Търсене по ключови думи в книги от библиотеката

Последният цар на Юда – 36 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

Последният цар на Юда – 36 – Пророци и царе – Елена Вайт (Елън Уайт)

В началото на царуването си Седекия се ползваше с пълното доверие на
вавилонския цар и имаше за съветник пророк Еремия. Ако беше честен в
отношенията си с вавилонците и ако се бе вслушвал в дадените чрез
Еремия Господни вести, би могъл да си запази уважението на много
властници и да има възможности да им предаде познанието за истинския
Бог. Тогава пленените във Вавилон биха получили известни предимства и
много по-голяма свобода. Божието име щеше да бъде почитано надлъж и
нашир, а на останалите в Юда щяха да бъдат спестени връхлетелите ги
ужасни бедствия.
Седекия и всички в Юда, включително и пленниците във Вавилон, бяха
посъветвани чрез Еремия да се подчинят на властта на завоевателите си.
Особено важно бе да се стремят към мир в земята на пленничеството си.
Това обаче противоречеше на естествените пориви на човешкото сърце.
Сатана се възползва от обстоятелствата и надигна фалшиви пророци сред
людете не само в Ерусалим, но и във Вавилон. Те заявяваха, че игото на
робството скоро ще бъде строшено и народът ще възвърне предишната си
слава.
Вслушването в такива ласкателни пророчества щеше да предизвика царя и
пленниците към фатални действия и би осуетило Божиите милостиви
планове. За да не се подбудят размирици, които да предизвикат големи
страдания, Господ нареди на Еремия да се справи незабавно с критичната
ситуация, като предупреди царя на Юда за последиците от въстанието.
Пленниците също бяха посъветвани с писма да не се оставят да бъдат
мамени с вестта за близко освобождение. “Да ви не мамят пророците ви и
чародеите ви, които са всред вас” – настоя Еремия. Това стана повод да
се спомене изявеното от вестители Господне намерение да възстанови
Израил в края на седемдесетгодишния плен.
С какво нежно състрадание Бог разкри на Своя пленен народ плановете Си
за Израил! Той знаеше, че ако фалшивите пророци убедят хората в
скорошно избавление, положението във Вавилон би се влошило. Всяко
противопоставяне би събудило бдителността и жестокостта на халдейските
власти и би ограничило още повече свободите им. Щяха да последват
страдания и бедствия. Господ иска те да се подчиняват тихо на съдбата
си и да направят плена си колкото е възможно по-поносим. Съветът Му бе:
“Постройте къщи и живейте в тях, насадете градини и яжте плода им…
търсете мира на града, гдето ви направих да бъдете закарани пленници, и
молете се за него Господу, понеже в неговия мир ще имате и вие мир.”
Сред фалшивите учители във Вавилон имаше двама мъже с покварен живот,
които твърдяха, че са святи. Еремия бе осъдил нечестието им и ги бе
предупредил за опасността. Разгневени от изобличението, те се опитаха
да се противопоставят на делото на истинския пророк, като подбудиха
хората да пренебрегнат думите му и да действат против Божия съвет за
подчинение пред вавилонския цар. Господ свидетелства чрез Еремия, че
тези фалшиви пророци ще бъдат предадени в ръцете на Навуходоносор и
убити пред очите му. Не след дълго това предсказание се изпълни
буквално.
До края на вековете ще има хора, които ще създават объркване и бунт
сред твърдящите, че са представители на истинския Бог. Лъжепророците ще
насърчават хората да гледат съвсем лекомислено на греха. Когато
ужасните последици от злите им дела станат явни, те ще се опитват, ако
е възможно, да прехвърлят отговорността върху човека, който ги е
предупредил добросъвестно, така както евреите обвиниха Еремия за лошата
си съдба. Но както в древността изговорените чрез пророка думи на
Йехова бяха защитени, така и днес е съвсем сигурно, че вестите Му ще
бъдат утвърдени.
Още от самото начало Еремия не бе преставал да съветва за подчинение
пред вавилонците. Този съвет бе даван не само на Юда, но и на много от
околните народи. В ранните години от царуването на Седекия посланици от
Едом, Моав, Тир и други народи посетиха юдовия цар, за да разберат дали
според него е дошло време за общо въстание и дали той би се присъединил
към тях в борбата срещу владетеля на Вавилон. Докато посланиците чакаха
отговор, Господ каза на Еремия: “Направи си ремъци и дървени части на
хомот и тури ги на врата си; и прати ги на едомския цар, на моавския
цар, на царя на амонците, на тирския цар и на сидонския цар чрез ръката
на ония посланици, които са дошли в Ерусалим при юдовия цар Седекия.”
Еремия трябваше да посъветва посланиците да предадат на господарите си,
че Бог е предал неговите братя в ръката на Навуходоносор, царя на
Вавилон, и те трябва да “слугуват нему, на сина му и на внука му, докле
дойде времето и на неговата земя”.
Казано им бе също така да заявят на управниците си, че ако отхвърлят
служенето на вавилонския цар, ще бъдат наказвани “с нож, с глад и с
мор”, докато бъдат довършени. Но най-вече трябваше да изоставят
ученията на фалшивите пророци, които биха дали обратни съвети. “А вие
недейте слуша пророците си – заяви Господ, – нито чародеите си, нито
предвещателите си, нито омаятелите си, които, като ви говорят, казват:
Няма да слугувате на вавилонския цар; защото те ви пророкуват лъжа, та
да ви отдалечат от земята ви и Аз да ви изпъдя, та да загинете. А оня
народ, който подложи врата си под хомота на вавилонския цар и му
слугува, него ще оставя да пребивава в земята си, казва Господ, и ще я
работи, и ще я населява.” Най-лекото наказание на милостивия Бог над
един толкова непокорен народ бе да го подчини на Вавилон, но ако той се
опълчеше срещу присъдата, щеше да понесе пълната мярка на Божието
наказание.
Когато Еремия им разкри Божията воля посредством хомота около врата си,
представящ игото на подчинението, почудата на събралите се за съвет
хора от различни народи нямаше граници. Сред първите, дръзнали да
отхвърлят Господните думи, бе Анания, един от фалшивите пророци, за
когото народът бе предупреден. В желанието си да спечели
благоразположението на царя и придворните той издигна глас на протест,
заявявайки, че Бог му е дал думи да насърчи евреите. “Така говори
Господ на Силите, Израилевият Бог, като казва: Строших хомота на
вавилонския цар. Вътре в две цели години ще върна в това място всичките
съдове на Господния дом, които вавилонският цар Навуходоносор взе от
това място и занесе във Вавилон. И в това място ще върна, казва Господ,
юдовия цар Йехония Йоакимовия син и всичките юдови пленници, които
отидоха във Вавилон; защото ще строша хомота на вавилонския цар.”
Еремия чистосърдечно помоли присъстващите свещеници и народни множества
да се подчинят на вавилонския цар за определения от Бога период. Той
припомни на юдовите мъже пророчествата на Осия, Авакум, Софония и
други, чиито вести на изобличение и предупреждение бяха подобни на
неговите. Напомни им събитията, които се бяха случили в изпълнение на
пророчествата за наказание на неизповядания грях. В миналото Божиите
наказания бяха нанесени над непокаяните и това бе буквално изпълнение
на намеренията Му, разкрити чрез Неговите вестители.
“Пророкът, който пророкува за мир – когато се изпълни думата, тогава ще
се познае, че той е пророк, когото Господ наистина е пратил”, бе
заключението на Еремия. Ако Израил решеше да поеме риска, бъдещите
събития щяха да покажат кой е истинският пророк.
Думите на Еремия, дал съвет за подчинение, накараха Анания дръзко да се
усъмни в достоверността на вестта. Той взе символичния хомот от врата
на Еремия, счупи го и каза: “Така казва Господ: По тоя начин ще строша
хомота на вавилонския цар Навуходоносора от врата на всичките народи
вътре в две цели години. И пророк Еремия отиде по пътя си.” Очевидно
той не можеше да направи нищо друго освен да се оттегли от конфликта.
Но получи друга вест. “Иди, та говори на Анания – заръча Йехова, – като
речеш: Така казва Господ: Ти строши дървените хомоти, но вместо тях ще
направиш железни хомоти. Защото така казва Господ на Силите,
Израилевият Бог: Железен хомот турих на врата на всички тия народи, за
да слугуват на вавилонския цар Навуходоносора; и ще му слугуват…
… Тогава рече пророк Еремия на пророка Анания: Слушай сега Анание,
Господ не те е пратил; но ти правиш тия люде да се уповават на лъжа.
Затова така казва Господ: Ето, Аз ще те отпратя от лицето на земята!
Тая година ще умреш, защото си проповядвал бунт против Господа. И така,
пророк Анания умря същата година, в седмия месец.”
Фалшивият пророк бе засилил неверието на народа в Еремия и неговата
вест. Бе се обявил за Господен вестител и затова умря. В петия месец
Еремия предсказа смъртта на Анания и в седмия месец думите му се
изпълниха.
Раздвижването, причинено от словата на фалшивите пророци, стана повод
Седекия да бъде заподозрян в измяна и само благодарение на неговите
бързи и решителни действия му бе позволено да продължи да царува като
васал. Малко след като посланиците напуснаха Ерусалим, той има
възможност да участва във важна мисия до Вавилон, придружавайки Сарая,
“главен постелник”. При това посещение в халдейския двор Седекия
поднови клетвата си за вярност към Навуходоносор.
Чрез Даниил и други еврейски пленници вавилонският монарх бе запознат
със силата и върховната власт на истинския Бог и когато Седекия още
веднъж обеща тържествено да остане лоялен, Навуходоносор му поиска да
се закълне в името на Господа израилевия Бог. Ако Седекия бе уважил
това изискване, верността му би имала огромно влияние върху умовете на
мнозина, станали свидетели на поведението на мъжете, твърдящи, че
почитат името и хранят почит към Бога на евреите.
Но царят на Юда забрави за голямата привилегия да прославя името на
живия Бог. За Седекия е записано: “Той върши зло пред Господа своя Бог;
не се смири пред пророк Еремия, който му говореше из Господните уста. А
още се и подигна против цар Навуходоносора, който го бе заклел в Бога в
подчиненост; и закорави врата си и упорства в сърцето си да се не
обърне към Господа израилевия Бог.”
Докато Еремия свидетелстваше в юдовата земя, сред пленниците във
Вавилон бе въздигнат пророк Езекиил да ги предупреди и утеши, а също
така да потвърди изговореното чрез Еремия Господне слово. През
останалите години от царуването на Седекия Езекиил показа колко е
глупаво да се разчита на фалшивите предсказания, даващи надежда на
изгнаниците, че скоро ще се завърнат в Ерусалим. Бе му поръчано да
предвещае посредством много символи и сериозни вести обсадата и пълното
унищожаване на Ерусалим.
В шестата година от царуването на Седекия Господ разкри на Езекиил във
видение някои от мерзостите, вършени в Ерусалим, в Господния дом и дори
във вътрешния двор. Стаи с изображения и рисувани идоли, “всякакви
подобия на гадове и гнусни животни, и всичките идоли на израилевия дом”
- всичко това бързо мина едно след друго пред смаяния поглед на пророка.
Онези, които би трябвало да бъдат духовни водачи на народа,
“старейшините на израилевия дом” седемдесет на брой, кадяха тамян пред
езическите изображения, изписани в скришни стаи, намиращи се на святата
земя на храмовия двор. “Господ не ни вижда” – така юдовите мъже се
успокояваха един друг, докато вършеха езическите ритуали. “Господ е
напуснал земята” – заявяваха богохулно те.
Пророкът щеше да види и още по-големи мерзости. До портата, водеща от
външния към вътрешния двор, му бяха показани жени, оплакващи Тамуз, а
във “вътрешния двор на Господния дом… между предхрамието и олтара
около двадесет и пет мъже с гърбовете си към Господния храм и с лицата
си към изток, които се кланяха на слънцето към изток”.
И сега славното Същество, придружило Езекиил в удивителното видение за
нечестието по високите места на юдовата земя, го запита: “Видя ли, сине
човешки? Малко ли е за юдовия дом дето вършат мерзости каквито тия
вършат тука? Защото, като напълниха земята с насилия, пак предизвикват
гнева Ми; и ето, турят клончето до ноздрите си. Затова и Аз ще действам
с ярост; окото Ми няма да пощади, нито ще покажа милост; и макар да
извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам”.
Чрез Еремия Господ бе заявил на безбожните мъже, дръзнали да застанат
пред народа в Негово име: “Защото и пророкът, и свещеникът се
оскверниха; дори в дома Си намерих нечестието им, казва Господ.” В тази
страшна картина за Юда, отразена от летописеца на Седекиевото царуване,
обвинението за нарушаване на светостта на храма е подчертано още
веднъж. “При това всичките по-главни свещеници и людете преумножиха
престъпленията си според всичките мерзости на народите и оскверниха
дома на Господа, който Той бе осветил в Ерусалим”, заяви
боговдъхновеният писател.
Денят на гибелта на юдовото царство приближаваше бързо. Господ не
можеше повече да дава надежда, че ще отлага най-страшните Си наказания.
“И вие ли ще останете съвсем ненаказани? – попита Господ. Няма да
останете ненаказани…”
Дори тези думи бяха приети с присмех и подигравки. “Дните минават, а
никое видение не се сбъдва”, казваха непокаяните. Но това отхвърляне на
сигурното пророческо слово бе строго изобличено чрез Езекиил. “Затова
кажи им: Така казва Господ Йехова: Ще направя тая поговорка да престане
и няма вече да се употребява за поговорка в Израиля. Но кажи им: Дните
наближават, тоже и изпълнението на всяко видение. Защото не ще има вече
никакво лъжливо видение, нито ласкателно предсказване всред израилевия
дом. Защото Аз Съм Господ; Аз ще говоря и словото, което ще говоря, ще
се изпълни. Няма да се отлага вече; защото във вашите дни, бунтовни
доме, като изговоря слово, ще го и изпълня, казва Господ Йехова.
Пак дойде към мене Господнето слово – свидетелства Езекиил – и рече:
Сине човешки, ето ония, които са от израилевия дом, казват: Видението,
което той вижда, ще се изпълни след много дни и той пророкува за
далечни времена. Затова кажи им: Така казва Господ Йехова: Ни една от
думите Ми не ще се отлага вече, но словото, което ще говоря, ще се
изпълни, казва Господ Йехова.”
Сред водещите народа към гибел бе и царят им Седекия. Като изостави
напълно дадените чрез пророците Господни съвети, забрави за
благодарността, която дължеше на Навуходоносор, и наруши тържествената
си клетва за вярност в името на Господа израилевия Бог, юдовият цар се
възпротиви на пророците, на благодетеля си и на Бога. В суетата на
своята мъдрост той се обърна за помощ към древния враг на Израил и
“прати свои посланици в Египет, за да му дадат коне и много люде”.
“Ще благоуспее ли? – пита Господ за онзи, който по този начин предаде
святите си задължения. “Ще се избави ли оня, който прави това? Или,
като нарушава договора, ще избегне ли? Заклевам се в живота Си, казва
Господ Йехова, в мястото, гдето живее царят, който го е поставил цар,
чиято клетва той е презрял и чийто договор е нарушил, непременно там ще
умре при него всред Вавилон. И фараон със силната си войска и с
голямото си множество няма да направи за него нищо във войната…
Защото той презря клетвата и наруши договора; и ето, след като даде
ръката си, пак стори всичко това. Той няма да се отърве.”
За скверния и порочен Израилев княз бе дошъл денят на окончателната
присъда. “Снеми митрата – нареди Господ – и свали короната.” До деня,
когато сам Христос ще основе царството си, на Юда няма да бъде
позволено да има цар. “Аз ще я катурна, катурна, катурна – бе Божията
заповед за трона на Давидовия дом, – та и това няма да трае, докле
дойде оня, комуто принадлежи; и нему ще я дам.”
Еремия 29:8
Еремия 29:5-7
Еремия 27:2, 3
Еремия 27:7
Еремия 27:8-11
Еремия 28:2-4
Еремия 28:9
Еремия 28:11
Еремия 28:13-17
Еремия 51:59
2Лет. 36:12, 13
Езекиил 8:10
Езекиил 8:11, 12
Митична личност, обожествена след смъртта й – б.р.
Езекиил 8:13-16
Езекиил 8:17, 18
Еремия 23:11
2Лет. 36:14
Еремия 25:29
Езекиил 12:21-28
Езекиил 17:15-18
По Езекиил 21:25 – ЦП
Езекиил 21:25-27