Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Последните думи на Исус Навиев – 49 – Патриарси и пророци – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Последните думи на Исус Навиев – 49 – Патриарси и пророци – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Последните думи на Исус Навиев
Завоевателните войни свършиха. Исус се оттегли за мирна почивка в дома
си в Тимнат-Серах. “След много време, когато Господ беше успокоил
Израиля от всичките му околни неприятели…, Исус свика целия Израил,
старейшините им, началниците им, съдиите им и надзирателите им…” (виж
Исус Навиев 23, 24 гл.).
Бяха изминали няколко години, откакто народът се установи в своите
притежания и вече можеше да се види жътвата от същите злини, навличали
преди присъди над Израил. Когато почувства притесненията на възрастта да
се прокрадват в живота му и осъзна, че неговото дело скоро ще приключи,
Исус Навиев се обезпокои за бъдещето на своя народ. С грижа, по-голяма
от бащинската, той се обърна към братята си, когато се събраха отново
около възрастния си водач. “Вие видяхте всичко, що Господ, вашият Бог,
извърши за вас на всички тия народи – каза той, – защото Господ, вашият
Бог, Той е, Който е воювал за вас.” Макар че ханаанците бяха покорени,
те още притежаваха значителна част от земята, обещана на Израил и Исус
Навиев увеща народа си да не се отпуска и да не забравя Господнята
заповед за пълно завоюване на тези идолопоклонски народи.
Общо взето народът се бавеше да изпълни задачата за изгонване на
езичниците. Племената бяха разпръснати в своите владения, армията бе
разпусната и начинанието да се започне нова война се смяташе за трудно и
съмнително. Но Исус заяви: “Господ, вашият Бог, Той ще ги изпъди отпред
вас и ще ги изгони отпред очите ви; и вие ще завладеете земята им според
както Господ, вашият Бог, ви се е обещал. Бъдете, прочее, много храбри
да пазите и да вършите всичко, що е написано в книгата на Мойсеевия
закон, без да се отклонявате от него ни надясно, ни наляво…”
Исус призова самия народ за свидетел, че доколкото той се бе съобразил с
условията, Бог бе изпълнил вярно обещанията Си към него. “И вие знаете с
цялото си сърце и цялата си душа, че не пропадна ни едно от тия добри
неща, които Господ, вашият Бог, говори за вас.” Той им заяви, че както
Господ бе изпълнил обещанията Си, така ще изпълни и заплахите Си. “Но ще
стане, че както се сбъднаха за вас всичките добри неща, които Господ,
вашият Бог, говори на вас, така Господ ще докара на вас всичките зли
неща, догдето ви изтреби из тая добра земя, която Господ, вашият Бог, ви
е дал.”
Сатана мами мнозина с благовидната теория, според която Божията любов
към Неговите деца е толкова голяма, че ще извини греха им. Той
представя, че докато е необходимо заплахите на Божието слово да служат
на известна цел в моралното управление на Господа, те никога няма да се
изпълнят буквално. Но във всичките Си постъпки към Своите творения Бог е
поддържал принципите на правдата, като е разкривал истинския характер на
греха и е показвал, че сигурният му резултат е нищета и смърт. Никога не
е имало и няма да има безусловно опрощение на греха. Такова прощение би
означавало пренебрегване на принципите на правдата, които са самата
основа на Божието управление. Това би изпълнило с ужас непадналата в
грях вселена. Бог вярно е посочил резултатите от греха и ако тези
предупреждения не бяха истински, как може да сме сигурни, че обещанията
Му ще се изпълнят? Така наречената благосклонност, която би поставила
справедливостта настрана, не е благосклонност, а слабост.
Бог е животодател. От началото всички негови закони бяха посветени на
живота. Но грехът наруши установения от Бога ред и в резултат на това
последва дисхармония. Докато грехът съществува, страданието и смъртта са
неизбежни. Само защото Изкупителят понесе проклятието на греха вместо
нас, човек може да се надява да избегне лично за себе си страшните му
резултати.
Преди смъртта си Исус свика началниците и представителите на племената и
те отново се събраха в Сихем. Никое място в цялата страна не бе свързано
с толкова много святи спомени. То им напомни за Божия завет с Авраам и
Яков и за тържественото им благоговение при влизането в Ханаан. Тук бяха
планините Евал и Геразим – мълчаливи свидетели на онова преклонение,
което сега в присъствието на умиращия си водач началниците и
представителите на племената се събраха да изпитат отново. Навсякъде
около тях имаше доказателства за това, което Бог бе извършил за людете,
как им бе дал земя, за която не се бяха трудили, и градове, които не
бяха съградили, лозя и маслинени градини, които не бяха садили. Исус им
напомни още веднъж историята на Израил, изброявайки чудните Божии дела,
за да почувстват всички Неговата любов и милост и да Му служат “с
искреност и истина”.
По нареждане на Исус ковчегът бе донесен от Сило. Случаят беше
извънредно тържествен и този символ на Божието присъствие щеше да
задълбочи впечатлението, което Исус желаеше да създаде у народа. След
като представи Божията доброта към Израил, той призова всички в името на
Йехова да изберат на кого да служат. Поклонението на идоли вече се
практикуваше до известна степен тайно и Исус сега се постара да ги
доведе до решението да отстранят този грях от Израил. “Но ако ви се види
тежко да служите Господу, изберете днес кому искате да служите…” -
каза Исус. Той се стремеше да ги убеди да служат на Бога не
принудително, а доброволно. Любовта към Бога е самата основа на
религията. Ако тази служба се изпълнява просто защото се очаква награда
или поради страх от наказание, тя не струва нищо. Откритото отстъпление
не е така оскърбително за Бога, както лицемерието и формалното
поклонение.
Възрастният водач увеща народа във всичките си постъпки да взема предвид
въпроса, който му постави, и да реши дали наистина желае да живее като
падналите идолопоклонски народи наоколо. Ако на людете им се струваше
зло да служат на Йехова – Източника на сила, Извора на благословение,
нека този ден да изберат кому да служат – “на боговете ли, на които
служиха бащите ви”, от които бе изведен Авраам, “или на боговете на
аморейците, в чиято земя живеете”. Тези последни думи бяха остро
изобличение към Израил. Боговете на аморейците не можаха да защитят
своите поклонници. Поради отвратителните си и скверни грехове този
безбожен народ бе унищожен и добрата земя, която притежаваше, бе дадена
на Божия народ. Колко глупаво би било Израил да избере божествата,
поради поклонението на които аморейците бяха унищожени! “Но аз и моят
дом ще служим Господу.” Святата ревност, вдъхновяваща сърцето на водача,
бе споделена и от народа. Исусовият призив събуди решителен отговор: “Не
дай, Боже, да оставим Господа, за да служим на други богове!”
“Не ще можете да служите Господу, защото Той е Бог пресвят – каза Исус;
- …не ще да прости престъпленията и греховете ви.” Преди да бъде
изцяло реформиран, народът трябваше да бъде доведен до способността да
почувства невъзможността си да живее в послушание към Бога със свои
сили. Людете бяха нарушили закона Му, който ги осъждаше като
престъпници, а законът не предоставя никакъв изход. Докато се доверяваха
на собствените си сили, на собствената си праведност, бе невъзможно да
получат прощение на греховете си. Не можеха да задоволят изискванията на
съвършения Божи закон и напразно се кълняха да служат на Бога. Само чрез
вяра в Христос можеха да получат прощение за греха и сила да се
покоряват на Божия закон. Трябваше да престанат да се уповават на
собствените си усилия за спасение и ако искаха да бъдат приети от Бога,
да се доверят изцяло на заслугите на обещания Спасител.
Исус се опита да накара слушателите си да претеглят добре думите си и да
се въздържат от клетва, която не бяха подготвени да изпълнят. С дълбока
сериозност те повториха изявлението си: “Не, но Господу ще служим!”.
Тържествено съгласявайки се в свидетелство против себе си, че са избрали
Йехова, те още веднъж повториха клетвата си за вярност: “На Господа,
нашия Бог, ще служим и Неговия глас ще слушаме.
И тъй, в същия ден Исус направи завет с людете и им постави закон и
постановление в Сихем.” Като записа тържественото им изказване, той го
сложи заедно с книгата на закона до ковчега на завета. И издигна един
стълб като паметник, казвайки: “Ето тоя камък ще ни бъде за свидетел,
защото той чу всичките думи, които Господ ни говори, и той ще ви бъде за
свидетел, в случай че се откажете от вашия Бог. Така Исус разпусна
людете да отидат всеки в наследството си.”
Исус бе завършил делото си за Израил. Той “бе напълно последвал Господа”
и е записан в Божията книга като “слуга на Йехова”. Най-благородното
свидетелство за характера му като народен водач е историята на
поколението, свидетел на неговите трудове. “И Израил служи на Господа
през всичките дни на Исуса и през всичките дни на старейшините, които
преживяха Исуса…”