротата и състраданието на
израилевия Бог, докладът на посланиците щеше да бъде като лъч светлина,
проникващ в тъмнината. Но той възвеличи себе си повече от Господа на
Силите. Царят “не отдаде Господу според стореното нему благодеяние,
защото сърцето му се надигна”.
Колко пагубни бяха последиците! На Исая бе разкрито, че отпътувалите
посланици са отнесли със себе си сведения за видените богатства и че
царят на Вавилон и съветниците му правят планове да обогатят страната
си с ерусалимските съкровища. Езекия бе извършил тежък грях. “Затова
гняв падна на него и на Юда и Ерусалим.”13
“Тогава дойде пророк Исая при цар Езекия, та му рече: Какво казаха тия
човеци? И отгде дойдоха при тебе? И Езекия рече: От далечна земя идат
при мене, от Вавилон. Тогава каза: Що видяха в къщата ти? И Езекия
отговори: Видяха всичко, що има в къщата ми; няма нищо между
съкровищата ми, което не им показах.
Тогава Исая рече на Езекия: Слушай словото на Господа на силите: Ето,
идат дни, когато всичко, що е в къщата ти и каквото бащите ти са
събрали до тоя ден, ще се пренесе във Вавилон; няма да остане нищо,
казва Господ. И ще отведат от синовете, които ще излязат от тебе, които
ще родиш; и те ще станат скопци в палата на вавилонския цар.
Тогава Езекия рече на Исая: Добро е Господнето слово, което ти изрече.”
Дълбоко съжаляващ, “Езекия се смири поради надигането на сърцето си,
той и ерусалимските жители, тъй че Господният гняв не дойде на тях в
Езекиевите дни”. Но лошото семе беше посято; след време щеше да израсне
и жетвата от него да бъде запустяване и мъка. През останалите години от
царуването си царят на Юда щеше да има голямо благоденствие поради
твърдото си намерение да поправи миналото и да прослави името на Бога,
Комуто служеше. Въпреки това вярата му щеше да бъде сериозно изпитана и
щеше да научи, че само ако се изцяло се уповава на Йехова, може да се
надява, че ще постига победи над силите на тъмнината, които се стремят
към неговото погубване и към пълното унищожаване на народа му.
Разказът за неуспеха на Езекия, когато при посещението на посланиците
не се показа достоен за поверената му мисия е изключително важен урок
за всички нас. Ние трябва не само да работим, но и да говорим за
скъпоценния си опит с Бога, за Неговата милост и любов, за
неизследимата дълбина на любовта на Спасителя. Когато умът и сърцето се
изпълнят с любов към Бога, няма да е трудно да говорим за това, което е
влязло в духовния ни живот. Великите мисли, благородните подбуди,
ясното възприемане на истината, несебелюбивите намерения, копнежът за
благочестие и святост ще намират израз в думи, разкриващи същността на
сърдечното съкровище.
Хората, с които общуваме всеки ден, се нуждаят от нашата помощ и
ръководство. Душевното им състояние може да е такова, че навреме
изговорената дума да се забие като гвоздей. Утре някои от тях е
възможно да бъдат там, където никога няма да ги достигнем отново. Какво
е влиянието върху тези наши ближни?
Всеки ден от живота е пълен с отговорности, с които трябва да се
справяме. Всеки ден с думите и делата си правим впечатление на хората,
с които общуваме. Колко голяма е нуждата да поставим страж на устата си
и да внимаваме в постъпките си! Едно безразсъдно движение, една
неразумна стъпка и мощните вълни на някое силно изкушение могат да
тласнат душата към дъното. Не можем да върнем назад мислите, които сме
посели в умовете. Ако те са били зли, може би сме задвижили ред от
обстоятелства, верига от злини, които нямаме силата да спрем.
От друга страна, с примера си помагаме на ближните да развиват добрите
принципи, даваме им сила да вършат добро. Сами те упражняват същото
благотворно влияние върху други. Така, без да осъзнаваме, стотици и
хиляди човешки същества са подпомогнати от нашето влияние. Истинският
Христов последовател засилва добрите намерения у хората, с които
общува. Пред невярващия, обичащ греха свят, той разкрива силата на
Божията благодат и съвършенството на Неговия характер.
Исая 38:1
Пс. 46:1
4Царе 20:2, 3
Пс. 88:2, 3
Пс. 71:5, 6, 9, 12, 18
По Плачът на Еремия 3:22
4Царе 20:4-6
4Царе 20:8-11
Исая 38:10-20
Исая 39:2
2Лет. 32:31
2Лет. 32:25
13 2Лет. 32:25
Исая 39:3-8
2Лет. 32:26